О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№
08.11.2019 г. гр. Разград
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в
закрито заседание на горепосочената дата, в
състав:
Председател:
Рая
Йончева
Членове: Валентина Димитрова
Атанас Христов
като изслуша докладваното от
съдията Атанас Христов ч.в.гр.д.№ 312 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано по частна жалба подадена от "ЛИЗИНГ ФИНАНС" ЕАД, с ЕИК 131352367, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1407, район Лозенец, бул."Черни връх" No 53, представлявано
от Здравко Атанасов Стоев и Марин Иванов Стоев, начин на представляване:
заедно, действащи в настоящото производство чрез пълномощника си адвокат Щилиян
Мирославов Ничев от АК – Сливен срещу Разпореждане № 2273 от 17.05.2019г. по
гр. д. № 1697/2011 г. по описа на РС – Разград, с което е изменено Разпореждане № 1664 от 02.04.2019г. по гр. д.
№ 1697/2011 г. по описа на РС – Разград в частта му относно присъдените
разноски, и е осъден жалбоподателя да заплати такива на длъжника "КАЛАБРЕС" ЕООД, ЕИК 116562892 и на
адвокат Сияна Великова Великова от АК – Русе на всеки по отделно по 3 361.76
лв. разноски по производството, вместо първоначално определените 5 305
лв., за подадено от последните възражение
по чл. 414 ГПК в хода на заповедното производство.
Безспорно е, а и се установява при
служебна справка в Търговския регистър, че частния жалбоподател "ЛИЗИНГ ФИНАНС" ЕАД, с ЕИК
131352367, е правоприемник на "ПИРЕОС
АВТО ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК 131392269, по см. на чл. 227 ГПК.
В частната жалба се излагат оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане в частта му, с
която жалбоподателят е осъден да заплати
горепосочените суми. Моли разпореждането в обжалваната му част да бъде
отменено и се остави без уважение искането на длъжниците в заповедното
производство за присъждане на разноски. При условие на евентуалност се моли
възнаграждението да бъде редуцирано до минималните размери предвидени в чл. 6,
т.3 и т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Прави възражение за прекомерност по см. на чл. 78,
ал.5 ГПК.
Ответника по жалбата, "КАЛАБРЕС" ЕООД, ЕИК 116562892,
със седалище и адрес на управление, гр. Разград 7200
ул. Венелин No 9, ет. 1, ап. 1, с управител Васил Иванов Василев, ЕГН **********,
чрез пълномощника си адвокат Сияна Великова Великова от АК – Русе, е депозирал отговор, с който моли съда
да остави без уважение частната жалбата като неоснователна. Сочи, че правилно и
законосъобразно, съда е определил размерът на направените разноски по
заповедното производство. Излага подробни съображения. Прави искане му бъдат
присъдени разноски за въззивното производството за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 200.00 лева.
Ответника по жалбата, адвокат Сияна Великова Великова от АК – Русе,
ЕГН **********, е депозирал
отговор, с който моли съда да остави без уважение частната жалбата като
неоснователна. Сочи, че правилно и законосъобразно, съда е определил размерът
на направените разноски по заповедното производство. Излага подробни
съображения.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща интерес от
обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът я намира за частично
основателна, поради следните съображения:
По ч. гр. д. № 1697/2011 г. по описа на РС
– Разград по подадено от заявителя "ПИРЕОС
АВТО ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК 131392269 /чиито правоприемник е частния жалбоподател "ЛИЗИНГ ФИНАНС"
ЕАД, с ЕИК 131352367, на осн. чл. 227 ГПК/, заявление по чл. 417, т. 3 от ГПК, са били издадени заповед за незабавно
изпълнение № 2690 от 11.10.2011 г. и изпълнителен лист от 11.10.2011 г. за
вземанията на заявителя към длъжниците "КАЛАБРЕС"
ЕООД и Марин Тодоров Петров, ЕГН **********, с адрес ***. На 06.12.2018
г. са депозирани възражения по чл. 414 ГПК от длъжниците,
чрез пълномощника им адвокат Сияна
Великова Великова от АК – Русе, че не дължат сумите по издадената
заповед. "КАЛАБРЕС" ЕООД е
направил искане за присъждане на разноските направени от него за заплащане
на възнаграждение на адвокат, в размер на 5 305.00 лв., по представено
пълномощно, договор за правна защита и съдействие, и списък по чл. 80 ГПК, като
в последствие е представена и разписка за заплащането на уговореното
възнаграждение /л. 39-43 и 62-63 РС/. Адвокат
Сияна Великова Великова от АК – Русе е претендирала, на осн. чл. 38, ал.2 във
вр. с чл. 38, ал.1 т.3 ЗА, възнаграждение в размер на 5 305.00 лв.,
относно представителството на длъжника Марин Тодоров Петров, като за целта
представила Договор за правна защита и съдействие, Пълномощно и списък по чл.
