О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

                                       Гр.Разград, 28. 10. 2019 г.

 

Разградският окръжен съд в закрито заседание на двадесет и осми  октомври през две  хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:Анелия Йорданова

    Членове:   Ирина Ганева 

                     Ангел Ташев

                     

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч. в. гр. д.  288 по описа за 2019 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2  от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Анна Мария Николова, като особен представител на А.А.А. против Разпореждане № 2450/ 30. 05. 2019 г. по  гр. д. № 1538/ 18 г. по описа на Разградския районен съд, с което е върната искова молба с вх. № 1473/ 11. 02. 2019 г. , подадена от А.А.А. чрез особения представител, поради неотстраняване на нередовности. Твърди се, че разпореждането е незаконосъобразно.

Не е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

            Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол, а разгледана по същество е неоснователна.

            Гр. д. № 1538/ 18 г. е образувано пред РРС по предявена в производство по чл. 422 ГПК искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД гр. София, като цесионер за установяване на вземането му срещу ответника А.А.А., произтичащо от Договор за паричен заем № 2740712/ 01. 02. 2017 г., сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сумите: 729, 95 лв. главница; 110, 56 лв. договорна лихва; 571, 29 лв. неустойка за неизпълнение; 45 лв. разходи и такси; 26, 81 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В производството по чл. 131 ГПК е установено, че А.А.А. не може да бъде намерена на адреса посочен в исковата молба. На осн. чл. 47, ал. 6 ГПК съдът с разпореждане от 04. 01. 19 г. й е назначил особен представител адв. Николова. На адв. Николова са връчени книжата, предназначени за ответницата на 14. 01. 19 г. , а на 14. 02. 19 г. адв. Николова е подала писмен отговор на иска.

На 11. 02. 19 г. адв. Николова в качеството си на особен представител на А.А.А. е предявила искова молба, по която е било образувано гр. д. № 299/ 2019 г. по описа на РРС срещу „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД гр. София за установяване нищожността на Договор за паричен заем № 2740712/ 01. 02. 2017 г., сключен между А.А.А. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и за плащане на сумата 339, 04 лв. , която е недължимо платена по договора.

С връчено на 13. 02. 19 г. Разпореждане № 609/ 12. 02. 19 г. съдът е оставил без движение ИМ и е дал едноседмичен срок на ищеца да посочи цената на всеки иск и да заплати държавна такса в размер на 4 % от цената на всеки иск. С молба от 18. 02. 19 г. адв. Николова е заявила, е предявила исковете в качеството си на особен представител и е поискала да бъде освободена от внасяне на държавни такси. С Определение № 687/ 20. 02. 19 г. съдът е съединил гр. д. № 299/ 19 г.  към гр. д. № 1538/ 18 г. , двете по описа на РРС, тъй като и в двете производства участват едни и същи лица и имат за предмет Договор за паричен заем № 2740712/ 01. 02. 2017 г. Делото е продължило под № 1538/ 18 г. С Разпореждане № 1930 от 22. 04. 19 г. по с. дело е оставена без движение исковата молба , по която е било  образувано гр. д. № 299/ 19 г., съединено към гр. д. № 1538/ 18 г., тъй като исковата молба е подадена от адв. Николова без да е приложено пълномощно и е даден едноседмичен срок на ищеца да представи пълномощно, с което упълномощава адв.  Николова да предяви иск или да потвърди нейните действия. Установено е, че лицето на живее на адреса, тъй като е продало жилището и адресът му е неизвестен. Препис от разпореждането е връчено и на адв. Николова. С обжалваното разпореждане е върната исковата молба, поради неизпълнение указанията на съда, дадени с предходното разпореждане.

Въз основа на така изложеното, съдът приема, че частната жалба е неоснователна.

Не са изпълнени дадените от съда указания за представяне на доказателства за надлежно упълномощаване на адвокат Николова от ищеца, за потвърждаване от ищеца на действията по подаване на исковата молба, още повече, че адв. Николова изрично е заявила с молба от 18. 02. 19 г. и с исковата молба, че е предявила исковете в качеството си на особен представител. Съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК, фигурата на особен представител е предназначена единствено да подсигури хода на един вече висящ исков процес, тъй като той се назначава по отношение на страна, която не инициира производството–на ответника в исковото производство. Защитата, която осъществява е само в рамките на производството, за което е назначен. Участва в процеса по изричното разпореждане на закона, затова няма правомощия да извършва каквито и да е процесуални действия в друго производство.

За да бъде представител на страната по пълномощие, адвокатът следва да се легитимира с пълномощно на осн. чл. 33 във вр. с чл. 32, т. 1 и чл. 34 от ГПК. Страната, която няма постоянен или настоящ адрес, съответно не се намира на тях, и не е упълномощила лице да я представлява, сама се е поставила в невъзможност да упражни право на иск чрез пълномощник. /В този смисъл Определение № 591 от 31.10.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2252/2018 г., II т. о., ТК и др./

По изложените съображения, съдът приема, че представителната власт на особения представител, назначен на ответника А.А.А. по  гр. д. № 1538/ 18 г., не включва упражняване на правото на иск по образуваното гр. д. № 299/ 19 г., съединено към гр. д. № 1538/ 18 г. Разпореждането за връщане на исковата молба е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

           

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2450/ 30. 05. 2019 г. по  гр. д. № 1538/ 18 г. по описа на Разградския районен съд, с което е върната искова молба с вх. № 1473/ 11. 02. 2019 г. , подадена от А.А.А..

            Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

 

 

Председател:   

 

 

      Членове: 1.              

 

 

                      2.