ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Разград, 18.01.2019
г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
закрито заседание на 18.01.2019 г.,
в състав:
председател: Атанас Христов
като разгледа докладваното
от съдия Атанас Христов частно наказателно дело № 420 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 - ал. 6
НПК.
С Определение № 406 от
14.12.2018г., постановено по ВНЧД №
422/2018 г., по описа на Апелативен съд – Варна, е отменено Определение
№ 368 от 11.10.2018г. по ЧНД № 324/2018г. по описа на Окръжен съд – Разград и
делото върнато на РОС за ново разглеждане от друг състав на съда.
С
постановление от 21.09.2018г., Прокурор при Окръжна прокуратура – Разград, на
осн. чл. 243, ал.1, т. 2 прекратил
наказателното производство по ДП № 24/2012 г. по описа на ОСлО -
Разград, водено срещу Владимир Огнянов Бонев за престъпление по чл.255, ал.3,
във вр. с ал.1, т.2, т.6 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като намерил, че
обвинението не е доказано.
Недоволен
от прекратителното постановление останал Министърът на финансите, като
представител на Държавата, който го обжалва в законния срок чрез
пълномощник Събина Недкова Атанасова –
ст. юрисконсулт при ТД на НАП – Варна. В жалбата се излага, че постановлението
е необосновано и незаконосъобразно. За
да постанови обжалваното постановление прокурора приел, че фирмите доставчици
са имали необходимият ресурс да изпълнят уговореното във фактурата и щом са
декларирани в дневниците, е налице оневиняващо доказателство. Установената в
хода на ревизионното и досъдебното производство
липса на материална и кадрова обезпеченост не водела до извод за нереалност
на сделките. По нататък в жалбата се излага, че по отношение на издадените от
“Денил и Ко“ ЕООД гр. София фактури, не са открити и представени доказателства,
че дружеството разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост за
изпълнение на сделката. Не е установено дружеството да разполага със собствени
или наети ДМА, персонал със съответната квалификация, наличие на
подизпълнители или предходни доставчици
на материали. Не са налице доказателства за осъществен транспорт във връзка с
доставките - не е установен начина на транспортиране на стоките, както и не са
представени съпровождащи документи за транспортната услуга.
По
отношение на фактурите с доставчик “Електростроймонтаж-98“ ЕООД гр. София се
сочи, че плащането се извършва в брой. Приложени са копия на фискални бонове,
за които след проверка в информационната система на НАП е установено, че не са
издадени от регистрирани фискални устройства.Липсват съпроводителни документи
към фактурите, от които да се установи начина на калкулиране на строителните
услуги. Не е установен начина на транспортиране на стоките.
По
отношение на плащането по фактурите, с доставчик “Вик-05“ ЕООД гр. София е
посочено, че също не са събрани доказателства относно плащането в брой, поради
липсата на копие на фискален бон Към фактурата е приложен протокол за извършени
работи, но не са представени договори и анекси към тях. Също и в този случай
липсват съпроводителни документи, установяващи реалността на сделката,
включително и за наличие на материално-техническа кадрова обезпеченост за
осъществяване на разплащане. В хода на ревизията е установено, че няма
регистриран нито един договор за периода на издаване на фактурата.
Жалбоподателят
счита, при тези обстоятелства осчетоводените и включени в СД фактури са
неистински, тъй като не са осъществени
такива сделки. Посочените дружества не са осъществявали СМР и не е имало
основание да бъдат включвани в СД за съответните периоди. Прокурора не се
съобразил с указанията на инстанциите при предходни произнасяния по
приложението на закона.
В
заключение се иска отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото на
прокурора.
Разградският
окръжен съд, в този си състав, след като се запозна с наведените в жалбата
оплаквания, събраните по ДП № 24/2012 г. по описа на ОСлО – Разград
доказателства, съдържанието на обжалваното постановление и след цялостна
проверка правилността на обжалваното постановление, намери за установено
следното:
По ДП №
24/2012 г. по описа на ОСлО-Разград е внесен обвинителен акт в ОС-Разград, по
който е образувано нох дело № 194/20114 г. по описа на съда.
С
присъда № 44/11.07.2017 г. постановена по образуваното нох дело Разградския
окръжен съд признал подсъдимия Владимир Огнянов Бонев за виновен в
осъществяването в условията на реална съвкупност на две престъпления по чл.
