Мотиви към Присъда от 25.01.2019г. по НОХД №244/2016г.по описа на ОС-Разград

Внесен е от ОП-Разград обвинителен акт срещу подсъдимите А.А.З. и А.Е.Г., като същите са обвинени както следва:

А.А.З. за това, че :

На 22.07.2015г. в с. Б., Област Разград, в съучастие като съизвършител с А.Е.Г. ***, умишлено умъртвил 26-годишния А.М. ***, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития, с особена жестокост и по хулигански подбуди - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 и 4 и т. 11, предл. 1 във вр. с чл. 115 и във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК

А.Е.Г. за това, че :

На 22.07.2015г. в с. Б., Област Разград, в съучастие като съизвършител с А.А. ***, умишлено умъртвил 26-годишния А.М. ***, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития, с особена жестокост и по хулигански подбуди - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 и 4 и т. 11, предл. 1 във вр. с чл. 115 и във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК

В съдебни заседания на 21.11.2017г. и 08.05.2018г., по реда на чл.287 от НПК от държавното обвинение са поискани и и съответно от съда допуснати две изменения на обвинението, като първото от тях касае използваните оръжия за умъртвяване на пострадалия А.Х. от двамата подсъдими, съответно, от страна на А.З., чрез нанасяне на побой с дървен сап и метален бокс и от страна на А.Г., чрез нанасяне на побой с дървен сап и с металната част на земеделско сечиво, при същите квалифициращи признаци на деянието. Второто изменение на обвинението, касае извършването на деянието от страна на двамата подсъдими в съучастие и с други неустановени лица , отново при вече възведените квалифициращи признаци на деянието.

След допуснатите от съда две изменения на обвинението, подсъдимият А.А.З. е обвинен, в това, че на 22.07.2015г. в с.Б. в съучастие като съизвършители с А.Г. и неустановени лица, умишлено умъртвил 26-годишния А.М. *** нанасяне на побой с дървен сап и метален бокс, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития с особена жестокост и по хулигански подбуди - престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и 4, т.11, пр.1 във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Подсъдимият А. Е.Г. е обвинен в това, че на 22.07.2015г. в с.Б. област Разград в съучастие като съизвършител с А.З. и неустановени лица умишлено умъртвил 26-годишния А.М. Х. чрез нанасяне на побой с дървен сап и с металната част на земеделско сечиво, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития с особена жестокост и по хулигански подбуди - престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и 4, т.11, пр.1 във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

По делото са конституирани като частни обвинители майката на пострадалия А.М.Х., С.А.М. *** и малолетните две деца на починалия, М.А.М. и А. А.М., представлявани от тяхната майка и законен представител Б. Н. Х..

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение срещу двамата подсъдими, А.З. и А.Г., като счита, че същото е доказано както от обективна така и от субективна страна.Счита, че деянието е извършено от двамата в съучастие помежду им и с неустановени по делото лица при форма на вината пряк умисъл, при наличие на всички, посочени в обвинителния акт квалифициращи признаци.Предлага всеки един от двамата подсъдими А.З. и А.Г. за бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и 4, т.11, пр.1 във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и съответно на всеки от тях се наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер около 20 години.

Частният обвинител С.А.М., при редовност в призоваването, не се явява в съдебно заседание в което е даден ход на съдебните прения и не заявява становище по същество.

Частните обвинители М.А.М. и А. А.М., представлявани от тяхната майка и законен представител Б. Н. Х., чрез повереник адв.Е.Т. *** поддържат повдигнатото срещу двамата подсъдими А.А.З. и А.Е.Г..В хода на съдебните прения повереникът заявява становище, че деянието е извършено от двамата в съучастие помежду им и с неустановени по делото лица при форма на вината евентуален умисъл, при наличие на всички, посочени в обвинителния акт квалифициращи признаци.Счита, че същите следва да бъдат признати за виновни по възведеното на всеки от тях обвинение,като както на А.З., така и на А.Г. бъде наложено наказание“лишаване от свобода“ в размера, предложен от представителя на държавното обвинение.

Защитниците на подс.А.З., адв.Х.Х. *** и адв.С.Д. *** застъпват становище за недоказаност на обвинението, по отношение на авторството на деянието, на обективните и субективни признаци на същото, така както са очертани в обвинителния акт.Сочат и на наличие на института на неизбежна отбрана, с искане за оправдаване на техния подзащитен.

Защитниците на подс.А.Г., адв.И.Т. *** и адв.Р.В. *** пледират за оправдаването на техния подзащитен, поради недоказаност на обвинението, така, както е възведено от държавното обвинение.Сочат и на установяването на предпоставките по чл.12 от НК.

Подсъдимият А.А.З. не се признава за виновен, дава обяснения както в хода на досъдебното производство, така и на съдебното следствие.В последната си дума моли да бъде оправдан.

Подсъдимият А.Е.Г. не се признава за виновен, също дава обяснения както в хода на досъдебното производство, така и на съдебното следствие.В последната си дума предоставя на съда.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.А.З. е роден на ***г***, Област Разград, български гражданин, с основно образование, безработен, неосъждан.

Подсъдимият А.Е.Г. е роден на ***г***, български гражданин, с начално образование, безработен, неосъждан.

Както двамата подсъдими А.З. и А.Г., така и пострадалия А.Х. през 2015 година живеели със семействата си в с.Б., обл.Разград.Множество сродници на подс. А.З. също живеят в селото, като рода му е известен като рода на“З.“, така е наричан и подс.З. от съселяните си.Рода на пострадалия А. ***, известен като „Лъкитата“.Подс.А. Г., родом от друго място, няколко години преди това се установил също да живее в селото, заедно с фактическата си съжителница и двете си деца, бил известен с прякор“Х.“. Двамата подсъдими З. и Г. установили близки приятелски отношения.

Пострадалият А.Х. не пребивавал постоянно в селото, а работел на различни строителни обекти в областта, като периодично и за малко се завръщал у дома си, за да види близките и децата си.

На 12 юли 2015 година вечерта възникнала разпра между представители на двата рода, като представители на рода на „З.“ нанесли побой над представители на рода на „Лъкитата“, а именно св.Ш.Х. и Х.Х./баща и син/ – чичо и първи братовчед на пострадалия А.Х..

В дните между 12 и 22 юли 2015г. отново възникнала разпра между св.Х.Х. и представители от рода на подс.З., след като същите се срещнали в гр.Разград.

Свидетелят А.Н.А., племенник на подс.А.З. и фактическата му съжителница св.М.А. организирали на 22.07.2015г.тържество по случай „обрязването“ на сина им А., т.нар. „сюнет- сватба“. В денят преди тържеството пред дома на св.А.А. били събрани много хора, във връзка с подготовката на тържеството, като след подаден сигнал, същите били посетени от полицейски служители и предупредени да се въздържат от срещи и конфликти с рода на „Лъкитата“.Такова предупреждение полицейските служители отправили и към рода на пострадалия А.Х..

Предвид създадената организация, на 22.07.2015 год. по обяд множество сродници, съседи и приятели на подс. А.З. се събрали в Ритуалната зала на с. Б. на тържество, организирано от племенника му, св. А.А. и св.М.А..Двамата подсъдими А.З. и А.Г. отишли със семействата си, като последния отвел жена си и децата си в къщи в ранните следобедни часове и отново се върнал в ритуалната зала.

Там били и по-голямата част от свидетелите, разпитани в настоящото производство.

Около 20.00 ч. от тържеството си тръгнал св.А.Н.А., заедно с жена си св.М.А. и децата си, за да преброят събраните на тържеството пари, като с част от тях трябвало да се разплати с музикантите и за поръчаната храна.

Към края на тържеството, подс.А.З. употребил алкохол, макар и в неголямо количество, станал агресивен, като отправял закани за саморазправа с рода на „Лъкитата“, които закани „ за побой“ били възприети от част от присъстващите на тържеството, вкл. и брат му Н. А.З., баща на св.А.Н.. Той се опитал да успокои подсъдимия А., но след като не успял, го подканил да си ходи.

Подс. А.З. напуснал ритуалната зала около 20.30 часа, заедно със съпругата си, св.А.А., двете си по-големи дъщери, св.Ш.А.А. и Г.А. и сина си Т. А.А..

С тях си тръгнал и подс.А.Г..Подс.А.З. бил дошъл на тържеството с личния си автомобил „Опел Астра“, черен на цвят и помолил да подс.Г. ги закара до в къщи, като знаел,че той не е пил алкохол.

В залата останали част от гостите, тези предимно заети с разтребването на масите и изпращането на музикантите.

В автомобила на предната дясна седалка седнал подс.А.З. , а управлението на автомобила поел подс. А.Г..

На задната седалка се качили съпругата, двете дъщери и синът на подс. З. -св. А., Ш.,Г. и Т. А..

От Ритуалната зала автомобилът се насочил по главната улица към центъра на селото.

Приближавайки училището, подс. З., който бил обърнат към задната седалка на автомобила, забелязал спрян пред близкия магазин автомобил „Пежо", сив на цвят, за който знаел, че е на св. Х.К. - дядо на пострадалия А.Х. и посочил автомобила на подс.Г..

Междувременно след обяд на 22.07.2015г. в селото се завърнал постр.А.М.Х., заедно със своя колега, св.Л.Н. и братовчед си св.Т.Е..Тримата работели на строителен обект в гр.Лозница.Пострадалият дошъл с намерение да види семейството си и да вземе малко храна, тъй като не му била заплатена надницата.

Заедно с колегата си св.Н. и сина си М.М., тогава на 6 години, той тръгнал от дома си, находящ се на ул.“Бузлуджа“ №22 към центъра на селото за да купи хляб и сладки за децата, като управлявал автомобил “Хюндай“, червен на цвят.На предната седалка до него се возел св.Н., а синът му св.М.А. бил на задната седалка.

