ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ / 28.10.2019г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На двадесет и осми октомври, две хиляди и деветнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

Ч.в.гр.д № 297 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 от ГПК.

Образувано е по подадена чрез пълномощник въззивна частна жалба от Е.И.Ю. срещу определение №353/9.09.2019г., постановено по гр.д. №426/2019г. по описа на Районен съд Кубрат. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на ищеца за възстановяване на внесената от него държавна такса във връзка с образуване на делото. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно, тъй като към момента на прекратяване на производството по делото не са извършени никакви процесуални действия и все още не е бил връчен препис от исковата молба на ответника. Иска се отмяна на обжалваното определение.

Като се запозна с приложените към делото доказателства, въззивният съд намира частната жалба за допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, съдържаща необходимите реквизити и насочена спрямо определение, което подлежи на обжалване. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по предявени искове от Е.И.Ю. за приемане на установено, че е собственик на 4/6ид.ч. от недвижим имот в с.Бисерци, за обявяване на нищожност на извършено нотариално действие и за обявяване на нищожност на договора за покупко-продажбата на недвижимия имот поради липса на правно основание за сключването му. Производството по делото е прекратено с влязло в сила определение №324/15.08.2019г., постановено по гр.д. №426/2019г. по описа на Районен съд Кубрат, поради неотстраняване на нередовности на исковата молба след изтичане на срока, даден на ищеца за отстраняването им.

Обжалваното определение е постановено по повод молба с вх. №2421/2.09.2019г., подадена от ищеца, който, с оглед прекратяване на производството по делото, е поискал да бъде върната внесената от него държавна такса.

Възможността за връщане на внесена държавна такса е регламентирана в чл.4б ЗДТ, съгласно който на връщане подлежат недължимо платените такси, след направено искане от заинтересованата страна.

За да се извърши преценка дали внесената ДТ е дължимо или недължимо платена, на първо място е необходимо да се прецени съществувало ли е правно основание за заплащане на таксата към момента на внасянето й. Такова основание се съдържа в чл.3 от ЗДТ, съгласно който ДТ се заплаща при предявяване на искането, както и в чл.4 б. „а“ от ЗДТ, съгласно който ДТ се заплащат за искови молби. Цитираните законови разпоредби по недвусмислен начин въвеждат изискването за внасяне на ДТ при предявяване на иска. Следователно правното основание за заплащане на ДТ е било налице към момента на внасянето й.

ГПК не съдържа разпоредби, предвиждащи връщане на внесената ДТ, когато производството е прекратено поради неотстраняване на нередовности в исковата молба. Напротив, държавните такси, предвидени за събиране в съдебното производство, са такси за извършване на определени действия – по приемане, проверка редовността и допустимостта на искова молба. В случая районният съд е извършил действия по приемане, проверка редовността и допустимостта на исковата молба. На връщане подлежат само таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от плащането им, както и надвнесените такси. Ето защо изложените в частната въззивна жалба оплаквания се явяват неоснователни.

Задължителните указания на ТР № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС обаче налагат пълна проверка относно спазването на процесуалните правила при събирането на държавната такса, независимо дали жалбоподателят се позовава на подобни нарушения или не.

В случая са предявени три иска: за обявяване на нищожност на договор за покупко-продажба на 4/6ид.ч. от недвижим имот, за установяване на правото на собственост на ищеца върху тези части от имота и за обявяване на нищожността на извършено нотариално действие. Последният иск е неоценяем и съгласно чл.3 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК, е дължима държавна такса в размер 30лв. Първите два иска са оценяеми и държавна такса се дължи в размер 4% от цената на всеки от тях, съгласно чл.1 от Тарифата. Същата следва да се определи по реда на чл.71 ал.2 в.в. с чл.69 ал.1 т.2 и т.4 ГПК върху една четвърт от цената на иска. Данъчната оценка на недвижимия имот е 7 265,30лв., а на 4/6ид.ч. от него е 4 843,53лв. Една четвърт от цената на всеки от исковете е 1 210,88лв. Държавната такса за всеки от двата оценяеми иска следователно е по 48,44лв. Общият размер на дължимите държавни такси за трите предявени иска е 126,88лв. Тази сума е дължима към момента на депозиране на исковата молба, внесена е и предвид изложените по-горе съображения не подлежи на връщане.

Остатъкът от внесената сума над 126,88лв. до 193,75лв. в размер 66,87лв. обаче се явява недължимо платена ДТ и съгласно чл.4б ЗДТ подлежи на връщане. В тази част определението на районния съд следва да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което сумата от 66,87лв. следва да бъде върната на ищеца.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение №353/9.09.2019г., постановено по гр.д. №426/2019г. по описа на Районен съд Кубрат в частта, с която е оставено без уважение искането на Е.И.Ю. за връщане на част от внесената от него държавна такса в размер 66,87лв., като вместо това постановява:

Връща на Е.И.Ю. като недължимо платена част от внесената държавна такса в размер 66,87лв.

Потвърждава определение №353/9.09.2019г., постановено по гр.д. №426/2019г. по описа на Районен съд Кубрат в останалата част.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.