255, ал. 3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.255, ал.1,
т.2, т.6 и т.7 от НПК – първото извършено в период от 01.09.2009 г. до
14.04.2010 г. в град Разград, в условията на продължавано престъпление, в
качеството му на собственик и управител на “ВИВА ИНЖЕНЕРИНГ” ООД Разград, сам и в условията на посредствено
извършителство с Галина Венелинова Минчева - тогава оперативен счетоводител в
дружеството, упълномощена с пълномощно peг. № 305/16.01.2006 г., по отношение
на данъчен период от 01.12.2009 г. до 31.12.2009 г., и като данъчно задължено
лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, в подадени на основание чл. 125, ал. 1
във вр. с чл. 87, ал. 2 от ЗДДС месечни справки декларации по ЗДДС и отчетни
регистри - дневници за покупки и дневници за продажби, като използвал документи
с невярно съдържание и приспаднал в нарушение на чл. 70, ал. 5, във вр. с чл.
68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС неследващ се данъчен
кредит в общ размер на 71 272, 96 лв. и за това, че чрез справка
декларация по ЗДДС на “ВИВА ИНЖЕНЕРИНГ” ООД- РАЗГРАД за данъчен период
01.03.2010 г. до 31.03.2010 г., подадена на основание чл. 125 от Закона за
данъка върху добавената стойност вх.№ 17000964026/ 14.04.2010 г. на ТД на
НАП-Варна-офис Разград, декларирал данъчна основа на извършените облагаеми
доставки 94 457.71 лв. и ДДС за възстановяване 1 448.43 лв. при реално дължим 8
829.07 лв., като начислил ДДС по данъчни фактури с невярно съдържание. По
този пункт с присъдата си съдът оправдал
Бонев по първоначалното обвинение, че данъчните задължения са в особено големи
размери по ал. 3 на чл. 255 НК и по квалификацията по чл. 26, ал.1 НК. По
осъдителната част от присъдата съдът определил съответни наказания, като на
основание чл.23 от НК ги групирал и
наложил по-тежкото наказание - три години лишаване от свобода, като на
основание чл. 66 от НК отложил изпълнението му за изпитателен срок от три
години.
С
пункт трети на присъдата съдът признал подсъдимия Владимир Бонев за невинен за
това, че през периода от 05.12.2007 г. до 13.06.2008 г. в град Разград в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на собственик и
управител на “ВИВА ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, гр. РАЗГРАД, като данъчно задължено лице по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС да е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери, като е потвърдил неистина относно
наличието на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС, в
подадени на основание чл.125, ал. 1 във вр. с чл. 87, ал. 2 от ЗДДС месечни
справки декларации по ЗДДС и отчетни регистри- дневници за покупки и дневници
за продажби, като е използвал документи с невярно съдържание и приспаднал в
нарушение на чл. 70, ал.5 във вр. с чл.68, ал.1, т.1 и ал.2, чл.69, ал.1, т.1
от ЗДДС не следващ се данъчен кредит в размер общо на 64 765.51 лв. и го
оправдан изцяло по предявеното му обвинение по чл.255, ал.3 от НК.
За
останалите сделки, за които са издадени фактури с предмет доставка СМР със
следните доставчици:
-
“Денил и Ко” ЕООД-София:
фактура № 161/02.09.2009 г.;
фактура № 162/03.09.2009 г.;
фактура № 169/17.09.2009 г.;
фактура № 183/30.09.2009 г.
-
“Електрострой- монтаж 89” ЕООД-София
фактура
№ 192/10.11.2009 г.,
фактура
№ 266/01.12.2009 г.;
фактура № 271/07.12.2009 г.
-
“ВИК-05” ЕООД-София
фактура
№ 12/08.03.2010 г.,
ОС-Разград
приел, че те не са били реално изпълнени и е формирал изводи за осъществено
данъчно престъпление.
По жалба на подсъдимият Владимир Огнянов Бонев, с Решение №
287/27.11.2017 г., постановено по внох дело № 341/2017 г. Варненски апелативен
съд отменя Присъда № 44/11.07.2017 г. по нох дело № 194/2014 г. по описа на
ОС-Разград, в частта, с която подсъдимият Бонев е признат за виновен за
осъществени в условията на реална съвкупност две престъпления, наказуеми по чл.
