ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия  Атанас Христов към  Определение № 469 от 08.11.2019 г. по частно въззивно гражданско дело № 312/2019г. по описа на Окръжен съд - Разград

Не споделям принципното становище на мнозинството, че при произнасяне по искане на длъжник за присъждане на разноски, сторени от него в заповедното производство, за платено адвокатско възнаграждение последното следва да се определя при съобразяване на разпоредбите на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Действително, относно определянето на адвокатско възнаграждение на пълномощника на длъжника в заповедното производство е налице противоречива съдебна практика.

Според първото становище, въпросното адвокатското възнаграждение следва да се определя при съобразяване на разпоредбите на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така както е приело и мнозинството от състава. Това становище е застъпено и в Определение № 537 от 13.10.2017г., на Окръжен съд – Пазарджик по въззивно частно гражданско дело № 679/2017г., Определение № 586 от 30.09.2015 г. на ОС - Ямбол по в. ч. гр. д. № 347/2015 г., Определение № 145 от 25.02.2015г. на Окръжен съд – Пазарджик, гражданска колегия,ІІ въззивен състав, по в.ч.гр.дело № 83/2015 г., Определение от 02.06.2016г. по ч.т.дело №674/2016г. описа на Окръжен съд - Варна, търговско отделение, особено мнение към определение на Окръжен съд – Варна постановено по частно търговско дело № 170/2018г.

В определение от Определение № 421 от 3.07.2015 г. на ОС - Ямбол по в. ч. гр. д. № 226/2015 г. е прието, че размера на адвокатския хонорар на пълномощник на длъжник в заповедно производство следва да се определи в хипотезата на чл. 7 ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Според друго становище, в Наредба № 1/2004г не е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради което същото следва да се определи по аналогия при съобразяване на извършеното процесуално действие. Относно подаването на възражение по чл. 414 ГПК се приема, че това действие може да се приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т.5 от Наредба № 1/9.07.2004г –изготвяне на книжа и молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 50 лв. Неприложима е разпоредбата на чл. 7, ал.7 от Наредбата, тъй като същата може да се съотнесе само към заявителя, а не и към защитата на длъжника срещу заповедта. Това становище е застъпено в Определение № 3262 от 10.10.2017 г. на САС по в. гр. д. № 3474/2017 г., Определение № 255 от 9.07.2018 г. на ВтАС по в. ч. гр. д. № 315/2018 г., Определение № 872 от 22.03.2017 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 199/2017 г. и Определение № 431 от 2.07.2019 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 219/2019 г.

Според друго становище, процесуално представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия. По аналогия следва да намерят приложение конкретни случаи, предвидени в чл.6 от Наредба № 1 – възнаграждения за съвет, справка и изготвяне на книжа, а именно т. 3 – за проучване на дело с даване на мнение по него и т.5 за изготвяне на други молби. Тези действия на адвоката са най-близко до действията му свързани с подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Чл.7 ал.5 от Наредбата  - за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение е неприложим. Доколкото подаването на възражението е една от възможностите за защита на длъжника срещу заповедта, адвокатското възнаграждение за нея не може да бъде обусловено от материалния интерес. Това становище е застъпено в Определение № 33 от 19.01.2017г. на ВнАС, търговско отделение, по ч.в.търг.дело № 14/2017 г., Решение № 31 от 8.02.2018 г. на ВнАС по в. т. д. № 624/2017 г., Определение № 540 от 12.02.2018 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 170/2018 г.

Аз намирам за правилно последното от горепосочените становища, по изложените в същото съображения.

С оглед на така изложеното, намирам, че обжалваното определение, следваше да бъде отмено за разликата над 110 лв., и да бъде потвърдено В ЧАСТТА, с която в полза на "КАЛАБРЕС" ЕООД, ЕИК 116562892 и на адвокат Сияна Великова Великова от АК – Русе, са присъдени суми до размера на 110.00 лв., за всеки един от тях по отделно.

съдия:

/Атанас Христов/