По делото няма данни защо пострадалият А.Х. е минал по заобиколен път за да стигне до магазина“Борса“ / обект № 6, на изготвената по делото карта/и застигнал братовчед си - св. Х.Х., който се намирал близо до къщата на кмета/обект №24/, който вече бил напазарувал в близкия магазин /обект №25/ и вървял в посока към парка, с двете си деца и със съпругата си - св. С.Й..Пострадалият се спрял при тях , разговарял с братовчед си и продължил пътя си към магазина, като завил наляво по главната улица.

Движейки се в дясната лента по тази улица, постр.А.Х. се отклонил в лявата лента и спрял между аптеката и пощата на селото.

В този момент автомобила, управляван от подс.Г. се върнал на същото това място, тъй като подс.З., след като възприел автомобила на св.Х.К., потупвайки го по гърба, накарал подс.А.Г. на близкото кръстовище да завие и да се върне обратно, което Г. и сторил и връщайки се спрял странично и малко пред автомобила на пострадалия, който излязъл навън.

От другия автомобил излезли двамата подсъдими З. и Г. и тръгнали срещу постр.А.Х., който виждайки нападателите, изглеждайки изплашен извадил дървен сап от своята кола.Подс.З. и пострадалия започнали да се дърпат и бутат.Подс.З. ударил пострадалия с дървен сап, който носел в себе си, а пострадалия също го ударил.Виждайки, че към него тръгва и подс.Г., постр.А.Х., минал зад автомобила си и възпроизвел 4 изстрела с газ-сигнален пистолет, който носел със себе си/иззет като веществено доказателство по делото/, по посока на л.а.“Опел Астра“, от който вече били излезли и съпругата и дъщерите на подс.А.З..Жената на подсъдимия и двете му дъщери, изплашени от изстрелите паднали на земята.Чувайки изстрелите, по посока на същите на бегом се отправил св.Х.Х., който бил близо до мястото, заедно с жена си св.Й. и двете си деца.Двамата братовчеди успели да нанесат няколко удара на подс.А.З., съответно пострадалия с дървен сап, а братовчед му с верига /иззета като веществено доказателство/ , който в този момент бил на земята, при жена си и децата си.Виждайки, че бият приятеля му, подс.Г. взел от някъде една „чапичка“/иззета като веществено доказателство/ и ударил с нея постр.А.Х. по главата, от която потекла кръв.Той направил няколко крачки по улицата и пред Аптеката бил пресрещнат от няколко на брой сродници и близки на подс.А.З., които за минута-две, с коли и на бегом дошли от ритуалната зала. Тях именно прокуратурата счита за неустановени лица, имената на които се назовават в обясненията на подсъдимите и показанията на част от свидетелите, а и всички назовани лица са разпитани също като свидетели по делото и отричат участието си в инцидента.Тези лица, въоръжени с дървени сапове се насочили към постр.А.Х., нанасяйки му удари с тях по различни части на тялото, последния паднал на земята и се отбранявал, но не могъл да се отскубне от нападателите и останал да лежи на земята, където при него отново дошъл подс. А.З. и му нанесъл удари с метален бокс в областта на главата, отново бил удрян и от подс.Г. с дървен сап.

Част пристигналите от ритуалната зала сродници и близки на подс.А.З., се насочили към автомобилите на пострадалия и на дядо му - св. Х.К., и започнали да чупят стъклата им.След като счупили задното стъкло на л.а.“Хюндай“ и посипалите се стъкла паднали върху сина на пострадалия, малолетния свидетел М.А., св.Л.Н. привел автомобила в движение и избягал от мястото, заедно с детето, като го отвел в дома му.С този автомобил от мястото на инцидента се отдалечил и пристигналия по-късно на мястото св.Т.Д..

Първоначалните действия на двамата подсъдими А.З. и А. по време на инцидента, извършени по отношение на постр.А.Х. били възприети и от неговия братовчед - св. Б.Е., който отивал в насрещния магазин.Когато влязъл там, видял дядото на пострадалия, св. Х.К. и го уведомил за побоя над внука му, след което по мобилния си телефон съобщил за инцидента и на баща си - св. М.Х..Той тръгнал от дома си към мястото на инцидента с л.а., заедно със сина си св. П.Е., св.Т.Е., като по пътя взели със себе си и св.Ш.Х., който още изпитвал болки, след побоя, нанесен му на 12.07.2015г.

Когато св. Х.К. излязъл от магазина също бил нападнат и многократно удрян с дървени сапове от сродници и близки на подс.А.. З., които го повалили пред входа на близкото училище.

Свидетелят Х.Х. също бил повален на земята и получил удари по тялото от участниците в побоя, след като веригата която носел му била отнета и останал да лежи до пощата.

Научавайки за масовия побой, от минаващите край дома му жена на име Ф. и св.Н.Ч. на мястото дошъл и племенникът на подс.А.З., св. А.Н.А., заедно с тъста си св. Г.И. и св.В.С.“Р.“ св.А.А. тръгнал да разгонва с пръчка появилите се вече там сродници на пострадалия - свидетелите М.Х., П.Е., Т.Е., които успели да избягат, но не и св.Ш.Х., чичо на пострадалия, на когото също бил нанесен побой и той останал да лежи на улицата.

Както двамата подсъдими А.З. и А.Г. ,така и всички други участници в инцидента побързали да напуснат мястото.Повечето от тях се събрали пред дома на св.А. ***.Й.Вапцаров“ №106, като там за известно време бил и подс.А.Г., който се прибрал в дома си преди пристигналите полицаи да отведат предполагаемите участници в инцидента в РУ на МВР гр.Кубрат.

С помощта на случайно озовалите се на мястото свидетели Н.И. и Д.А. пострадалите били натоварени в автомобила на последния и били откарани в болницата в гр.Кубрат.

Поради крайно тежкото състояние на пострадалия А.Х., той бил насочен към болницата в гр. Разград с автомобил на ЦСМП в 21.25 минути, но при транспортирането му починал в 22.20 минути.

Още същата вечер на 22.07.2015 г. подс.З. заедно със свидетелите Юлиян Асенов, А.И., Н.З., А.Н.А.Д.Н.А. и брата на подсъдимия, Н.З., били откарани в РУ на МВР, Кубрат, където били освидетелствани с тяхно съгласие в присъствието на поемни лица, с приложен фотоалбум/л.6-л.80,т.1/

Отново през нощта на 22 срещу 23.07.2015г. бил извършен и оглед на местопроизшествието/л.5-л.20,т.1/ и иззети приобщените по делото веществени доказателства.

Около час след огледа на местопроизшествието е извършен и оглед и на л.а.“Хюндай“, червен на цвят, с рег.№РР5715 АС, намерен пред дома на постр.А. ***,т.1/.Установени са счупени предно и задно стъкло по същия, а по задната седалка множество дребни стъкълца.

Огледа на л.а.“Опел Астра“, с рег.№СА 9833 ХВ, черен на собственост на подс.А.З. е извършен на 27.07.2015г., с участието поемни лица и технически помощник/л.36-л.40,т.1/, като по същия не са установени подбитости и повреди.Автомобила бил с чиста външност и вътрешност.Арматурното табло, седалките и всички пластмасови части във вътрешността му са намерени полирани с препарат, леко мазни при допир.Багажното отделение на автомобила също е намерено чисто.

Подс.А.З. е привлечен като обвиняем на 23.07.2015г.за извършено в съучастие престъпление по чл.115 от НК- причиняването на смъртта на А.Х. и с постановление на прокурор от същата дата е задържан за срок от 72 часа, като в този срок по отношение на него е внесено в РОС искане за вземане на МНО “задържане под стража“, което е уважено.

Подс.А.Г. е привлечен като обвиняем на 31.07.2015г. за същото извършено престъпление по чл.115 от НК.По отношение на него също е била взета МНО“задържане под стража“

Последвало е изменение на обвинението по отношение и на двамата подсъдими с постановления от 25.03.2016г. за извършено в съучастие престъпление по чл.116,ал.1,т.11 пр.1 от НК , както и такова по чл.131,ал.1 във вр.с чл.129,ал.2 и чл.20,ал.2 от НК за причиняване на 22.07.2015г. на средни телесни повреди на повече от едно лице, заедно с А.А. за първото деяние и отново с него и св.Д.А. и св.Х.Ч. за второто деяние, както и второ изменение с постановления от 09.06.2016г.с добавени квалификации по чл.116,ал.1т.6 от НК.

По отношение на привлечения като обвиняем, сега свидетел А.Н.А. наказателното производството за извършено престъпление по чл.116 от НК е прекратено, след второто изменение на обвинението с постановление на прокурора от 25.07.2016г., с което е и разделено ДП №290-ЗМ-211/2015г.по описа на РУ на МВР-Кубрат, като материалите, касаещи причинените средни телесни повреди са отделени в отделно производство и изпратени по компетентност на РП-Кубрат.

В хода на ДП са назначени различни по вид и задачи експертизи.

Първата от тях, СМЕ на труп/л.1-30,т.3/ е установила при починалия А.Х., на 26 години съчетана травма с множество увреждания в областта на главата, шията, гърдите и крайниците, аспирация на кръв, оток на белите дробове и мозъка: Глава – Тежка черепно-мозъчна травма – многофрагментни счупвания на черепа; субдурален и субарахноидален кръвоизливи;размачкване и вътремозъчен кръвоизлив в лява крайномозъчна хемисфера;кръвонасядания на меката черепна покривка; кръвонасядания и повърхностни наранявания по лигавиците на устните; открито счупване на носни кости; разкъсно-контузни рани, повърхностно нараняване, охлузвания, кръвонасядания и отоци на лицето; разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по главата;

Шия - Тежка шийна травма - кръвонасядане на десния мускул стерно-клейдо-мастоидеус; счупване на дясното рогче на щитовидния хрущял; кръвонасядане на лигавицата на гръкляна; кръвонасядания на кожата на шията;Гърди - кръвонасядания, оток и охлузване на гърба;

Крайници – кръвонасядания и охлузвания по двете рамене; кръвонасядания и охлузвания на дясна мишница; открито счупване на латералния епикондил на дясна раменна кост; охлузване на дясна предмишница; охлузвания на лява мишница; охлузвания на лява лакетна става; охлузвания на лява ръка и предмишница; кръвонасядания на ляво бедро; охлузвания на ляво коляно и ляво ходило; охлузвания с кръвонасядане в лява колянна ямка; охлузвания и кръвонасядания на дясно коляно; многофрагментно счупване на дясно колянно капаче; разкъсно-контузна рана и кръвонасяданена дясна глезенна става, охлузване на дясно ходило; Аспирация на кръв; оток на белите дробове; оток на мозъка.

