ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ /20.05.2019 г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На двадесети май, две хиляди и деветнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

мл. съдия АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев

ЧВГД № 159 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С.Г.С., ЕГН **********,***, против определение № 153/08.04.2019 г., постановено по гр.д. № 625/2018 г. по описа на Районен съд Кубрат, с което съдът е прекратил производството по предявения от него в условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД, срещу Г.С.К., като неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Частният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът не е внесъл допълнителна държавна такса за предявения в условията на евентуално иск с правно основание чл.59 ЗЗД, както и неправилно е приел, че в указания срок ищецът не е отстранил нередовността в исковата си молба – да конкретизира предявените искове – главен иск по чл.534, ал.1 ТЗ и предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.55, ал.1 предл.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД. Жалбоподателят излага доводи, че с разпореждане № 128/07.02.2019 г., с което съдията-докладчик е дал указания за отстраняване на нередовността в исковата молба, никъде не е дал такива, с които да му е указал, че следва да внесе допълнителна държавна такса в размер на 200 лева за предявения в условията на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД. Посочва, че с молба вх.710/12.03.2019 г. е депозирал поправена искова молба, съобразно указанията дадени от съда.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба Г.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, участваща в производството чрез особения си представител адвокат П. Х., АК Разград.

Окръжният съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател и съобрази извършените процесуални действия, констатира следната фактическа обстановка.

В Районен съд Кубрат е депозирана искова молба от настоящия жалбоподател с вх.2908/08.11.2018 г., в която е навел твърдения, че ответницата на 15.06.2018 г.издала в негова полза запис на заповед, в която било погрешно посочено два падежа, което представлявала нередовността на ЗЗ и прави същия негоден за снабдяване със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Посочил е, че ответницата не желаела да плаща никакви суми по записа на заповед, тъй като нямала парични средства. Във връзка с тези си твърдения ищецът е поискал от съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 5000 лева, като е счел, че предявените искове следва да се квалифицират като такива по чл.534, ал.1 ТЗ – главен и два в условията на евентуалност – по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.

С Разпореждане № 128/07.02.2019 г., съдът е оставил исковата молба без движение като нередовна. Посочил е, че предявеният главен иск по чл.534, ал.1 ТЗ е недопустим, тъй като издаденият запис на заповед е нищожен по смисъла на чл.486, ал.2 ТЗ, както признавал и самият ищец, а провеждането на производство по такъв иск предполага валиден запис на заповед, а не както в настоящото производство нищожен. Посочил е и, че с оглед горното, исковата молба следва да се остави без движение, като е дал възможност на ищеца да поправи съща, като конкретизира исковите си претенции, в това число и предявените такива в условията на евентуалност с правно основание по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД. Даден е едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите, като е указана и неблагоприятната последица на чл.129, ал.3 ГПК – исковата молба и приложенията ще бъдат върнати на подателя при тяхното неотстраняване.

Жалбоподателят е уведомен за нередовностите на 05.03.2019 г. и в едноседмичния срок – на 12.03.2019 г. е депозирал в Районен съд Кубрат допълнителна искова молба. В нея ищецът С.Г.С. твърди, че на 15.06.2018 г. с ответника сключили неформален договор за доставка на МПС, по силата на който ищецът доставил на Г.С.К. лек автомобил „Пежо 407“, а той се задължил да плати за същия сумата от 7 000 лева. В деня на постигане на договореностите ищецът предоставил на ответника оригинал на талон за регистрация от Италия и документ за отчисление на автомобила, издаден от компетентните италиански власти, с които К. регистрирала моторното превозно средство в КАТ – Разград на свое име. При получаване на автомобила, ответникът платил част от договорената сума, а именно – 2 000 лева, а за остатъка в размер на 5 000 лева подписала запис на заповед. Поради това, че и към настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението си, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 5 000 лева, представляваща неплатена част от цената на МПС - лек автомобил „Пежо 407“, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Районният съд квалифицирал предявения иск по чл.79, ал.1 ЗЗД. При условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме, че сключеният договор за доставка на МПС е недействителен и не поражда правни последици, ищецът е поискал от съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 5000 лева, с която тя се е обогатила неоснователно за негова сметка, като е спестила разхода на дължимата сума и е придобила собствеността върху въпросното МПС. Този евентуален иск, е квалифициран от съда под правната норма на чл.59 ЗЗД.

