ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
Град Разград, 07.10.2019г.
Разградски
окръжен съд в закрито заседание на седми
октомври две хиляди и деветнадесета година състав:
Председател:РАЯ ЙОНЧЕВА
Членове:ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
АТАНАС ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от съдията
В.ДИМИТРОВА в.ч.гр. дело №270 по
описа за 2019 година,за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274,
вр. чл.
129, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс .
Образувано по
частна жалба, подадена от Х.А.Я. ***, чрез
процесуален представител адв. Владислав Велев от АК-Русе срещу определение № 3291
/ 06.08.2019 г. по гр.д. № 1407 / 2018г.
по описа на РС-Разград, с което е
прекратено производството по делото.
В частната жалба се твърди, че определението
е неправилно, тъй като предявеният иск намира своето правно основание в чл.439
от ГПК, а не е недопустим както е приел РС.Прави се искане за отмяна на
определението и за връщане на делото на РРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.Изложени са съображения за наличие на право на
иск за ищеца за установяване на несъществуването на правото на ответника на
принудително изпълнение по образувано срещу него изпълнително дело.
Разградският
окръжен съд, като взе предвид постъпилата
частна жалба и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна и е процесуално допустима .
Разгледана по същество, частната жалба е
неоснователна .
Прекратяването
на производството по описа на гр.дело №1407/2018г. по описа на РРС е предмет на
проверка за втори път.При първото въззивно частно производство по в.ч.гр.дело №97/2019г.по
повод прекратяването на делото от РС, въззивната инстанция е отменила
прекратителното определение и е върнала делото на районния съд, с указание за
оставяне на исковата молба без движение, с цел нейната конкретизация като
основание и петитум.
След
връщане на делото, с разпореждане от 11.04.2019г.РРС е оставил исковата молба
без движение, като е дал на ищеца
указание да изложи обстоятелствата на които основана иска си, като по
този начин индивидуализира спорния предмет, без да сочи правното му естество и
да посочи петитум с оглед индивидуализиране на търсената защита.
Поправената
искова молба е депозирана в срок, на 30.04.2019г.
Както в първоначалната искова молба от 27.07.2018г., така и в поправената такава от
30.04.2019
г. от Х.А.Я. ***, чрез процесуален
представител адв.В.Велев против Ш.А.Я. е посочено, че ищецът е длъжник по
изпълнително дело № 20207610400419 по опис на ЧСИ Г.Солаков,
рег.№761КЧСИ и р-н на действие при РОС,
по който взискател е ответника.Основното твърдение на ищеца е, че публичното потестативно право на принудително изпълнение
на ответника спрямо него не съществува към момента на предявяване на иска, като
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона.Моли да се
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че той ищецът не му дължи по посоченото изпълнително дело сумите,
присъдени като обезщетение, подробно посочени в молбата.Обстоятелство на което
се основава иска е настъпило
прекратително основание по чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като в продължение на две години взискателят не
е поискал извършване на изпълнителни действия, поради което е налице условието за
прекратяване на индивидуалното принудително изпълнение по изпълнителното дело .
РРС е приел, че предявеният пред него иск е недопустим, предвид на позоваването на ищеца единствено и само на настъпилата в изпълнителното производство перемпция.
При всяко положение на делото съдът следи
служебно за наличието на правото на иск на ищеца.При недопустим
иск съдът не разглежда исковата молба, а прекратява производството по делото .
В случая въпросът, на който следва да се
даде отговор съобразно наведеното от ищеца в исковата молба и уточняващата я
молба е: Допустим ли е отрицателен установителен иск на длъжника срещу
взискателя по висящо изпълнително дело за установяване на несъществуване на
правото на взискателя на принудително изпълнение по изпълнителното дело,
отделно от възможността за установяване по исков ред на несъществуване на
изпълняемото право.
П
равото на принудително изпълнение не е
право на кредитора срещу длъжника, а е процесуално правомощие, по което
задължено лице е изпълнителният орган . За да възникне и да съществува правото
на принудително изпълнение трябва да са налице: изпълняемо право - притезание и
изпълнително основание - предвиден от закона документ, който доказва съществуването
на неудовлетвореното притезание. За да бъде надлежно упражнено правото на
принудително изпълнение следва да е налице и изпълнителен лист, който да
удостовери правото на принудително изпълнение пред изпълнителния орган .
Изпълняемото право - т.н. притезание
присъства като елемент от правото на принудително изпълнение, доколкото то е
една от предпоставките за неговото възникване и съществуване .
Поради специфичния характер на
изпълнителното производство и съществената му разлика от общия исков процес
законодателят е въвел изрично посочени способи за защита срещу незаконното
принудително изпълнение, извън които друг вид защита не е допустима .
Предвидени са основно два вида защита, в зависимост от твърденията за това,
какво е нарушено . Ако се твърди, че липсват материалните условия за законност
на изпълнителния процес, тогава предвидената от законодателя защита е искова,
ако се твърди, че са нарушени процесуалните изисквания за законност на
изпълнителния процес предвидения основен способ за защита е жалба срещу
незаконното бездействие или действие на изпълнителния орган Разпоредбите на чл. 435-438 от
ГПК сочат възможността защитата срещу процесуалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение да се осъществи чрез подаването на жалба от
определени лица срещу конкретно, лимитативно изброени действия или бездействия
на съдебния изпълнител. Разпоредбите на чл. 439
- 441
от ГПК сочат възможността за искова защита изразяваща се в това определени
лица да могат да предявят специални искове при условията предвидени от
законодателя . Защита срещу изпълнението чрез предявяване на иск може да се
осъществи само ако законодателят е предвидил предявяване на специален иск при
специални условия . В този случай на търсена защита е изключена възможността за
приложение на разпоредбата по чл.
124, ал.1 от ГПК като самостоятелно основание на предявения иск .
Теорията и практиката недвусмислено приемат, че разпоредбата на чл. 439 от ГПК се отнася за възможността на длъжника да оспори вземането - т.е. материалното притезание, или изпълняемото право.Така е озаглавена и самата разпоредба "оспорване на вземането".Както в първоначалната, така и в поправената искови молби, ищецът не сочи, че оспорва наличието на изпълняемо право в полза на взискателя, поради което правилно районния съд е приел, че е сезиран с недопустим иск.
В
случая ищецът търси защита срещу твърдяна процесуална незаконосъобразност на
принудителното изпълнение, която не може да се осъществи с предявяване на
самостоятелно основание на иск, Основното негово твърдение е за наличието на
предпоставките на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.Законодателят не е предвидил
предявяването на специален иск, с който по исков ред да бъде установена твърдяна
процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, изразяваща се в
несъществуване на право на принудително изпълнение.Ищецът може да поиска от ЧСИ
прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание, а при
отказ да обжалва същия.
Всичко изложено дотук, сочи недопустимост на предявения от ищеца иск .
Ето защо като не е дал ход на исковото производство по предявения иск и е
прекратил производството по делото районният съд е постановил правилно и
законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд .
Предвид
Горното,
Разградският окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА определение №3291/06.08.2019г.по
гр.д. № 1407 / 2018г. по описа на Разградски районен съд .
Определението може да се обжалва с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.