Според вещото лице най-съществено значение за настъпване на леталния изход има черепно-мозъчната травма с увреждания на централната нервна система в съчетание с тежката шийна травма с увреждане на гръкляна.Съобразявайки видът и локализацията на счупванията на черепа и уврежданията на главния мозък, вещото лице сочи,че с най-голяма роля е ударът довел до рана №5, като останалите удари/общо 7/ в областта на главата и шията също имат съществено значение за протичане на патологичния процес довел до леталният изход.

Установените травматични увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, получени са преди и/или около момента на смъртта и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването й.

В хода на съдебното следствие е назначена и допълнителна СМЕ/ л.358-337/, за установяване на получаването на конкретни увреждания от пострадалия с веществено доказателство №21/чапа/ и метален бокс, за какъвто съобщават част от свидетелите, както и с нанесени удари с дървени сапове.Вещото лице сочи, че от установените по главата на пострадалия рана №1, може да бъде получена от изразен ръб на сап, каквито ръбове имат части от представените сапове, веществени доказателства 22 и 12. Тя е в областта на главата и е косо цепковидна разкъсно-контузна в дясна тилна област.Рани № 5 и № 7 и намиращите се в същата област охлузвания е много вероятно да са получени от едно действие на предмет с подлежащото многофрагментно счупване. Черепно-мозъчната травма е възможно да бъде получена с представеното веществено доказателство 21/чапа/, с тъпата й част.

По отношение на соченото от част от свидетелите оръжие “бокс“, каквото не е иззето като веществено доказателство, вещото лице приема, че рана №4 в областта на главата,предвид наличните обичайни боксове добре отговаря да е получена от такъв и няма друг предмет, с който да бъде получена, предвид спецификата й/ с ограничена площ с точно определена четвъртита форма/Поддържа също така, че тази рана има отношение дотолкова, че да е причинила и тя сътресение на мозъка, да е довлошила състоянието на пострадалия.Посоката на силата на действие е отпред назад спрямо главата, но не и непременно спрямо тялото. счупването на рогчето, както и останалите удари в главата и шията. Това нараняване е причинено с предмет, с не много голяма повърхност, тъй като шията е сравнително защитено място и предметът е продълговат или с по-малка повърхност от шията, за да попадне в областта същата. В този смисъл в.л. пояснява,че обичайно шията е рефлекторно много защитено място и когато човек е в съзнание, се защитава тая област и обичайно такива увреждания се получават или при хора, които са вече в безсъзнание, в безпомощно състояние или има практика при бойните изкуства в точно определени места да попадат ударите, като в случая, по-вероятно е просто да не е защитавано вече мястото. Всички продълговати предмети,иззети като ВД могат да причинят такова увреждане.В конкретния случай вещото лице не е открило признак, сочещ на това, в каква последователност са причинявани уврежданията, но поддържа,че след рана 5 със сигурност не е имало съществена активност от страна на пострадалия.

Дамата подсъдими са били освидетелствани, съответно подс.А.З. на 23.07.2015г. /т.1-л.73-77/, а подс.А.Г. на 21.08.2015г.Последвало е извършване и на съдебно-медицински експертизи за всеки от тях.

По отношение на подс.А.З./ т.3, л.220-229/ в.л.е установило към 23.07.2015г. кръвонасядания в лява скулова област и долните две трети на лява мишница с повърхностни точковидни охлузвания върху тях, кръвонасядане по външната страна на лява раменна ставаи лява предмишница,разкъсно-контузна рана,тип „ламбо“ върху въба на видимата лигавица на горна устна от лява страна, с подлежащ подлигавичен кръвоизлив и разкъсване,зачервяване на меки тъкани на гърба на дланта на лява ръка в областта на дланно-пръстовите стави,охлузвания в областта на лява капачка и повърхностно такова под основата на носа.Според вещото лице същите са причинени от удари с или върху тъпи предмети или тангенциалното действие на тъпи или тъпоръбести предмети, а травмата в областта на лява скула или мишница може да бъде получена от падане от собствен ръст. Голяма част от уврежданията, вече към 21.08.2015г. са претърпели своето обратно развитие, с частично приключили оздравителни процеси. Съвпадат участъците по кожата с тези, които са фиксирани в снимковия материал, непосредствено след инцидента.Раните по коленете са от падане, като не е изключено да е осъществено с приплъзване, за да се осъществи разкъсване на материята, с която е облечен. Травмата в областта на външната страна на лява раменна става е получена при отвеждане на ръката нагоре или извъртане, ударът би могъл да попадне на това място, същата може да бъде и защитна при извъртане с цел предпазване и ударът попада в областта на раменната става. Нараняванията по лявата мишница и лакътната става към нея също биха могли да бъдат получени при защита.По отношение гърбът на лявата ръка при защитата на заключението в с.з. на 25.10.2016г. в.л. сочи, че там увреждането може да е от самонараняване при нанасяне на удар. Тези – ляво рамо, ляв лакът и гърба на дланта на лявата ръка, могат да бъдат получени и при защита. Уврежданията по лицевата повърхност на тялото могат да бъдат получени и при двете положения – изправен стоеж или легнал. При всички положения контактът е лице в лица – уврежданията са фронтално.Нараняванията върху лявата капачка, ако не са резултат на директен удар, то са резултат от съприкосновението с терена. Може да бъде с опора в колена, не е изключено и подбедрица, опора в терена. Сцепването на устната спада към групата на фронталните увреждания, може да бъде осъществено с удар от или върху тъп или тъпоръбест предмет. Най-вероятно е отпечатък от режещ ръб на подлежащ зъб при леко отворена уста, за да се отпечата този режещ ръб и да разкъса лигавицата към предверието на устната кухина. За разкъсването, с кръвонасядане, не е изключено да бъде нанесено както с удар от юмрук, така с друг твърд предмет, който принадлежи към тази група.Но при удар със сап, който предполага сила и замах и ако е бил достатъчно силен, уврежданията биха били доста по-тежки. Няма характерен отпечатък на релефа на верига/веществено доказателство №7/, но при удар само с част от нея, би могло да бъде получено.

На съдебното следствие е назначена допълнителна СМЕ, по отношение на този подсъдим/л.378-380/, касателно травмите, получени от него на 22.07.2015г.Вещото лице отново посочва, че в по-голямата си част получените от подс.З. травми са причинени от удари с/или върху твърди, тъпи предмети. За травмите, разположени в лявата половина на тялото, скулата, лявата мишница и коляно счита, че е възможно, да бъдат получени при падане от собствен ръст върху неравен терен, с леко приплъзване на тялото при приземяване на терен.

По отношение на соченият като оръдие на престъплението „бокс“ вещото лице сочи, че конструкцията на бокса е такава, че е удобна за носене и би следвало да не се получи самонараняване. Вещото лице не е установило травма в областта на основните фаланги, а единствено леко зачервяване на дланта, за което в първоначалната експертиза е определило, че е възможно да е от нанасяне на удар със същата ръка.

СМЕ, назначена на ДП по отношение на подс.А.Г.,/л.212-219,т.3/ е установила на 21.08.2015г.,малко повече от месец след инцидента белезникаворозовеещи участъци на кожата, място на епителизирали увреждания: по дясна раменна линия и към гребно-четири линеарни белега с дължина до 4 см., така също по средна трета на гръбна повърхност и по гръбната повърхност на дясна предмишница.По вид и даност белезите отговарят да са получени на 22.07.2015г. и са резултат от възстановителни процеси след увреждане на кожата,вероятно от дълбоки охлузвания и/или разкъсно-контузни рани, което не може да бъде определено със сигурност, предвид изминалото време.Същите са обусловили болка и страдание.

По отношение на подс.А.Г. в хода на съд.следствие е назначена доп.СМЕ, с оглед дадените от същия обяснения,че е получил удари с верига по гърба и ръцете от страна на св.Х.Х. по време на инцидента.Вещото лице заключава,че с оглед изминалото време от инцидента до освидетелстването, не може с категоричност да се отговори на въпроса,но не е изключено някои от установените при този подсъдим наранявания или всичките да са причинени с иззетото по делото веществено доказателтво-верига.

От заключенията по назначените химическа и съдебно-медицинска експертизи на ДП/т.3,л.32,45-60 /се установява, че към момента на извършване на деянието, в кръвта на обвиняемия З. са се съдържали 1.30 промила алкохол, които обуславят лека степен на алкохолно повлияване и не са били пречка той да разбира свойството и значението на извършваното.

По делото са приети заключенията на четири комплексни съдебно-психиатрични и психологически експертизи по отношение на двамата подсъдими.Съответно първите две от тях, изготвени на ДП, касаят освидетелстването на двамата подсъдими З. и Г., а третата и четвъртата в хода на съд.следствие, касаят емоционалното състояние на подсъдимите по време на инцидента.

Според СППЕ от ДП /л.125-139,т.3/ подс.А.З. не страда от психично заболяване, като при отсъствие на психиатрични, психологични и поведенчески отклонения е могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Вещите лица описват следния психологически профил на този подсъдим: Комуникативен и инициативен, умее да управлява себе си.Честолюбив, обича да ръководи и организира другите.С предразположеност към проявя на фрустрационни реакции от пасивно защитен тип и наличие на тревожност, скованост, затруднение в комуникацията при трудна ситуация.Притежава амбиция и стремеж за самостоятелност и импулсивност, преминаващи понякога в агресивно отношение към околните.Идентифицира се чувство на несигурност, зависимост, безсилие и потребност от по-голямо обгрижване и чувство за безопасност.

