ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Гр. Разград 11.10.2018 г.

Разградски окръжен съд на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

ч.н. дело № 324 по описа за 2018 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

С постановление от 21.09.2018 г., Прокурор при Окръжна прокуратура – Разград прекратил наказателното производство по ДП № 24/2012 г. по описа на ОСлО - Разград, водено срещу В.О.Б. за престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, приемайки, че обвиняемият не е извършил от обективна и субективна страна деянието, в извършването на което е обвинен, както и поради несъставомерност.

Недоволен от прекратителното постановление останал Министърът на финансите, като представител на Държавата, който го обжалва в законния срок чрез пълномощник С.Н.А. – ст. юрисконсулт при ТД на НАП – Варна. В жалбата се излага, че постановлението е необосновано и незаконосъобразно. За да постанови обжалваното постановление прокурора приел, че фирмите доставчици са имали необходимият ресурс да изпълнят уговореното във фактурата и щом са декларирани в дневниците, е налице оневиняващо доказателство. Установената в хода на ревизионното и досъдебното производство липса на материална и кадрова обезпеченост не водела до извод за нереалност на сделките. По нататък в жалбата се излага, че по отношение на издадените от “Денил и Ко“ ЕООД гр. София фактури, не са открити и представени доказателства, че дружеството разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на сделката. Не е установено дружеството да разполага със собствени или наети ДМА, персонал със съответната квалификация, наличие на подизпълнители или предходни доставчици на материали. Не са налице доказателства за осъществен транспорт във връзка с доставките-не е установен начина на транспортиране на стоките, както и не са представени съпровождащи документи за транспортната услуга.

По отношение на фактурите с доставчик “Електростроймонтаж-98“ ЕООД гр. София се сочи, че плащането се извършва в брой. Приложени са копия на фискални бонове, за които след проверка в информационната система на НАП е установено, че не са издадени от регистрирани фискални устройства.Липсват съпроводителни документи към фактурите, от които да се установи начина на калкулиране на строителните услуги. Не е установен начина на транспортиране на стоките.

По отношение на плащането по фактурите, с доставчик “Вик-05“ ЕООД гр. София е посочено, че също не са събрани доказателства относно плащането в брой, поради липсата на копие на фискален бон Към фактурата е приложен протокол за извършени работи, но не са представени договори и анекси към тях. Също и в този случай липсват съпроводителни документи, установяващи реалността на сделката, включително и за наличие на материално-техническа кадрова обезпеченост за осъществяване на разплащане. В хода на ревизията е установено, че няма регистриран нито един договор за периода на издаване на фактурата.

Жалбоподателят счита, при тези обстоятелства осчетоводените и включени в СД фактури са неистински, тъй като не са осъществени такива сделки. Посочените дружества не са осъществявали СМР и не е имало основание да бъдат включвани в СД за съответните периоди. Прокурора не се съобразил с указанията на инстанциите при предходни произнасяния по приложението на закона.

В заключение се иска отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото на прокурора.

Разградският окръжен съд, в този си състав, след като се запозна с наведените в жалбата оплаквания, събраните по ДП № 24/2012 г. по описа на ОСлО – Разград доказателства, съдържанието на обжалваното постановление и след цялостна проверка правилността на обжалваното постановление, намери за установено следното:

По ДП № 24/2012 г. по описа на ОСлО-Разград е внесен обвинителен акт в ОС-Разград, по който е образувано нох дело № 194/20114 г. по описа на съда.

С присъда № 44 / 11.07.2017 г. постановена по образуваното нох дело Разградския окръжен съд признал подсъдимия В.О.Б. за виновен в осъществяването в условията на реална съвкупност на две престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.255, ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НПК – първото извършено в период от 01.09.2009 г. до 14.04.2010 г. в град Разград, в условията на продължавано престъпление, в качеството му на собственик и управител на “ВИВА ИНЖЕНЕРИНГ” ООД РАЗГРАД, сам и в условията на посредствено извършителство с Галина Венелинова Минчева - тогава оперативен счетоводител в дружеството, упълномощена с пълномощно peг. № 305/16.01.2006 г., по отношение на данъчен период от 01.12.2009 г. до 31.12.2009 г., и като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, в подадени на основание чл. 125, ал. 1 във вр. с чл. 87, ал. 2 от ЗДДС месечни справки декларации по ЗДДС и отчетни регистри - дневници за покупки и дневници за продажби, като използвал документи с невярно съдържание и приспаднал в нарушение на чл. 70, ал. 5, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит в общ размер на 71 272, 96 лв. и за това, че чрез справка декларация по ЗДДС на “ВИВА ИНЖЕНЕРИНГ” ООД- РАЗГРАД за данъчен период 01.03.2010 г. до 31.03.2010 г., подадена на основание чл. 125 от Закона за данъка върху добавената стойност вх.№ 17000964026/ 14.04.2010 г. на ТД на НАП-Варна-офис Разград, декларирал данъчна основа на извършените облагаеми доставки 94 457.71 лв. и ДДС за възстановяване 1 448.43 лв. при реално дължим 8 829.07 лв., като начислил ДДС по данъчни фактури с невярно съдържание. По този пункт с присъдата си съдът оправдал Бонев по първоначалното обвинение, че данъчните задължения са в особено големи размери по ал. 3 на чл. 255 НК и по квалификацията по чл. 26, ал.1 НК. По осъдителната част от присъдата съдът определил съответни наказания, като на основание чл.23 от НК ги групирал и наложил по-тежкото наказание - три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК отложил изпълнението му за изпитателен срок от три години.

