О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

10.V.2019

Разградски окръжен

година Град

2019

съд

10.V.

закрито

На Година

ЛАЗАР МИЧЕВ

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

АТАНАС ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:

Ч.в.гражданско

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2019

№151

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл.274 ал.1, т.1 във вр. с чл.130ГПК .

Образувано е по жалба на Е.Х. Г., ЕГН********** срещу Определение № 1620/1.ІV.2019г за прекратяване на грд №2391/2018 на РРС, образувано на производство пред РРС по иск, предявен срещу нея по чл.439 ГПК от П.Д.П. за установяване недължимост на вземане по изп.д.№218/1999 по опис на ДСИ при РРС за издръжка към родените от брака им деца, понастоящем пълнолетни. Позовавайки се на неправилност и незаконосъобразност, моли за отмяна на преграждащото хода на делото определение и за връщане на делото за продължаване на следващите се по хода му съдопроизводствени действия.

В законоустановения и предоставен им за това срок, насрещните по жалбата страни не са се възползвали от правото си на отговор и не ангажират становище по нейната допустимост и основателност.

Обсъдени в съвкупност и относимо на възведените с жалбата твърдения, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено следното:

Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт., жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Грд №2391/2018г. е образувано на производство пред РРС по иск на П.Д.П. против жалбоподателката Е.Х.Г. и родените от брака им, навършили пълнолетие деца - Д.П.Д. и М.П. Х.

Като факти, обосноваващи интереса му от заявената в петитум защита по чл.439 ГПК, в обстоятелствена част на същата ищецът е посочил , че с постановеното по гр. д. № 100/ 99 г. на РРС Решение № 275/ 19. VІІ. 1999 г. е бил осъден да заплаща издръжка на родените от брака му с жалбоподателката деца- Д.Д. и М. Денчева. Които към дата на така постановеното решение са били непълнолетни и действащи със съгласието на своята майка –Е.Г.. Въз основа на така постановеното и влязло в сила решение, срещу него било образувано изпълнително дело № 218/ 99 г. по опис на СИС при РРС. В хода на изп. дело, съответно през 2000 и 2004г., нуждаещите се от издръжки деца навършили пълнолетие-факт, с настъпването на който по см. н чл.150СК се погасява правото им на издръжка от родителите. Отчитайки това обстоятелство, със свое Постановление от 17.ІV.2018г. ДСИ прекратява образуваното срещу П. Дечев изп. дело относно текущо дължимата се на Д.П.Д. и М.П. Х. издръжка, като го уведомява че остава задължен с издръжката им за периода до навършване на пълнолетието им. Позовавайки се на изтекла в хода на изп. д. погасителна давност, като длъжник в изпълнителното производство П.Д. предявява иск за установяване недължимост на вменяваното му в отговорност вземане за издръжка в общ размер от 7 379,64лв.

Правилно и в съответствие с доказателствата, и закона първоинстанционният съд е приел, че срещу жалбоподателката искът е недопустимо предявен, тъй като същата няма качеството на страна, както в образуваното по спор за издръжката исково производство, така и в образуваното впоследствие изпълнително прозводство. Легитимирани по предявяване на иска за издръжка са правоимащите по см. на чл.141СК лица. В кръга на които, от ред първи са посочени децата, с чиято издръжка до навършване на пълнолетие са задължени техните родители. Правото на издръжка, макар и с имуществен характер, е от категорията на личните права- то е непрехвърлимо и ненаследимо.Това следва от семейноправната връзка, която определя кои са задължените и правоимащите лица. В случай, че задълженият с издръжката родител оспорва наличието на предпоставките, задължаващи го със заплащането на издръжката, то интерес от защита срещу това му възражение имат единствено лицата, чието право на издръжка се оспорва.

По см. на чл.5 ЗЛС до навършване на пълнолетие децата са процесуално недееспособни. Поради което и по правилото на чл.28 ГПК, в зависимост от това , дали упражняват правото си на издръжка като малолетни или непълнолетни, законодателят е предвидил осъществяването на това им право на искова защита чрез или със съгласието на техния, представляващ ги по закон родител. Именно в това си качество, като титуляр на предоставени й със съдебно решение родителски права, жалбоподателката е участвала в образуваното по иск на непълнолетните Д.П.Д. и М.П. Х. дело за издръжка, респ. в образуваното по тяхна молба изпълнително производство.

С навършване на пълнолетие, освен че изгубват правото си на законова издръжка от родител, Д.П.Д. и М.П. Х. са придобили дееспособност, позволяваща им сами да защитават –активно или пасивно интересите си. Т.е., жалбоподателката, която не е носител на правото на издръжка,не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения на осн.чл.439 ГПК иск-нито в личното си качество, нито като законов представител на вече навършилите пълнолетие титуляри на правото на издръжка.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е.Х. Г., ЕГН********** срещу Определение № 1620/1.ІV.2019г за прекратяване на образуваното срещу нея грд №2391/2018 по опис на РРС .

По аргумент на чл.280, ал.2 ГПК определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.