Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд
|
на двадесет
и шести ноември |
2018 г. |
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Т.а Нейчева
секретар М. Н., с участието на прокурор Ива Рангелова,
като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №344 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 21 НПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба от защитник на подсъдимия против присъда №
.. /12.09.2018 г. по нохд №572/2018 г. на Районен съд Разград.
Постъпила е жалба (вх. №8624/25.09.2018 г. на РС
Разград) от адв. Ж. Ч. – защитник на подсъдимия П.М.С. ***, с ЕГН ********** против присъда № .. /12.09.2018 г. по нохд №572/2018 г. Оплакванията
са, че присъдата е необоснована, постановена в противоречие със закона и при
неизяснена фактическа обстановка. Според жалбоподателя РС в противоречие със
закона е приел, че подсъдимия е извършил хулиганство и друго престъпление, в
чиято квалификация са включени хулигански подбуди. Двете престъпления са
описани в обвинителния акт с едни и същи действия. Квалификацията „хулигански
подбуди“ според жалбоподателя поглъща хулиганството. Защитникът счита, че от
доказателствата се установява, че конфликтът се е развил изцяло на лична
основа.
В съдебно
заседание защитникът на подсъдимия адв. Ч. поддържа жалбата. Счита, че РС е допуснал противоречие в
материалния закон, като квалифицирал едни и същи деяния като хулиганство и като
телесна повреда нанесена по хулигански подбуди. Защитникът счита, че
подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението по чл. 325, ал. 1 НК.
Излагат се доводи, че необосновано съдът приел, че поведението на подсъдими
било брутално, агресивно, целенасочено, без да обсъди как е възникнал скандала
между двамата и какви са действията на свидетеля А. и подсъдими. Защитникът
счита за установено, че скандалът е предизвикал свидетелят А., който без
никаква причина тръгнал да се саморазправя, въпреки, че знаел от племенника си,
че П.С., с тяхно съгласие, е взел бетоново стълбче. Действията на подсъдимия,
според защитника, са продиктувани от създалите се лични отношения и
предизвикването от страна на свидетеля А.. Тракторът, за да се прибере в
стопанския двор, не е било нужно да преминава покрай къщата на подсъдимия и
действията на А. не са били свързани с това да се прибере в стопанския двор, а
за да уплаши, да накаже подсъдимия. Ударите, нанесени от подсъдимия – първо по
стъклото, а после по трактора били насочени към това да спре трактора, да не се
движи срещу него и продиктувани от неправомерните действия на свидетеля А.. Според
адв. Ч. както и да се тълкуват събраните по делото доказателства, поведението
на подсъдимия, дори да е преминало определени граници, в резултат на защитна
реакция, не е било брутално и агресивно.
На РП
Разград е съобщено за постъпилата жалба на 03.10.2018 г. Не е подадено
възражение по чл. 322 НПК против постъпилата жалба.
Прокурорът в съдебно заседание заявява, че счита подадената въззивна жалба за
неоснователна, тъй като присъдата е
правилна и законосъобразна. Според прокурора съдът, в мотивите към
първоинстанционната присъда, е отговорил на всички възражения, изложени и в
съдебно заседание пред въззивния съд. Прокурорът намира, че освен вербално отправени закани с убийство е
използвана и вила, съответно заканата би могла да възбуди основателен страх.
Правилно, според прокурора, съдът е приел, че освен причиняване на лека телесна
повреда, са осъществени и множество други действия, които са непристойни и
демонстрират явното неуважение на подсъдимия към обществото, като няма пречка,
дори при наличие на лични отношения между подсъдимия и пострадалия, да се
приеме, че и хулиганството би могло да бъде осъществено при евентуален умисъл.
Съставът на
въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед
характера и обхвата на въззивната проверка по чл. 314 от НПК, установи:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лица, които имат
право на жалба по чл. 318 НПК.
С обжалваната присъда Районен съд – гр.
Разград е признал подсъдимия П.М.С. за
виновен в това, че:
1.
Ha 19.07.2018 г., в с. Побит камък, се заканил с убийство на
Д. А. с думите: „Ще те наръгам в червата“ и „Ще те убия“, и това заканване е
възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144,
ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, поради което наложил наказание лишаване от свобода
за 1 година и 4 месеца.
2.
На 19.07.2018 г., в
с. Побит камък, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото: отправил псувни и закани за
убийство към св. Д. А., казвайки му: „Ще ти еба майката“, „Ще те убия“, „Ще те
наръгам в червата“, нанесъл удар с вила, като повредил чужда движима вещ -
трактор „Т16М“ с рег.№ ***, собственост на „А.“ ЕООД - гр. Разград, счупвайки
ляво странично стъкло и причинил на св. Д. А. лека телесна повреда по смисъла
на 130, ал. 1 - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, поради което наложил
наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, както и наказание
обществено порицание, което да се изпълни с обявяване на присъдата по Радиовъзел
по местоживеене на подсъдимия.
3.
На 19.07.2018 г., в с.
Побит камък, причинил на Д. А. лека
телесна повреда, изразяваща се в порезна рана по гръбната страна на палеца на
лява ръка, драскотини и мънички охлузвания по горни крайници, довели до временно
разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия, като деянието е
извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във
вр.с чл. 130, ал. 1 от НК,
поради което наложил наказание лишаване
от свобода за срок от 10 месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК определил
общо наказание в размер на най-тежкото от наложените му наказания с настоящата
присъда, а именно наказание лишаване от свобода за 1 година и 4 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отлага изтърпяването на така наложеното
общо наказание за изпитателен срок от 3
години. На основание чл. 23, ал. 2 от НК присъединил към наложеното общо
наказание и наказанието „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, наложено за престъплението по
чл. 325, ал. 1 от НК.
Съдът признал подсъдимият П.М.С. за невиновен
в частта от обвинението по чл. 325, ал. 1 от НК, относно отправяне на
обидна реплика „циганка“ към М. Ф. Х.,
проява на невъзпитаност и грубо отношение към нея, както и в това
престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК
да е извършено в условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл. 26, ал. 1 от НК и го оправдал в тази
част на обвинението.
От
събраните по делото доказателства е установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият
П.М.С. е роден на *** ***, живее в същото село на ***. С. е със средно
образование. Пенсионер е от 2010 г. Женен е. Не е осъждан.
Свидетелят Д. А. живее в с. Побит камък. Той бил управител
на „А.“ ЕООД гр. Разград, което дружество притежавало стопански двор в с. Побит
Камък. Имотът бил на ***, в съседство с къщата на подс. С..
Двамата не били в добри отношения. Откакто закупил св. А.
имота – от 2009 г. имали дрязги. Подс. С. бил недоволен, че не може да ползва
имота, който преди закупуването му от А. ползвал, считал, че му пречат да
паркира.
Ha 19.07.2018 г. св. А. повикал свидетелите М. Х., Т.
Й. - негов племенник и С. С., за да работят по извършване на ремонт на оградата
на стопанския двор на „А.“ ЕООД. Преди обяд св. А. отишъл в гр. Кубрат, за да вземе
предварително поръчани резервни части за техниката, ползвана от дружеството. М. Х., Т. Й. и С. С. останали да работят в имота. Около обяд св. Х.
чистела и събирала боклука и строителни отпадъци. Боклуците били събрани в коша
на трактор „Т16М“, с рег. № ***, собственост на „А.“ ЕООД. Към Х. приближил
подсъдимият П.С. и започнал да рови в
отпадъците, събрани в коша на трактора, като ги разпилял по земята. Св. Х.
направила забележка, да не разпилява боклука, а подсъдимият отговорил с груб
тон: „Ти какво ще правиш, ще го събереш, по цял ден, цигари ли ще пушиш“. Подсъдимият,
който преди това взел от боклука бетонна отливка, под формата на блокче,
тръгнал към дома си. Отдалечавайки се, казал на висок глас: „От къде ги вземате
тези цигани на работа“, като имал предвид св. М. Х.. Св. Й. му направил
забележка, да не обижда св. Х.. След това подсъдимият се прибрал в дома си. Св.
Х. чула думите на подсъдимия, почувствала се обидена и й станало неприятно. Подсъдимият
попитал св. С. може ли да вземе бетонната отливка и той се съгласил. Но това не
било известно на св. Х.. Не било съобщено и на св. А..
Около 14 ч. св. А. се върнал от гр. Кубрат и св. Й. му
казал за случилото се – че взел стълбчето, че нарекъл Х. циганка.
Около 17 часа,
след преустановяване на работата по оградата, св. А. се видял с подсъдимия на
улицата и му казал, че е разбрал за инцидента през деня, направил му забележка,
да не се занимава с работниците му и да не „пипа от базата“ му, а ако иска нещо
да вземе, да пита лично него. След
което св. А. тръгнал към трактора „Т16М“, за да го прибере в двора на базата.
Тракторът бил спрян на улицата до стопанския двор, на отсрещната страна на
улицата, спрямо дома на подсъдимия. С..
