Р Е Ш Е Н И Е

№ 131

12. 07.2018 г. гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично съдебно заседание на пети април през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

Секретар ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА

Прокурор ИЛИЯ Н.

Разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВА

ВНОХД №29 по описа за 2018 г. по описа на АС-Варна

Производството е образувано по жалба на адв.Ж.Ч., защитник на подс.О.М.М. против присъда №71 от 19.12.2017 г. по НОХД №363/2017 г. на ОС-Разград, с която на основание чл. 255, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 26 ал. 1 НК и чл. 54 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 500 лева.

На основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години.

Съдът е осъдил подсъдимия О.М.М., ЕГН ********** да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите чрез ТД на НАП-Варна сумата 4721.22 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2016 г. до окончателното изплащане.

Съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия и чрез защитника си адв.Ч. е подал жалба, в която се сочи, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, постановена при непълнота на доказателствата и съществени нарушения на процесуалните правила. Моли настоящата инстанция да отмени присъдата и върне делото на първата инстанция за ново разглеждане или да се произнесе по същество, като извърши обоснована и законосъобразна преценка на поведението на подсъдимия.

В сз. При разглеждане на делото пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Представителят на АП-Варна изразява становище, че присъдата е законосъобразна и обоснована, поради което моли съда да потвърди същата.

Представителят на Министерството на финансите, редовно призовани не се явяват и не се представляват. Постъпила е писмена защита, с която моли съда да потвърди постановената присъда и да се присъди полагащо юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на всички доказателства по делото, установи следното:

Подсъдимият О.М.М., през периода от 2012 г. до 18.09.2015 г. бил безработен, не получавал трудово възнаграждение и парично обезщетение за безработица.

През периода от 2012 г. до месец юни 2015 г. подсъдимият О.М. посещавал офисите на Елана трейдинг" АД; „БООБ" ЕООД и „Капитал инвест" ЕООД-подагенти на ФК „Кеш Експрес Сървис" ЕООД, гр. София; „Пим инс финанс" ЕООД, „Джи Ес Кеш" ЕООД и „Лозина" ЕООД - подагенти на ФК„Фактор И.Н" АД; „ МР-09" ЕООД, „Валенто ВВ" ЕООД, „ЕТ „Айше Салиева -ХариятЛ „Тренд" ООД и ЕТ „Ники-Светлана Александрова" - подагенти на „Обединена българска банка" АД; „М-Център" ООД, „Ивас Варна" ЕООД и ЕТ „Боряна-89" - подагенти на „Търговска банка Д" АД.

Гореизброените дружества са агенти на международните системи за парични преводи „Westem Union" и „ MoneyGram". При посещенията в офисите подсъдимият М. е получавал парични суми изпращани от граждани от Белгия, Саудитска арабия, Оман, Бахрейн, Катар, Обединени арабски емирства, Кувейт, Кипър, Египет, Испания, Норвегия, Великобритания, Либия, Македония и Република България. За получаваните в офисите от подсъдимия М. суми в евро, щатски долара и български лева, по делото са изискани и приложени платежни документи, представляващи екземпляри от разпечатките /извлечения/ от основната база данни, удостоверяваща получаването на паричните преводи от системите за плащания. Разпечатките носят информация за: име на изпращач - Sender, име на получателя - Receiver, държавата и града, от където са изпратени парите; сумата; датата на изпращане и датата на изплащане; и следните данни за получателя на сумата - номер на валидност на документа за самоличност, дата на раждане и ЕГН.

По този начин подсъдимият М. получил парични трансфери за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2015 г. подробно изложени в мотивите на първоинстанционния съд

Подс. М. е получил следните доходи, по години, както следва:

- през 2012 г. доходи в размер на 6966.45 евро, 159.99 щатски долара и 240.25 български лева, с обща левова равностойност 14 119.49 лв.;

- през 2013 г. доходи в размер на 10 042.06 евро, 3049.00 щатски долара и 1595.76 български лева, с обща левова равностойност 25 752.89 лв.;

- през 2014 г. доходи в размер на 2100.00 евро и 252.00 български лева, собща левова равностойност 4359.25 лв. и

- през 2015 г. доходи в размер на 3623.00 евро, с левова равностойност 7085.97 лв.