80 ГПК /л.43-47 РС/.
Във връзка с възраженията по чл. 414 ГПК,
с Разпореждане № 5181 от 06.12.2018г. на заявителя е указано да предяви иск за
вземането си /л. 49, 61 РС/. С Разпореждане № 1664 от 02.04.2019 г. по същото
дело, заповедния съд като констатирал, че заявителят не е представи
доказателства, че е предявил иска в посочения срок, на осн. чл. 415, ал.5 ГПК
обезсилил изцяло заповедта за изпълнение, както и изпълнителния лист, издаден
по чл. 418 ГПК /л. 65 РС/. Със същото
разпореждане съдът осъдил заявителя /сега жалбоподател/ да заплати на длъжника "КАЛАБРЕС" ЕООД сумата от 5 305
лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.4
ГПК, както и да заплати на адвокат Сияна Великова Великова от АК – Русе сумата
от 5 305 лв. представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл.
38, ал.2 във вр. с ал.1 т.3 ЗА, за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на длъжника Марин Тодоров Петров.
След подадена от заявителя молба с правно
основание чл. 248 ГПК /л. 70-71 РС/,
първоинстанционния съд постановил обжалваното пред настоящата инстанция Разпореждане
№ 2273 от 17.05.2019г. /л. 93-94 РС/. С него, на осн. чл. 248, ал.3 ГПК,
изменил Разпореждане № 1664 от 02.04.2019 г. в частта му за разноските, като
вместо първоначално присъдените 5 305
лв. присъдил по 3 361.76 лв. на "КАЛАБРЕС" ЕООД и на
адвокат Сияна Великова Великова от АК – Русе.
От приложеното заповедно производство е
видно, че длъжниците са подали възражения
по чл. 414 ГПК, в които е направено и искане за
присъждане на разноски. Длъжникът "КАЛАБРЕС"
ЕООД е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Пълномощникът
на длъжника Марин Тодоров Петров е претендирал възнаграждение по чл. 38, ал.2
във вр. с ал.1, т.3 ЗА, като е представил сключен с длъжника договор за правна
защита и съдействие, в който е посочено че услугите по договора са безплатни,
на осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.
Присъждането на разноски по правило е
свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на
другата в съответното производство. В конкретния случай обезсилването на
издадената заповед за изпълнение очертава кредитора - заявител като неизправна
страна, която с действията си е довела до неоснователно въвличане на длъжника в
заповедното производство, поради което следва да понесе санкционните последици
на разноските. Длъжниците са взели участие в развилото се заповедно
производство, като са ангажирали процесуален представител, който е депозирал
възраженията по чл. 414 ГПК и своевременно е заявил претенцията си за
присъждане на направените разноски, още с подаването на възражението, като са
представени и доказателства за извършването им. Ето защо е налице основание за
присъждане на направените разноски по силата на нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, която е общо правило и намира приложение
и в заповедното производство, доколкото в същото не са предвидени специални
правила в този смисъл.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото, като подлежат на присъждане всички разноски, направени
по повод водене на делото, за чието установяване са представени надлежни
доказателства. В случая е налице хипотеза на прекратяване на производството, по
причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на длъжника. С
обезсилването на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист се слага
край на заповедното производство, поради което и по аргумент от нормата на чл. 81 от ГПК, съдът дължи произнасяне по исканията на
страните за присъждане на разноски.