255, ал. 3, вр. с ал. 1,т. 2,т.6 и т.7 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 255,
ал. 1, т. 2,т. 6 и т. 7 от НК, както и в гражданско осъдителната й част, като
делото е върнато за ново разглеждане в отменените части на присъдата от нов
състав на ОС-Разград. В останалите й части присъдата е потвърдена.
След връщането на делото, същото е образувано под № 410/2017 г.
по описа на ОС-Разград. С влязло в сила протоколно определение от 17.01.2018
г., постановено по нох дело № 410/2017 г., съдът прекратил съдебното
производство по делото и върнал същото на ОП-Разград за отстраняване на
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила в
досъдебното производство, касаещи съдържанието на обвинителния акт, съгласно
чл. 246 НПК.
След
връщане на делото на прокурора, с Постановление от 14.02.2018 г. на прокурор от
ОП-Разград е прекратено наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК с
аргумент, че деянието не е осъществено от подсъдимия от обективна и субективна
страна и поради несъстовамерност.
По
жалба на ТД на НАП Варна с определение № 100/21.03.2018 г. постановено по чн
дело № 85/2018 г. по описа на ОС-Разград, прекратителното постановление е
отменено, а делото е върнато на ОП-Разград за изпълнение на дадените указания
по приложение на закона. В определението си окръжният съд приема, че в
прекратителното постановление липсва обстоен и обективен анализ на всички
събрани по делото доказателства относно реалността на сделките по процесните
осем броя фактури. Вместо това прокурора приел, че част от сделките с доставчиците
по същите тези осем броя фактури са приети
за реални, то следва да бъдат приети за реални и сделките по процесните осем
фактури. Освен това съдът е посочил, че в постановлението липсва анализа на
доказателствата по процесните осем
фактури в контекста на действията на обвиняемия.
Постановеното
от ОС-Разград определение е обжалвано и потвърдено от Апелативен съд - Варна с
определение № 135 от 24.04.2018 г.по
вчн дело №134/2018 г. В определението си Варненският апелативен съд посочил, че
по делото са налице доказателства досежно липсата на изпълнение по сделките,
изразяваща се в липса на техническа и материална обезпеченост на
фирмите-доставчици, липса на реално плащане, констатирани са нарушения по
издадените фактури, които не са изложени и обсъдени от прокурора. По отношение
на субективната страна апелативният съд посочил, че не в постановлението не е
изследвано обстоятелството дали на обвиняемия му е било известно, че сключените
договори и издадените впоследствие документи по изпълнението им са били
нереални, доколкото обвиняемият не е преговарял с управителите на доставчиците
и липсва изпълнение по договорите/подписите по фактурите не са положени от
посочените лица, те не са преговаряли и не се познават с обвиняемия/. В
постановлението не е изследвано дали в подадените от обвиняемия СД съзнателно
тези доставки са били отразени, като
обвиняемият съзнавал, че реално доставки не са извършени, както и че така ще
бъде променен финансовият резултат на дружеството за посочения период, с цел да
се избегне плащане на данъчни задължения в големи размери, чрез неправомерно
ползване на неследващ се данъчен кредит. Апелативният съд приема, че е налице
необоснованост на постановлението, като счита, че направените от прокурора
изводи за наличието на ресурс на фирмите
доставчици не съответства на събраните по делото доказателства.
Необосноваността не дава възможност на съда да извърши проверка на
действителната вола на прокурора, досежно законосъобразността на прекратяване
на наказателното производство.
След
новото връщане на делото на прокурора, с Постановление от 30.05.2018 г. на
прокурор от ОП-Разград, наказателното производство отново е прекратено, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, с аргумент, че
деянието не е осъществено от подсъдимия от обективна и субективна страна и
поради несъстовамерност.
Отново
по жалба на ТД на НАП Варна с определение от 05.07.2018 г. постановено по чн
дело № 202/2018 г. по описа на ОС-Разград прекратителното постановление отново
е отменено, а делото е върнато на ОП-Разград за изпълнение на дадените указания
по приложение на закона. В определението си ОС-Разград, преповтаряйки
аргументите на потвръдителното определение на Варненски апелативен съд, отново
установил
липса на доказателствен анализ и неясни изводи досежно несъставомерността на
деянието както от обективна, така и от субективна страна, което не дава
възможност на съда да провери действителната воля на прокурора по отношение
законосъобразността на прекратяването на съответното наказателно производство.