или общо 22 731.51 евро, 3208.99 щатски долара и 2088.01 български лева, всичко с обща левова равностойност 51 317.60 лв.

Горните те обстоятелства са изводими от назначените и приети от съда ССчЕ и допълнителна към нея.

В съответствие с чл. 36 от ЗДДФЛ за 2012г.-2015г., годишната данъчна основа за доходи от други източници се определя, като облагаемият доход по чл.35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави през данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал.5 от Закона за здравното осигуряване (8% за 2012 г.-2015 г.)

Размерът на данъка по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ се определя за данъчни години 2012 г..- 2015г., като годишната данъчна основа се умножава по данъчната ставка 10 на сто.

Размерът на дължимия от подсъдимия М. данъчните задължения по години е както следва:

Период	Внд задължение	Правно основание	Облагаем доход	Годишна данъчна основа	Внесена сума	Сума за внасяне(лева)
2	3	4	5	7	8	9
01.01.12г.-31.12.12г.	Данък по чл.48	ЗДДФЛ	14 119.49	12 989.94		1298.99
01.01.13r.-31.12.13г.	Данък по чл.48	ЗДДФЛ	25 752.89	23 692.66		2369.27
01.01.14г.-31.12.14г.	Данък по чл.48	ЗДДФЛ	4359.25	4010.51		401.05
01.01.15r.-31.12.15r.	Данък по чл.48	ЗДДФЛ	7085.97	6519.10		651.91
Общо			51 317.60	47 212.21		4721.22

От заключението по допълнителната счетоводно - икономическата експертиза е видно че, подсъдимият М. е получил през инкриминирания период доходи - в евро, щатски долари и български лева, с левова равностойност на 51 317.60 лв., а дължимият данък за същия период е в размер на 4721.22 лв. -данък в големи размери по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК. Получените суми не са декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода 2012 г. -2015 г.. В ТД на НАП-Варна, офис Разград, няма приложени доказателства, тези суми да са обложени с данъци в страната на произхода им и съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, за същия период се определят като доходи от други източници, поради което и се дължи данък по ЗДДФЛ. Придобитите доходи не са от източник в Република България и не могат да бъдат третирани като доходи от стопанска дейност, съгласно чл. 8 от ЗДДФЛ. Получените суми не са средства, получени като дарение и не подлежат на облагане, като придобити по дарение.

За да констатира горните факти и обстоятелства, съдът се е позовал на ССчЕ и допълнителната към нея, и на база нормативната уредба на ЗДДФЛ, което изцяло се възприема и от настоящата инстанция, изводите на съда са правилни и отнесени към правната норма, регламентираща деяние, за извършено престъпление по чл.255 ал.1 т.1 от НК.

Съдът е обсъдил показанията на свидетелите и правилно не е кредитирал тези на св.М.М., а ги е приел като защитна теза на подсъдимия. Във връзка с това, следва да се отбележи, че този свидетел не е бил посочен и разпитан на ДП, а се появява в с.з. при разглеждане на делото, още повече, че е и брат на подсъдимия.

Горните обстоятелства, факти и изводи се подкрепят изцяло от събраните доказателства по делото по безспорен начин.

Пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия, както в жалбата, така и в с.з., прави възражения, които са неоснователни по следните съображения:

На първо место се оспорва графическата експертиза назначена по делото, като съда правилно е отхвърлили направеното искане за назначаване на допълнителна експертиза по, която да отговори на същите въпроси, но да бъде извършена от друга лаборатория, която да отговаря на международен стандарт за акредитация на криминалистическите експертизи по ISO 17025. Съгласно чл.2 от Рамково решение 2009/905 ПВР на Съвета на ЕС от 30.11.2009 г. се изисква акредитация по тази стандарт, но за лабораторните дейности, свързани с ДНК профилите и дактилоскопичните данни. Назначената графическа експертиза е изготвена от оторизирано за тази цел вещо лице, специалист по този вид експертиза, поради и което не би следвало да се назначава нова или допълнителна такава.

