Определение по Гражданско дело 172/2019г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ /28.06.2019 г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На двадесет и осми юни, две хиляди и деветнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

мл. съдия АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев

ВГД № 172 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.278 във вр. с чл.248,ал.3,изр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от „Топлофикация – Разград“, чрез юрисконсулт С. Н., против определение № 1033/15.03.2019 г. постановено по гр.д. №1690/2018г. по описа на Районен съд Разград, с което е оставена без уважение молба за изменение на решение №447/29.11.2018 г. по гр.д.№1690/2018 г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът погрешно е оставил без уважение депозираната молба, поради причината, че дружеството не е дало повод за образуване на исковото производство по отрицателния установителен иск, тъй като изпълнителното дело е било прекратено. Моли съда да отмени обжалваното определение.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от З. Манолов С., ЕГН **********, с адрес: ***.

Окръжният съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател и съобрази извършените процесуални действия, констатира следната фактическа обстановка.

С Решение № 447/29.11.2018 г., постановено по гражданско дело № 1690/2018 г. по описа на Районен съд Разград, е прието за установено по отношение на „Топлофикация Разград“, ЕАД, че правото на принудително изпълнение по отношение на задълженията на З. Манолов С., за заплащане на 392,51 лева, представляваща ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за периода от 01.12.2009 г. до 05.07.2011 г., ведно със законната лихва от 02.04.2012 г. до изплащане на вземането и сумата 52,98 лева обезщетение за забава за периода 01.01.2010 г. – 15.03.2012 г., за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№479/2012 г. по описа на РС Разград, е погасено по давност. С решението „Топлофикация Разград“, е осъдена да заплати на З. Манолов С. сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото – държавна такса и сумата от 300 /триста/ лева адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл. 38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата, което възнаграждение е в размер на минимума, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл.248 ГПК е постъпила молба наименувана „Въззивна жалба“, както и уточнителна молба, с която „Топлофикация – Разград“ ЕАД, обжалва решение №447/29.11.2018 г., постановено по гражданско дело № 1690/2018 г. по описа на Районен съд Разград само в частта за разноските, поради което образуваното в.гр.д №69/2019 по опис на Окръжен съд Разград е прекратено и изпратено на Районен съд Разград да се произнесе по молбата по чл.248 ГПК.

В молбата по чл.248 ГПК е посочено, че съдът погрешно е заключил, че дружеството следва да заплати сумите от 100 лева разноски по делото и 300 лева адвокатско възнаграждение. Изложени са аргументи във връзка с прекратяването на изпълнително дело № 617/2012 г. по описа на ЧСИ Деян Драганов, като е посочено, че прекратяването му поради, т.н. „перемция“ настъпва по лисата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпило прекратяване, когато установи осъществяването на съответните релевантни факти. Жалбоподателят е счел, че е без значение дали съдебният изпълнителен ще постанови акт, с който да прекрати производството, както и че дружеството жалбоподател е подало молба до съдебния изпълнител за прекратяване на горепосоченото изпълнително дело, поради което е ирелевантно обстоятелството за неиздадено постановление за прекратяване на изпълнителното дело по чл.433 ГПК.

С обжалваното определение районният съд е приел, че няма основание да бъде изменено решението в частта за разноските, поради това, че след като искът е основателен, то ответникът на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да заплати направените от ищеца разноски.

При така установеното от фактическа страна, съдебният състав извежда следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок от оправомощено за това лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:

Посочената разпоредба на чл.78, ал.1 ГПК урежда правилото, обуславящо института на отговорността за разноски в случай на приключване на съдебното производство с акт по съществото на спора. В същото време законът в чл.78, ал.2 ГПК предвижда освобождаване на ответника от отговорност за разноски при кумулативното наличие на две предпоставки - да признае иска и да не е дал повод за завеждане на делото. Съобразявайки тези законови постановки, съдът намира, че определящо при разрешаване на въпроса за отговорността за разноски се явява поведението на ответника.

По отношение на първата предпоставка. В настоящия случай видно от отговора на исковата молба и последващото поведение по делото на ответника, сега жалбоподател, последният е признал, че процесната сума по издадения изпълнителен лист от 2012 г., не му се дължи, тъй като същата е погасена по давност и подробно е изложил аргументи в подкрепа на твърдението си, както и не е оспорил факта, че образуваното изпълнително производство е прекратено, преди образуването на исковото производство, както по силата на закона, т.н. „перемция“, така и по негова инициатива с депозирана молба от 02.11.2017 г. до ЧСИ Деян Драганов. От всичко изложено следва изводът, че жалбоподателят „Топлофикация – Разград“ ЕАД, с поведението си пред районния съд в хода на производство е направил признание по отношение на предявения иск.

