№
Гр.Разград, 23.10.2019 г.
Разградският окръжен съд в закрито
заседание на горепосочената дата, в състав:
Председател: Рая Йончева
Членове: Валентина
Димитрова
Атанас Христов
като разгледа докладваното от съдия Атанас Христов ч. в. гр. д. № 302 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ"
ЕООД, ЕИК 826043778, седалище и адрес на управление: гр. Разград 7200, ул.
Сливница 3А, с управител: Стоян Райков Иванов, ЕГН **********, против определение № 3221 от 31.07.2019 г. по гр.д. № 201/2019 г.
на Районен съд – Разград.
С обжалваното определение е отхвърлено
искането на частния жалбоподател за изменение, на осн. чл. 248 ГПК, в частта му за разноските на
протоколно определение постановено в открито съдебно заседание провело се на
17.06.2019г. по гр.д. № 201/2019 г. на Районен съд – Разград, с което производството
по делото срещу Е.Р.П., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, е прекратено
поради отказ от иска, на осн. чл. 228, ал.2 ГПК, а частния жалбоподател е
осъден да заплати на Е.Р.П., сумата от 500 лв. представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК.
В частната жалба са въведени доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт, поради което се иска отмяната му, и да
бъде постановено определение с което да бъде изменено по реда на чл. 248 ГПК, в частта му за разноските, определението
постановено в открито съдебно заседание провело се на 17.06.2019г. по гр.д. №
201/2019 г. на Районен съд – Разград, с което е прекратено производството
против Е.Р.П., като искането на Е.Р.П. за присъждане на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение бъде оставено без уважение като неоснователно, на
осн. чл. 78, ал.4 ГПК. Частният
жалбоподател сочи, че тъй като след продажбата на процесния имот ответникът не
е изпълнил задължението си да закрие партидата си, то е дал повод за завеждане
на делото, поради което няма право на разноски при прекратяването му. Излага
подробни съображения.
Другата страна – Е.Р.П., чрез
пълномощника си адвокат Петя Кирова от АК - Варна, депозира отговор по чл. 276,
ал.1 ГПК. Сочи, че жалбата е неоснователна, а обжалвания акт е правилен и законосъобразен.
Ето защо, моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Преди образуване
на процесното гр.д. № 201/2019г. по описа на РРС, ищецът е имал информация, че Е.Р.П. от 2008г. не е нито ползвател, нито собственик
на обекта в който се претендира потребеното количество вода. Това било така, тъй като в инициираното от
ищеца ч.гр.д. № 2083/2018г. по описа на РРС, П. подала възражение по чл. 414
ГПК, в което посочила че още от 2007г. не е нито собственик, нито ползвател на
имота и посочила данните на нотариуса при когото е изповядана продажбата.
Излага подробни съображения.
Съдът, като взе предвид данните по
делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за
редовност, е процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния
срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
По заявление на ищеца срещу ответника е
била издадена Заповед № 4378 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.10.2018г. по ч.гр.д. №
2083/2018г. по описа на Районен съд – Разград, за сумата от 2 303.34 лв.
главница и 81.90 лв. лихва дължими за използване на вода на аб. № 22159, обект
находящ се в гр. Разград, ул. Хан Крум № 2 /л. 28 РРС/. Ответницата подала
възражение по чл. 414 ГПК, в което посочила че не е собственик и/или ползвател
на имота намиращ се на ул. Хан Крум от 2007г. Същият е продаден на Дилян
Добринов Попов, ЕГН ********* и Стоян Добринов Попов, ЕГН **********. Посочила
и че сделката е изповядана при нотариус Виолета Тодорова, рег. № 312, с район
на действие РС Разград, като към момента на сделката всички задължения отнасящи
се до горния имот са изплатени /л. 29 РРС/.
Не се спори, че заявителят, настоящ
ищец, не е предявил иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 ГПК,
поради което горепосочената Заповед била обезсилена, на осн. чл. 415, ал.5 ГПК.
В последствие, с искова молба с вх. №
1094 от 31.01.2019г., пред РРС ищецът "ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ"
ЕООД е предявил процесния осъдителен иск против ответника Е.Р.П., като поискал на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД
и чл. 327 ТЗ, ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 2 303.34 – главница съставляваща стойността
на предоставени ВиК 862 куб.м. вода по партиден № 22159 по фактура № 3112591510
от 30.04.2018г. издадена за отчетния период от 12.12.2007г. до 27.04.2018г.,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане, както и на основание чл.
86, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 81.90 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 30.05.20118г. – 05.10.2018г.
/л.3-5 РРС/.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът, чрез пълномощника си адв. Петя Кирова от АК – Варна,
депозирал отговор на исковата молба. В същия посочил че не е собственик на
процесния имот. Приложил и препис от Нотариален акт за покупко продажба на
недвижим имот от дата 11.02.2008г. № 53,
том I, рег. № 802, дело № 46 от 2008г. на Виолета Тодорова – нотариус с с рег.