Възражението, че самата експертиза е неточна и недостатъчно дава отговор на поставените и въпроси относно положените подписи върху всички официални документи и сравнени с образците, събрани по делото е неоснователно.

В назначената съдебно графическа експертиза, вещото лице подробно е изложило, при изследването на подписите, положени на оригиналните документи и сравнителния материал, защо и по кои признаци съвпадат, за да направи своя извод, че те са положени от подс.М..

„Почерковото изследване сочи, че подписите положени в платежните документи под №№ 4, 5, 6, 11, 21, 22, 43, 70 и 71 от Приложение №1 се установяват вълнообразни движения, точки на необосновано спиране и др. Признаците са характерни при опит за маскиране, прикривания на собствения почерк /автоподлог/“.

„Посочено е, че почеркът с който са положени подписите за сравнителни образци от лицето О.М.М. е с идентични общи признаци-средно до висока степен на обработеност“.

„В представените за изследване седемдесет и три броя платежни документи за изплатени парични преводи, с представения сравнителен материал от подписи на лицето О.М., се установиха съвпадения“.

Подробно са изброени и описани точно по какви признаци е налице съвпадение и те са 12 на брой, като в заключение вещото лице сочи, че „в представените седемдесет и три платежни документи за изплатени парични преводи, са положени от лицето О.М.М..

В с.з. вещото лице, подържа заключението на изготвената от него експертиза и подробно е изложил съображенията си за това.

В заключение следва да се отбележи, че единствения извод, който следва е, че подс.М. се е опитал да измени подписа си, но въпреки това са налице съвпадащи елементи, посочени по горе, както и в самата експертиза, която съдът е приел и приобщил към доказателствата по делото.

Възражението на защитата относно подписи под №14 и №19, направено в .с.з. при разглеждане не делото от пъроинстанционния съд, вещото лице подробно е обяснило по кои признаци съвпадат тези подписи и това обяснение съвпада изцяло със съдържанието на самата графична експертиза.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция, счита че по безспорен начин събраните доказателства по делото, сочат на извод, че подс.М. е положил собственоръчно подписите на приложените по делото платежни документи, като не е декларирал придобитите от тях парични средства, за които е бил задължен да плати данък, съобразно изискването на ЗДДФЛ по посочените по горе текстове от същия. С това си деяние подс.М. е осъществил състава на чл.255 ал.1 т.1 от НК, което се подкрепя по безспорен начин от събраните доказателства по делото.

Възражението относно изтекла давност за част от инкриминираната сума е неоснователно.

Същото възражение е направено и пред първоинстанционния съд, който в мотивите си към присъдата подробно е обосновал неоснователността на това възражение. Основното, което следва да се посочи, че деянието за получените през 2012 г. суми се явява довършено на 30.04.2013 г., поради и което не следва се приеме, че е налице настъпила давност.

Наложеното наказание на подс.О.М. по вид и размер съответства на извършеното, след като са отчетени всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, като е определено едно справедливо наказание, съответстващо на степента на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца.

Предявения граждански иск, правилно е уважен, в посочения размер на обвинението, като същия е безспорно доказан.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира допуснати съществени нарушения на процесуални правила, поради което присъдата на ОС-Разград следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА присъда №71 от 19.12.2017 г. по НОХД №363/2017 г., по описа на ОС-Разград.

ОСЪЖДА подс.О.М.М. ЕГН **********, на основание чл.16 от Наредба за заплащане на правната помощ, да ЗАПЛАТИ сума в размер на 200 лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение в полза на Събина Недкова Атанасова-ст.юрисконсулт при ТД НАП-Варна.

Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: