Р Е Ш Е Н И Е №

гр.Разград, 26.02.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ СТОЕВ

                                                                        ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

 

При участието на секретаря   М. Н. и прокурора  ЕМИЛ ЕНЧЕВ, разгледа докладваното от съдия В.Димитрова  ВНОХД № 431/2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава 21 от НПК.

 С присъда №51/29.11.2018г., постановена по НОХД №169/2018г. РС-Кубрат признал подсъдимия С.И.И. , ЕГН **********, за виновен в това, че на неустановен ден в периода месец септември 2017 година – месец октомври 2017 година в с. З., обл. Разград, противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел – лек автомобил „Фолксваген Голф 4“, с peг. № *** на стойност 2 200.00 лева, собственост на Я.С.Ч. ***, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК го осъдил на на лишаване от свобода за срок от една година.

 На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

 Осъдил подсъдимия С.И.И. да заплати на Я.С.Ч. *** сумата 500.00 лева – разноски по производството и отхвърлил претенцията за заплащане стойността на лек автомобил „Фолксваген Голф 4“, с peг. № *** в размер на 2200 лева и за пътни разноски в размер на 73.26 лева, като недоказани.

          В тежест на подсъдимия  С.И.И. възложил  сумата 117.30 лева – разноски на досъдебното производство, както и тези сторени в съдебното такова в р-р на 115 лева .

Постановил на  основание чл. 301, ал. 1 т. 11 от НПК вещественото доказателство по делото: лек автомобил „Фолксваген Голф 4“, с peг. № ***, номер на рама WVWZZZ1JZWW056833, светлосив металик, оставен на отговорно пазене с Протокол за отговорно пазене от 12.04.2018 г. при Г. М. С. от гр. В., ***, да бъде  върнат на собственика Я.С.Ч..

Против присъдата е постъпила въззивна жалба, подадена от адв.А.Т. ***, защитник на подсъдимия С.И.И..Сочи се, че присъдата е  неправилна, незаконосъобразна,  постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и при непълнота на доказателствения материал.

Прави се  искане   въззивната инстанция  да отмени атакуваната присъда, като оправдае подсъдимия или върне делото на районния съд за ново разглеждане.

Поддържа се , че РС е достигнал до  неправилни изводи относно извършено деяние от обективна и субективна страна, като едностранчиво е интерпретирал доказателствения материал.Изтъркват се пороци на обвинителния акт, както и нарушения на ДП, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

Като процесуални нарушения, допуснати от съда се изтърква конституирането на втори пострадал като граждански ищец,св.Г. С., като определението му за допускане като такъв е било отменено от съда. 

 С жалбата  не са направени доказателствени искания.

  Жалбата  е редовна, като подадена от страна в  процеса и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК.

Против същата не са постъпвали възражения.

В производството по чл.327 от НПК,  РОС е намерил, че делото е изяснено от фактическа страна, поради  което не се налага разпит на свидетели, вещи лица и даване на обяснения от подсъдимия пред въззивната инстанция съд.

В съдебно заседание, проведено на 04.02.2019г., жалбоподателят – подсъдим С.И., редовно призован се   явява лично и със защитника си адв.А.Т. ***.

 Защитникът и лично подсъдимият И.  поддържат въззивната жалба,  така както е подадена, съответно с  искане за отмяна на атакувания съдебен акт, признаване на подсъдимия  за невиновен и оправдаването му в извършването на престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Защитата излага подробни съображения за несъставомерност на деянието и необоснованост на съдебния акт, като сочи, че спорната вещ вече е била считана от подсъдимия за негова, след сключения бартер.

   В последната си дума подсъдимият С.И. заявява,че  е  невинен и моли да бъде оправдан.  

   Участващият по делото прокурор, заявява становище, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна по същество.Счита, че атакуваната присъда  не страда от пороците, посочени в жалбата, като няма допуснати процесуални нарушения в хода на производството, съществени такива.Прави искане за потвърждаване на атакуваната присъда в нейната цялост.

   Гражданският ищец Я.С.Ч. се явява лично и с повереника си адв.В..Застъпват становище за неоснователност на жалбата. Отправят искане за отхвърлянето й и потвърждаване на атакуваната присъда.

       Съдът, като  съобрази  доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт прие следно:

       Подадената срещу постановената присъда въззивна жалба се явява частично основателна.

       В хода на съдебното производство са допуснати   съществени нарушения на  съдопроизводствените правила, които не могат да бъдат  отстранени от въззивния съд.

       При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, РОС , намери за установено следното:

  От мотивите към  атакуваната присъда е видно, че  КРС е приел за установена фактическа обстановка, така както същата е изложена и от държавното обвинение във внесения обвинителен акт.

В  тях, съдът се е позовал на наличния доказателствен материал, като е посочил по отношение на приетата от него фактическа обстановка ,че „същата се доказва по непротиворечив начин от събраните по делото и преценени по реда на чл.14 от НПК, писмени и гласни доказателства: показанията на свидетелите Ч., В., Б., Т., Н. И. и С., Договор за покупко-продажба на МПС от 21.08.2017 г., справка за съдимост, автотехническа и оценителна експертиза, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, протокол за отговорно пазене, като дори не е цитирал част от показанията, подкрепящи обвинителната теза и възприети и от него, като безспорно по делото са налице и доказателства, в обратна насока.

Още в следващата част на мотивите, вземайки отново отношение по  по фактите, съдът е счел, че не следва  да кредитира показанията  на друга част от свидетелите/ св. В., св.П. И. и св.В. И./, съпоставяйки и анализирайки показанията на същите свидетели, дадени в хода на съдебното следствие с тези на досъдебното производство, без последните да са били приобщени по реда  на чл.281 от НПК.

Твърде лаконични са и мотивите на РС по  отношение на друга част от  доказателствените средства, а именно обясненията на подсъдимия, а очната ставка между него и гр.ищец Я.Ч. изобщо не е била коментирана.

В атакувания акт не са изложени съображения  по всички възраженията, направени от защитата на подсъдимия, касателно установените по делото факти, след оставянето на автомобила в негово владение.

Като цяло   при излагането на мотивите към  атакуваната присъда липсва изискуемия според  чл. 305, ал. 3 изр. 2 НПК цялостен разбор и внимателен анализ на събраните доказателствени материали и най-вече на противорчевите такива, каквито, както бе посочено по-горе безспорно са налице..

Липсата на мотиви представлява остнование за отмяна на съдебния акт от въззвината инстанция и за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанциония съд.

  Ето защо не следва да се обсъждат доводите по същество, изложени във въззивната жалба, подадена от защитника на подсъдимия.

С оглед на горното и на основание чл. 335, ал.2 вр.  чл. 348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И:

 ОТМЕНЯ Присъда № 51/29.11.2018 г., постановена по НОХД № 169/2018година  по описа на РС - Кубрат.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС- Кубрат.

 Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.

         

                                     MH