ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Град Разград, 20.09.2019г.

Разградски окръжен съд в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година състав:

Председател:РАЯ ЙОНЧЕВА

Членове:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

АТАНАС ХРИСТОВ

като разгледа докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА в.ч.гр. дело №246 по описа за 2019 година,за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248,ал.3 от ГПК.

С определение №2619/12.06.2019г., постановено по гр.д.№1559/2018г. РРС в производство по чл.248 от ГПК е оставил без уважение молбата на ищеца в производството, М.Н.Я. за изменение на постановеното по делото Решение №153/16.04.2019г.в частта му за разноските, с която е осъдил ищеца в производството,сега жалбоподател М.Я. да заплати на ответника А.Г.М. направените от него разноски в размер на 400 лв., представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение.

Срещу това определение е подадена частна жалба от М.Я., чрез пълномощник, с искане за отмяна на същото като неправилно и незаконосъобразно и отхвърляне претенцията на ответника за разноски, съответно тяхното намаляване до размера на 200 лева.

Ответната по жалбата страна А.М., не е депозирала отговор на същата.

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, частната жалбата е допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения.

РРС е бил сезиран с два иска , предявени от ищцатаq иска – първият срещу ответника А.Г.М. за заплащане на сумата 6000 лв. и вторият срещу „Галант-Разград“ЕООД за заплащане на сумата 190 лв. трудово възнаграждение.IС решението по делото съдът е осъдил „Галант Разград“ЕООД да заплати на ищцата М.Я. сумата 190 лева, неизплатено трудово възнаграждение за месеците април и май 2017 г. , ведно със законната лихва от 09.08.2018 г. и сумата 50 лв. разноски по делото.Възложил в нейна тежест разноските, направени от ответника ф.л. А.Г.М. сумата 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, поради изхода на делото.

В жалба до ОС Разград процесуалният представител на ищцата М.Н.Я. сочи, че съществува задължение за съда да докладва в с.з. представеното пред него пълномощно и договор за правна помощ с вписаната в него заплатена сума, което не е било сторено и съдът по този начин не е изпълнил задължението си по чл.8,ал.3 от ГПК. В условията на евентуалност счита, че разноски следва да се присъдят само съразмерно на отхвърлената част от иска, както и че процесуалният представител е участвал само в последното съдебно заседание, поради което не се следва заплащане на разноски в посочения в решението размер, а възнаграждението следва да се определи в размера, посочен в чл.6,т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи също така, че съдът е приел пълномощното на адвоката на ответника преди да даде ход на делото и че не е докладвал размера на адвокатското възнаграждение.

В настоящия случай при разглеждането на гр.дело № 1559/2018г. по описа на РРС са били проведени три съдебни заседания, на които ищцата е присъствала лично, както и нейния пълномощник.Ответникът – физическо лице по иска за дължимост на сумата 6 000 лева, А.М. е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат само третото последно съдебно заседание, когато съответно са били представени договорът за правна помощ и списъка с направените разноски по чл.80 от ГПК, в които е била посочена и сумата от 400 лв. за адвокатски хонорар. Няма спор по делото, че същият е заплатен.До приключването на устните състезания по делото, списъкът е представен и приложен по делото, като е бил на разположение и на ответната страна за запознаване с него и съответно с договора за правна помощ.Не съществува задължение за съда да докладва същите.

С оглед изходът на делото по този иск, са му били присъдени и дължимите от ищцата разноски за един адвокат, като безспорно заплатеният хонорар е под минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.В настоящият случай не съществува възможност този размер да бъде намаляван, така както сочи повереника на жалбаподателя, тъй като разпоредбата на чл.6,т.3 от Наредбата е неприложима.

Така постановеното определение е правилно.Не са налице законови предпоставки, които да позволяват на съда да измени постановеното от него решение в частта за разноските, както е посочил и РРС. Ответникът предвид изхода на делото има право на разноски и те са под минималния размер.

Предвид горното атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Ето защо, Разградският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение 2619/12.06.2019г., постановено по гр.д.№1559/2018г. РРС в производство по чл.248 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.