№ 312 на НК, с район на действие РС Разград. С този НА ответницата и Добрин
Петров Петров, ЕГН **********, с адрес ***, продали на Дилян Добринов Попов,
ЕГН ********** и Стоян Добринов Попов, ЕГН **********, и двамата с адрес гр.
Разград, ж.к. Лудогорие, бл. 6, ет.11, ап. 54 правото на собственост върху
следния недвижим имот: 553/760 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕНТ ИМОТ – ДВОРНО МЯСТО целия с
площ от 760 кв.м. находящо си в гр. Разград,, ул. Хан Крум № 2, представляващо
парцел № IX- 1904; 5400, в квартал 63 по квартално застроителния и регулационния
план на гр. Разград, одобрен със Заповед № 83/1997г. на община Разград, ведно с
построената в същото дворно място: ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 80.00
кв.м. /л.26-27 РРС/.
В първото
открито съдебно заседание провело се на 12.05.2019г., ищецът, чрез пълномощника
си юрисконсулт Доротея Георгиева Георгиева,
заявил че във връзка с постъпилия отговор на исковата молба счита, че спорното право
следва да бъде разгледано между други страни – с други ответници, поради което
производството следва да продължило отношение на купувачите и следва да направи
отказ от иска насочен срещу ответницата. Ответникът, чрез пълномощника си,
поискал при прекратяване на производството да му бъдат присъдени разноските по
делото, които са в размер на 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. С
протоколно определение съдът предоставил възможност на ищеца или да продължи
иска срещу ответницата Е.Р.П. или да направи отказ от иска, за което да
представи изрично пълномощно от представителя на дружеството /тъй като пълномощника на ищеца разполагал с
общо пълномощно по чл. 34, ал.1 ГПК, а не с такова по чл. 34, ал.3 ГПК/ и
отложил делото за 17.06.2019г. /л. 40- 42 РРС/.
Ищецът, чрез
управителя си Стоян Райков Иванов, депозирал молба с вх. № 5111 от 22.05.2019г.
Със същата поискал производството против ответника Е.Р.П. да бъде прекратено
при условията на чл. 228, ал.2 ГПК, като заявил че на осн. чл. 228, ал.1,
евентуално по ал.3 ГПК изменя иска си чрез замяна на първоначалния ответник с
купувачите по горецитирания НА /л. 44-53 РРС/.
Горепосочената
молба била докладвана в провелото се на 17.06.2019г. о.с.з. С протоколно
определение от това о.с.з., съдът на осн. чл. 228 ГПК допуснал изменяне на иска
чрез заменяне на ответника Е.Р.П. с ответниците Дилян Добринов Попов и Стоян
Добринов Попов /горепосочените купувачи/,
прекратил производството против ответника Е.Р.П., поради направен отказ от иска
спрямо нея, на осн. чл. 228, ал.2 ГПК. Осъдил ищеца да заплати на Е.Р.П. сумата
от 500 лв. представляваща разноски по делото заплатено адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК /л. 54-55 РРС.
Ищецът депозирал молба с вх. № 6306 от
25.06.2019г. /неправилно озаглавена
„частна жалба“/, с правно основание чл. 248 ГПК, с която по същество
поискал прекратителното протоколно определение от дата 17.06.2019г. да бъде изменено в
частта му относно разноските, като искането на Е.Р.П. за присъждане на разноски
в размер на 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, да бъде отхвърлено като неоснователно /л. 5-6 чвгрд
226/19 РОС/. Посочил че с поведението си – като
не е предприел действия за промяна на данните в партидата си, ответникът е
станал причина за предявяването на иска и на това основание не му се дължат
разноски независимо от прекратяването на производството срещу този ответник поради
отказ от иска, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК.
Със сега обжалваното определение,
РРС отхвърлил искането по чл. 248 ГПК
/л. 63-64 РРС/. За да постанови своя акт, първоинстанционния съд приел, че
ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 61, ал.1 от Общите условия на
дружеството ищец да поиска промяна на партидата при продажба на имота, но
ищецът обаче е узнал че ответника вече не е собственик на имота след 2008г. по
водените срещу последния граждански дела.
Разградският окръжен съд, намира частната жалба за
основателна поради следните съображения:
В съдебната практика се приема, че
когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в
хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил
отказ или е оттеглил предявения иск. В тези случаи, съдът следва да изследва дали с
поведението си, ответникът е станал причина за предявяването на иска и по
аналогия с разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, да направи извода за основателността
на претенцията на ответника за присъждане на разноски, при прекратяването на
иска поради отказ от същия от страна на ищеца. Противното разбиране би довело
до неоснователно обогатяване от страна на ответника по делото, станал причина
за предявяване на иска. Вж. постановените в производството по реда на чл.274,
ал.3 ГПК Определение № 843 от 17.11.2014 г. на ВКС по ч.т.дело № 6176/2014 г., IV г.о., ГК и Определение
№ 277 от 14.05.2014 г. на ВКС по ч.т.дело № 2432/2014г. I г.о., ГК.
