ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

       гр. Разград, 11.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в закрито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

                                                                               МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

 

 

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в.гр.д. № 253 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано е по жалба на „Делта Ковър“ ЕООД, ЕИК 116516496, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Лозенград“ № 1А, представлявано от управителя Д. С. И., чрез адвокат Н.С. Л., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 34, ет.2, ап.5, против постановления от 08.08.2019 г.  и 09.08.2019 г. по изпълнително дело № 821/2019 г.. С първото постановление, съдебният изпълнител е определил дължимите разноски в изпълнителното производство, а с второто постановление е отказал да го прекрати на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК. С жалбата се обжалват  и постановления от 08.08.2019 г. и 09.08.2019 г. по изпълнително дело № 822/2019 г. по описа на ЧСИ Г. С., като с първото постановление съдебният изпълнител е определил дължимите разноски по изпълнително дело № 822/2019 г., а с второто постановление е отказал да го прекрати на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателят твърди, че обжалваните постановления са незаконосъобразни и неправилно постановени. По отношение на постановленията, касаещи отказа на ЧСИ да прекрати образуваните изпълнителни дела на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК твърди, че дължимата сума е платена преди тяхното образуване. Посочва, че двете изпълнителни дела са образувани по два изпълнителни листа издадени на 19.07.2019 г., въз основана на заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК по ЧГД № 1652/2015 г. и по ЧГД № 1651/2015 г. по описа на РС Разград и е следвало и двете да бъдат обединение служебно в едно изпълнително дело, а не както е в настоящия случай – да бъдат образувани две изпълнителни дело, което било сторено с цел натоварването му с допълнителни разноски. В подкрепа на заявеното споделя, че доказването на вземането е установено с едно общо решение по т.д. № 29/2018 г. по описа на ОС Разград. Твърди, че по искане на взискателя в хода на исковото производство, с цел обезпечаване на вземането му първоначално е била наложена възбрана върху определен недвижим имот на настоящия жалбоподател, която в последствие е заменена на основание чл.398, ал.2 ГПК с парична гаранция в размер на 33840,46 лева, депозирана по сметка на ОС Разград, преди образуването на изпълнителните дела, като тази сума била достатъчна да погаси задълженията по изпълнителните листове и по този начин е следва основанието, на което са прекратени изп. дела да е именно по чл.433, ал.1, т.1 ГПК, като представения документ за внесена гаранция следвало да се приравни като такъв от „банка“ предвиден в цитираната разпоредба. Във връзка с горното споделя, че не следва в негова тежест да бъдат и сторените в изпълнителните производства разноски. Също посочва, че на взискателя и на съдебния изпълнител е било известно, че длъжникът е бил внесъл посочената сума като гаранция и по този начин не следва да се начисляват пропорционални такси за събиране на вземания, нито за адвокатско възнаграждение, нито по ТТРЗЧСИ, защото дължимата сума е депозирана на взискателя по особения ред на чл.398, ал.2 ГПК.

            Предвид изложеното, моли съда да отмени постановление от 09.08.2019 г. по изпълнително дело № 821/2019 г. и постановление от 09.08.2019 г. по изпълнително дело № 822/2019 г. в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителните дела на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК и в частта, с която същото е прекратено като свършено и вместо това да бъде постановено прекратяване на изпълнителните дела на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Моли съда да отмени и постановление от 09.08.2019 г. по изпълнително дело № 821/2019 г. и постановление от 09.08.2019 г. по изпълнително дело № 822/2019 г, касаещи разноските, поради това, че главницата е депозирана от взискателя преди образуване на делата. Алтернативно моли съда, в случай че постановление от 09.08.2019 г. по изпълнително дело № 821/2019 г. и постановление от 09.08.2019 г. по изпълнително дело № 822/2019 г. в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителните дела не бъдат отмени, то да бъдат отменени цитираните постановления в частта, с която е оставено без уважение искането на длъжника да се намалят разноските по ТТРЗЧСИ, като таксите бъдат сведени само до абсолютно необходимите действия по образуването на изпълнителното производство, уведомяване на страните и провеждане на особената процедура за превеждане на депозираната парична гаранция по т.д. № 29/2018 г. по описа на ОС Разград по сметка на взискателя, като от определените от съдебният изпълнител такси и разноски не следва да се включват тези по т.26 от ТТРЗЧСИ, като по този начин реалните разноски за сметка на длъжника следва да са 176,84 лева по ИД 821/2019 г. и 150 лева по ИД 822/2019 г..

            На следващо място с настоящата жалба се обжалва и размерът на адвокатския хонорар приет от съдебния изпълнител в обжалваните постановления, като намира, че адекватният размер е 200 лева.

            Взискателят „Петстрой“ ЕООД, ЕИК 116554073, с адрес: гр. Разград, ул. „Братя Миладинови“ № 5, чрез пълномощник – адвокат В. Запрянов е депозирал писмено възражение, в което излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди обжалваните постановления.  Претендират се разноски.

            Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви на основание чл.436 ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата е допустима, но неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

            След служебно извършена справка, настоящият съдебен състав констатира, че в деловодството на Окръжен съд Разград е депозирана жалба с вх. № 13732/19.08.2019 г. към ЧСИ, изходяща от „Делта Ковър“ ЕООД, ЕИК 116516496, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Лозенград“ № 1А, представлявано от управителя Д. С. И., чрез адвокат Н. С. Л., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 34, ет.2, ап.5, против постановления от 08.08.2019 г.  и 09.08.2019 г. по изпълнително дело № 821/2019 г.. и постановления от 08.08.2019 г. и 09.08.2019 г. по изпълнително дело № 822/2019 г. по описа на ЧСИ Георги Стоянов, във основа на която е образувано в.гр.д. № 252/2019 по описа на ОС Разград. Жалбата, въз основа на която е било образувано в.гр.д. № 252/2019 г. на ОС Разград, е с напълно идентичен предмет на обжалване, оплаквания и искания (всъщност двете жалби имат абсолютно идентично съдържание) с жалбата, въз основа на която е било образувано настоящото в.гр.д. № 253/2019 г.. Т.е. в Окръжен съд Разград има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, поради което на основание чл.126, ал.1 ГПК настоящото производство, като по-късно заведено, следва да бъде прекратено служебно от съда.

Водим от горното, Разградският окръжен съд

                                              

О П Р Е Д Е Л И::

 

 ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 253/2019 г. по описа на Окръжен съд Разград, на основание  чл.126, ал.1 ГПК.

 Определението подлежи на обжалване в 1 – седмичен срок от съобщението на страните с частна жалба пред Апелативен съд – Варна.

 

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                     

 

 

                           2.