С пункт трети на присъдата съдът признал подсъдимия В.Б. за невинен за това, че през периода от 05.12.2007 г. до 13.06.2008 г. в град Разград в условията на продължавано престъпление, в качеството си на собственик и управител на “ВИВА ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, гр. РАЗГРАД, като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е потвърдил неистина относно наличието на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС, в подадени на основание чл.125, ал. 1 във вр. с чл. 87, ал. 2 от ЗДДС месечни справки декларации по ЗДДС и отчетни регистри- дневници за покупки и дневници за продажби, като е използвал документи с невярно съдържание и приспаднал в нарушение на чл. 70, ал.5 във вр. с чл.68, ал.1, т.1 и ал.2, чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС не следващ се данъчен кредит в размер общо на 64 765.51 лв. и го оправдан изцяло по предявеното му обвинение по чл.255, ал.3 от НК.

За останалите сделки, за които са издадени фактури с предмет доставка СМР със следните доставчици:

- “Денил и Ко” ЕООД-София:

фактура № 161/02.09.2009 г.;

фактура № 162/03.09.2009 г.;

фактура № 169/17.09.2009 г.;

фактура № 183/30.09.2009 г.

- “Електрострой- монтаж 89” ЕООД-София

фактура № 192/10.11.2009 г.,

фактура № 266/01.12.2009 г.;

фактура № 271/07.12.2009 г.

- “ВИК-05” ЕООД-София

фактура № 12/08.03.2010 г.,

ОС-Разград приел, че те не са били реално изпълнени и е формирал изводи за осъществено данъчно престъпление.

По жалба на подсъдимият В.О.Б., с Решение № 287/27.11.2017 г., постановено по внох дело № 341/2017 г. Варненски апелативен съд отменя Присъда № 44/11.07.2017 г. по нох дело № 194/2014 г. по описа на ОС-Разград, в частта, с която подсъдимият Бонев е признат за виновен за осъществени в условията на реална съвкупност две престъпления, наказуеми по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1,т. 2,т.6 и т.7 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 255, ал. 1, т. 2,т. 6 и т. 7 от НК, както и в гражданскоосъдителната й част, като делото е върнато за ново разглеждане в отменените части на присъдата от нов състав на ОС-Разград. В останалите й части присъдата е потвърдена.

След връщането на делото, същото е образувано под № 410/2017 г. по описа на ОС-Разград. С влязло в сила протоколно определение от 17.01.2018 г., постановено по нох дело № 410/2017 г., съдът прекратил съдебното производство по делото и върнал същото на ОП-Разград за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, касаещи съдържанието на обвинителния акт, съгласно чл. 246 НПК.

След връщане на делото на прокурора, с Постановление от 14.02.2018 г. на прокурор от ОП-Разград е прекратено наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК с аргумент, че деянието не е осъществено от подсъдимия от обективна и субективна страна и поради несъстовамерност.

По жалба на ТД на НАП Варна с определение № 100/21.03.2018 г. постановено по чн дело № 85/2018 г. по описа на ОС-Разград, прекратителното постановление е отменено, а делото е върнато на ОП-Разград за изпълнение на дадените указания по приложение на закона. В определението си окръжният съд приема, че в прекратителното постановление липсва обстоен и обективен анализ на всички събрани по делото доказателства относно реалността на сделките по процесните осем броя фактури. Вместо това прокурора приел, че част от сделките с достъвцичите по същите тези осем броя фактури са приети за реални, то следва да пбъдат приети за реални и сделките по процесните осем фактури. Освен това съдът е посочил, че в постановлението липсва анализа на доказателствата по процесните осем фактури в контекста на действията на обвиняемия.

Постановеното от ОС-Разград определение е обжалвано и потвърдено от Апелативен съд - Варна с определение от 24.04.2018 г.по вчн дело №134/2018 г. В определението си Варненският апелативен съд посочил, че по делото са налице доказателства досежно липсата на изпълнение по сделките, изразяваща се в липса на техническа и материална обезпеченост на фирмите-доставчици, липса на реално плащане, констатирани са нарушения по издадените фактури, които не са изложени и обсъдени от прокурора. По отношение на субективната страна апелативният съд посочил, че не в постановлението не е изследвано обстоятелството дали на обвиняемия му е било известно, че сключените договори и издадените впоследствие документи по изпълнението им са били нереални, доколкото обвиняемият не е преговарял с управителите на доставчиците и липсва изпълнение по договорите/подписите по фактурите не са положени от посочените лица, те не са преговаряли и не се познават с обвиняемия/. В постановлението не е изследвано дали в подадените от обвиняемия СД съзнателно тези доставки са били отразени, като обвиняемият съзнавал, че реално доставки не са извършени, както и че така ще бъде променен финансовият резултат на дружеството за посочения период, с цел да се избегне плащане на данъчни задължения в големи размери, чрез неправомерно ползване на неследващ се данъчен кредит. Апелативният съд приема, че е налице необоснованост на постановлението, като счита, че направените от прокурора изводи за наличието на ресурс на фирмите доставчици не съответства на събраните по делото доказателства. Необосноваността не дава възможност на съда да извърши проверка на действителната вола на прокурора, досежно законосъобразността на прекратяване на наказателното производство.