Психиатърът З. уточнява, че при подс.З. изпъква стремежа му да се поставя в лидерска позиция.Позицията му налага лидерски позиции, готовност за агресия, за да наложи мнението си, но в рамките на нормалните поведенчески модели.

Макар и да не са имали поставена задача на ДП, в с.з.вещите лица вземат отношение и за степента на алкохолно опиване на подс.З.,като считат,че с оглед данните от анамнезата и поведението му по време на деянието, при него е налице най-много лека степен на алкохолно опиване, тъй като при умерената степен има количествени нарушения, които не биха му позволили да участва, той ще бъде несигурен, залитащ, фъфлещ, достатъчно е още при първата схватка да падне и повече да не участва.

По отношение на подс.А.Г. КСППЕ изготвена на ДП/л.109-115,т.3/ установява, че същият е с нисък, но нормален интелект. с известни когнитивни затруднения, по-ниска грамотност, но същите не възпрепятстват възможността правилно да възприема фактите от обективната действителност, да разбира свойството и значението на постъпките си.В съдебно заседание вещите лица също поддържат,че при него не се откриват отклонения, които да лишават освидетелствания от възможността да дава достоверни обяснения за фактите по делото.При него се установява се наличие на скрита агресивност и проява на демонстративност, които в определена ситуация могат да провокират лицето да реагира агресивно, но няма агресивност, надхвърляща нормалната за всеки индивид.

В хода на съдебното следствие е назначена и допълнителна съдебна психиатрично-психологична експертиза , с цел изясняване на емоционалното състояние на двамата подсъдими по време на инцидента, с описание на личността на всеки от тях, годност да ръководят постъпките си и да дават обяснения във връзка с фактите по делото.

Вещите лица са дали заключение в два варианта, като първият се основава на показанията на свидетелите, които твърдят, че ситуацията не е провокирана от пострадалия, като в тази хипотеза те приемат, че при подс.З. не са налице емоционални или други аргументи за потвърждаване на състояние на „физиологичен афект”.Отреагирането от страна на този подсъдим в така представената ситуация вещите лица считат, че е в контекста на базисните културални личностови стереотипи и възможности, улеснени от разтормозващия ефект на алкохола.

Вторият вариант основават предимно на обясненията на осв.З. пред съда и по време на прегледа и изследването, както и на частта от свидетелските показания, сочещи, че е провокиран от пострадалия А.Х., чрез произведените изстрели, като считат, че субективните преживявания, които той разкрива са в посока на остър стрес, с неговите характеристики — екстремно заплашващо външно въздействие /неочаквана и застрашаваща ситуация/ и реагиращи им адаптационни механизми в рамките на интензивна страхова реакция.Считат,че при подсъдимия са налице белези на паника, висока тревожност, емоция която води до дезорганизация на мисленето и краткотрайно объркване, но недостигащи критериите за стеснено съзнание.

По делото са изготвени и приети и две балистични експертизи.

Първата от тях е от ДП/л.297-303,т.3/, като вещото лице при изследване на иззетия с протокол за оглед на местопроизшествие от 22.07.2015г.,обект №27- огнестрелно оръжие е установил, че същото е газсигнален пистолет, черен на цвят, с пластмасови черни чирени.Оръжието има надпис от лявата страна на затворния блок „EKOL Special Cal 9 mm P.A.K“, с фабр.№EV13125797 и представлява неогнестрелно оръжие, а иззетите с протнокол за оглед на мостопроизшествието 4 бр.гилзи/обекти с №№16-19/ са изстреляни именно с това оръжие.

Допълнителна балистична експертиза е назначена, изслушана и приета в хода на съдебното следствие /вх.№4717 от23.11.2018г./ по искане на обвинението, след проведено съдебно заседание на 30.10.2018г. на мястото на инцидента заедно с вещото лице –балистик и вещото лице, изготвило карта на с.Б..

Вещото лице , изготвило и първоначалната такава, след проведена експериментална стрелба с иззетия като веществено доказателство пистолет е установило, че максималното разстояние на което е изхвърлена гилзата е 3.59 метра.По отношение разположението на гилзите от пистолета, иззети при огледа на местопроизшествието на 22.07.2015г. сочи,че три от тях са открити в бразда, получена при полагането на асфалтовата настилка,а четвъртата в близост до тях.Според него е възможно след изстрела , при падането на гилзите същите да са продължили минимално своето движение до падането им в браздата и вероятно те са били намерени при огледа, там където са попаднали и не са премествани.Посочил е, чрез съответен снимков материал вероятното местоположение на стрелеца и насочването на оръжието.

В с.з вещото лице защитава заключението си, като посочва, че е възможно изстрелите да са произведени както от вратата на автомобила на пострадалия, така и зад багажника на същия.Посочва също така, че при стрелба във въздуха, позицията на падналите гилзи би се променила в по-малък кръг, предвид по-острия ъгъл, който ги изхвърля назад и надясно.При съобразяване на тезата на обвинението, че пострадалия е бил засечен и е стрелял при самозащита, най-вероятно местоположението е с десетина метра по-назад, не пред пощата, а малко преди нея.Както и в експертизата, така и при защитата й в съдебно заседание вещото лице, посочва, че от снимките, направени при огледа на местопроизшествието е установил стъкълца от натрошен прозорец от автомобил /фиг.9/, в лявата пътна лента, които не са описани в огледния протокол,вероятно там е имало автомобил, който после е бил преместен .

Комплексни СППЕ на ДП са назначени и по отношение на трима от свидетелите по делото, като са изслушани и приети в хода на съдебното следствие в с.з. на 25.10.2016г.

Първата експертиза е назначена по отношение на свидетеля М.А.М., на 6 години към датата на деянието/л.151-159,т.3 от ДП/.

Вещите лица по същата заключават, че детето не страда от психично заболяване.Същото е с интелектуален потенциал в норма, като интелектуалното му развитие отговаря на съответната възраст и придобит житейски опит.Степента на развитие му позволява да възприема правилно фактите и да дава достоверни показания за тях, в комуникация съответна на възрастта му.

Комплексна СППЕ в хода на ДП е назначена и изготвена и по отношение на св.О.Х.З./ л.160-167,т.3/

Вещите лица дават заключение, че при свидетеля няма данни за наличие на психично заболяване или умствена изостаналост.Същият е с нисък интелектуален потенциал в норма, като при него не се откриват психични, поведенчески или интелектуални отклонения, които да го лишават от годност да възприема и да дава достоверни показания за фактите, въпреки установените проблеми в долния крайник, слуха и зрението.

СППЕ/л.173-178,т.3 от ДП/ е изготвена и по отношение на св.М.А.Х..

Експертите заключават, че освидетелстваният не страда от психично заболяване или умствена изостаналост, при нисък , но нормален интелект, които не го лишават от възможност да възприема и да дава достоверни показания за фактите по делото.

На ДП е назначена ДНК-експертиза/т.1,л. 262-287/, като при изследването на представените им обекти вещите лица са установили наличие на кръв, съответна по характеристики с тази на пострадалия А.Х., по част парчетата от дървени сапове, иззети от местопроизшествието, вкл. и по веществено доказателство №21/чапа/ , а така също и по панталона и по ноктите на подс.А.З.. В хода на съд.следствие вещите лица защитават същата и тя е приета от съда.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.

По отношение на инцидента съдът разделя същия условно на три етапа:първи етап препречването на колите;втори етап–излизането на подсъдимите и пострадалия от автомобилите и първите разменени удари и трети етап: включването на св.Х.Х. и останалите лица в боя.

По отношение на първите два етапа и гласните доказателства, същите, съдът групира свидетелите по делото, условно по следния начин:

1/ Свидетели, които сочат, че са присъствали на началото на инцидента при срещането на двете превозни средства, това на пострадалия и на подсъдимите, като в тази група свидетели има лица в родствени и близки отношения с пострадалия А.Х. и такива в родствени и близки отношения с подсъдимите З. и Г..

1.1. Свидетели сочещи на защитната теза на подсъдимите, че пострадалия А.Х. е предизвикал инцидента и ,че той и негови близки, след като той стрелял срещу подсъдимите и останалите в техния автомобил са нанасяли удари на подс.А.З. : Фактическата съжителница/съпруга/ на подсъдимия – св.А.А.А., разпитана на ДП пред съдия /т.2,л.158-163/ и в с.з.на 16.12.2016г.; дъщерите на подсъдимия А.З. - св.Ш.А.–разпит пред съдия на ДП /т.2,л.189-194/ в с.з. на 16.12.2016г. и св.Г.А. - разпит пред съдия на ДП/т.2,л.195-198/, в с.з. на 27.10.2016г.; св. Н.Н.А., племенник на подс.А.З.- разпит пред съдия на ДП/т.2,л.99-105 разпит в с.з.на 27.10.2016г./; св. Д.Н.А., също племенник на подс.А.З. - разпит пред съдия на ДП /т.2,л.183-188/ ,в съдебната фаза на 15.12.2016г. и 14.02.2018г. ,с прочетени показания от ДП на осн.чл.281, ал.1, т.1 НПК; св.М.Х., без родствени връзки/ДП, разпит пред съдия,т.2,л.111-115/ в с.з. на 27.10.2016г. и на 14.02.2018г., както и С.С./ДП,пред съдия т.2,л.253-255/, в с.з. на 27.10.2016г.;Н. М. /ДП, разпит пред съдия т.2,л.235-238/, в с.з.на 27.10г.2016г.; Р. Х. /ДП, разпит пред съдия т.2, л.231-234/, в с.з.на 27.10.2016г., последните трима поискани от подс.А.З. с молба от 16.09.2015г., без родствени връзки с подсъдимите и св.С.Х., с проведен разпит само в съдебна фаза на 10.03.2017г., по искане на подс.А.Г., без родствени връзки с подсъдимите.