В момента в който св. А. потеглял с трактора, подс. С. излязъл от дома си, като носел със
себе си една вила, тръгнал към вече движещият се трактор и започнал да псува
св. А. и да отправя закани за убийство, като викал: „Ще ти еба майката“, „Ще те
убия“, „Ще те наръгам в червата“. Подсъдимият приближил до трактора и ударил с
вилата лявото странично стъкло на трактора и то се счупило. Подс. С. втори път
замахнал с вилата, през счупеното стъкло на трактора, опитвайки се достигне с нея св. А.. При тези удари парчета
от счупеното стъкло порязали св. А. по
гръбната страна на палеца на лявата ръка, причинил и драскотини и охлузвания по двете ръце. За да не бъде засегнат от вилата св. А.
скочил от трактора в движение от другата страна и избягал. Тракторът спрял.
Св. А. се обадил по мобилния си телефон на полицейския
служител – св. М. В., който бил мл.помощник инспектор, обслужващ територията на
с. Побит камък, и съобщил за инцидента.
Подсъдимият тръгнал да се прибира към дома си, като
продължавал да отправя псувни и закани за убийство към св.А., заявявайки му „Ще
ти еба майката“ и „Ще те убия“. Свидетел на случилото се станала св. Х..
След известно време подс. С. бил откаран с автомобил от зет си и напуснал
селото, а полицейските служители не го открили в този ден.
На 20.07.2018 г. подс. С.
бил издирен от полицията и задържан по реда на ЗМВР със заповед за
полицейско задържане, за срок от 24 часа.
От заключението по назначената СМЕ се установява, че
на св. Д. А. са причинени: порезна рана
по тръбната страна на палеца на лява ръка; драскотини и мънички охлузвания по
горни крайници, които са резултат от действието на предмет/и с остър/режещ ръб
и от тангенциално въздействие на такива предмети и могат да се получат от
парчета стъкло, при досег /отъркване/ в кожата, а по своята медико-биологична
характеристика обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота
на пострадалия. Според вещото лице видимите травматични увреждания търпят пълно
обратно развитие за срок до 10 дена.
Подсъдимият
е дал обяснения в съдебно заседание на 14.08.2018 г. Дава обяснения и пред
въззивния съд в съдебно заседание на 26.11.2018 г. подсъдимият С. твърди, че св.
А. започнал да го заплашва, да иска обяснения защо взел стълбчето, хванал го за
джоба и му скъсал фланелката, а след това навлязъл с трактора срещу неговия дом
и за да го спре, под уплаха нанесъл удари с вилата. Твърди, че св. А., казал и
пред съпругата му: „Какво искате, искате да ви гръмна тук ли“. Подсъдимия
обяснява, че след случая като разбрал, че ще викат полиция решил „да се
покрие“, да избегне разправия и извикал зет си, за да го вземат. Бил притеснен.
Твърди, че съпругата му била уплашена след инцидента. Заявява, че не е казвал,
че ще наръга св. А., че не го е псувал, че не го е заплашвал.
В
обясненията си, дадени в съдебно заседание на 14.08.2018 г. (л. 36) подсъдимият
твърди, че когато ударил трактора не е преминал осевата линия.
Св.
Симеонова – съпруга на подсъдимия твърди, че видяла съпругът й и св. А. да се
разправят, че А. дръпнал ризата на съпруга й, а след това подсъдимият взел една
вила и счупил стъклото на трактора, а А. казал „сега ще ви гръмна“, след като
слязъл от трактора.
Съдебният
състав намира, че обясненията на подсъдимия са защитна теза и се опровергават
от останалите доказателства. С. не отрича, че е нанесъл удари, но заявява, че е
направил това, за да спре трактора, който св. А. бил насочил към дома му. В
тази част обясненията се опровергават от показанията на св. Х. и установеното
при извършения оглед, а и от показанията на св. А., св. Й. и св. С. относно
пътят, по който следва да мине трактора, от мястото на което са установени
стъкла, разпръснати след удара, нанесен от подсъдимия. Подсъдимият също твърди,
че когато нанесъл удари тракторът не е преминал осевата линия.
Местоположението
на трактора, мястото на което са стъклата се установява от отразеното в
протокола за оглед и фотоалбума и показанията на св. А. и св. А..
Показанията
на свидетелката целят да подкрепят защитната теза на подсъдимия. Свидетелката
също твърди, че е била много притеснена и уплашена, че не знае дали казвал нещо
съпругът й докато нанася удари. С оглед психическото състояние на свидетелката,
описано от нея, към момента на извършване на деянието, родството й с подсъдимия
и противоречието с останалите доказателства, съдебният състав намира за
недостоверни показанията й.
Съставът
на ОС Разград намира, че:
- подс. П.С.