Основният въпрос който се поставя в настоящото
производство е дали ответникът с поведението си е станал причина за
предявяването на иска.
В случая, причината, поради която ищецът е направил
отказ от иска срещу ответника Е.Р.П.
са представените с отговора по чл. 131 ГПК писмени доказателства за
продажба на процесния имот – горепосочения нотариален акт.
Както действалите към датата
на продажбата Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК опаретор „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД гр. Разград, одобрени от ДКЕВР на
основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ-051/26.06.2006 г., изм.и
доп. с Решение № ОУ-014/ 04.06.2007 г., така и действащите към настоящия момент
Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., съдържат задължение
за предишния собственик да закрие партидата си, като представи
акт за собственост – чл. 62, ал.4 и чл. 63, ал.1 от предходните и чл.
61, ал. 1 от настоящите Общи условия. Както съгласно предходните ОУ /чл. 63 /
така и съгласно настоящите ОУ /чл. 64/:
“(1) Ако
предишният собственик или ползвател
не закрие партидата си, В и К операторът
събира дължимите суми от него до датата на откриване на партида на новия
собственик или ползвател, съобразно представения
акт за собственост или вещно право на ползване.
(2)
В и К операторът може да открие партида въз
основа на документ, удостоверяващ собствеността му или вещното му право
на ползване на имота на новия собственик
или ползвател.“
Така и Решение № 190 от 11.06.2015г. по
гр.д. № 157/2015г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
За пълнота на изложението следва да се
изтъкне, че съгласно чл. 43, ал.2, т.11 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребителите са длъжни да „извършват актуализация на партидата си при
оператора при промяна на собствеността върху присъединения към В и К системите
имот“.
От горното става ясно, че за изпълнение
на задължението за закриване на партидата е необходимо да се представи акт за собственост, въз основа на който е извършена промяна
на собствеността върху присъединения към В и К системите имот. Не може да
се приеме, че ответникът е изпълнил задължението си да закрие партидата си само чрез посочване във възражението по чл. 414 ГПК, че ответникът
не е собственик и или ползвател на имота от 2007г. /продажбата е извършена на следваща година – 2008г. видно от НА, а не
през 2007г. както е посочено във възражението/ и посочване имената и ЕГН на
купувачите /дори ЕГН на Дилян Добринов
Попов е сгрешен – посочен е 710405081, а действителния видно от НА е **********
/, както и данните на нотариуса пред когото е изповядана сделката. Респективно,
без представяне на документ, удостоверяващ собствеността на имота ищецът не би
могъл да открие партида на новия собственик.
Едва
с отговора по чл. 131 ГПК по настоящото производство ответникът е представил
необходимия, съгласно Общите условия, акт за собственост въз основа на който
да бъде извършена промяна на собствеността върху присъединения към В и К
системите имот.
По
възражението, на ответника, че вземането предмет на иска е погасено по давност.
При прекратяването на делото по отказ на
иска, съдът не разглежда спора по същество, поради което и въпросът за разноските
по делото не може да бъде разрешен с оглед на евентуалното уважаване или
неуважаване на иска. В този смисъл вж. Решение № 117 от 19.I.1961 г. по гр. д. №
8998/60 г., I г. о.
Тъй като ответникът не е изпълнил
задължението си съгласно Общите условия на ищеца да закрие партидата си, като
представи за справка документа удостоверяващ продажбата на имота, то с
поведението си е станал причина за предявяването на иска. Ето защо, ищецът не
дължи разноски на ответника, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.
Поради гореизложеното, обжалваното
определение постановено по реда на по
чл. 248 ГПК, следва да се отмени. Протоколното определение постановено в
открито съдебно заседание провело се на 17.06.2019г. по гр.д. № 201/2019 г. на
Районен съд – Разград, с което производството срещу Е.Р.П. е прекратено, следва да се измени в частта му за
разноските, като вместо него се
постанови друго с което искането на Е.Р.П. за присъждане на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение се остави без уважение като неоснователно,
на осн. чл. 78, ал.4 ГПК.
Воден от горното, съдът, на осн. чл. 278
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 3221 от 31.07.2019 г. по гр.д. № 201/2019 г.
на Районен съд – Разград, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
на осн. чл. 248 ГПК, ИЗМЕНЯ, в частта за разноските, протоколно
определение постановено в открито съдебно заседание от 17.06.2019г. по гр.д. №
201/2019 г. на Районен съд – Разград, с което производството по делото срещу
ответника Е.Р.П., ЕГН **********, е
прекратено поради отказ от иска, на осн. чл. 228, ал.2 ГПК, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.Р.П., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***,
за присъждане на разноски по гр.д. № 201/2019 г. на Районен съд –
Разград в размер на 500 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
като неоснователно на осн. чл. 78, ал.4 ГПК
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.