Разградският окръжен съд приел, че не следва да се произнася по същество на
жалбата, а делото следва да бъде върнато на прокурора за изпълнение на дадените
му указания още при първото връщане.
Постановеното
от ОС-Разград определение отново е обжалвано и потвърдено от Апелативен съд -
Варна с определение № 280 от 08.08.2018 г. по вчн дело № 301/2018 г. по описа
на същия съд. В определението си Варненският апелативен съд, приемайки
аргументите на състава, произнесъл се с определение по първото прекратяване по вчн дело № 134/2018 г.,
приема, че в постановлението отново е налице липса на мотиви за прекратяване на
наказателното производство. Реално такава липса на мотиви е била констатирана
още при първото прекратяване на наказателното производство с постановление от
14.02.2018 г. и независимо от това, че постановлението е било отменено заради
този порок, при повторното прекратяване той не е отстранен. Съобразявайки тези
обстоятелства апелативният съд също
приел, че правилно и законосъобразно окръжният съд повторно е отменил
прекратителното определение и е върнал делото на прокурора, без да обсъжда
направените с жалбата оплаквания по същество.
При
съпоставка на постановленията от 14.02.2018 год. и 30.05.2018 год. се
установява, че реално второто е почти идентично копие с първото постановления
за прекратяване, като само е добавен на стр.3 пълен текст на вече отменената
присъда и на стр.7 кратко описание на дружествата "Денил и Ко" ЕООД,
"Електрострой Монтаж 89" ЕООД и "Вик 05"ЕООД. На гърба на
същата страница са добавени два абзаца в потъмнен шрифт, в които прокурорът е
посочил, че според него из изложените преди това факти може да направил извод,
че посочените дружества са реални, което прави и инкриминираните фактури също
реални, поради което и не е налице извършено престъпление.
От
своя страна постановлението от 30.05.2018г. и сега обжалваното /от
21.09.2018г./ също са с почти идентично съдържание. Основната разлика се състои
в това че в сега атакуваното постановление за основание на прекратяване на
наказателното производство вече се сочи недоказаност по чл. 243, ал.1, т.2 НПК,
а не несъставомерност по чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 НПК.
Доколкото
чрез постановлението за прекратяване се слага край на воденото наказателно
производство, то е необходимо в него прокурорът да е посочил какви са фактите
по делото, които е приел за установени, какви са доказателствата за тези факти
и какви правни изводи прави на базата на тези факти.
Видно
от постановлението, прокурорът е описал диспозитива на внесения обвинителен
акт, решението на първата и втората инстанция и обжалването на ревизионния акт.
В същото време не е изложил установените фактически положения, не е направил
анализ на доказателствата и съответните фактически и правни изводи.
По
делото са налице доказателства досежно липсата на изпълнение по сделките-липса
на техническа и материална обезпеченост на фирмите-доставчици, липса на реално
плащане, констатирани нарушения по издадените фактури, които не са изложени и
обсъдени от прокурора. Само на базата на обстоятелството, че инкриминираните
фактури са отразени в дневниците за покупки и в дневниците за продажби на
фирмите, не може да се направи извод за реално осъществени сделки, а само при
констатация за действителност на сделките би отпаднала наказателната
отговорност за обвиняемия.
Такива
мотиви изобщо липсват в постановлението на прокурора.
При
проверка на атакуваното постановление съдът може единствено да провери мотивите
и крайните изводи на прокурора, но при липсата на такива не може да санира това
нарушение като сам извърши анализ на доказателствата и въз основа на този
доказателствен анализ да направи собствени фактически изводи, които се
различават от тези на прокурора и факти, които въобще липсват в
постановлението. Съдът няма такива правомощия в производството по чл.243, ал.5
и 6 от НПК, като не може да замести липсата на доказателствен анализ и на
произтичащите от него фактически и правни изводи в постановлението на
прокурора. В настоящото производство съдът не е оправомощен да се произнася по
въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от изложената в Постановлението интерпретация на
доказателствата.
