Решение по Наказателно дело 343/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер: 52/15.01.2019 г.

Година 2019

Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд

на двадесет и шести ноември

2018 г.

в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Д.а

2. Теодора Нейчева

секретар М. Н., като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нчх дело №343 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава 21 НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдимия против присъда №.. /20.06.2018 г. по нчхд №92/2018 г. на Районен съд Разград.

Постъпила е жалба (вх. №6191/29.06.2018 г. на РС Разград) от адв. Н. С. – защитник на подсъдимия В.В.Б. *** против присъда №.. /20.06.2018 г. по нчхд №92/2018 г. на Районен съд Разград. В допълнителни съображения от 21.08.2018 г. са развити оплаквания, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като подсъдимият е нанесъл удари, след като е ударен от пострадалия. Позовават се, че съдът не е обсъдил медицинската документация, установяваща състоянието на подсъдимия, като приел, че не са нанасяни удари на подсъдимия, че свидетелите не са забелязали увреждания по него.

Направени са доказателствени искания: да се приеме писмено доказателство – лист за преглед на пациент, представен с жалбата и да се допусне до разпит Д. С., която закарала подс. Б. до спешния център.

Искането е за отмяна на присъдата и да се приложи разпоредбата на чл. 130, ал. 3 НК.

За изготвените мотиви е съобщено на жалбоподателя, видно от приложеното съобщение на 15.08.2018 г.

В съдебно заседание защитникът адв. С. изтъква, че св. С., разпитван много подробно в РРС, на двамата полицаи, снели обяснения от него близо 10-15 минути след инцидента, е заявил, че: „.. извика момчето, придърпа го към мазата“ и „след което … излязох отвън и ги разтървах.“ Като тези писмени обяснения били приложени по делото. След това в съдебно заседание свидетелят променил изцяло показанията си. Защитникът твърди, че едва на съдебното следствие се появил свидетел-очевидец, който заявил, че докато подсъдимия нанася удари, стоял в колата и слушал музика. Защитникът изтъква и обстоятелството, че Б. е престоял за лечение с 24 часа повече от Б.. Според защитата са налице доказателства по делото, че нараняванията, установени от съдебния лекар по В.Б., са резултат от инцидента същия ден между него и Б. и изводът в мотивите на съда, че са причинени незнайно къде и от кого е необоснован.

Искането е за отмяна на присъдата.

Жалбата е съобщена на въззиваемия - тъжител Б.С.Б. ***.09.2018 г.

Не е подадено възражение по чл. 322 НПК против постъпилата жалба.

В съдебно заседание адв П. моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, тъй като от цялата доказателствена съвкупност по делото е установено, че подсъдимият Б. е причинил на пострадалия Б.Б. лека телесна повреда. Защитникът изтъква, че непосредствено след инцидента, пред полицейски служител, Б. не се е оплакал, че е удрян или бит и полицейският служител не е забелязал наранявания по Б.. На място Б. е отказал да бъде прегледан от лекарите. Според защитника свидетеля-очевидец Д. е видял случилото се пред блока, но с оглед възрастта му - 74-75 г., е неуместно да бъде винен за това, че не се е намесил в сбиването. Адв. П. заявява, че е възможно ударите, които твърди подсъдимият, че са му нанесени, да бъдат нанесени в блока, но подсъдимият твърди, че всичко е станало пред блока. Защитата счита, че не е доказано, че нараняванията на подсъдимия са получени при сбиването с пострадалия Б..

Искането е присъдата да бъде потвърдена.

С обжалваната присъда РС Разград признал В.В.Б. за виновен в това, че на 01.12.2017 г. в гр. Разград е причинил на Б.Б. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а НК, го освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание глоба 1800.

Присъдил в полза на тъжителя и обезщетение 2600 лева за неимуществени вреди от престъплението, отхвърлил гражданският иск в останалата му част до 4 000 лв. като неоснователен.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В.В.Б. е роден на *** г. в гр. Разград и е студент (студентска книжка л. 75) в Технически университет гр. София. Не е осъждан (справка №617/20.06.18 г. на л. 89). В гр. Разград живее в жилището, обитавано от майка му на ***. Майка му – св. Д. С. работела в „Б.“.

Тъжителят Б.Б. ***. На същата етажна площадка бил и апартамента на майката на подсъдимия.

Майката на подсъдимия и тъжителя били във влошени отношения. Б. бил поставил врата на етажната площадка и св. С. след като го предупредила няколко пъти да премахне вратата, подала жалба в Община Разград и Б. бил принуден да премахне преградата. Той бил недоволен от това.

Подс. Б. на 01.12.2017 г. бил в гр. Разград. Преди обяд дошли майстори, които започнали работа, за да сменят вратата на апартамента.

Тъжителят Б.Б. разговарял с един от майсторите, след известно време дошъл подсъдимият и между него и тъжителя започнала размяна на реплики, като подсъдимият предупредил тъжителя да на разговаря с работниците му.

Малко преди обяд, след обаждане от св. Д., тъжителят трябвало да се срещне с него, за да му даде инструменти. От Разград тръгнали за с. Радинград, тъй като инструментите били там, при сина на тъжителя. Взели дрелка и се върнали в Разград, пред жилището на Б.. Б. слязъл от автомобила, за да намери и даде на св. Д. свредло за бетон. Б.Б. влязъл в блока и се срещнал с подсъдимия на жилищната площадка. Двамата отново разменили реплики, при което подсъдимият изблъскал тъжителя към изхода на блока. Двамата излезли пред блока, подсъдимият блъскал тъжителя и пред блока нанесъл удари с юмрук в лицето на тъжителя. Тъжителят паднал на земята. Намесил се, за да ти разтърве един от майсторите - св. Н. С.. Св. С. Д. видял станалото, отишъл да помогне на тъжителя и възприел състоянието му.

По сигнал, подаден на телефон 112 на адреса били изпратени св. Д. Н. служител в РУМВР Разград и негов колега. Пристигнал и екип на Спешна помощ, който откарал тъжителя Б. в болницата. Св. Н. възприел, че тъжителя има „посинено око“. Попитал подсъдимия Б., по когото не забелязал следи от удари, дали има нужда от помощ, на което той отвърнал, че няма.

Пострадалият Б. бил приет на лечение в хирургическо отделение.

По-късно майката на подсъдимия Б. го откарала в болницата и той също бил приет на лечение в хирургическо отделение.

На тъжителя Б. и подсъдимия Б. служителите на МВР съставили протоколи да не се саморазправят (л. 65,66).

Видно от СМЕ Б. получил хематом на лява орбита, драскотина във вътрешната половина на долния клепач на ляво око, травматичен пародонтит на зъби №34 и №35 /четвърти и пети зъби на горната редица от лявата страна/ с неблагоприятна прогноза за състоянието на зъб №35, клинични данни за сътресение на мозъка без обективно установена отпадна неврологична симптоматика, кръвонасядане на двете орбити по типа „травматични очила“ с моровеещ цвят и зеленикава периферия, по – изразено на лявата, зеленикаво кръвонасядане външностранично от долния клепач на дясно око 3/2 см, оток на лява буза, чиито меки тъкани са със синкавозеленикавожълтакав цвят, като само по линията на устния ъгъл към ъгъла на долната челюст – със синкавоморовеещ цвят.

Травмата на лявата орбита и увреждането на четвърти и пети зъби на горната редица от лявата страна се дължи на самостоятелни удари с/върху твърд тъп предмет. Най вероятно ударите били два.

Оздравителния период за видимите травматични увреждания е около 2 седмици, а за преживяното мозъчно сътресение – около 1 месец.

Уврежданията са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

По подсъдимия В.Б., също са установени увреждания, съответстващи по давност на инцидента:

- лек оток и червеникаво кръвонасядане на меки тъкани във външната половина на лява орбита, лява скулова област, средата на лява буза и външна част на ребрата върху и над дъгата им от лявата страна на площ 8/6,5см., със спонтанна палапторна болезненост на това място,

- клинични данни за сътресение на мозъка без обективно установена отпадна неврологична симптоматика.

От консулт от невролог е видно че към 22.12.2017 г. са налични последици от преживяна травма на главата – Вертижен синдром, Посттравматична церебрастения.

Описаните увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Показанията на свидетелите С., Д. и Н. са взаимно допълващи се логични и последователни. Св. Д. и св. Н. са категорични, че по тъжителя е имало следи от нанесен удар. Св. Д. описва ясно нанесените от подсъдимия на тъжителя удари. От показанията им се потвърждава твърдението в тъжбата, че подсъдимият избутал Б. извън блока и му нанесъл няколко удара. Характера на причинените увреждания е изяснен от вещото лице по СМЕ. Съдебният състав намира за безспорно установено, че в резултат на действията на подсъдимия – нанесени удари на тъжителя са причинени телесни увреждания. Ударите са възприети от св. Д.. Последиците от ударите, непосредствено след нанасянето им са възприети от св. С., а по-късно и от св. Н.. Б. не е заявил пред служителите на полицията, че е удрян, не е заявил, че има нужда от медицинска помощ.

В обяснения, дадени в съдебно заседание на 05.04.2018 г. и на 12.06.2018 г. Б. твърди, че стоял заедно с майсторите във входа на блока, когато тъжителя Б. го извикал, като му говорил предизвикателно, след като отишъл към него, Б. започнал да го дърпа към мазата. Подсъдимият твърди, че се уплашил започнали да се дърпат и се озовали отвън, където Б. го ударил в лявата страна на лицето, нанесъл му и други удари и той отвърнал на удара, в резултат на което Б. седнал „някак си на земята“.

Св. С. заявява, че след като пристигнала след инцидента заварила сина си в лошо състояние, чувствал се зле, бил много уплашен, била зачервена бузата му, болели го ребрата, много го боляла главата, бил разтреперан и й разказал, че Б. го дърпал, блъскал в стената, че го ударил с юмрук в лицето.