1.2 Свидетели, сочещи, че инцидента е предизвикан от подсъдимите, с препречване на автомобила на пострадалия и нанасяне на удари по него: Малолетния син на пострадалия М.М. /ДП, разпит пред съдия, в присъствието на родител, психолог и и началник на отдел „закрила на детето“, в специализирано помещение“синя стая“,т.2, л.223-227/, в с.з. показанията прочетени на осн.чл.281,ал.6 от НПК със съгласието на всички страни; св.Л.Н., пътувал в автомобила“Хюндай“, заедно с пострадалия А.Х. и сина му/ДП, разпит пред съдия,т.2,л.33-35/в с.з. на 28.10.2016г., прочитане на показания от ДП на осн.чл.281 от НПК; св.Б.Е./ДП, разпит пред съдия,т.2, л.17-21/,в с.з. на 26.10.2016г., прочитане на показания на осн.чл.281,ал.4 от НПК.

От първата група свидетели съдът прие за частично достоверни показанията на свидетелите Л.Н., Б.Е. и малолетния свидетел М.М..Тримата са очевидци на станалото, макар, че в някои части показанията им се разминават, за броя на мъжете, излезли от колата, която е препречила пътя на автомобила на пострадалия и последвалите действия. Свидетелят Б.Е. , макар и в родствени връзки с пострадалия описва движението на автомобила, в който са били подсъдимите по един добросъвестен начин, вкл. и това,че подс.З. е бил обърнат към задната седалка, забелязал автомобила на св.Х. Шезаиев, “Пежо“, паркиран пред „Борсата“ и потупал подс.Г. по гърба.Описва също така маневрата на този автомобил по-надолу, обръщането му в посока към банкетната зала и срещата с автомобила на пострадалия пред аптеката : „Случайно ли бати А., дето почина дойде с червената си кола, спря до аптеката от страната на борсата, те бяха приятелят му българина, детето не знам в колата ли беше, не го видях“. „Видях, че бати А. спря, А. и той спря и излязоха от колата. Бати А. бяха облегнати на парапета. После А. и Х.. Те започнаха да си посягат. А. на А. посегна“.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Л.Н. и Б.Е. и в частта им касаеща последващите действия от двете страни във връзка с инцидента, а именно излизането на двамата подсъдими от л.а.“Опел Aстра“, тръгването към другия автомобил „Хюндай“, излизането на пострадалия, размяната на реплики и нанесените удари от страна на подс.З. с дървен сап по починалия, като не кредитира показанията на св.Л.Н.,че от другата кола са слезли 4-5 човека и измъкнали постр.А.Х. от колата, тъй като те противоречат на всички останали гласни доказателства, имащи отношение към броя на пътувалите в автомобила на подсъдимите.В подкрепа на показанията на св.Л.Н. за началото на инцидента е и протокол за разпознаване от 24.07.2015г./л.38-л.39,т.2/, като свидетелят разпознава подс.А.З. като един от нападателите, описвайки неговото телосложение, ръст, по - мургавата кожа, които съответстват на описанието на този подсъдим.

В този смисъл съдът цени и показанията на малолетния свидетел М.М., приобщени по реда на чл.281,ал.6 от НПК, че именно подс.А.З. е тръгнал към баща му, а инцидента не е провокиран от последния. За да даде вяра именно на тези показания съдът съобрази и данните по делото, че по време на тържеството подс.А.З. се е заканвал на рода на „Лъкитата“, от който е и пострадалия,че „ще ги бият“.За заявените закани съдът дава вяра на показанията на свидетелите О.З. и И.З., които заявяват, че още в залата подс.А. започнал да се дразни по повод рода на пострадалите, заканвал се да ги бие и убие.Брат му Н. му се скарал и му казал да се прибира,че не го иска повече там и подс. З. си тръгнал заедно с жена си , дъщерите си и подс.Г.

Съдът не намира за достоверни показанията на свид. А.А., Ш.А. и Г.А. за началото на инцидента.Същите съдът подложи на внимателен анализ, съобразявайки, че първата е съпруга, а втората и третата дъщери на подс.А.З., при този анализ, съдът прие, че те се отличават с ниска степен на достоверност.Показанията им противоречат на житейската логика.Ако пострадалият А.Х. е бил инициатор на инцидента, като не е шофирал автомобил си, а излизайки от него е излязъл срещу л.а.“Опел Астра“ с дървен сап и пистолет в ръка, то нормалната реакция на нападнатите би била да се отдалечат от мястото, без да слизат, а не да излязат пред него с молба да престане за да не ги плаши.Според съда, те се опитват да градят защитна версия на техния съпруг и баща, подс.А.З. за началото на инцидента, като са слезли от автомобила именно за да го накарат да се върне и да прекрати разпрата с пострадалия.

Съдът не кредитира и показанията на останалите свидетели от групата на подсъдимите, които сочат за инициатор на инцидента именно постр.А.Х..

Така по отношение на свидетелите С.С., Н.М. и Р.Х./последните двама във фактическо съжителство/ съдът счита, че същите са недостоверни.Анализирайки ги, съдът установи, че всеки от тях заявява, че в началото на инцидента се е намирал пред кафе-машината до магазина “Борса“ в центъра на селото,в непосредствена близост до мястото и е възприели началните действия на пострадал и подсъдими именно по начина по който сочат подсъдимите А.З. и А.Г. в техните обяснения и свидетелите в родствени отношение с подс.З.,А.Ш. и Г.А..Тримата по изключително идентичен начин са възприели случващото се, касателно препречването на автомобилите и действията на пострадалия, докато показанията на св.М. и С. се различават за случилото се след това.За недостоверни съдът намира показанията на св.М. и в частта им, че постр.А. е излязъл от червения автомобил готов за бой, като към него се включила „цяла глутница“от 20 - 30 човека, които нападнали подс.З..Тези му изявления противоречат на установеното по делото,че близките на постр.А.Х., към него момент не са се намирали там.В показанията си св.С.С. пък сочи, че преди да избяга от мястото, видял как 20-30 човека идват откъм банкетната зала.Заявеното от св.Н.М. ,че двамата подсъдими са нямали нищо в ръцете си, когато са излизали от колата, както и, че не е видял някой да удря постр. А.Х. противоречат на показанията на св.Л.Н. и св.Б.Е., които съдът кредитира, вкл. и за стореното от втория от тях, възприемайки началото на инцидента, да влезе в магазина, за да повика св.Х.К., които се явяват логични и оправдани.

Вярно е,че не съществува процесуална забрана подсъдимите и техните защитници да издирват свидетели и да искат техния разпит, като в случая тези трима свидетели са посочени от подс.А.З. близо два месеца след датата на деянието.Друг свидетел, посочен за очевидец, близо две години след деянието от подс.А.Г. е св.С.Х..Нейните показания съдът намира също за недостоверни, не само поради това, че тя заявява ролята си на очевидец близо две години след инцидента, след случайна среща с подс. А.Г. и желанието да докаже неговата невинност.В дадените от нея показания в с.з. на 10.05.2017г. има изключителни противоречия относно, това къде е пазарувала, минавайки с такси през с.Б. на 22.07.2015г. и как от шивашкия цех с магазин под него се е озовала близо до мястото на инцидента в „беседка“ и е възприела действията на напълно непознати за нея хора, които описва твърде объркано вкл.произведени изстрели, нанесени удари, участващи лица и т.н, като в един момент описва като лице, удрящо пострадалия именно подс.А.Г..По същите съображения съдът не дава вяра и на показанията на св.Х.К., разпитан също само в съдебна фаза, на 15.03.2017г. Той се афишира като свидетел на станалото също около две години след побоя в центъра на селото с участието на подсъдимите и пострадалите.

За провокация от страна на постр.А.Х. свидетелстват и св.Н.Н.А., племенник на подс.А.З., св.Д.А. в същата родствена връзка и св.М.Х., без родство, като и тримата също са били на“ сватбата“, заедно с подсъдимите.Техните показания съдът намира за недостоверни.На първо място и двамата сочат, че са се намирали до кафе-машината, като св.Б.Е. и неговия спътник са били забелязани от св.Н.А..По отношение на свидетелите Н.А. и М.Х., съдът намира, че техните показания целят изграждане защитна версия за подсъдимите и предимно за подс.А.З., чичо на единия и съсед на другия.Същите звучат и нелогично, предвид заявеното както от свидетелите М.М., Л.Н., Б.Х. и св.С.М., първата фактическа съжителница, а втората майка на пострадалия, че същия е тръгнал с детето и колегата си за да купи хляб и сладки за децата си, а не да търси разпра с рода на подс.З., за който в този ден в селото се е знаело, че празнува“сватба“.Вярно е, че с оглед обективните данни пострадалия е носел в колата си дървен сап и пистолет, но носенето на такива предмети, предназначени както за нападение,така и за атака не е изолирано за представителите от двата рода, предвид и предходните разпри между тях.

Съдът не кредитира и показанията на св. Д.А., дадени на ДП, ,че същият е възприел началото на инцидента, с препречването на колите, тъй като при разпита в с.з. същия не потвърди тези си показания и предвид установеното по делото местоположение на банкетната зала, където е било тържеството, разстоянието й до мястото, където са се срещнали подсъдимите и пострадалия и отстоянието й от улицата.

Безспорно е по делото, че по време на инцидента са произведени изстрели и то от иззетия като ВД №27 газ-сигнален пистолет.Съдът приема, че тези изстрели са общо четири на брой, предвид и броя им, отразен в протокол за оглед от 22.07.2015г.и съдебно-балистичната експертиза от ДП.Същите са произведени от пострадалия А.Х..Причината за тяхното произвеждане съдът намира в поведението на двамата подсъдими, уплаха и желание на постр.А.Х. да предпази себе си и детето си от нападателите. В този смисъл съдът кредитира частично показанията на свидетелите от всички групи, които са възприели лично и само като звук стрелбата, с уговорката ,че те не са произведени веднага след излизането на пострадалия от автомобила, а в по-късен момент, след първоначално нанесения му удар от страна на подс.А.З..Последните обяснения, които този подсъдим дава във връзка с изстрелите /в с.з.на 30.10.2018г./ съдът кредитира именно в частта, че пострадалия е отишъл зад автомобила си/по чието разположение съдът вече взе отношение/ и е стрелял от там в посока двамата нападатели и излезлите от тяхната кола лица с цел да се предпази, да ги респектира и да ги отдалечи от автомобила си.Произведените изстрели са били чути и от свидетели, които не са се намирали на мястото при произвеждането им.

