ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Гр. Разград 02.04.2019 г.

Разградски окръжен съд на втори април две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

вчн дело № 122 по описа за 2019 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 249, ал.3, във вр. с чл. 341 и сл. от НПК.

Образувано е по частен протест на РП-Разград срещу протоколно определение от 14.03.2019 г. по нох дело № 137/2019 г. по описа на Районен съд–Разград. С атакуваното определение, произнасяйки се в разпоредително заседание по искания на защитата на подсъдимата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната фаза, поради допуснато на ДП нарушение на процесуалните правила, съдът уважил същото, като прекратил производството по делото и върнал същото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила..

В частния протест, по повод на която е образувано настоящото производство, се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, разследването по делото може да приключи и в отсъствието на подсъдимия, респ. обвиняемия, ако местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено. Прокурора сочи, че подсъдимата е обявена за ОДИ. Предприетите действия по издирване не са дали резултат, за което са приложени докладни записки от полицейски служители. Освен това на подсъдимата е бил назначен и служебен защитник. Прокурора е посочил и съдебна практика по приложение на “задочното производство“, както и Решение на Пленума на ВСС, с което са дадени препоръки на магистратите за приключване на разпределените им дела в разумни срокове. В заключение се иска отмяна на обжалваното определение, прекратяване на делото и връщането му с указания за продължаване на производството по делото.

Разградският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и изложените в частния протест доводи, намери следното:

Частния протест е подаден в законоустановения срок от лице с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е и основателен по следните съображения:

Първоинстанционното производство пред РС-Разград по нох дело № 137/2019 г. е образувано по внесен обвинителен акт срещу С.М.Т., с обвинение по чл. 212, ал. 1, предл. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода от 04.11.2010 г. до 01.05.2012 г., в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ-Експертно решение № 1690/08.10.2010 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “ Св.Иван Рилски“ АД-Разград, представен на 04.11.2010 г. пред Снежана Станева Христова-служител на “Социално осигуряване“ гр. Разград/сега ТП на НОИ-Разград/ е получила без правно основание чуждо движимо имущество-пари на обща стойност 3 957.28 лв., представляващи изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ-София, с намерение противозаконно да го присвои.

Към делото е приложено ДП № 330зм-316/2016 г. по описа на ОДМВР-Разград. Същото е започнало срещу С.М.Т. на 12.09.2016 г. с извършване на първото действие по разследването – разпит на свидетеля Росица Джурова. По досъдебното производство са приложени документи, включително и такива, подавани лично от обвиняемата, сега подсъдима Т., в които тя посочила адрес в с. Дянкова, обл. Разград, ул. “Христо Смирненски“ № 11. За същия адрес на л. 96 от ДПС е приложено и удостоверение за постоянен адрес. На л. 95 от същото ДП е приложено Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин, в който подсъдимата Т. саморъчно е посочила адрес в Р Турция. По делото няма данни да са изпращани книжа на посочения от подсъдимата Т. адрес в Р Турция. На л. 103 от ДП е приложена докладна записка от полицейски служител, видно от която Т. не е намерена на адреса, при посещение за връчване на призовка. При проведен разговор с нейн родственик било установено, че преди около година тя напуснала Република България и в момента се намирала в Р Турция.Същият не подържал връзка с Т.. При извършена проверка в АИС БДС не е установен друг адрес на Т.. На л. 110 от ДП е приложено писмо от ОДМВР-Разград, видно от което с телеграма № 43697/21.11.2016 г. на ГДНП-София Т. е обявена за ОДИ по същото ДП, с мярка “ установяване на адрес“. След спиране на ДП с постановление от 05.12.2016 г., производството по същото е възобновено с постановление от 07.09.2018 г. по аргумент на Заповед № РД-06-219/2018 г. от 07.08.2018 г./не е посочен издателя/ и Решение по Протокол № 21, т. 6 от Заседание на 19.07.2018 г. на Пленума на ВСС. Впоследствие на обвиняемата Т.8сега подсъдима/ е назначен служебен защитник, с участието на който е извършено привличане с постановление от 24.10.2018 г.

Според чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, допуснатото на досъдебното производство съществено процесуално нарушение следва да е отстранимо и да води до ограничаване процесуални права на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници. Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия-да научи за какво престъпление е привлечен в това качество;да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението;да участва в производството;да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4 от НПК, когато не владее български език.

В случая безспорно обвиняемата не знае за привличането й като обвиняема. Вярно е, че в хипотезите на чл. 269, ал. 3 от НПК делото може да бъде разгледани и в отсъствието на подсъдимия/обвиняемия/, но при наличието на изчерпателно изброени предпоставки.В частния протест, прокурорът се позовава на разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК – местоживеенето на подсъдимата в страната не е известно и след щателно издирване не е установено.

Въззивната инстанция намира, че в случая тази хипотеза е неотносима, тъй като тя от една страна е в хронологично отношение към хипотезата по чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК – когато подсъдимия/респ. обвиняемия /не е намерен на посочения от него адрес, или е променил същия без да уведоми компетентния орган. В случая стана ясно, че подсъдимата никога не е посочвала по делото адрес на който да бъде намерена. Ясно е също така, че тя не знае за образуваното срещу нея наказателно производство, както и, че по отношение на нея не е вземана мярка за неотклонение. В този смисъл тя не е имала задължение да не променя адреса си без да уведоми за това компетентния орган. Ясно съща така, че подсъдимата никога не е била редовно призована.В резултат на това първите три хипотези на чл. 269, ал. 3 от НПК са неприложими.

Въззивният съд намира, че в случая са приложими хипотезите на чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК. Това е така, тъй като на разследването е било известно, че подсъдимата се намира извън пределите на Република България. По делото са налице данни, от които може да се заключи, че на разследването е бил известен адрес на подсъдимата в Република Турция, посочен лично от нея при подаване на заявление за издаване на документ за самоличност. Всички тези обстоятелства задължават разследването да предприеме връчване на книжа на известния в Р Турция адрес по линия на международно-правно сътрудничество по наказателни дела. От представените по досъдебното производство доказателства, не се установява да са предприемани такива действия от страна на разследването.

В резултат на това се е стигнало до допуснатото на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните, тъй като са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество. Това нарушение е отстранимо, тъй като няма никаква пречка разследването да предприеме посочените по горе действия. Ако се установи, че подсъдимата/обвиняема/ не бъде намерена на посочения от нея адрес или след като е редовно призована не се яви, може да се премине към приложение на някоя от хипотезите на чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК.

Изложеното води до извод за допуснато в досъдебната фаза отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на участие на подсъдимата, респ. да научи за какво престъпление е привлечена в това качество, представляващо основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради което обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Потвърждава протоколно определение от 14.03.2019 г. постановено по нох дело № 137/2019 г. по описа на Районен съд – Разград, с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора.

Определението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.