Както
в предходното прекратително определение от 30.05.2018г. /прието за незаконосъобразно с Определение № 280 от 08.08.2018г. по
ВЧНД № 301/2018г. на Апелативен съд – Варна/, така и в сега обжалваното постановление, РОП отново само
сочи, че доставчиците са действали чрез други лица на търговския пазар, това че
управителите им не знаят за „Вива Инеженеринг„ Разград, то сделките сключвани
от тяхно име чрез представители не прави техните действия невалидни, а ТЗ и ЗЗД
давали различни възможности на ЮЛ в гражданския и търговския оборот да действат
под различни форми на представителства. Както вече е посочено в Определение № 280 от 08.08.2018г. по
ВЧНД № 301/2018г. на Апелативен съд – Варна, което становище е изцяло
приложимо и за сега обжалваното постановление, в случая изобщо не са обсъждани
обстоятелствата, че собствениците на дружествата изобщо не знаят за сделките,
по които са съставени инкриминираните фактури, че изобщо в някои от дружествата
няма регистрирани трудови договори, че са упълномощавани лица, които да
представляват съответното дружество, а неговия собственик изобщо не ги познава.
Как при тези обстоятелства прокурорът е приел, че са налице реални сделки, за
настоящият състав на съда остава неясно.
Правото на приспадане на данъчен кредит на първо място е
предпоставено от наличието на РЕАЛНО
ОСЪЩЕСТВЕНА ДОСТАВКА/СДЕЛКА/ по смисъла, вложен от законодателя в
разпоредбата на чл.6, чл.9 и чл.63 от ЗДДС. При липсата на тази предпоставка,
изследване на останалите законови предпоставки за правото на данъчен кредит е
безпредметно. Изискването за начисляване на данъка е за изпълнителя по
доставката. Последният посочва в данъчната фактура извършената облагаема доставка от регистрирани по ЗДДС лица,
данъчната и основа и дължимия данък. Следователно издаването на данъчната
фактура, в която е начислен ДДС е последица от наличието на облагаема доставка,
настъпило данъчно събитие. При липсата на данъчно събитие - доставка на стоки и
услуги, за доставчика не възниква задължение за начисляване на данък, респ. за
получателя НЕ ВЪЗНИКВА ПРАВО НА ДАНЪЧЕН
КРЕДИТ.
В
цялостната непротиворечива практика на Върховния административен съд
последователно се приема, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква само когато е налице реалност на
доставката.
За наличието на субективен състав на престъплението съдим от
обективните действия на подсъдимия.Не е изследвано обстоятелството дали на
последния му е било известно, че сключените договори и издадените впоследствие
документи по изпълнението им са нереални,доколкото подсъдимия не е
преговарял с управителите на съответните дружества и липсва изпълнение по
договорите /подписите по фактурите не са положени от тези лица, същите не са
преговаряли и не познават подсъдимия/. Целта на така наречените "кухи
сделки", документирани във фактурите с невярно съдържание, е да се
преобразува финансовият резултат на дружеството по начин, който да сочи не на
дължим от дружеството на подсъдимия данък добавена стойност, а на приспадане на
данъчен кредит, изчисляван в резултат именно на неосъществените сделки, лъжливо
документирани в инкриминираните фактури.Всичко това води до намаляване на
данъчното му задължение и ощетяване на бюджета.Не е изследвано
обстоятелството, дали в подадените от подсъдимия справки-декларации
съзнателно тези доставки са намерили
своето място, като подсъдимия е съзнавал, че реално те не са извършени, както и
че по този начин ще бъде променен финансовия резултат на фирмата за посочения
данъчен период, като целта е била да се избегне плащане на данъчни задължения в
големи размери, чрез неправомерно ползване на неследващ се данъчен кредит.
Съдът няма право да „замести прокурора”, като
извърши анализ на доказателствата и въз основа на този доказателствен анализ да
направи собствени фактически изводи, които се различават от тези на прокурора и
факти, които въобще липсват в постановлението. Съдът няма такива правомощия в производството по чл.243, ал.5 и 6 от НПК, като не може да
замести липсата на доказателствен анализ и на произтичащите от него фактически
и правни изводи в постановлението на прокурора. В настоящото производво съдът не е оправомощен да се произнася по
въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от изложената в Постановлението интерпретация на
доказателствата. Още по-малко е допустимо контролиращия съд да „замества”
прокурора, тогава, когато в постановлението липсва анализ на доказателствата и
изводи за фактите и правото.
За да е налице обоснованост на
постановлението, установените фактически положения следва обективно да
съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Съдът
следва да провери, дали е налице
логическа грешка при анализа и оценката на доказателствения материал която да
води и до грешка за фактические изводи. Съдът проверява обосноваността и
законосъобразността само въз основа на събраните и проверени доказателствени
материали. За да стори това, е необходимо в
постановлението да бъдат извършен анализ на доказателствата и направени изводи
по фактите и правото.
