ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр.Разград, 27.05.2019г.

 

       РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИРИНА ГАНЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ТЕОДОРА  НЕЙЧЕВА

                                        АНГЕЛ  ТАШЕВ                                                           

 

        като разгледа докладваното от съдия Нейчева ВЧНД № 164/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243, ал. 8 и 7, вр. чл. 341, ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат Ковалаков, пълномощник на С.Д.П. ***, против определение от  15.03.2019г. по ЧНД № 145/2019 г. по описа на РС – Разград.

С последното са оставени без разглеждане жалбите на С.Д.П. ***, депозирани чрез адв.Р.Ковалаков /жалба вх.№ 226/12.02.2019г. на РП- Разград/ и чрез адв.Ивайло Венков Иванов /жалба вх.№ 226/15.02.2018г./срещу постановлението на Районна прокуратура гр.Разград от 28.01.2019г., с което на основание чл.243, ал. 1, т.1 във вр. с чл.24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено частично наказателното производство по ДП № 1873 ЗМ- 357/2018г. по описа на РУ МВР- Разград, образувано за престъпление по чл.206, ал. 1 от НК, поради липса на престъпление от общ характер, извършено в юрисдикционния район на РП- Разград и е изпратено по компетентност на РП- гр.Пазарджик, с оглед извършено от св.Г.Жеков престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал1 от НК,  и   е прекратено производството по ЧНД № 145/2019 г. по описа на РС – Разград, поради недопустимост на жалбите.

Към  настоящата жалба е приложено адвокатско пълномощно от 05.02.2019г. относно наличие на представителна власт по отношение на адвокат Ивайло Иванов от АК-Варна, действащ в качеството му на пълномощник на С.Д.П., по ДП № 1873 ЗМ- 357/2018г. по описа на РУ МВР- Разград.

С жалбата до Окръжен съд – Разград, имаща характера на частна такава срещу атакуваното определение на РРС, се оспорва постановения съдебен акт. Сочи се, че неправилно е прието, че жалбоподателят е лице извън кръга на тези, имащи право на жалба до съда срещу прекратителното постановление на РП – Разград, в частта, в която   е прекратено частично наказателното производство по ДП № 1873 ЗМ- 357/2018г. по описа на РУ МВР- Разград, образувано за престъпление по чл.206, ал. 1 от НК, поради липса на извършено такова престъпление, както и на друго престъпление от общ характер, извършено в юрисдикционния район на РП - Разград.

От една страна се сочи довод, че вместо районният съд да прекрати производството по ЧНД № 145/2019 г. по описа на РС – Разград, поради недопустимост на жалбите, е следвало да остави без движение производството  по посоченото дело и даде срок за отстраняване на нередовностите - представянето на доказателства за представителна власт на Р.Ковалаков, съответно на адв.Ивайло Венков Иванов, относно подадените пред РРС жалби чрез адв.Р.Ковалаков /жалба вх.№ 226/12.02.2019г. на РП-Разград/ и чрез адв.Ивайло Венков Иванов /жалба вх.№ 226/15.02.2018г./.

От друга страна се сочи довод, че е неправилен извода на РРС да приеме, че С.Д.П. *** не е активно легитимиран да подава жалба срещу прокурорския акт, с който е прекратено наказателното производство. В този аспект се релевират доводи за това, че жалбоподателят С.П. има качество на пострадал, тъй като същият е бил въведен в заблуждение  от две лица , че ще му се плати след определен период от време за процесното МПС, което той е владял и ползвал преди да бъде въведен в заблуждение от тях.

След като се запозна с подадената жалба, атакуваното определение на РС – Разград, постановлението на РП – Разград за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 1873 ЗМ- 357/2018г. по описа на РУ  - МВР- Разград, образувано за престъпление по чл.206, ал. 1 от НК, поради липса на извършено такова престъпление, както и на друго престъпление от общ характер, извършено в юрисдикционния район на РП – Разград, и материалите, приложени по делото, въззивната инстанция намира следното:

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 8 НПК.

Определението на първата съдебна инстанция е правилно и законосъобразно.

Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл.206, ал. 1 от НК за това, че на неустановена дата през периода от началото на м.ноември 2017г. до м.януари 2018г. в гр.Разград, противозаконно е присвоена чужда движима вещ- л.а.Тойота Хайлукс с рег.№ РР 17 94 ВС, собственост на Сюлейман Керим Сюлейман и Джанел Мехмед Заир- Сюлейман, от лицето, която я е владеело.

В постановлението на прокурор при РП-Разград, предмет на разглеждане пред РРС, изводът, който е направен от прокурора е, че не са събрани доказателства за извършено от свидетеля Д.Караколев деяние, съставляващо престъпление по чл.206, ал.1 НК или  по чл.209, ал.1 НК. Този извод е възприет изцяло от районния съд, възприема се изцяло и от настоящия съдебен състав, поради което съображенията на прокурора в постановлението, релевирани в тази насока, се споделят напълно и от настоящия състав. Безспорно е, че в хода на ДП не са налице категорични доказателства, св. Д.Караколев да е присвоил противозаконно предоставения му от св. С.П. автомобил.

В контекста на изложението  следва да бъде посочено следното: Свидетелят С.П. твърди, че е предал процесния автомобил и документите за него на свидетеля Караколев с уговорката последният да закара автомобила в сервиз и след седмица да заплати за него 35 000лева, в противен случай да върне автомобила. А, свидетелят Д.Караколев твърди, че уговорката им е била да закупи автомобила за 20 000лева, като при получаването на автомобила е заплатил за него 17 500лева, а останалите 2500лева са се уговорили да заплати след получаването на четири броя зимни гуми с джанти и хартоп за автомобила. Относно твърденията на всеки един от тези двама свидетели/ Д.Караколев  и  С.П./са налице показания на други свидетели, които или са в приятелски или са в роднински отношения, съответно със С.П. от една страна и от друга с  Д.Караколев, и които  подкрепят всяко едно от тези твърдения. Във връзка с предходното, съдебният състав намира, че противоречието между тези две групи свидетели не може да бъде преодоляно с оглед на това, че липсват писмени доказателства/изготвени документи/, както  и други доказателства, за да бъде възможно да бъде направен категоричен извод относно това кои свидетелски показания следва да бъдат кредитирани с доверие и кои не следва да бъдат кредирани, и защо. Ето защо е правилен извода на прокурора и РРС да приеме, че тези две групи взаимно отричащи се твърдения, както и липсата на изготвени документи във връзка с предаването на автомобила, са пречка да бъде направен единствения възможен и категоричен извод, че свидетеля Д.Караколев не е заплащал парична сума за автомобила съобразно твърдяната от св. С.П. уговорка, съответно да върне същия до една седмица.Обстоятелството, че свидетелят Д.Караколев се е разпоредил с автомобила като го е продал около месец по – късно на св. Г.Жеков, е установено по категоричен начин, така както правилно е приел и прокурора. Ето защо и с оглед изложените съображения настоящият съдебен състав намира за правилен направения от прокурора и от районния съд правен извод, че липсват доказателства, че свидетеля Д.Караколев е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.1 НК, тъй като липсват, а и обективно не могат да бъдат установени категорични доказателства, свидетелят Д.Караколев да е присвоил противозаконно процесния автомобил, съответно да се е разпоредил противозаконно с него в свой или чужд интерес. Това е така, тъй като, за да бъде осъществен състава на престъплението измама по чл.209, ал.1 НК е необходимо извършителят с цел да набави за себе си или за другиму имотна облага, да е възбудил или поддържал заблуждение у друго лице и с това да е причинил на това лице или на друго лице имотна вреда. С оглед липсата на категорични доказателства, подкрепящи твърденията на св. С.П., че св. Д.Караколев  не е заплащал автомобила, както обективната невъзможност да бъдат събрани такива, то се предпоставя извода, че не може да бъде прието за безспорно доказано, че е налице причиняване на имотна вреда на свидетеля С.П., съответно не е налице извършено от обективна страна престъпление по чл.209 НК от страна на свидетеля Д.Караколев, а са налице неуредени гражданско правни отношения между тези двама свидетели, които не могат да бъдат разрешени по наказателен ред, а по граждански, така както правилно е приел и прокурора при РП-Разград. Ето защо и предвид предходното, настоящият съдебен състав намира, че правилно прокурора при РП-Разград е приел, че наказателното производство, образувано за престъпление по чл.206, ал.1 НК, следва да бъде частично прекратено поради липса на извършено такова престъпление, както и на друго престъпление от общ характер, извършено на територията на съдебен район – град Разград. И с оглед на което, за това, че в хода на ДП са събрани доказателства за извършено от свидетеля Г.Жеков деяние – съзнателно ползване на неистински официален документ – пълномощно пред нотариус с район на действие – РС-Пазарджик – престъпление по чл.316, ал.1, вр. чл.308, ал.1 НК, прокурорът е изпратил по компетентност досъдебното производство на РП-Пазарджик.