В обжалваното определение Районен съд Кубрат е приел следното по отношение на евентуалния иск, производството по който е прекратено: с иска с правно основание чл.59 ЗЗД предявен в условията на евентуалност, ищецът претендира осъждането на ответника, който неоснователно се е обогатил за чужда сметка, да му заплати сумата 5000 лева. Съдът е констатирал нередовност на този иск и е предоставил едноседмичен срок, в който ищецът да поправи исковата молба. В поправената искова молба, претенцията по чл.59 от ЗЗД се извежда като неоснователно обогатяване за чужда сметка, изразяващо се в „спестяване на разход за придобиване на МПС“ и за този иск не е приложен документ, удостоверяващ заплащането на следващата се държавна такса в размер на 200 лева. При тази формулировка на исковата претенция за неоснователно обогатяване и без документ удостоверяващ плащане на държавна такса районният съд е приел, че в тази част не са отстранени нередовностите и производството следва да бъде прекратено.

При така установеното от фактическа страна, съдебният състав извежда следните правни изводи:

Частната жалбата е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване, в законовия срок за това и в съответствие с разпоредбата на чл.275, ал.1 ГПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

С разпоредбите на чл.127 и чл.128 ГПК, законодателят е въвел изисквания за редовност на исковата молба, с която се поставя началото на исковото производство. Когато същата отговаря на посоченото съдържание се гарантира законосъобразното развитие на процеса и постановяването на допустимо съдебно решение. Поради това, съгласно разпоредбата на чл.129, ал.1 ГПК, съдът следи служебно за редовността на исковата молба и то във всеки стадий, като в случай на констатирана нередовност, т.е. при несъответствието с някое от изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, същата следва да бъде оставена без движение, а на ищеца да бъде дадена възможност в едноседмичен срок да отстрани нередовността, с изясняване на неблагоприятните правни последици от неотстраняването - връщане на исковата молба, съответно прекратяване на съдебното производство. Необходимо е указанията на съда за оставяне на исковата молба без движение да са конкретни, точни и ясни, да насочват страната какви точно действия по обездвижената молба следва да извърши.

Съгласно установената съдебна практика само при дадени ясни и точни указания от съда за това какви нередовности на исковата молба следва да се отстранят от подателя й, спрямо него следва да бъде приложена санкцията по чл.129, ал.3 ГПК, ако указанията не бъдат изпълнени в срок - в този смисъл решение № 434/13.05.2010 г. по гр. д. № 700/2009 г., I г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, определение № 869/12.12.2012 г. по ч. гр. д. № 776/2012 г., IV г. о. на ВКС и др. В тези съдебни актове е прието, че неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото.

В случая в разпореждане №128/07.02.2019 г. дадените от съда указания за отстраняване нередовности на исковата молба са неясни. По отношение на евентуалния иск, който съдът е квалифицирал по чл.59 ЗЗД и по който производството е прекратено, е посочил единствено като указание „като конкретизира исковите си претенции“. Нито в мотивите, нито в диспозитива на разпореждането има конкретно посочване на това, какви нередовности на исковата молба следва да бъдат отстранени от ищеца по отношение на предявения иск в условията на евентуалност – дали се касае за несъответствие между обстоятелствена част и петитум или за посочване на конкретни факти и обстоятелства, обуславящи фактическия състав на предявения иск за ангажиране отговорността на ответната страна, срещу когото е насочена искова претенция. Съдът е следвало да укаже на ищеца конкретно какво следва да конкретизира. Липсата на ясни и точни указания в разпореждане №128/07.02.2019 г. за нередовностите, които ищецът следва да отстрани, не обуславя като последица прекратяване на производството по делото, предвид цитираната по-горе съдебна практика.

Ищецът следва в обстоятелствената част на исковата молба, да посочи фактите въз основа, на които обуславя недействителността на сключения между него и ответницата договор. След което да приведе в съответствие обстоятелствената част и петитума, въз основа на което съдът да прецени под коя правна норма следва да субсумира предявената искова претенция в условията на евентуалност.

На следващо място определението е незаконосъобразно и на още едно основание. В разпореждане № 128/07.02.2019 г. липсва конкретно указание от страна на съда, че ищецът следва да внесе държавна такса по предявения в условията на евентуалност иск, както и нейния размер. Едва в процесното определение за първи път е посочил, че ищецът не е внесъл държавна такса в размер на 200 лева. След като не му е указано, че следва да внесе определена държавна такса от съда, то неговото бездействие не може да му се вмени във вина, което да води до прекратяване на производството.

В случай, че районният съд прецени, че депозираната искова молба, както и допълнителната, не отговарят и на някое друго от изискванията визирани в чл.127 и чл.128 ГПК, то съдът следва да посочи в какво точно се състои тяхната нередовност, като указанията следва да са конкретни, точни и ясни, да насочват страната какви точно действия по обездвижената молба следва да извърши.

На основание изложеното, въззивният съд прие, че обжалваното прекратително определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството.

Водим от горното, Разградският окръжен съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение № 153/08.04.2019 г., постановено по гр.д. № 625/2018 г. по описа на Районен съд Кубрат, с което е прекратено производството по делото в частта, досежно предявения от С.Г.С. против Г.С.К. иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

Връща делото на Районен съд Кубрат за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно дадените указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.