След новото връщане на делото на прокурора, с Постановление от 30.05.2018 г. на прокурор от ОП-Разград, наказателното производство отново е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, с аргумент, че деянието не е осъществено от подсъдимия от обективна и субективна страна и поради несъстовамерност.

Отново по жалба на ТД на НАП Варна с определение от 05.07.2018 г. постановено по чн дело № 202/2018 г. по описа на ОС-Разград прекратителното постановление отново е отменено, а делото е върнато на ОП-Разград за изпълнение на дадените указания по приложение на закона. В определението си ОС-Разград, преповтаряйки аргументите на потвръдителното определение на Варненски апелативен съд, отново установил липса на доказателствен анализ и неясни изводи досежно несъставомерността на деянието както от обективна, така и от субективна страна, което не дава възможност на съда да провери действителната воля на прокурора по отношение законосъобразността на прекратяването на съответното наказателно производство. Разградският окръжен съд приел, че не следва да се произнася по същество на жалбата, а делото селдва да бъде върнато на прокурора за изпълнение на дадените му указания още при първото връщане.

Постановеното от ОС-Разград определение отново е обжалвано и потвърдено от Апелативен съд - Варна с определение от 08.08.2018 г.по вчн дело № 301/2018 г. по описа на същия съд. В определението си Варненският апелативен съд, приемайки аргументите на състава, произнесъл се с определение по първото прекратяване по вчн дело № 134/2018 г., приема, че в постановлението отново е налице липса на мотиви за прекратяване на наказателното производство. Реално такава липса на мотиви е била констатирана още при първото прекратяване на наказателното производство с постановление от 14.02.2018 г. и независимо от това, че постановлението е било отменено заради този порок, при повторното прекратяване той не е отстранен. Съобразявайки тези обстоятелства апелативният съд също приел, че правилно и законосъобразно окръжният съд повторно е отменил прекратителното определение и е върнал делото на прокурора, без да обсъжда направените с жалбата оплаквания по същество.

В настоящото производство съдът отново дължи пълна преценка на обосноваността на акта на прокурора и на неговата законосъобразност. Разградският окръжен съд, в настоящият си състав, намира, че от съдържанието на постановлението, предмет на настоящата проверка не може да се направи извод, че прокурора се е съобразил дадените му от съдебните инстанции, при предходни отмени на прекратявания, указания по прилагането на закона, съобразно разпоредбата на чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК.

В обжалваното трето поред прекратително определение на прокурора за пореден път липсва анализ на събрраните по делото доказателства относно реалността на сделките по процесните осем броя фактури. Прокурора телеграфно е отбелязъл, че в подкрепа на обвинението е установено, че управляващите лица на посочените три фирми нямат представа за това какво вършат техните фирми, както и че не знаят нищо за “Вива Инженеринг“. За сметка на това прокурора пространно е теоретизирал относно действителността на сделките, представителната власт, учредяване и вписване на промени на обстоятелства в ТР, без да направи някакви контретни изводи от това във връзка с обвинението.

Същото се отнася и до изложените съображения в постановлението относно признаването на едни фактури от същите доставчици и непразнаването на други такива/процесните/, при едни и същи обстоятелства, което можело да доведе до двуяко тълкуване и извеждане на различни изводи за това, че по признатите фактури доставката е реална, а по непризнатите – нереална.

В обжалваното постановление отново не са изпълнени дадените от съдебните инстанции указания по прилагенот на закона, както бе посочено по-горе. Отново липсва анализ на събраните по делото доказатества относно реалността на сделките по процесните осем фактури. Отново липсва какъвто и да било анализ на обективните действия на обвиняемия, от които да се прави извод за субективната страна на дееца.

Съобразявайки горното за порееден път Разградският окръжен съд намира, че за пореден път прокурора не е изпънил дадените му указания относно прилагането на закона-извършване на обстоен и обективен анализ на събраните по делото доказателства относно обективната и субективната страна на деянието. Липсата на такъв анализ за пореден път прави невъзможно да се провери действителната воля на прокурора досежно закщоносъобразността на прекратяване на наказателното производство. По тези съображения и без да разглежда жалбата по същество обжалваното прекратително постановление за пореден път следва да бъде отменено, а делото върнато на прокурора за изпълнение на вече дадените му указания по прилагането на закона.

Воден от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановлението на Окръжна прокуратура – Разград от 21.09.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 24/2012 г. по описа на ОСО при ОП-Разград.

ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Разград, за изпълнение на дадените указания по приложението на закона.

Определението подлежи на протест и обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба или протест, пред Варненски апелативен съд.

Председател: