ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /20.05.2019 г., гр. Разград
Окръжен съд Разград
На двадесети май, две хиляди и деветнадесета година
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
мл. съдия АНГЕЛ ТАШЕВ
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев
ВГД № 149 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2, във връзка с чл.247 ал.4 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Енерго-про продажби“ АД, представлявано от П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., подадена чрез пълномощник М. М., против решение № 37/27.02.2019 г., представляващо по същество определение, по ч.гр.д. № 200/2015 г. по описа на Районен съд Кубрат, с което е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителен лист от 10.06.2015 г. издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В жалбата се поддържат оплаквания, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, както и че районният съд е имал възможност да допълни заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, доколкото заповедта не му е връчвана и срокът за допълването му не е почнал да тече. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания акт и вместо него да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК длъжникът „В и К Меден кладенец“ ЕООД, гр.Кубрат не е депозирал писмен отговор на частната жалба.
Съдът, след преценка на обжалваното определение и данните по делото приема следното: „Енерго-про продажби“АД е подал заявление по чл.410 ГПК, във връзка с чл.107 ЗЕ за издаване на заповед за изпълнение срещу „В и К Меден кладенец“ ЕООД за сумата 422 772,09 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури издадени в периода от 05.09.2014 г. до 06.03.2015 г.; мораторна лихва в размер 14 824,89 лева, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура за периода от датата след падежа й до 31.03.2015 г.. Районният съд е издал заповед за изпълнение за претендираната главница и мораторна лихва. Съобразно постановения диспозитив на заповедта е издаден и изпълнителен лист, видно от отбелязването върху заповедта. По делото е приложена разписка, от която се установява, че пълномощникът на заявителя е получил изпълнителния лист на 16.06.2015 г.
С молба от 28.01.2019 г. „Енерго-про продажби“АД е поискал от съда да поправи очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист с посочване на началната дата, от която започва да тече законната лихва върху главницата, тъй като такава не е била посочена.
С обжалваното решение, което по същество представлява определение в производството по чл.410 ГПК, районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че искането не касае поправка на очевидна фактическа грешка, а пропуск на съда да се произнесе въобще по претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата. Приел е още, че срокът за допълване на заповедта и изпълнителния лист е изтекъл, поради което молбата не може да бъде разгледана по реда на чл.250 ГПК.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: частната жалба е неоснователна. За очевидна фактическа грешка се приема несъответствието между действителната формирана воля на съда и нейното външно изразяване в текста на съдебния акт. Такова несъответствие в настоящия случай не е налице, тъй като съдържанието на заповедта съответства на съдържанието на заявлението по чл.410 ГПК, което самият заявител е попълнил и депозирал. В настоящия случай в т.9 от заявлението озаглавена „парично вземане“, заявителят е посочил - сумата от 422 772,09 лева, представляваща главница за неплатена ел.енергия по фактури издадени в периода от 05.09.2014 г. до 06.03.2015 г. и мораторна лихва в размер 14 824,89 лева, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура за периода от датата след падежа й до 31.03.2015 г., като никъде не е посочено, че се претендира законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Този допуснат от заявителя пропуск не може да обоснове ОФГ в заповедта, която в конкретния случай напълно съответства на заявлението.
Оплакването в частната жалба, че за заявителя не е изтекъл срокът, в който може да поиска от съда на основание чл.250 ГПК да допълни заповедта, респективно изпълнителния лист, тъй като не му е връчена заповедта за изпълнение и това е следва да стори районният съд, е неоснователно. Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т.е., когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право; по един от съединените искове или по други искания, например присъждането на плодове, съдебни разноски или на законна лихва, каквото е искането за допълване на жалбоподателя. В конкретния случай, както беше посочено, съдържанието на заповедта съответства на съдържанието на заявлението по чл.410 ГПК, което самият заявител е попълнил и депозирал пред съда, т.е. той се е произнесъл по целия предмет, с който е бил сезиран – главница и мораторна лихва. Няма как да се произнесе по законната лихва, след като заявителя не е поискал същата да бъде включена в заповедта по чл.410, респективно в изпълнителния лист, след като не е посочена в заявлението.
Във връзка с горното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение с характер на определение следва да бъде потвърдено поради съвпадение на крайните изводи на двете инстанции, а депозираната частна жалба оставена без уважение.
Водим от горното, Окръжен съд Разград
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на „„Енерго-про продажби“ АД, ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Тауърс – Г, представлявано от П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., подадена чрез пълномощник М.М., против решение № 37/27.02.2019 г., представляващо по същество определение, по ч.гр.д. № 200/2015 г. по описа на Районен съд Кубрат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.