***, се заканил с убийство
на Д. А. А. като употребил думите: „Ще те наръгам в червата“ и „Ще те убия“ и с
оглед обстоятелствата, при които е извършено деянието – подсъдимият е въоръжен
с вила, разгневен, то думите му са били в състояние да възбудят основателен
страх от осъществяването им. С това подсъдимият е осъществил съставът на
престъплението по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК;
- подс. П.С. *** е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото: отправил псувни и
закани към св. Д. А. А., казвайки му: „Ще ти еба майката“, „Ще те убия“, „Ще те
наръгам в червата“, нанесъл удар с вила, като повредил чужда движима вещ -
трактор „Т16М“ с рег. № ***, собственост на „А.“ ЕООД гр. Разград, счупвайки
ляво странично стъкло и причинил на св. Д. А. А. лека телесна повреда по
смисъла на 130, ал. 1 от НК, с което е осъществил от обективна и субективна
страна съставът на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК;
- подс. П.С. ***, е причинил на Д. А. А. лека телесна
повреда, изразяваща се в порезна рана по гръбната страна на палеца на лява
ръка, драскотини и мънички охлузвания по горни крайници, довели до временно
разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия Д. А. А., като
деянието е извършено по хулигански подбуди, с което е осъществил от обективна и
субективна страна съставът на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с
чл. 130, ал. 1 НК.
Безспорно са установени действията на
подсъдимия, извършени на 19.07.2018 г.:
-
викал,
псувал, нанесъл удари с вила по прозореца на трактора, управляван от св. А.,
опитал да го достигне с вилата през счупения прозорец, от тези удари и
счупените стъкла А. претърпял лека телесна повреда, отправил към св. А. думите
„Ще те убия“.
Според състава на ОС Разград думите „Ще
те убия“, „Ще те наръгам в червата“, изречени от разгневен, въоръжен с вила
човек, безспорно съставляват закана с убийство, която може да възбуди
основателен страх от осъществяване на заканата. Обстоятелството, че св. А. е
скочил от трактора в движение и по-късно се е обадил на органите на полицията
сочат и че вероятно е изпитал такъв страх. Какво е било състоянието на св. А.,
възприето от поемните лица при извършване на оглед и описано при разпита им в
съдебно заседание, няма отношение към съставомерността на деянието.
Престъплението не изисква заканата да е предизвикала страх, а да може да
предизвика страх. Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал значението на думите си и е искал да предизвика страх от осъществяване
на заканата у пострадалия.
Отправените псувни - „Ще ти еба майката“
и викове от подсъдимия, повреждането на имущество, са непристойни действия, нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение
към обществото. Проявата на буйство, агресия, викове, псувни, несъмнено е
хулиганство. С. е извършил хулигански действия, насочени против морала, против
личността на пострадалия, свързани с посегателства и нанасяне на обида и
действия, свързани с повреда на имущество. Цялото поведение на
подсъдимия е скандално и e агресивна проява, освен насочена срещу съседа му, такава
която изразява и неуважение към обществото. Действията са осъществени на
публично място. Подсъдимият е съзнавал извършваните действия. Хулиганството е извършено умишлено, при
евентуален умисъл.
В този смисъл, относно възможността за осъществяване на хулиганство при
евентуален умисъл, при наличие на личен мотив, е и ППВС № 2/1974 година. Независимо от наличието на лични отношения и конфликт
между С. и А., които обуславят поведението на подсъдимия и са един от мотивите
да предприеме описаните действия, то
тези действия, с оглед на времето, мястото и способа на извършването им, без
съмнение грубо нарушават обществения ред и изразяват неуважение към обществото,
а подсъдимият е съзнавал това и се е съгласил с настъпването на
общественоопасните последици.
Нанесените увреждания на пострадалия са
причинени умишлено от подсъдимия, той е целял настъпване на обществено опасните
последици – увреждане на здравето на А. и е съзнавал, че нанасяйки удари ще засегне
телесната неприкосновенност пострадалия. Съдебният състав счита за безспорно, че действията на
подсъдимия, извършени на 19.07.2018 г., са последица и от влошените лични
отношения с пострадалия и възприятията на подсъдимия, че пострадалия му пречи
да паркира, да ползва имота, че изисква от него да не влиза в базата му и т.н.
Но наред с личния мотив, който е налице, като основание да извърши деянието,
подсъдимият е действал по хулигански подбуди. Поведението му може да се прецени
като демонстративно неуважение на обществения ред и спокойствие.