С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав намира за правилен извода на РРС, че от материалите по досъдебното производство и събраните по делото доказателства, следва категоричния извод, че пострадал от престъплението/деянието/ е Сюлейман Керим Сюлейман и неговата съпруга Джанел Мехмед Заир - Сюлейман, които именно би следвало да са претърпели имуществени вреди от евентуалното престъпление по чл.206 от НК, респ. по чл.209 от НК.

Ето защо и в контекста на изложението, настоящият състав споделя напълно изложените в тази насока от районния съд съображения, че твърденията както на П., така и на Сюлейман са, че автомобилът е закупен от последния, който е заплащал данъци, но само е бил даден на П., за да го продаде за сметка на собственика, т.е. ако има пострадал от каквото и да било престъпление по чл.206, респ. чл.209 от НК, то това е единствено и само собственика Сюлейман, в чийто патримониум са настъпили вредните последици.

Пострадалите Сюлейман Керим Сюлейман и Джанел Мехмед Заир - Сюлейман са получили на 04.02.2019г. по надлежния ред постановлението за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 1873 ЗМ- 357/2018г. по описа на РУ - МВР- Разград, образувано за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, поради липса на извършено такова престъпление, както и на друго престъпление от общ характер, извършено на територията на съдебен район – град Разград, но не са подали жалба в законоустановения срок, тоест до 11.02.2019г., поради което и постановлението е влязло в сила.

Следователно жалбоподателят няма качеството на „пострадал“ по смисъла на чл. 74 от НПК, тъй като същият не е претърпял вреди от деянието, за което е образувано  и водено досъдебното производство. При тези обстоятелства, правилно и законосъобразно РРС е приел, че жалбоподателят не е от кръга на лицата, имащи право на жалба срещу постановлението на РП – Разград по реда на съдебния контрол по чл. 243, ал.4 от НПК – с жалба до районния съд.  Липсата на качеството на „пострадал" от процесното деяние у лицето С.Д.П. ***, прави подадените от него жалби недопустими и същите следва да бъдат оставени без разглеждане, както правилно е приел и РРС. Тези обстоятелства налагат извод, че атакуваният съдебен акт като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.

Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че ако жалбоподателят имаше качество на „пострадал",  което в настоящия случай същият няма/ по съображения, изложени по-горе/, то само и единствено липсата на доказателства за наличие на представителна власт/пълномощно/ към подадена жалба, предпоставя извод, че в такъв случай би следвало компетентният съд да остави без движение производството и даде седемдневен срок за отстраняване на такива нередовности, с указание, че при неизпълнение на указанията на съда в цялост и в срок, подадената жалба ще бъде върната. В настоящия случай обаче, както бе посочено по –горе, настоящият жалбоподател С.Д.П. няма качеството на „пострадал“ по смисъла на чл. 74 от НПК, тъй като същият не е претърпял вреди от деянието, за което е образувано  и водено ДП.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК,  Разградският окръжен съд

 

                                              О П Р Е Д Е Л И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение  от  15.03.2019г., постановено по ЧНД  № 145/2019 г. по описа на Районен съд – Разград.

          Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                                2.