Не може да бъде възприета версията на обвинението, заявена в пледоариите, че изстрелите са били насочени във въздуха, тъй като тя противоречи на установеното от допълнителната балистична експертиза, назначена в хода на съд.следствие по отношение на мястото на които биха паднали гилзите при стрелба във въздуха.

От тук нататък инцидентът се е развил изключително бързо, с припадането на жената и децата на подс.З., отиването му при тях, нанесените му в този момент удари от страна на пострадалия с дървен сап и такива с верига /ВД №7/ от страна на св.Х.Х.. Техните действия са били последвани от нанасянето удар от страна на подс.А.Г. с /ВД №21/ т.нар“чапа“ по главата на пострадалия, обливането на лицето му с кръв, падането , изправянето му и последвалото второ събаряне на земята след пристигането на многото роднини и близки на подс.З.,всички свидетели по делото.Всеки от разпитаните свидетели,дошли от „залата“ отрича собственото си участие както в побоя над постр.А.Х., така и над останалите трима свидетели, Х.Х., Ш.Х. и Х.К..Двамата подсъдими също в обясненията си отричат да са нанасяли удари както по постр.А.Х., така и по неговите роднини.

По отношение на тази част от инцидента съдът разграничи също две групи свидетели.В първата от тях са тези, които сочат само на отбранителни и предпазни действия от страна на подс.А.З. и само един удар, нанесен по главата на постр.А.Х. от страна на другия подсъдим А.Г. и множество удари, нанесени на починалия от страна на пристигналите от залата сродници и близки на посд.А.З..В другата група са свидетелите, сочещи,че пострадалия А.Х. е бит както от двамата подсъдими, така и от останалите техни роднини, близки и познати, присъствали на тържеството и дошли на мястото след изстрелите.

В първата група са отново свидетелите А.А. и Ш.А., като съдът намира техните едните разпри между тях;.а родатака и за атака не е изолирано удари както по постр.Али Хакъ, така и по неговите роднини, остана показания за тенденциозни и подкрепящи защитната версия на техния съпруг и баща подс.А.З., касателно нанасяне на удари от негова страна по пострадалия, като цени същите в частта им за нанесените му удари от страна на постр.А.Х. и св.Х.Х., тъй като се подкрепят и от изготвените по отношение на нараняванията на този подсъдим СМЕ и протокол за освидетелстване.Тези свидетелки сочат, че са видели как подс.А.Г. удря с чапичката постр.А.Х. и от главата му потекла кръв, както и за последващо падане и изправяне от страна на пострадалия и тръгването му с бухалка към идващите срещу него хора от залата.

За нанасяни удари по подс.А.З. свидетелства и неговия първи братовчед, св. З.З./ДП, разпит пред съдия, л.206-209/в с.з.на 16.12.2016г., който е възприел и действията на подс.А.Г. по пострадалия.

Друг свидетел, който сочи, че удари по пострадалия са нанасяни само от подс.А.Г. в тази фаза на инцидента е Н.А..Съдът кредитира показанията дадени от него в с.з.,където описва именно тези удари по главата на пострадалия, че в ръцете му инструментът се е счупил , но той е продължил да удря падналия вече на земята А.Х. с желязната част от него.Показанията, дадени от свидетеля в хода на ДП са прочетени на осн.чл.281,л.1,т.1 от НПК в частта, че именно подс.А.Г. му е дал инструмента да го изхвърли след деянието, като свидетелят заявява,че дадените на ДП пред съдия показания са неверни, тъй като бил заплашен от чичо си Н.А. , брат на подс.А.З. и баща на св.А.Н..

По делото няма данни на свидетеля да е оказвано насилие или натиск, към датата на даване на показанията пред съдия на ДП,още повече,че в тази им част същите не се отнасят нито до подс.А.З., нито до свидетеля А.Н., по отношение на когото нак.производство е било прекратено с постановление на прокурора.

Съдът кредитира и показанията на св. М.Х., в които описва тази част от инцидента и конкретно участието на подс.А.Г. в изпълнителното деяние.

Този свидетел именно конкретизира, че „чапичката“ подс.Г. е извадил от багажника на колата и по нататък продължава“ Удари починалия по главата и му проби главата. Дръжката беше малко по-дълга. Това беше нещото, което извади от багажника. Дръжката се счупи, но той продължи да го удря с тази част, която ми показвате. В Ръцете на Х. се счупи“.Посочва също така и идването на многото хора, като всички започнали да се бият.За нелогични и недостоверни обаче съдът намира заявеното от него, че не е виждал друг да удря А. освен подс.Г./Х./. В тази част те притоворечат на показанията на св.Н.А., касателно участието в боя на подстрадалия на св.Н.А., негов брат“ Дойде М., взема от ръцете му вилата, каза: „Остави го този, него го биха много”.

За ударите, нанасяни от подсъдимите по постр.А.Х. свидетелстват и друга част от свидетелите :

Св.Х.Х. – първи братовчед на пострадалия/ДП, разпит пред съдия, т.2, л.55-67/ в с.з. на 26.10.2016г., прочитане на показания по реда на чл.281 от НПК, като този свидетел сочи, че видял подс.Г. да удря братовчед му с дървен сап, който той взел от ръцете му и също го ударил по гърба.За ВД №21/чапа/ този свидетел сочи,че с него той лично бил ударен от подс.А.Г., както и, че е видял подс.А.З. също да нанася удари с дървен сап по братовчед му.По отношение на тези удари свидетелят пояснява, че при получаването им пострадалия А.Х. вече е бил на земята и само се е пазел с ръце, което се подкрепя от показанията на друга част от свидетелите.

Съдът кредитира и показанията на св.С.Й.-фактическа съжителница на Х.Х./ДП, разпит пред съдия, т.2, л.7-11/, в с.з. на 26.10.2016г. ,в частта в която сочи, че отивайки на мястото, след съпруга си е възприела подсъдимите в гръб, заедно с други техни роднини и близки да удрят именно постр.А.Х., който бил на земята и само се пазел, възприела и мъжа си в градинката на пощата, с „бая хора върху него, които посочва по имена, както и дядото, също с хора при него,които му нанасят удари.За достоверни намира съдът показанията на тази свидетелка, че в опита й да стигне до мъжа си била забелязана от подс.А.З., който я хванал за тениската, вдигнал я нагоре с думите „Изчезвай, ще те убия” и я пуснал отново на земята.Съдът дава вяра на показанията й и в частта, че свидетелите Шезаи Х., М.Е. и неговите синове, са дошли към края на инцидента.Съдът дава вяра и на показанията й ,че е възприела на мястото, близо до постр.А.Х. жената и дъщерите на подс.З., които молели биещите го да престанат:“Те пищяха като мене: „Недейте, недейте” плачеха“ На осн.чл.281 от НПК са прочетени показанията на свидетелката, дадени на ДП, като същата пояснява,че може и да не е споменала имената на някои от биещите пострадалите при разпита си, вкл.и подс.Г., но това се дължи на уплахата и смущението, които е изпитвала, напълно разбираеми за съда.Не може обаче да бъде дадена вяра на показанията й в,че не е видяла веригата, която е носел св.Х.Х., тъй като същите противоречат на останалите събрани в този смисъл доказателства.

Съдът дава вяра и на показанията на св.Т.А., племенница на подс А.З., дадени в хода на съд.следствие/ДП, разпит пред съдия,т.2,л.106-110/, разпит в с.з. на 15 и 16.12.2017г.с прочитане на показания по чл.281ал.т.2 от НПК.С новите си показания тя се отрича от дадените такива на ДП, като сочи нови фактически обстоятелства по делото:“Видях А.З. и момчето, което почина да се бият. Когато ние пристигнахме починалото момче беше на земята. Той го удряше, А.З. имаше в ръката си едно желязо, удряше с него. Имаше желязо, което е наръбено, което се слага на пръстите и от горната част на пръстите остава. След това видях и Х., биеха се А. и Х. с починалото момче. Починалото момче беше на земята и изглеждаше много зле. Момчето, което почина не можеше да ги удря, защото беше на земята. Беше в много лошо състояние. Аз не видях, но те са се били аз преди да отида. Аз като отидох те бяха върху него“..“ Момчето, което беше паднало, беше на една страна на земята легнало. Викаше: „Недейте”, главата му беше изкривена на една страна“. „Желязото в ръката на А. беше в кръв“.Премълчаването на част от възприетото на ДП свидетелката обяснява с отправените от нея молби от страна на св.А.А. и близките си родствени отношения с подс.А.З., което обяснение съдът намира за напълно логично и житейски оправдано.На следващо място дадените в хода на съд.следствие показания от тази свидетелка, както и от св.Д.А., неин брат бяха проверени чрез допълнителната СМЕ, като заключението по съща ги подкрепя, тъй като рана №4, по главата на пострадалия съответства да е получена от удар с бокс, за какъвто съобщават същите.На следващо място свидетелката е възприела след деянието, че това „оръжие“ е било предадено от съпругата на подс.А.З. на нейни близки:“ Жена му изпрати желязото. Даде желязото на брат си и на жена му да ги изхвърлят и дрехите на А. и те бяха в кръв. Желязово беше в кръв и дрехите на А. бяха в кръв, защото и тя викаше: „Недей, Недей”. А. е съпруга на А.. А. даде желязото, заедно със своите дрехи в една чанта на Ю. – брата на А.. Това стана на третия, четвъртия ден след боя„. Свидетелката също сочи,че е видяла „чапичката“, с която другия подсъдим А.Г. удрял момчето.Други също са го удряли.

