О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№…
 

Разград
 
 


3. Х.2019г.
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                 Град                                           

2019
 
                                                 съд                                                                                  

3. Х.
 

       закрито

 
На                                                                                                                                Година

   РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 

 
 
В                                  заседание в следния състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

АТНАС ХРИСТОВ

 

 
                                                                             ЧЛЕНОВЕ:

 

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

ч.  в.гр.  
 
   

2019
 

    №271
 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

            Образувано е по   частна въззивна жалба с вх. № 5439 , подадена от адв. Чобанов  в качеството му на процесуален представител по пълномощие на  Б.В.В. и Р.В.В.,   срещу Определение 237/14.V.2019г  на РРС за прекратяване на образуваното му на производство грд №1240 по опис за 2018г. поради недопустимост на предявения от тях срещу П.  П. Симов, В.В. Пантелеева и Я. Борисов П.   иск за установяване правото им  на собственост в ид. части върху реституирани по реда на ЗСПЗЗ недвижими имоти, за които твърдят предприето от ответниците разпореждане, накърняващо правата им в съсобствеността.   

    В частната въззивна  жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на преграждащото хода на делото  определение.     На релевираните   основания се претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на следващите се по хода му съдопроизводствени  действия. 

 В законоустановения и предоставен й за това срок, чрез назначеният й в производството особен представител - адв.Павлова, като насрещна  по жалбата страна, Я.П. се е възползвал  от правото си на отговор, с подаването на който оспорва същата като неоснователна.     Моли за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно постановен съдебен акт.

Въззиваемите В. Пантелеева и П.Д. не са ангажирали в срок становище по допустимост и основателност на ч.жалба.

 Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

  Разгледана по същество е  основателна. Обжалваният акт е валиден и допустим, но неправилен и постановен при неправилно прилагане на съдопроизводствените правила.                  

  Установителният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК(било положителен или отрицателен) е средство за защита на оспорени права при наличие на правен интерес, като самото извънсъдебно оспорване легитимира процесуално надлежната страна. Щом ищците твърдят, че в тяхна полза съществува право, подлежащо на съдебно осъществяване, е налице интерес от предявения иск. "Интересът от защита произтича от естеството на търсената защита". Само при установителните искове в процедурния закон - чл. 124, ал. 1 от ГПК, е регламентирано изискване за допустимостта на исковата претенция да е налице правен интерес.

               Преценката за допустимост на предявения иск предхожда преценката за неговата основателност. Т. е. съдът е длъжен след постъпване на искова молба и преди разглеждане по същество на спора, да извърши проверка дали претенцията на ищците е допустима, ръководен    единствено от наведените в исковата молба   твърдения - без да обсъжда представените към нея доказателства. За целта, от обстоятелствената част на исковата молба следва да се изведе наличието на абсолютните процесуални предпоставки - правен спор, интерес от търсената защита, надлежност на страните в спорното право, процесуална правоспособност у ищците и    подведомственост на спора. В случай, че се установят всички тези предпоставки, искът е допустим, а това обуславя задължението на съда да го разгледа и постанови акт по същество, като обсъди и подложи на анализ  представените, и събрани по делото доказателства. Разбира се,   проверка за допустимост може да бъде извършвана и по всяко време, докато е висящо делото, тъй като за допустимостта на иска съдът следи служебно.

             В случая, първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл по допустимостта на иска, обсъждайки и анализирайки доказателствата по делото.

                 Съгласно разпоредбата на чл. 130 от ГПК, за първоначалната си констатация за недопустимост на иска, съдът може да се позове само и единствено след проверка на исковата молба. В случая първоинстанционният съд е направил извод за недопустимост на иска не съобразно това законово указание, а след като   е предприел действия по събиране и обсъждане на вече събраните доказателства. Събирането на доказателства, анализа на същите и преценката за относимостта им към спора,            са действия, последващи преценката за наличието на интерес от заявената по реда на чл.124 ГПК защита, респ. за нейната допустимост.  В случая,  съдът е постановил изпращане на препис от исковата молба на ответниците, което му процесуално действие е последващо това по чл. 130 ГПК и показва преминала проверка за допустимост на исковата молба. Нещо повече - въз основа на тези доказателства е  извел  извод  за доказаност на правата на страните в наследствената маса, а от там и за  липсата на правен интерес у ищците за предявяване на положителния  установителен иск. Както бе казано по - горе, правният интерес като предпоставка за допустимост на иска би следвало да се извлече само от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, а доколко същите кореспондират с доказателствата по делото е въпрос на преценка за основателност на предявената претенция. Мотивите, изложени  към преграждащото хода на делото определение, касаят спора по същество.

             За да обосноват интерес от заявената по чл.124 ГПК защита, ищците са се позовали на предприетите от ответниците действия по оспорване правата им в останалото след смъртта на общият им наследодател имущество, касаещи конфетно реституираните в наследствената маса зем. имоти.   Заявили са,че правният спор е възникнал в резултат на  инициираното от ответниците В. и Я. Пантелееви производство по обстоятелствена проверка и снабдяването им  с констативен нот.акт, легитимиращ ги като съсобственици по давностно владение върху ид.части, вповече от придобитите по наследство  права, с което  са накърнили, респ. оспорили    правото им на съсобственост върху    1/3 ид.ч. По отношение на третия ответник, доколкото същият е трето за наследството лице, са обосновали интереса си от установителния иск с факта, че същият е страна по възмездна сделка, с която  първите двама са се разпоредили с права, вповече от действително притежаваните  по  наследство  такива.  Дали тези им твърдения са основателни, е въпрос по същество, а не по допустимост на иска им.

  По изложените съображения, частната жалба   е основателна и по реда на чл. 278 от ГПК обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по основателността на предявения иск.

              Водим от горното, съдът

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л И:

 

 ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Определение №237/14.V.2019г.    по грд №1240/2018   по   описа на РРС и

 ВРЪЩА делото на РРС за продължаване на дължимите по хода му  съдопроизводствени действия, съгласно дадените в мотиви указания

 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.