На следващо място, от данните по делото не може да се направи изводът, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. Безспорно изпълнителното производство е образувано от „Топлофикация – Разград“ ЕАД през 2012 г.. Безспорен е и фактът, че съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, в случай, че в продължение на две години взискателят не поиска от съдия-изпълнителя предприемането на изпълнителни действия. В тези случаи прекратяването на изпълнението настъпва по силата на закона и това е факт, който не се нуждае от прогласяване, имаме и депозирана молба от жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство. С постановление на ЧСИ от 23.11.2017г. производството е прекратено. Предявеният иск е отрицателен установителен, като посочената квалификация от съда по чл.124 ГПК, в подобни хипотези е във връзка с чл.439 ГПК, като в конкретния случай, видно от изложеното по-горе, след като изпълнителното производство е прекратено преди образуването на исковото производство, то ответникът „Топлофикация Разград“ не е бил причината за неговото иницииране. За пълнота следва да бъде посочено, че не са ангажирани доказателства по делото, от които да се направи изводът, че „Топлофикация – Разград“ ЕАД, след прекратяването на изпълнителното производство е предприемала действия по събирането на процесните суми.

С оглед гореописаното настоящият състав намира, че не се установяват предприети от последния действия, които да са неправомерни, или такива, оспорващи правото на ищеца и пораждащи правния му интерес да защити същото по съдебен ред. Предвид така изложеното настоящият състав приема, че се установява наличието на предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, поради което и разноските в производството следва да бъдат възложени върху ищеца.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и решение №447/29.11.2018 г. по гр.д.№1690/2018 г. по описа на Районен съд Разград, бъде изменено в частта за присъдените в полза на ищеца разноски, на основание чл.248 ГПК, като бъде постановено друго, с което молбата бъде уважена.

С оглед гореизложеното на основание чл.78, ал.2 ГПК в полза на „Топлофикация Разград“ ЕАД следва да бъдат присъдени сторените от нея разноските в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд е администрирал частната жалба, без отстраняване на нередовност съгласно чл.275 ал.2 вр. с чл.262 и чл. 261 т.4 от ГПК – за внасяне на дължимата д.т. в размер на 15 лева по чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която на основание чл.77 ГПК следва да бъде събрана от настоящата инстанция, доколкото не е налице хипотезата на чл.83 ал.1 от ГПК.

Водим от горното, Разградският окръжен съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1033/15.03.2019 г. постановено по гр.д. №1690/2018 г. по описа на Районен съд Разград, с което е отхвърлена молбата на „Топлофикация – Разград“ ЕАД, ЕИК 116019472, с адрес: гр. Разград, Западна промишлена зона, ул. „Черна“, представлявано от М. Н. К. – законен представител, чрез юрисконсулт Светлана Неделчева, за изменение на решение №447/29.11.2018 г. по гр.д.№1690/2018 г. по описа на Районен съд Разград, в частта за присъдените в полза на ищеца разноски, на основание чл.248 ГПК, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение №447/29.11.2018 г. по гр.д.№1690/2018 г. по описа на Районен съд Разград, в частта му за разноските, като ВМЕСТО:

ОСЪЖДА „Топлофикация Разград“, ЕАД, ЕИК 116019472 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Черна“ ДА ЗАПЛАТИ на З. Манолов С., ЕГН ********** с адрес *** сумата 100 лв. / сто лева / разноски по делото и ОСЪЖДА „Топлофикация Разград“, ЕАД, ЕИК 116019472 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Черна“ ДА ЗАПЛАТИ на адв. Моника Ивова Дилова от АК Перник с адрес гр.София, ул.“Леденче“, №24, ет.5, ап.35 сумата 300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение, СЕ ЧЕТЕ:

ОСЪЖДА З. Манолов С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Разград“ ЕАД, ЕИК 116019472, с адрес: гр. Разград, Западна промишлена зона, ул. „Черна“, представлявано от М. Н. К. – изпълнителен директор, сумата в размер на 100 лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение за производството пред районния съд.

ОСЪЖДА Топлофикация – Разград“ ЕАД, ЕИК 116019472, с адрес: гр. Разград, Западна промишлена зона, ул. „Черна“, представлявано от М. Н. К. – законен представител, да заплати по сметка на Окръжен съд Разград сумата в размер на 15 лева, дължима държавна такса за настоящото производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.