Р Е Ш Е Н И Е

Номер 72/22.05. Година 2019 Град Варна

Варненският апелативен съд Наказателно отделение

На единадесети април Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Ангелина Лазарова

съдебен секретар Петранка Паскалева

прокурор Иван Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВЧНД № 102 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е решение № 13/25.02.2019 г. по ЧНД № 367/18 г. на Окръжен съд гр. Разград, с което е признато Решение на несъдебен орган - Pol.R.dam-Rijnmondq CVE TM – Кралство Нидерландия, от 27.04.2018 г., влязло в сила на 08.06.2018 г, с което на А.Ш.О. ***, е наложена финансова санкция в размер на 140 евро, с левова равностойност 273.82 лева, за това, че на 19.04.2018 г. в 09:00 часа, е управлявал МПС без ползване на предпазен колан от страна на водача или пътник - административно нарушение, което се санкционира по чл. 2 от Кодекса за движение по пътищата на издаващата държава. Съдът уведомил компетентния орган на издаващата държава - Кралство Нидерландия, Министерството на правосъдието на Република България и изпратил признатото решение за незабавно изпълнение на Национална агенция за приходите

Въззивното производство е образувано по жалба на служебен защитник на А. О. - адвокат А. Н.,***, с искане решението да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. Счита се, че не са налице изискуемите от закона процесуални предпоставки за признаване и изпълнение на чуждестранното решение за налагане на финансова санкция. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което решението на органите на Кралство Нидерландия да не бъде признато и допуснато за изпълнение.

На посочените в нея основания, пред въззивния съд жалбата се поддържа от назначения служебен защитник от АК Варна. Счита се, че в удостоверението е налице съществена непълнота относно уведомяването на наказаното лице и участието му в производството – лично или чрез пълномощник, поради което решението не е следвало да бъде признато.

Представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна. Преценява, че с оглед доказателствата решението е законосъобразно и подчертава факта, че лицето е допуснало нарушение на правилата за движение по пътищата.

А.О., редовно призован, не се явява пред настоящата инстанция. Посочил е, че към момента се намира в Нидерландия, няма възможност да се завърне в България и да се яви в с.з. Декларира, че е платил финансовата санкция.

Съставът на апелативния съд намира, че проверяваният съдебен акт не страда от приписваните му с жалбата пороци.

Като не е установил абсолютни и факултативни основания за отказ Решението на несъдебния орган на Кралство Нидерландия, да бъде признато, съобразявайки съдържанието на документите по делото и приложимите норми, първоинстанционният съд е счел искането на издаващата държава за основателно. Този извод се подкрепя и от настоящата инстанция по следните съображения:

Коментираното по делото удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и по чл. 4 от националния закон – ЗПИИРКОРНФС, от формална страна съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложеното решение на компетентен орган на издаващата държава за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС. Предмет на решението е нарушение на правилата за движение по пътищата и на основание чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС не се извършва дори проверка за двойна наказуемост. Безспорно е по делото, че не са налице факултативните основания за отказ от признаване и изпълнение по чл. 35 т. 2 – 8 от ЗПИИРКОРНФС. Местоживеенето на лицето на територия от компетентността на РОС е положителна процесуална предпоставка за правилно определената подсъдност на производството.

Възражението на защитата пред първата инстанция, че наказаното лице не е било уведомено от компетентните органи на издаващата държава, е намерило убедителен отговор от първоинстанционния съд. Видно от представеното удостоверение, образуваното производство е било писмено и засегнатото лице е било уведомено за него.

Сходни възражения са депозирани от защитника и пред въззивната инстанция, претендиращ, че с непопълването на секциите в удостоверението издаващата държава не е дала отговор на въпросите по чл. 35 т. 9-11 от ЗПИИРКОРНФС. Тази констатация защитникът отнася към извод за непълнота на удостоверението – факултативно основание за отказ по чл. 35 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС.

