ОПРЕДЕЛЕНИЕ

      

              /20.05.2019 г., гр. Разград

           

Окръжен съд Разград

На двадесети май, две хиляди и деветнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

              мл. съдия  АНГЕЛ ТАШЕВ

 

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев

ВГД № 140 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2, във връзка с чл.247 ал.4 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Енерго-про продажби“ АД, представлявано от П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., подадена чрез пълномощник М.М., против решение № 40/27.02.2019 г., представляващо по същество определение, по ч.гр.д. № 472/2015 г. по описа на Районен съд Кубрат, с което е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителен лист от 08.12.2015 г. издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В жалбата се поддържат оплаквания, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, както и че районният съд е имал възможност да допълни заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, доколкото заповедта не му е връчвана и срокът за допълването му не е почнал да тече. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания акт и вместо него да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК длъжникът „В и К Меден кладенец“ЕООД гр.Кубрат не е депозирал писмен отговор на частната жалба.

Съдът, след преценка на обжалваното определение и данните по делото приема следното: „Енерго-про продажби“АД е подал заявление по чл.410 ГПК във връзка с чл.107 ЗЕ за издаване на заповед за изпълнение срещу „В и К Меден кладенец“ЕООД за сумата 30374,53 лева, представляваща главница за неплатена ел.енергия по фактури издадени на 05.10.2015 г.; мораторна лихва в размер 108,68 лева за периода от датата след падежа на всяка издадена фактура до 06.11.2015 г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението. Районният съд е издал заповед за изпълнение за претендираната главница и мораторна лихва, но не се е произнесъл по искането за законната лихва. Съобразно постановения диспозитив на заповедта е издаден и изпълнителен лист, видно от отбелязването върху заповедта. По делото е приложена разписка, от която се установява, че пълномощникът на заявителя е получил изпълнителния лист на 13.01.2016 г.

С молба от 28.01.2019 г. „Енерго-про продажби“АД е поискал от съда да поправи очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист с посочване на началната дата, от която започва да тече законната лихва върху главницата, тъй като такава не е била посочена.

С обжалваното решение, което по същество представлява определение в производството по чл.410 ГПК, районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че искането не касае поправка на очевидна фактическа грешка, а пропуск на съда да се произнесе въобще по претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата. Прие е още, че срокът за допълване на заповедта и изпълнителния лист е изтекъл, поради което молбата не може да бъде разгледана по реда на чл. 250 ГПК.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: частната жалба е неоснователна. За очевидна фактическа грешка се приема несъответствието между действителната формирана воля на съда и нейното външно изразяване в текста на съдебния акт. Разглежданият случай не е такъв – районният съд въобще не е формирал воля в заповедта за изпълнение по отношение на искането в заявлението за присъждане на законна лихва. Съдържанието на заповедта е възпроизведено точно в изпълнителния лист, поради което не е налице очевидна фактическа грешка в обективирането на волята на съда.

Оплакването в частната жалба, че на заявителя не е връчена заповедта за изпълнение и поради това срокът по чл.250 ГПК за допълване както на заповедта, така и на изпълнителния лист, не е започнал да тече, е неоснователно. Съгласно чл.413 ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. Претенцията за законната лихва се включва в основния предмет на заповедното производство, поради което не попада в изключението, предвиждащо възможност за обжалване само на разноските. Съгласно чл.250 ал.1 ГПК молба за допълване на необжалваем съдебен акт може да бъде подадена в едномесечен срок от влизането му в сила, т.е. дали е връчена или не е факт, който е ирелевантен във връзка с поставяне на началото на срока за подаване на молба за допълване на акта. Въззивният съд споделя извода на първостепенния съд, че срокът за допълване на заповедта и изпълнителния лист е изтекъл преди подаването на настоящата молба за поправка на ОФГ от заявителя.

Във връзка с изложеното обжалваното определението е правилно и законосъобразно постановени и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Окръжен съд Разград

 

                                               ОПРЕДЕЛИ:

 

Оставя без уважение частната жалба на „„Енерго-про продажби“ АД, ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Тауърс – Г, представлявано от П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., подадена чрез пълномощник М. М., против решение № 40/27.02.2019 г., представляващо по същество определение, по ч.гр.д. № 472/2015 г. по описа на Районен съд Кубрат.

Определението е окончателно.

 

   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.                               

 

 

                                                                                                  2.