За това, че пострадалия е бил удрян с бокс свидетелства и братът на тази свидетелка, св.Д.А. в хода на съд.следствие.По отношение на този свидетел също е налице промяна в показанията,като тези дадени в съд.фаза са по-подробни и разкриват факта по участието на чичо му/подс.А.З./ в побоя над пострадалия и опитите на част от свидетелите да го отдалечат от тялото на падналия на земята А.Х.,за да престане с нанасянето на ударите.Съдът кредитира именно показанията му в съд.фаза, тъй като същите имат допълваща роля по отношение на тези на ДП и се подкрепят от СМЕ от съд.следствие.Свидетелят е посочен като един от останалите нападатели, но отрича собственото си участие.

За ударите, нанасяни с бокс от страна на подс.З. и съответно с „чапичката“ от страна на подс.А.Г. съобщава и св.Н.А., като разпознава ВД №21.Показанията на същия в съд.фаза са не много подредени, но от тях е безспорно,че същия е възприел действията по нанасянето на побоя над пострадалия, както и участието на други лица в същия.Тези негови показания също се различават съществено от, тези които е дал на ДП пред съдия и след прочита им, той заявява, че поддържа именно показанията дадени в с.з.Както и при предходните двама свидетели, съдът намира, че показанията на този свидетел за нанасяните удари с бокс от страна на подс.А.З. по пострадалия намират опора в допълнителната СМЕ.

Свидетелят П.М.Е./втори братовчед на пострадалия/ДП, разпит пред съдия л.51-54/в с.з. на 26.10.2016г. също сочи, че е възприел на мястото, постр.А.Х., паднал на земята близо до пощата, който все още мърдал и събраните над него 10-15 души, между които в гръб разпознал подсъдимите З. и Г., втория с тръба в ръката.Възприел и, че се вдигат 5-6 бухалки, но не могъл да се приближи до него.

Съдът дава вяра на показанията и на св.О.З., братовчед на подс.А.З., в приятелски отношения с подс.А.Г. /ДП, разпит пред съдия, т.2,л.210-2014/,в с.з.на 16.12.2016г., в които сочи,че е възприел как пострадалия е на земята, а над него със сопа нанася удари подс.А.З., а сина му Т. с верига.Възприел е и намиращите се до него този подсъдим свидетели,опитващи се да го отведат от тялото на пострадалия.Този свидетел е възприел и другия подсъдим на мястото, но не и конкретни негови действия.Както бе посочено и по-горе свидетелят дава сведения и за възприет от него разговор,след инцидента, пред дома на св.А.Н., между подс.Г. и брат си св.И.З. за причината за срещата между подсъдимите и пострадалия.Отрича участие в боя.

Показанията на св.И.Х.З./ДР, разпит пред съдия, л.148-154/ в с.з. на 16.12.2016г. не допринасят за разкриване на фактите от инцидента, тъй като той сочи, че не е възприел конкретни действия на двамата подсъдими на мястото , но описва поведението на подс.А.З. след боя, пред дома на св.А.Н.А., който се хвалел,че пребил пострадалите, така както е сторил това и след първия бой няколко дена по-рано.Този свидетел също отрича участието си в инцидента.

Показанията на св.. Н.А.З. - брат на подс.Абеди З.,/ДП, разпит пред съдия,т.2,л.27-30, в с.з.на 28.10.2016г. съдът цени в частта, касателно възприети от него действия от страна на подс.Абеко Г. по изпълнителното деяние.Свидетелят е възприел падналият на земята пострадал, който се опитвал да се пази и действията на този подсъдим ,насочени към пострадалия:“ Мина срещу него и го удари някъде отстрани в челно теменната част на главата, той се опитваше да се пази и да се изправи.“

Съобразявайки вътрешната противоречивост в показанията на свидетелите Мично Е. и Т.Д., съдът прие,че същите не допринасят за разкриване на деятелността на двамата подсъдими.

Показанията на свидетелите А.Н.А., М.А., Ш.М., С.З., В.С., Б.Х., Б.Х., А.Е., Н.Ч., Г. И., Ф.Ц., Т.Д., Ш.М., Х.К., Г.И., А.И. и С.В. не допринасят за разкриване на фактите от инцидента, тъй като никой от тях не сочи да е възприел конкретни действия на двамата подсъдими на мястото по отношение на пострадалия. Първият от тях, А.Н./привлечен като обвиняем, заедно с подс.А.З. на 23.07.2015г.по чл.115 от НК/, в. с.з. разпитан на 2710.2016г., във фактическо съжителство с втората М.А. отрича собственото си участие в изпълнителното деяние, като пресъздава видяното от него на мястото на инцидента, където отишъл, заедно със свидетелите Г.И. и св.В.С..Възприел там, само тримата пострадали, А.Х., Х.Х. и Шезаи М., лежащи на земята на близко разстояние един от друг и качващи се по колите хора.Вече пред дома си видял чичо си, който видимо бил бит, малката му дъщеря, Г.,която не била добре.Св.А./ДП,разпит пред съдия,л.138-142/,/,в с.з на 27.10.2016 също не е очевидец и за случилото се е узнала само от дошлите в дома й нейни сродници.

От показанията на свидетелите Д.А., Н.И. и Г.М. се установява,че именно те тримата са качили в пострадалите в автомобила на първия и същите са били откарани в болницата в гр.Кубрат.

Свидетелите, полицейски служители, с дадените от тях показания също не допринасят за разкриване на фактите по инцидента и участието на подсъдимите в него.

По отношение на обясненията на подсъдимите, съдът отчете двойнствената им природа - като доказателствено средство и като средство за защита.

Съдът подложи обясненията им на внимателна и критична преценка, в следствие, на която намери, че следва да кредитира обясненията на всеки един от двамата подсъдими в частта, в която сочат, че са били на мястото на инцидента, както и че подс. А.З. и съответно подс.А.Г. е получил съответните наранявания, установени със СМЕ, и по тези факти няма спор.Техните наранявания обаче са били такива, представляващи леки телесни повреди и са им позволили да се отдалечат от мястото на сбиването,без особени проблеми.Съдът не кредитира обаче обясненията им в частта причината за инцидента по пресрещането на двете превозни средства/тяхното и това на пострадалия/ и инициатора за това, както причината за произвеждането на изстрелите от страна на последния.В останалата част, след идването на сродниците, близките и познатите на подс. А.З. и съответно само познати за втория подсъдим А. Г.и последвалите техни действия по отношение на пострадалия, съдът намира,че обясненията им са израз на защитна версия, и категорично се опровергават от доказателствата по делото. Подс. А.З. сочи, че само се е отбранявал и е бил бит, докато се е опитвал да установи състоянието на по-малката си дъщеря, св.Г.А. и категорично отрича да е удрял, пострадалия, но безспорно нанесени удари от негова страна са били възприети от посочените по-горе свидетели Х.Х., С.Р., Л.Н.,Т.А., Д.А., Н.А. и др.В този смисъл и протоколът за разпознаване от 24.07.2015г./л.38-л.39,т.2/ от св.Л.Н. се явява годно доказателствено средство за извършеното действие и за идентификация на подс.А.З., като едно от лицата, нападнало пострадалия А.Х..Съдът цени и резултатите от ДНК експертизата, според която под неговите нокти и по панталона му е открито наличие на кръв от пострадалия А.Х., която не би била налице само при описаната от него роля на отбраняващ се.

Обясненията на втория подсъдим А.Г. в които сочи, че той само се е опитвал да помогне на падналите на земята, след изстрелите и не е нанасял никакви удари по пострадалия А.Х. също не могат да бъдат кредитирани, предвид гласните доказателства в обратна насока, че именно той е нанесъл първия удар по главата на пострадалия с ВД“Чапа“, и е продължил да нанася удари по него след идването на останалите участници в побоя над пострадалия.

Протоколът за разпознаване на лица от свид. Л.Н. е годно доказателствено средство за извършените действия и за идентификацията на подсъдимия Абеди Зекериеи. Това разпознаване, намира подкрепа и в показанията на свид.Х.Х. , Б.Е. и др., и експертните заключения по делото.

Съдът цени като годни доказателствени средства протоколите за оглед на местопроизшествие и за освидетелстване.Същите отразяват валидно извършено следствено действие, осъществено при съблюдаване на правилата на НПК и съдът формира фактическите си констатации и върху тях.

Причината за смъртта на пострадалия А.Х. и средствата на престъплението, съдът прие за безспорно установени от изготвената СМЕ на труп, и допълнителна СМЕ.

Обстоятелствата свързани с психичното състояние на подсъдимите към момента на извършване на деянието и към момента на провеждане на наказателното производство, съдът прие за установени от КСППЕ и допълнителната КСППЕ.

Същите, свързани с психичното състояние на свидетелите М.Х., О.З. и М.М. /към инкриминираната дата малолетен / съдът прие за установени от КСППЕ.

Съдът кредитира и заключенията по ДНК експертизата и двете балистични експертизи,намирайки същите за безпристрастни, обективни, съответстващи на другите доказателства по делото, без да се опровергават от същите напълно или частично.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които коректно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства включени в предмета на доказван, както и представената по отношение на подс.А.Г. характеристика.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна РОС намери следното:

След анализ на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделено и въз основа на приетата за установена фактическа обстановка по делото съдът прецени от правна страна, че в случая подсъдимите обективно и субективно са осъществили състав на престъпление, както следва: подс. А.З. - по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр.2-ро и 3-то във вр. чл. 115, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и подс.А.Г. по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр.2-ро и 3-то във вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

От събрания по делото доказателствен материал може да бъде направен несъмнен извод, че подсъдимите са извършили престъплението, в което са обвинени, като са сторили това на посочените в обвинителния акт място и по начина, съобразно измененията на обвинението, допуснати по реда на чл.287 от НПК.

Така от обективна страна съдът прие за установено, че подс.А.З. *** в съучастие като съизвършител с А.Е.Г. и неустановени лица, умишлено умъртвил 26-годишния А.М. *** нанасяне на побой с дървен сап и метален бокс, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.