При запознаване с материалите по делото съставът установи, че в удостоверението са отразени изявленията на издаващата държава относно охраняване на процесуалните права на санкционираното лице в хода на воденото в Нидерландия административнонаказателно производство. Потвърдено е, че лицето е имало възможността да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела, като решението е било постановено на 27.04.2018г., но е влязло в сила едва на 08.06.2018г. (л.7 от ЧНД 367/18г. на РОС); посочено е, че производството е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на Нидерландия лично или чрез пълномощник за правото си да обжалва и сроковете за това (л. 10); разяснено е, че по делото лицето е отказало да бъде разпитано лично, поради което не се прилага защитата при проведено задочно производство (л. 12). При превод на решението, изпратено до адреса на наказаното лице в РБ (л. 68-69), се установява, че А. О. е бил запознат с възможността да обжалва наказателното постановление пред органите на Нидерландия, чрез кого и в какъв срок.

С оглед на изложеното, въззивната инстанция намира за необосновано възражението на защитата, че удостоверението страда от непълноти. Налице е уведомление до лицето, изключващо основание по чл. 35 т. 9 от ЗПИИРКОРНФС. Не е бил проведен съдебен процес, изключващо основание по чл. 35 т. 10 от ЗПИИРКОРНФС. О. се е отказал от правото си да бъде изслушан, изключващо основанието по чл. 35 т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението не съдържа претендираните от защитата отразявания, тъй като те са несъответни към конкретния случай (чл. 35 т. 10 от ЗПИИРКОРНФС) или са били посочени в останалото съдържание (чл. 35 т. 9 и 11 от ЗПИИРКОРНФС). На тази основа се изключва и наличието на основание по чл. 35 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС.

Съществена характеристика на разглежданото производство е твърдението за наличието на плащане и желание за плащане от страна на наказаното лице на финансовата санкция, наложена от органите на издаващата държава.

Съставът констатира, че наказателното постановление възлага в тежест на А. О. сумата на наложената санкция – 140 евро, и административни разходи – 9 евро, като се претендира обща дължима сума 149 евро. За разлика от това, в удостоверението, формалният сезиращ производството по взаимно признаване акт, се търси плащане на 140 евро. Доколкото е в полза на наказаното лице, този въпрос не препятства признаването на решението за отразената по удостоверението по-малка сума.

За да установи дали е постъпило плащане от страна на наказаното лице на дължимата по ЧНД № 367/18г. санкция от 140 евро, първоинстанционният съд е положил значими усилия. С оглед твърденията на наказаното лице, подобна проверка извърши и съставът на въззивния съд.

На 08.01.2019г. А. О. е извършил плащане на сумата от 149 евро към НАП по ЧНД№367/18г. на РОС (независимо от указаната в решението на компетентния орган на Нидерландия банкова сметка, ***, след който санкцията ще бъде увеличена – л.69 от делото). Сумата, заедно с приведената от О. финансова санкция по паралелното ЧНД 366/18г. на РОС, са постъпили по набирателната сметка на ТД НАП Разград и са били разпределени по образуваното в НАП изпълнително дело от 2012г., като е извършено прихващане към негови стари задължения.

О. е бил запознат от служител на съда с действията по разпределение на сумите в НАП и е заявил желание да заплати дължимата сума по санкцията, но не успял поради финансови затруднения, за които съобщил на съда.

Видно от уведомлението на НАП до въззивния съд от 01.04.2019г. задължението по разглежданото решение на РОС не е погасено.

С оглед на изложеното, към настоящия момент не може да бъде прието, че наказаното лице е погасило задължението си наложената му финансова санкция. В решението на РОС правилно е изчислена левовата равностойност на дължимата сума от 140 евро в размер на 273. 82 лева.

По изложените съображения, и като не констатира основания за отмяна или изменение на проверяваното решение, по реда на чл. 34 ал. 1 вр. 20 ал. 3 от ЗПИКОНФС, настоящият състав на Апелативен съд Варна

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13/25.02.2019 г. по ЧНД № 367/18 г. на Окръжен съд гр. Разград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: