ОПРЕДЕЛЕНИЕ

      

            / 18.10.2019 г., гр. Разград

           

 

Окръжен съд Разград

На осемндаесети октомври, две хиляди и деветнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

     ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

          мл. съдия  АНГЕЛ ТАШЕВ

 

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев

ВГД № 299 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            С Решение № 347/02.08.2019 г., постановено по гражданско дело № 421/2019 г. по описа на Районен съд Разград, съдът е осъдил П.М.С.,  ЕГН ********** *** да заплати на Д.А.А., ЕГН ********** *** сумата от 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат извършено неправомерно деяние на 19.07.2018 г. в с. Побит камък, общ. Разград, ведно със законна лихва, считано от 19.07.2018 г. до окончателното плащане, както и 280 лева разноски по делото, изчислени съразмерно уважената част от иска. Със същото решение, съдът е отхвърлил иска до първоначално претендирания размер от 11 000 лева, като неоснователен и недоказан, както и направените  от П.М.С. възражения за прихващане с насрещно дължими суми, като недоказани. В тежест на ищеца Д.А.А. са сторените от ответника П.М.С. разноски в размер на 570,27 лева изчислени съразмерно отхвърлената част на иска.

            В законоустановения срок е постъпила е въззивна жалба от Д.А.А., чрез пълномощник адвокат Н. С.Г., със съдебен адрес:***, офис 6, с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материални закон и необосновано в частта, с която предявената искова претенция е отхвърлена. Излагат се подробни аргументи в тази насока. Във въззивната жалба е посочено, че обжалваното решение се оспорва и относно разноските. Излагат се доводи, че в тази част решението е неправилно, тъй като имайки качеството пострадал от престъплението, освободен по закон от такси, не следва да плаща на увредилото лице сумата от 570,27 лева разноски. Отделно от това сочи, че има съществено противоречие в решението, защото в мотивите си съдът е посочил друга сума - 507,27 лева.

            Във връзка с изложеното моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да бъдат уважение предявените искове в пълен размер, както и да отмени решението в частта за разноските, предвид пълната му неправилност.  

Настоящата съдебна инстанция счита, че по своето правно естество „въззивната жалба” съдържа в себе си искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, както и евентуално искане за поправка на очевидна фактическа относно разминаване на сумите за разноските, който дължи ищецът на ответника, като в мотивите на решението е посочена сума в размер на - 507,27 лева, а в диспозитива сумата в размер на - 570,27 лева

В частта си за разноските, постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт е с характер на определение, което по аргумент на чл.274 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване, защото то не е нито преграждащо хода на делото, нито е посочено изрично в закон. Произнасянето на съда по разноските, по разпореждане на закона и съгласно чл.274, ал.1, т.2 ГПК подлежи на самостоятелно въззивно обжалване само в случаите на чл.248 ГПК .

Трайна и последователна е съдебната практика, че съгласно  чл.248, ал.1 ГПК страната, която е недоволна само от разрешаването на въпроса за разноските, може да поиска от същия съд да ревизира акта си по реда на изменението му, като едва определението, с което той се произнася по искането за изменение в тази част, подлежи на самостоятелно въззивно обжалване пред по-горния съд, и то само ако и основният акт, с който е приключило производството по делото, подлежи на такова обжалване.

Следва да се има предвид, че съобразно установената практика в крайна сметка няма значение, как е наименовано искането на страната, важно е каква защита се търси с него. В тази насока е и многобройната практика по аналогични казуси – Определение № 56 по ч. гр. д. № 974/2010 г. на І ГО на ВКС, Определение №1 по ч. гр. д. № 7792/2013 г. на ІV ГО на ВКС, Определение № 2 по ч. т. д. №334/2008 г. на І ТО на ВКС.

Предвид изложеното производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, а жалбата ведно с делото върнати на първоинстанционния съд с указание за изпълнение на процедурата и произнасяне по искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК и евентуално за отстраняване на ОФГ по реда на чл.247 ГПК, относно разноските, които дължи ищецът на ответника, след което делото следва да се върне на Окръжен съд Разград за произнасяне на въззивните жалби.

Водим от горните съображения, Разградският окръжен съд,

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 299/2019 по опис на Окръжен съд Разград.

ВРЪЩА делото на Районен съд Разград за произнасяне по чл.248, ал.1 ГПК, инкорпорирано в подадената от Д.А.А., чрез пълномощник адвокат Ненко Савов Гигов, със съдебен адрес:***, офис 6 въззивна жалба за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, както и по реда на чл.247 ГПК, за поправка на очевидна фактическа относно разминаване на сумите за разноските, който дължи ищецът на ответника в мотивите и диспозитива на решението, след което да се върне на Окръжен съд Разград за произнасяне на въззивните жалби.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

     

 

                                    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

                                                          

                                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                           

 

                                       2.