Обясненията на подсъдимия, че е имало пререкание, което прераснало в дърпане и блъскане с тъжителя се опровергават от показанията на св. С., че не е възприел такива отношения между Б. и Б.. Показания на св. С., освен че следва да се преценяват с оглед родствената връзка с подсъдимия и влошените отношения с тъжителя, са в разрез и с обясненията на подсъдимия – Б. не заявява, че Б. го блъскал в стената, както твърди свидетелката. Служителят на МВР, св. Д. и св. С. не са забелязали увреждания по Б.. Б. не е заявил на пристигналите на местопроизшествието служители на МВР, че е удрян от тъжителя, нито че има нужда от медицинска помощ. Състоянието на подсъдимия, описано от св. С., не е възприето от останалите свидетели.

Не е установено, по несъмнен начин, от събраните доказателства, че Б. е причинил увреждания на Б. и че нанесените удари от Б. са следвали удари нанесени от Б..

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на показанията на св. С., Д. и Н..

Подсъдимият В.В.Б. *** е нанесъл удари и причинил на Б.С.Б. хематом на лява орбита, драскотина във вътрешната половина на долния клепач на ляво око, травматичен пародонтит на зъби № 34 и № 35 (4-ти и 5-ти зъби на горната редица, от лявата страна), клинични данни за сътресение на мозъка, без обективно установена отпадна неврологична симптоматика, кръвонасядане на двете орбити, от типа „травматични очила“, с моровеещ цвят и зеленикава периферия, зеленикаво кръвонасядане външно, странично на горния клепач на дясно око, оток на лява буза, чийто меки тъкани са със синкавозеленикавожълтакав цвят, като само по линията на устния ъгъл, към ъгъла на долна челюст със синкавоморовеещ цвят.

Тези увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

С това е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК - причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Б. е съзнавал, че нанасяйки удари причинява увреждания на пострадалия и е искал настъпването на този резултат.

Правилно РС е приел, че са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две години, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди.

Съдът намира, че размера на глобата не е съобразен с имотното състояние на подсъдимия – студент без доходи и следва да бъде наложена в минималния размер – 1000 лв.

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от тъжителя срещу подсъдимия. Установено е, че Б. неправомерното и виновно е причинил болки и страдания на пострадалия и с оглед причинените неимуществени вреди подсъдимият дължи обезщетение.

Размерът на обезщетението, съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, следва да е - 2600 лв., което съдът намира за справедливо и достатъчно, с оглед установената тежест на уврежданията и периода на лечение.

В останалата му част до 4000 лв. правилно гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.

По жалбата.

Съставът на ОС Разград намира, че при разглеждане и решаване на делото пред първата инстанция не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са накърнили правата на страните да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Районният съд е направил възможното за изясняване на обективната истина. Първоинстанционният съд е направил анализ на доказателствата, изложил мотиви за приетото от фактическа и правна страна и присъдата съдържа произнасяне по въпросите по чл. 301 НПК и отговаря на изискванията на чл. 305 НПК.

Показанията на разпитаният пред въззивния съд свидетел не водят до промяна в установената фактическа обстановка. Майката на подсъдимия пресъздава впечатленията си, придобити след инцидента и това, което е научила от сина си. Подсъдимия описва различни факти (относно мястото на нанасяне на ударите) в обясненията си. При оценка на достоверността на показанията й следва да се отчете и близкото родство с подсъдимия. Обоснован е извода на РС, че не се изяснява, по несъмнен начин, от събраните доказателства, от кого и как са причинени уврежданията, които са установени по подсъдимия.

По отношение на показанията на св. С. и различното описание на случилото се в писмени обяснения, дадени от него пред служители на МВР, съдебният състав намира, че няма друга процесуална възможност, освен да подложи на анализ показанията, дадени в съдебно заседание, след като е конституиран като свидетел, предупреден за наказателна отговорност. Показанията на св. С. са ясни и категорични. Свидетеля няма отношение с тъжителя и подсъдимия, не ги е познавал преди да монтира врата на жилището, в което живее подсъдимия и няма основание да се поставят под съмнение показанията му. Те са в съответствие с показанията и на останалите свидетели, разпитани пред РС.

С оглед на изложеното по-горе съставът на ОС Разград намира, че жалбата е частично основателна единствено относно размера на наложеното наказание, което въззивния съд прие за явно несправедливо и счита, че следва да бъде намалено до възможния минимум – 1 000 лв.

В останалата си част присъдата е законосъобразна и обоснована, не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения и няма основания за отмяната й или изменението й в останалата част, извън посочената.

От събраните доказателства безспорно се установява, че е извършено деянието, описано в тъжбата и то съставлява престъпление по посочените текстове от наказателния закон. Правилно е приложен материалния закон.

По изложените съображения, на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК

Р Е Ш И :

Изменя присъда №.. /20.06.2018 г. по нчхд №92/2018 г. на Районен съд Разград като намалява наложеното наказание глоба на подсъдимия В.В.Б. ***, ЕГН ********** от 1800 лв. на 1000 лв.

Потвърждава присъда №.. /20.06.2018 г. по нчхд №92/2018 г. на Районен съд Разград в останалата част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.