О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 28. 10. 2019 г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:Анелия Йорданова

Членове: Ирина Ганева

Ангел Ташев

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч. в. гр. д. № 300 по описа за 2019 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 407 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Р.Х.Н. чрез пълномощник против Определение за издаване на изпълнителен лист от 15. 05. 2019 г. по ч. гр. д. № 2478/ 17 г. по описа на Разградския районен съд, с което е издаден изпълнителен лист от 17. 06. 2019 г. срещу частния жалбоподател Р.Н. да заплати на ЕТ „Ивис – Р- Лъчезар Куклев“ гр. Разград сумата 191, 97 лв. , представляваща разноски, определени съразмерно с отхвърлената част от иска по гр. дело № 2965/ 2017 г. по описа на РРС. Твърди, че изпълнителният лист е нищожен, неправилен.

Постъпил е писмен отговор от ответника по частната жалба, като я оспорва като неоснователна.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол, а разгледана по същество е основателна.

Ч. гр. д. № 2478/ 17 г. е било образувано пред РРС по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от Р.Х.Н. срещу длъжника ЕТ „Ивис – Р- Лъчезар Куклев“ за сумата 1 361, 96 лв. главница, представляваща неиздължен остатък по арендно плащане за стопанската 2016/2017 г.; сумата 1 141, 32 лв. лихва за забава за периода 02. 10. 16 г. до 19. 10. 17 г. ; 400, 07 лв. разноски по производството, от които 50, 07 лв. платена държавна такса и 350 лв. адвокатско възнаграждение. Издадена е Заповед за изпълнение № 4023/ 25. 10. 17 г. на осн. чл. 410 ГПК за същите претендирани суми. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. В срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземането в размер на 1361, 96 лв. главница, 180, 18 лв. мораторна лихва за периода 02. 10. 16 г. до 19. 10. 17 г. и за заплащане на направените разноски. Ищецът е предявил иска си за установяване на вземането в този размер, предвид постъпило частично плащане от длъжника на сумата 1361, 96 лв. след образуване на заповедното производство. С Решение № 132/ 27. 04. 2018 г. по гр.д. № 2965/ 2017 г. по описа на РРС, след приспадане на извършеното частично плащане от ответника от общия размер на дълга по издадената заповед за изпълнение, е прието за установено, че длъжникът дължи сумите 1361, 96 лв. главница, ведно със законната лихва от 19. 10. 17 г. до окончателното й изплащане, сумата 180, 18 лв. мораторна лихва за периода 02. 10. 16 г. до 19. 10. 17 г. Длъжникът е осъден да заплати на ищеца Р.Н. сумата 361, 62 лв. разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. С Решение № 68/ 08. 10. 18 г. по в. гр. д. № 193/ 18 г. по описа на РОС е потвърдено решението на РРС и длъжникът – ответник по иска ЕТ „Ивис – Р- Лъчезар Куклев“ е осъден да заплати на Н. сумата 472 лв. разноски пред въззивната инстанция, която сума с Определение № 1028/ 07. 11. 18 г. по с. дело е изменена на 427, 40 лв.

На 14. 12. 2018 г. от заповедния съд по ч. гр. д. № 2478/ 17 г. е издаден изпълнителен лист за присъдените суми с Решение № 132/ 27. 04. 2018 г. по гр.д. № 2965/ 2017 г.- 1361, 96 лв. главница, ведно със законната лихва от 19. 10. 17 г. до окончателното й изплащане, сумата 180, 18 лв. мораторна лихва за периода 02. 10. 16 г. до 19. 10. 17 г.

Като е констатирано от заповедния съд, че заявителят не е предявил иск в пълен размер за съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение за изтекли лихви за забава, с Разпореждане № 5314/ 14. 12. 18 г. по ч. гр. д. № 2478/ 17 г. е обезсилена Заповед № 4023/ 25. 10. 17 г. в частта, относно присъдените над 180, 18 лв. изтекли лихви за периода 02. 10. 16 г. до 19. 10. 17 г./за разликата от 1 141, 32 лв./.

С Молба, вх. № 4532/ 09. 05. 19 г. по ч. гр. д. № 2478/ 17 г. длъжникът ЕТ „Ивис – Р- Лъчезар Куклев“ е поискал частично обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК за разликата над сумата от 1542, 14 лв. до пълния присъден размер от 2 903, 35 лв. и да му се присъдят разноските по заповедното производство. С Определение от 15. 05. 19 г. заповедният съд е оставил без уважение молбата. Констатирал, че направените разноски от длъжника са в размер на 500 лв. и предвид изхода на спора осъдил Р. Нецов да заплати на длъжника сумата 191, 97 лв. разноски, определени съразмерно с отхвърлената част от иска. Въз основа на определението е издаден изпълнителен лист от 17. 06. 2019 г. срещу частния жалбоподател Р.Н..

Въз основа на така изложеното, съдът приема, че частната жалба е основателна. Въпреки, че частният жалбоподател е насочил жалбата си срещу издаденият изпълнителен лист от 17. 06. 2019 г. , по същество се обжалва Определение за издаване на изпълнителен лист от 15. 05. 2019 г. по ч. гр. д. № 2478/ 17 г. по описа на Разградския районен съд.

Срещу издадената Заповед за изпълнение № 4023/ 25. 10. 17 г. на осн. чл. 410 ГПК за претендираните за плащане суми след подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземането си. Според приетото в т. 12 от ТР № 418. 06. 2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

С оглед на изложеното, заповедният съд не е компетентен да се произнесе по искането на длъжника да му се присъдят разноските по заповедното производство, инкорпорирано в подадената от него Молба, вх. № 4532/ 09. 05. 19 г. по ч. гр. д. № 2478/ 17 г., поради което обжалваното определение от 15. 05. 2019 г. е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, както и издадения въз основа на него изпълнителен лист от 17. 06. 2019 г. Молбата, относно искането за присъждане на разноските по заповедното производство следва да се върне за разглеждане по компетентност от съда, разгледал исковото производство за преценка на евентуалните предпоставки за произнасяне по чл. 248 от ГПК.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА, поради недопустимост Определение за издаване на изпълнителен лист от 15. 05. 2019 г. по ч. гр. д. № 2478/ 17 г. по описа на Разградския районен съд и издадения Изпълнителен лист от 17. 06. 2019 г.и прекратява производството ч. в. гр. д. № 300/ 2019 г. на РОС.

След връщане на делото в РС Разград Молба, вх. № 4532/ 09. 05. 19 г. приложено по ч. гр. д. № 2478/ 17 г. от ЕТ „Ивис – Р- Лъчезар Куклев“, да се докладва за разглеждане относно искането за присъждане на разноските по заповедното производство по компетентност от съда по гр.д. № 2965/ 2017 г. по описа на РРС за евентуална преценка за наличие на предпоставките за произнасяне по реда по чл. 248 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.