О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

23.05.2019 г.   гр. Разград

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание на 23.05.2019 г., в състав:

 Председател: Рая Йончева

 Членове: Атанас Христов

Ангел Ташев

като изслуша докладваното от съдията Атанас Христов въззивно в.гр.д.№ 145 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производство по реда на чл. 406, ал. 4, във връзка с чл. 407 и чл. 274, ал. 1, точка 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“, Тауърс-Г против постановеното по чгрд № 257/2015 по описа на Районен съд – Кубрат Решение № 38/27.02.2019г. с характер на определение, с което състав на КРС е оставил без уважение молбата му за поправка на ОФГ в издаден на 14.07.2015г. изпълнителен лист.

Позовано на неправилност и незаконосъобразност, въззивникът моли за отмяна на постановения от КРС съдебен акт и за уважаване на подадената по реда на чл.247 ГПК молба за поправка на допусната в изпълнителния лист ОФГ, с произнасяне по направено в заповедното производство искане за присъждане на законова лихва върху предявената в това производство главница.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по ч. жалба страна не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост, и основателност.

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 407, ал. 1, във връзка с чл. 406, ал. 4 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, ч.жалба е неоснователна.

Чгрд № 257/2015 е образувано по опис на КРС по заявление на „Енерго Про Продажби“АД,ЕИК103533691, гр.Варна, подадено на 19.06.2015г. по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу В и К “Меден кладенец“ ЕООД, ЕИК826043792, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.Кубрат, ул.“Цар Иван Асен ІІ“ № 80 за дължима по договор за доставка на ел. енергия главница от 168 658.98 лв. и обезщетение за забава на главницата в размер на мораторна лихва от 1 351.57 лв. С подаване на заявлението, жалбоподателят е предявил разноски в производството, но НЕ е сезирал заповедния съд с искане за присъждане на законова лихва върху главницата, считано от дата на подаденото по реда на чл.410 ГПК заявление до окончателното й изплащане.

С постановената по чгрд № 257/2015г. Заповед № 104/22.06.2015г. КРС е разпоредил дължимост на заявените по чл.410 ГПК вземания за главница, мораторна лихва и разноски. В така постановената заповед липсва произнасяне на съда за присъждане на законова лихва върху главницата, каквото искане както вече се посочи, не се съдържа в Заявлението по чл. 410 ГПК

Постановената по чгрд № 257/2015г. Заповед за изпълнение № 104/22.06.2015 г. е влязла в сила на 08.07.2015г. Върху същата е извършено отбелязване за издаден на 14.07.2015г. изпълнителен лист със съдържание, съответстващо изцяло на обективираното в нея такова. На 17.07.2015г. изпълнителният лист е бил връчен на заявителя - жалбоподател в настоящото производство, видно от разписката подписаната от пълномощника му – юрисконсулт Минко Миндов.

На 28.І.2019г. в регистратура на КРС е постъпила молба вх.№ 263, с подаването на която жалбоподателят е сезирал КРС с производство по чл.406, ал.4 ГПК - за поправка на допусната в изпълнителния лист очевидна фактическа грешка, изразяваща се в непосочване началната дата на претендираната в заповедното производство законова лихва върху главницата.

За да остави без уважение молбата, първоинстанционният КРС се е позовал на това, че доколкото съдържанието на изпълнителния лист съответства изцяло на това, обективирано в издадената по реда на чл.410ГПК, влязла в сила и послужила като изпълнително основание за издаването му заповед за изпълнение, не е налице отстранима по посочения процесуален ред фактическа грешка.

Въз основа на изложеното, в този си състав съдът приема следното:

Като постановено по реда на чл.406, ал.4 във р. с чл.247 ГПК обжалваното Решение № 38/27.02.2019 г. е с характер на определение. Същото е валидно и допустимо, а по същество на молбата-правилно и законосъобразно. В издадения по делото изпълнителен лист е възпроизведено изцяло и буквално съдържанието на постановеното в диспозитив на издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение. В същата липсва произнасяне на съда относно законната лихва, поради което не са налице предпоставките за поправка на очевидна фактическа грешка в издадения въз основа на това й съдържание изпълнителен лист.

Факт е, че при постановяване на послужилата за изпълнително основание заповед за изпълнение, заповедният съд не се е произнесъл по искане за дължима се върху главницата законова лихва, тъй като такова искане не е било заявено от заявителя, сега жалбоподател.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и такова искане да е било заявено, то същото не би довело до основателност на процесната молба по чл. 247, ал.1 ГПК, както и и не би довело до основателност на процесната жалба. Това е така, тъй като когато съдът не се е произнесъл изцяло по исканията на страната, законодателят е предоставил в право на същата да поиска допълване на съдебния акт в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Предвиденият в чл.250 ГПК срок е преклузивен. Процесната заповед за изпълнение е влязла в сила на 08.07.2015г. Срокът за допълването й с произнасяне по цялото искане на жалбоподателя е изтекъл 08.08.2015г. По делото не се твърди и не се доказва, в рамките на този срок жалбоподателят да е подавал молба за допълването й с произнасяне по искането му за законова лихва. Процесният изпълнителен лист е издаден при липса на такова произнасяне в съдържание на изпълнителния титул. Т.е., не се касае за допусната при издаването му и подлежаща на поправка по реда на чл.247 ГПК очевидна фактическа грешка.

Като е достигнал до аналогични правни изводи и е оставил молбата на „Енерго Про Продажби“АД,ЕИК103533691 за поправка на ОФГ в издадения му на осн. чл.410 ГПК изпълнителен лист без уважение, районният съд е постановил правилно определение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна.

В същия дух е и формираната вече съдебна практика на Окръжен съд – Разград по сходни и/или идентични казуси. В посочения по–горе смисъл са постановени:

Определение № 215 от 07.05.2019г. по в.гр.д. № 143/2019г. по описа на Окръжен съд – Разград,

Определение № 216 от 07.05.2019г. по в.гр.д. № 144/2019г. по описа на Окръжен съд – Разград,

Определение № 247 от 20.05.2019г. по в.гр.д. № 149/2019г. по описа на Окръжен съд – Разград,

Определение № 248 от 20.05.2019г. по в.гр.д. № 140/2019г. по описа на Окръжен съд – Разград,

Определение № 217 от 08.05.2019г. по в.гр.д. № 142/2019г. по описа на Окръжен съд – Разград,

Определение № 218 от 08.05.2019г. по в.гр.д. № 148/2019г. по описа на Окръжен съд – Разград,

Определение № 238 от 16.05.2019г. по в.гр.д. № 141/2019г. по описа на Окръжен съд – Разград,

Определение № 239 от 16.05.2019г. по в.гр.д. № 147/2019г. по описа на Окръжен съд – Разград.

По изложените мотиви, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК103533691, гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“, Тауърс-Г против постановеното по чгрд № 257/2015 г. по описа на Районен съд – Кубрат Решение № 38/27.02.2019 г. с характер на определение, с което е оставена без уважение молбата му за поправка на ОФГ в издаден на 14.07.2015г. изпълнителен лист.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.