О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

27.ІХ .2019

Разградски окръжен

година Град

2019

съд

27.ІХ.

закрито

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

АТАНАС ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:

Ч.в. гражданско

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

209

№262 262

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И.М.С. чрез процесуално представляващата го по пълномощие –адв. Димитрова против Разпореждане №1/10.VІ.2019г., с което КРС е оставил без уважение като неоснователна молбата му, подадена по реда на чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка на вл. в сила на 7.ІІІ.2005г. Решение №18/11.ІІ.2005г. по бр.д. №96 по опис на същия съд за 2004г., с което е постановено прекратяване на брака му с Н.Н.С., с произнасяне в диспозитив на решението по въпроса за фамилното име на вече бившата му съпруга. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 103 от СК(отм.) с аргумент, че съгл. действащата в периода на бракоразводния процес нормативна уредба е предвиждала в задължение на решаващия съд, служебно произнасяне по въпроса за фамилното име на жената след прекратяването на брака. На релевираните с жалбата основания се иска отмяна на разпореждането, което по правната си същност е определение по чл.247 ТПК и постановяване на акт, с който съдът да допусне поправка на решението по бл.д.№96/2004г. на КРС като в диспозитив на същото,съответно на изложеното в мотивите му, бъде постановена промяна във фамилното име на жената, съответно от С. в предбрачното й такова Байрактарова.

В предоставен й за това срок, насрещната по ч.жалба страна не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост и основателност.

Като подадена в срок и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Като обсъди заявените в жалбата основания и данните по делото, съдът приема следното:

От материалите по бр.д.№96/2004г. на КРС се установява, че същото е било образувано по иск, предявен от Н.Н.С. срещу въззивника И.М.С. за прекратяване на брака им на осн.чл.99 СК(отм.) като в петитум на молбата изрично е поискано от съда произнасяне по въпроса за родителските права, режима на лични отношения и издръжката на родените от брака им деца. Като в исковата молба, така и с последващо процесуално поведение на ищцата и въззивника, в качеството му на ответник в това производство, тешащият съд не е бил сезиран с искане за промяна или запазване фамилното име на жената. В диспозитив на постановеното и влязло в сила на 7.ІІІ.2005г. Р.№ №18/11.ІІ.2005г. по бр.д. №96 по опис на същия съд за 2004г., съдът в бракоразводното производство се е произнесъл в обхвата на заявената с иска защита. В този смисъл решението му не страда нито от непълнота, нито сочи на допусната ОФГ по въпроса за фамилното име на вече бившата съпруга на жалбоподателя.

Съгласно нормата на чл. 103 от СК след развода, съдът може да постанови съпругът да носи името на другия съпруг при изрично заявено от последни съгласие, или ако носещият името съпруг е станал известен в обществото с фамилното име на другия съпруг. Тази норма е материално правна. Тя урежда предпоставките, при наличие на които съпругът може да запази фамилното име на другия съпруг, но от нея не може да се извлече извод, че съдът служебно се произнася за фамилното име при липса на депозирано, в съответствие с диспозитивното начало, искане по чл. 103 от СК. Съдът "може" да постанови запазване на фамилното име, но от това не следва, че ако няма искане за запазване, или за промяна, съдът е длъжен да се произнесе и да възстанови предбрачното име на съпруга, който е приел името на другия съпруг при сключване на брака. Процесуалните правила, по които става това са уредени в особеното исково производство по брачни дела, уредено в глава двадесет и пета от отменения и действащ в периода на бракоразводния процес на страните ГПК. Процесуалната норма на чл. 266 от ГПК (отм.), при действието на който е разгледано делото от съда в бракоразводното производство, изрично изисква искане на страните, за да се произнесе съдът за фамилното име след развода. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, възприета с ПП № 5/1977 г., от 15.ІІІ.1978 г., т. 7, което макар да е постановено при действието на отменения СК е приложимо и при СК от 1985 г., защото нормата на чл. 26 от СК (отм.) е била аналогична на чл. 103 от приложимия в отношенията между страните СК от 1985г. Цитираната точка от постановлението не е обявена за изгубила силата си. Постановено в съответствие с приложимия закон и задължителната за съдилищата съдебна практика, обжалваното разпореждане, с характер на определение по чл.247 ГПК, е правилно. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложените мотиви, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ч.жалба на И.М.С., ЕГН**********,***, подадена чрез процесуално представляващата го по пълномощие –адв. Димитрова против Разпореждане №1/10.VІ.2019г., с характер на определение по чл.247 по бр.д. №96/2004 по опис на КРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.