В
горния смисъл вж. и Определение № 135 от 24.04.2018 г.
по ВЧНД № 134/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено №100 от
21.03.2018г. на Окръжен съд гр.Разград, с което е отменено Постановление от 14.02.2018г. на прокурор от Окръжна прокуратура гр.Разград за прекратяване на
наказателното производство на осн. чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като е върнал делото на прокурора.
Липсата на
доказателствен анализ прави незъзможно за съда да провери действителната воля
на прокурора, досежно законосъобразността на прекратяване на наказателното
производство. Така
и Определение № 280 от 08.08.2018г.
по ВЧНД № 301/2018г. на Апелативен съд – Варна.
Именно
поради констатираната липса на мотиви в постановлението за прекратяване на
наказателното производство следва обжалваното прекратително постановление да
бъде отменено и следва да се върне делото за ново произнасяне от прокурора.
Реално
същото нарушение - липса на мотиви- е
било констатирано и при предходните произнасяния на съда по постановление на
прокурора от 14.02.2018 год., така и в постановлението от 30.05.3018г. и
въпреки, че именно за това те са били отменени, в настоящото постановление,
което е предмет на съдебен контрол отново не се отстранени допуснатите
нарушения. В този смисъл вж. Определение № 280 от 08.08.2018г. по ВЧНД №
301/2018г. на Апелативен съд – Варна и Определение № 135 от 24.04.2018 г. по
ВЧНД № 134/2018 г. на Апелативен съд – Варна.
По
тези съображения и без да разглежда жалбата по същество, обжалваното
постановление следва да бъде отменено, а делото върнато на прокурора за
изпълнение на следните указанията по прилагането на закона, на осн. чл. 243,
ал. 6, т. 3 НПК:
1.
да се изследва обстоятелството дали на обвиняемия Владимир
Огнянов Бонев му е било известно, че сключените договори и издадените
впоследствие документи по изпълнението им са нереални, доколкото той не е
преговарял с управителите на съответните дружества и липсва изпълнение по
договорите /подписите по фактурите не са положени от тези лица, същите не са
преговаряли и не познават подсъдимия/.
2.
да се изследва обстоятелството, дали в подадените от
обвиняемия Владимир Огнянов Бонев справки-декларации съзнателно тези доставки са намерили своето място, като той е съзнавал, че реално те не са извършени,
както и че по този начин ще бъде променен финансовия резултат на фирмата за
посочения данъчен период, като целта е била да се избегне плащане на данъчни
задължения в големи размери, чрез неправомерно ползване на неследващ се данъчен
кредит.
3.
да се обсъдят наличните по делото доказателства досежно
липсата на изпълнение по сделките - липса на техническа и материална
обезпеченост на фирмите - доставчици, липса на реално плащане, констатирани
нарушения по издадените фактури.
/Само на базата на обстоятелството, че
инкриминираните фактури са отразени в дневниците за покупки и в дневниците за
продажби на фирмите, не може да се направи извод за реално осъществени сделки,
а само при констатация за действителност на сделките би отпаднала наказателната
отговорност за обвиняемия/.
С оглед изчерпателност, следва да се
отбележи, че:
Още в Определение № 135
от 24.04.2018 г.
по ВЧНД № 134/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна/ е констатирано,
че горните обстоятелства по пункт 1 и 2 не са изследвани.
С Определение № 280 от 08.08.2018г. по
ВЧНД № 301/2018г. на Апелативен съд – Варна вече е било е констатирано, че
доказателствата по пункт 3 не са обсъдени.
С Постановление с изх. № 170/2013г. от 23.08.2018г. по преписка № 170/2013г. Апелативна
прокуратура – Варна, е констатирала че: «За
втори път указанията на съда, които са задължителни за изпълнение не са били
изпълнени от наблюдаващия прокурор……» /л.266 от досъдебното производство/.
Воден
от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановлението на Окръжна прокуратура – Разград от 21.09.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 24/2012 г. по описа на ОСО при ОП-Разград.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Разград, за
изпълнение на дадените указания по
приложението на закона.
Определението подлежи на протест и обжалване в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните, с частна жалба или протест, пред Варненски апелативен съд.
съдия:
рй