О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№…

 

Разград

 
 


5.ІV.2019г.

 

Разградски окръжен

 

 
                                                                                  година                 Град                                           

2019

 
                                                 съд                                                                                  

      5.ІV.

 

       закрито

 
На                                                                                                                                Година

   РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 

 

 
В                                  заседание в следния състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АТНАС ХРИСТОВ

АНГЕЛ ТАШЕВ

 
                                                                             ЧЛЕНОВЕ:

 

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

ч.  в.гр.  

 
   

2019

 

    №97

 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна въззивна жалба с вх. № 1298/6.ІІ.2019 г., подадена от адв. Велев,, в качеството му на процесуален представител по пълномощие на   Х.А.Я. срещу Определение 475/11.І.2019г  на РРС за прекратяване на образуваното му на производство грд №1407 по опис за 2018г. поради недопустимост на предявения срещу Ш.  А.Я. отрицателен установителен иск за недължимост на вземания в размер на 691,64лв. и 12 000,00лв., присъдени съответно в обезщетение за търпени от ответника имуществени и неимуществени вреди, за които срещу ищеца е било образувано изп. д № 20207610400419 по опис на ЧСИ Г.Солаков, рег.№761КЧСИ и р-н на действие при РОС.

    В частната въззивна  жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на преграждащото хода на делото  определение. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на следващите се по хода му съдопроизводствени  действия. 

 Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

  Разгледана по същество е  основателна.

  Делото е образувано на производство пред РРС по отрицателен установителен иск, предявен на 27.VІІ.2018г. от Х.А.Я. , в качеството му на длъжник по изп.д.№ 20207610400419 по опис на ЧСИ Г.Солаков, рег.№761КЧСИ и р-н на действие при РОС,  срещу взискателя по същото-Ш.  А.Я. – за установяване недължимост на предявените му в изп. производство вземания, установени като дължими в обезщетение на взискателя с вл. в сила Решение №38/28.V.2007г. по грд №6/2007 на РОС.     

 В своето кумулативно единство от обстоятелствена  част и петитум,   искът предпоставя квалификацията му по чл.439 ГПК.

В обстоятелствена част на исковата си молба, в основание на  заявената в петитум защита, цитирайки задължителна за съдилищата практика, ищецът се е позовал на  института на погасителната давност, без да излага конкретни факти в тази насока, както и на настъпила по см. на чл.433 ГПК перемпция.

   Приемайки исковата молба за редовна,   с проекто-доклада си по чл.140 ГПК първоинстанционният съд е приел за разглеждане иск по чл.439 във вр. с чл.124 ГПК, оспорващ съществуване на вземане поради изтекла погасителна давност –като факт, настъпил последващо на производството, както и поради настъпила перемпция. В с.з., чрез своите процесуални представители страните са заявили, че приемат доклада на съда без възражения. От изготвения в с.з. протокол е видно, че в хода на същото ищецът не е предприемал  действия на разпореждане с иска- оттегляне, изменение, отказ.       

В мотиви на преграждащото хода на делото Определение № 475/11.І.2019г  съдът е приел, че е недопустимо сезиран  с иск за установяване несъществуване на предявеното  в изп. производство вземане като основан единствено на твърдяната от ищеца перемпция по чл.433 ГПК. Приел е, че    ищецът   не твърди   факти, обосноваващи допустимостта на иска по чл.439 ГПК.  

В този си състав съдът намира, че постановено в този смисъл, преграждащото хода на делото определение е неправилно и следва да бъде отменено.  Същото се явява постановен по нередовна искова молба. Извод за нередовността й се следва и от  непоследователните   действия  на решаващия съд.  Който, въз основа на изложеното в обстоятелствената част на молбата е докладвал предмета на спора като такъв за установяване, каквото възражение ищецът е въвел още в хода на изп. производство (вж.л.12 от изп.д) и поради настъпила перемпция.  Впоследствие РРС приема да е сезиран с отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането само поради перемпиране на изп. действия.

 Факт е, че в обстоятелствена част на исковата си молба ищецът само теоретизира института на погасителната давност, без да сочи факти, обосноваващи приложимостта на този институт по спорното право. Което, относимо на заявената в петитум защита сочи на нередовност на исковата му молба.

Съгласно чл. 127, ал.1, т. 2, 4 и 5 от ГПК исковата молба следва да съдържа името и адрес на ответника, неговия законен представител или пълномощник, ако има такъв, изложение на обстоятелствата, на които се основава иска и петитум – в какво се състои искането на ищеца. На основание чл. 129, ал.2 от ГПК когато тя не отговаря на посочените изисквания на страната се съобщава да ги отстрани в едноседмичен срок, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. В противен случай исковата молба, ведно с приложенията й се връща на ищеца. В случая исковата молба е нередовна, тъй като не съответства на посочените по-горе изисквания. От изложеното  в обстоятелствена част на молбата, не   става ясно дали изпълнението   се оспорва  по реда на чл. 439 от ГПК и поради погасяване на вземането  по давност -като факт, настъпил след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание.

          Това не позволява  индивидуализирането на  спорния по делото предмет, нито   вида на търсената защита. Задължение на ищеца е да очертае  предмета на делото, като индивидуализира спорното право по основание и петитум, без да сочи правното му естество, което е задължение на съда. Когато ищецът не формулира ясно твърдение относно едно конкретно материално право, както е в настоящия случай, исковият процес не може да се развие - няма формулиран правен спор, който исковият процес е призован да разреши. Затова, когато исковата молба не съдържа някои от посочените данни, тя се оставя без движение и се връща, ако ищецът не попълни тези данни.

                По изложените мотиви, обжалваното определение, като преграждащо хода на образуваното по иск на жалбоподателя гр.д.№ 1407/2018 по опис на РРС , следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато за продължаване на следващите се по хода му съдопроизводствени действия с предоставяне на срок за отстраняване нередовността на исковата молба, с оглед дадените по горе указания.

  Водим от горното, съдът

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л И:

 

 ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Определение №475/11.І.2019г  по грд №1407 /2018 по   описа на РРС и

 ВРЪЩА делото на РРС за продължаване на дължимите по хода му  съдопроизводствени действия, съгласно дадените в мотиви указания

 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.