По отношение на втория подс.А.Г. съдът прие от обективна страна, че: На 22.07.2015г. в с.Б. област Разград в съучастие като съизвършител с А.З. и неустановени лица умишлено умъртвил 26-годишния А.М. Х. чрез нанасяне на побой с дървен сап и с металната част на земеделско сечиво, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.

Всеки един от двамата подсъдими, в съучастие помежду си, както и с неустановените лица, в съучастие като съизвършители умишлено са умъртвили А.М.Х., чрез нанасяне на удари, с дървен сап и бокс от страна на подс.З. и с дървен сап и сечиво с метална част от страна на подс.Г., чрез нанасяне на удари, на места наслагващи се в жизненоважни области на тялото, каквито са главата и шията, както и по гърдите и крайниците, вследствие на което са му причинили, съчетана травма на глава, гърди и шия, като с най-голямо значение за настъпване на смъртта на постр.А.Х. е тежката черепно-мозъчна травма – многофрагментни счупвания на черепа; субдурален и субарахноидален кръвоизливи;размачкване и вътремозъчен кръвоизлив в лява крайномозъчна хемисфера; кръвонасядания на меката черепна покривка; с аспирация на кръв, оток на белите дробове и оток на мозъка.

Смъртта на пострадалия е настъпила в рамките на минути-десетки минути, като той е изпитвал значителни болки от нанасянето на първия удар до изпадането му в безсъзнателно състояние, което сочи,че убийството е извършено по особено мъчителен за убития начин, като по делото няма данни, кога на същия е нанесена рана №5 на главата, след която според експерта е изпаднал в безсъзнателно състояние.

Съдът приеме, че убийството е извършено по особено мъчителен за пострадалия начин, отново съобразявайки обективните данни относно характера на уврежданията, вида на ползваните оръдия/ дървени сапове, метална част на земеделско сечиво, бокс/ продължителността на нанесения побой и настъпилите последици.

Пострадалият е лишен от живот чрез множество удари, като е бил поставен в състояние да изтърпи не само физически болки, но и да изпита ужаса от едно продължително умъртвяване.

В този смисъл съдът съобрази и наличието на многото останали увреждания в останалите области на тялото, в т.ч. и установените счупвания на ностни костици, дясна раменна кост и дясно капаче.

Налице е пряка причинно следствена връзка между причинените от подсъдимите и техните неустановени съучастници травматични увреждания и настъпилата смърт на пострадалия.

Константната практика на съдилищата посочва, че когато няколко лица при общ умисъл за убийство нанасят удари, налице е съизвършителство, независимо от обстоятелството, че жертвата е починала от един смъртоносен удар - Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., ППВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г. В настоящият случай ударите по главата на пострадалия, а и по останалите части на тялото са множество.

Съдът прие, че при нанасянето на ударите подсъдимите, освен, че са действали в съучастие като съизвършители помежду си и с неустановени лица, са действали и с особена жестокост.

За тази правна квалификация от значение са фактическите обстоятелства по умъртвяване на пострадалия, броят, силата, мястото на ударите, средството с което са нанасяни ударите, както и проявеното отношение към жертвата. Установено е по делото, че подсъдимите и останалите техни съучастници са нанесли множество удари, с наслагване, със значителна сила, голям интензитет, в областта на главата , шията и крайниците на жертвата- само в областта на главата са установени седем такива, тежката шийна трамва, както и уврежданията по крайниците, като две от счупванията по тях може да са получени при защитни действия.Пострадалият е агонизирал, изпитвал е силни болки и страдания,поради което съдът прие, че деянието е извършено от подсъдимите по особено.

Пострадалият е агонизирал, изпитвал е значителни болки и страдания и е останал да лежи в локва кръв, като всички участвали в побоя над него са се оттеглили.

Съдът не прие, че деянието е извършено при наличието на квалифициращия признак на чл. 116, ал.1, т.11 пр.1 НК.

За да стигне до този извод, съдът прецени, че конкретните факти, установени относно начина на осъществяване на деянието и съответните противоправни действия, извършени от подсъдимите, не представят хулигански почин като подбуда за възникване на убийството. Хулигански подбуди са налице, когато определящият мотив на дееца за това престъпление е чрез деянието си да покаже явно неуважение към обществото и да демонстрира грубо незачитане на установените социални ценности и ред за обществото.По настоящото дело са налице и данни за предишни влошени взаимоотношения между двата рода, този на подс.З., известен като рода на „З.“ и този на постр.А.Х., известен като рода на „Лъкитата“.

Действително, макар и осъществен на улицата, побоят не е целял предизвикване възмущение в обществото.Обвинението в тази си част е недоказано,поради което съдът оправда двамата подсъдими по посочената правна квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 11 от НК.

За неоснователни, съдът намери възраженията на защитата, че подсъдимите са били поставени в условията на неизбежна отбрана или, че е превишил пределите й.Приетите за установени факти по делото не дават възможност да се стигне до подобен извод – сбиването, според този състав е предизвикано именно от двамата подсъдими, които не могат да черпят права от собственото си противоправно поведение.В инцидента пострадалия, опитвайки се да ги отблъсне е произвел изстрелите с газ-сигналното оръжие, довело до припадъка на свидетелите от семейството на подс.З..Разменени са удари между него, пристигналият свидетел в.Х.Х. и подс.З., последвани с нанасянето на първия удар по главата на пострадалия от страна на подс.Г., падането на земята на пострадалия и последвалата намеса на техните съучастници /неустановени по делото/, както и последващо нанасяне на удари по пострадалия, вече повален на земята от страна както на двамата подсъдими, така и на останалите съучастници.При нанасянето на последващите удари по пострадалия /паднал на земята и предпазващ се/, нападението спрямо този подсъдим, ако се приемат действията на пострадалия за такива, е било преустановено и не е била налице възможност за възобновявяването му, предвид установения числен превес на нападателите спрямо него.

Съдът в този си състав, намери, че извършеното страна на подсъдимите деяние не може да се квалифицира и като извършено в състояние на силно раздразнение по смисъла на чл. 118 НК и конкретно по отношение на подс.А.З..В този смисъл съобрази, че за тази квалификация не е достатъчно да се установи само предходно неправомерно поведение на пострадалия, а в резултат на това поведение деецът да е доведен до изключително емоционално състояние, характеризиращо се със стеснено съзнание, овладяно до такава степен от емоциите, че да не може правилно да възприема действителността и да реагира адекватно.Такова състояние по отношение на този подсъдим от допълнителната КСПЕ не установява.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали неговия общественоопасен характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици.Вината като субективно психическо отношение на дееца към престъпния резултат намира своето обективно проявление в действията на извършителя, в неговото цялостно поведение, а поведението на подсъдимите З. и Г., както и на неустановените лица, също техни съучастници, сочи, че в съзнанието им са били оформени ясни представи, че нанасят удари по жизненоважна част, които могат да причинят смърт, като са нанасяли множество удари с или върху твърди, тъпи предмети / като дървен инструмент с метална част, сопи, бокс/ в областта на главата на постр.А.Х., които са причинили описаните по-горе травматични увреждания довели до смъртта на пострадалия.

При тези фактически данни, съдът намира, че подсъдимите съвсем ясно са осъзнавали обстоятелството, че с тези удари, с тези предмети, в тази част на човешкото тяло, с такава сила, причиняват телесни увреждания, които са несъвместими с живота. Поведението им потвърждава изводите на съда, че те са целели именно смъртта на пострадалия.

По вида и размера на наказанието:

За извършеното от подсъдимите А.З. и А.Г. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр.2-ро и 3-то във вр.с чл. 115, във вр. с чл. 20, ал. 2 законодателят е предвидил наказание "Лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна".

При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и съответно на всеки един от двамата подсъдими, подбудите за извършването на деянието, както и всички обстоятелства, които имат значение за определяне тежестта на наказателната отговорност.Като подбуди за извършване на деянието съдът прие и за двамата подсъдими, желанието да лишат от живот пострадалия, за това, че е дръзнал да им се противопостави.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия А.З., съдът отчете, като смекчаващи отговорността обстоятелство: чисто съдебно минало. За отегчаващи отговорността му обстоятелства: ръководната му роля при извършване на деянието, проявената упоритост за постигане на престъпната цел - умъртвяването на пострадалия, жестокото отнемане на живота на млад човек на 26 години, баща на две деца.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия А.Г., съдът отчете, като смекчаващо отговорността обстоятелство: чисто съдебно минало. За отегчаващи отговорността му обстоятелства: наличието на упоритост за постигане на престъпната цел- умъртвяването на постр.А.Х., отнет е животът на млад човек на 26 години,баща на две деца.

Като прецени подчертаният превес и относителната тежест на отегчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимите З. и Г. и ролята на всеки от тях при осъществяване на деянието съдебният състав прие, че за постигане на целите по чл. 36 от НК - да се поправят и превъзпитат осъдените към спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху тях и да им се отнеме възможността да вършат други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, на подсъдимия А.З. следва да бъде наложено наказание по вид „лишаване от свобода“ в размер на 18 години и шест месеца, при първоначален строг режим на изтърпяването му в затвор.По отношение на подс. А.Г., съдът намери, че следва да бъде наложено наказание също „лишаване от свобода“ в размер на 18 години, при първоначален строг режим на изтърпяването му в затвор.

На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът приспадна от наложеното наказание фактическото задържане на двамата подсъдими по време на наказателното производство ,както следва: за подсъдимия А.А.З.-задържане под стража, считано от 23.07.2015г. до 10.03.2016г., както и времето от 11.03.2016г. до постановяване на присъдата, през което по отношение на същия е взета мярка за неотклонение“домашен арест“ и за подс.А.Г., задържането под стража, считано от 31.07.2015г. до 31.03.2016г.

При този изход на делото, съдът възложи в тежест на подсъдимите заплащането на направените по делото разноски.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕН-СЪДИЯ:

ДГ