Възражението на жалбоподателя за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, доколкото делото не
се отличава с особена фактическа или правна сложност. Преценката в подобни
случаи следва да бъде съобразена както с правната квалификация и извършените
процесуални действия по установяване на релевантните за делото факти и събиране
на доказателства, така и с настъпването на евентуални усложнения, свързани с
предмета на спора или със страните. Следва, разбира се да се отчете и
активността на процесуалния представител на страната - изготвяне и депозиране
на отговори, жалби, молби и изобщо всички действия, извършени по съответното
дело. Фактическата и правна сложност на делото в случая се явяват несъразмерни
на уговореното адвокатско възнаграждение, тъй като действията, извършени от
процесуалния представител на длъжниците се изчерпват единствено с депозирането
на възражение по чл. 414 от ГПК. В конкретния случай релевантно за
преценката за размера на адвокатското възнаграждение е единствено изготвянето и
депозираното възражение по чл. 414 от ГПК. Вярно е, че Наредба
№ 1/2004 г. определя минималните размери на адвокатските възнаграждения за
съответния вид услуга, като максималния размер е въпрос на конкретно договаряне
между страните, но адвокатското възнаграждение трябва да бъде адекватно на
фактическата и правна сложност на делото. Действително адвокатът има право
свободно да договаря размера на възнаграждението, което да му бъде заплатено
във връзка със съответното представителство, но тази свобода не се простира и
върху размера, за който следва да отговаря насрещната страна, която предвид същността
на този вид сделка не участва в договарянето на сумата, поради което и не може
да бъде обвързана от размер, договорен от други лица. Обратното становище
означава да се допусне злоупотреба с процесуални права, най-вече по отношение
на насрещната страна.
По изричната разпоредбата на чл.7, ал.7 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, установения минимален размер на дължимото адвокатско
възнаграждение е относим за осъществяване на защита в
заповедното производство, в т.ч. както за заявителя – кредитор, така и за
ответника – длъжник.
Така в
настоящия случай размера на възнаграждението се определя с оглед разпоредбите
на чл. 7, ал.7, във вр. с ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения Съгласно тази скала
дължимото възнаграждение за адвокат, защитаващ материален интерес в размер на 94 391.26
лева /това е половината от стойността на
претендираната сума 96 522.97 евро, с левово равностойност 188 782.52
лв./ е 2 521.31 лева.
По разноските в настоящото производство.
Жалбоподателят "ЛИЗИНГ
ФИНАНС" ЕАД и ответникът по частната жалба адвокат Сияна Великова Великова
от АК – Русе не претендират разноски за настоящата инстанция. Разноски пред
настоящата инстанция претендира само ответникът по частната жалба
"КАЛАБРЕС" ЕООД – 200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, като
представя и договор за правна помощ и съдействие с пълномощника си, в който е
отразено, че тази сума е заплатена. Предвид изложеното по-горе и частичната неоснователност
на частната жалба, за настоящата инстанция на "КАЛАБРЕС" ЕООД следва
да се присъдят разноски в размер на 150.00 лв., като искането му за разликата
за претендирания размер от 200 лв. се явява неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3
ГПК.
Предвид горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2273 от 17.05.2019г.
по гр. д. № 1697/2011 г. по описа на РС – Разград, В ЧАСТТА, с която "ЛИЗИНГ ФИНАНС" ЕАД, с ЕИК
131352367, правоприемник на "ПИРЕОС АВТО ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
ЕИК 131392269, по см. на чл. 227 ГПК, е осъдено
да заплати разноски на "КАЛАБРЕС"
ЕООД, ЕИК 116562892 със седалище и адрес на управление, гр. Разград 7200
ул. Венелин No 9, ет. 1, ап. 1, с управител Васил Иванов Василев, ЕГН **********
и възнаграждение на адвокат Сияна Великова Великова от АК – Русе, ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис
28 за разликата над 2 521.31 лв. до 3 361.76 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2273 от
17.05.2019г. по гр. д. № 1697/2011 г. по описа на РС – Разград, В ЧАСТТА, с
която в полза на "КАЛАБРЕС"
ЕООД, ЕИК 116562892 и на адвокат Сияна Великова Великова от АК – Русе,
са присъдени суми до размера на 2 521.31 лв. /две хиляди
петстотин двадесет и един лева и тридесет и една стотинки/, за всеки един от тях по отделно.
ОСЪЖДА "ЛИЗИНГ ФИНАНС" ЕАД, с ЕИК 131352367, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул."Черни
връх" No 53, представлявано от Здравко Атанасов Стоев
и Марин Иванов Стоев, начин на представляване: заедно, ДА ЗАПЛАТИ на "КАЛАБРЕС" ЕООД, ЕИК 116562892,
със седалище и адрес на управление, гр. Разград 7200, ул. Венелин No 9,
ет. 1, ап. 1, с управител Васил Иванов Василев, ЕГН **********, сумата от 150.00 лева /сто и петдесет лева/ представляващи
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по ч. в. гр. Д. №
312/2019г. по описа на Окръжен съд – Разград, съразмерно с отхвърлената част от
жалбата, като отхвърля искането за присъждане на разноски за разликата до
претендирания размер от 200.00 лв. като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.