Действията му са безцеремонни, извършени на публично
място, изразяват незачитане на обществения ред, което обуславя извод, че е
действал по хулигански подбуди и при нанасяне на
телесната повреда. Хулиганските подбуди, не са несъвместими с чисто
личните и тяхното съчетание е възможно, като в този смисъл са задължителните за
съда мотиви на ППВС № 2/1974 г. Подсъдимият, освен накърняване на телесната
неприкосновеност на личността на пострадалия, иска и постига нарушаване на обществения
ред и изразява явно неуважение към обществените порядки.
Поведението му е било сходно и преди деянията, в
извършване на които е обвинен, по отношение на св. Х. – на забележката й
отвърнал грубо, отправил обидни квалификации.
Освен телесната повреда на А.,
С. е извършил и други деяния - отправил псувни, викове, нанесъл удари и счупил
прозореца на трактора и с това е осъществил престъплението хулиганство.
Няма допуснато процесуално нарушение,
което да е накърнило правата на подсъдимия. Обвинителния акт отговаря на
изискванията на чл. 246 НПК.
Съставът на ОС Разград намира, че мотивите
на районния съд относно изясняване на фактическата обстановка и относно
правните изводи, са достатъчно ясни и изчерпателни и няма допуснати нарушения
при анализа на доказателствата и мотивиране на присъдата. Настоящият въззивен
състав счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена от
първоинстанционния съд в необходимата и
достатъчна пълнота.
Твърдението на защитата за неправилно приложение на материалния закон, съдебният състав намира за несъстоятелно.
Деянията са правилно
квалифицирани. Макар и за кратко време подсъдимият е извършил деяния, които
осъществяват състава на различни престъпления.
Съставът на ОС Разград намира, че
присъдата следва да се коригира единствено по отношение на размера на
наложените наказания за престъплението по чл. 144 НК и за престъплението по чл.
325 НК, тъй като не са съобразени с тежестта на извършеното, значителната
възраст на подсъдимия, обстоятелството, че се касае, според данните по делото
за изолирана постъпка и са завишени.
Съдът намира за завишено наложеното наказание
за престъплението по чл. 144 НК. Предвиденото наказание е лишаване от свобода
до 6 години. Подсъдимият е на значителна възраст и макар, че престъпленията за
които е признат за виновен сочат на агресивно поведение, съответно на повишена
опасност на личността му, то данните по делото не са такива. С. е пенсионер, семеен,
на значителна възраст, не се установява да има други протиовообществени прояви,
упражнявал е трудова дейност в активните си години и съдът намира, че е
достатъчно наказание 10 месеца лишаване от свобода.
За престъплението по чл. 325, ал. 1 НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години. С оглед
продължителността и интензитета на хулиганските действия съдът намира, че
наказанието следва да е към предвидения минимум – 4 месеца лишаване от свобода.
За престъплението по чл. 131 НК се
предвижда наказание до три години лишаване от свобода. С оглед начина на
причиняване на телесната повреда – удари с вила, макар и уврежданията да не са
значителни, съдебният състав счита, че отреденото наказание – 10 месеца
лишаване от свобода е съответно на извършеното и данните за личността на дееца.
С оглед приетата от въззивния съд
несправедливост на наложените наказания следва да се измени присъдата и в
частта, с която е определено общо наказание. Като се определи наказание на
основание чл. 23 НК в размер на 10 месеца лишаване от свобода. По отношение на
което са налице основанията за отлагане на изпълнението по чл. 66 НК и за
поправяне на подсъдимия не е нужно ефективно изтърпяване на наказанието,
съответно изпълнението на наказанието следва да бъде отложено за изпитателен
срок от три години.
Обосновано РС е присъединил към
наказанието лишаване от свобода и наложеното обществено порицание.
Поради това съдът
Р Е Ш И :
Изменя присъда № .. /12.09.2018 г. по нохд
№572/2018 г. на Районен съд Разград, като:
1. Намалява наложеното наказание на
подсъдимия П.М.С., ЕГН **********, съответно:
-
за престъплението по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК от една година и
четири месеца лишаване от свобода на десет месеца лишаване от свобода;
-
за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК от десет месеца
лишаване от свобода на 4 месеца лишаване от свобода.
2. Отменя присъдата в частта с която е определено общо наказание и на
основание чл. 23, ал. 1 от НК определя на
подсъдимия П.М.С. едно общо наказание
в размер на най-тежкото от наложените му наказания, а именно наказание лишаване от свобода в размер на десет
месеца, към което, на основание чл. 23, ал. 2 от НК се присъединява наказанието обществено порицание, наложено за
престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отлага изпълнението на
наложеното общо наказание за изпитателен
срок от три години.
Потвърждава присъда № .. /12.09.2018 г. по нохд №572/2018 г. на Районен съд
Разград в останалата част.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
Председател: Членове: 1. 2.
MH