Мотиви към Присъда № 46 от 17.10.2018г. по НОХД №433/2017г.по описа на РОС.

Срещу подсъдимата Т.С.Х.-Г., ЕГН – ********** е внесен обвинителен акт за това, че :

На 12.11.2016 год. в землището на с. Осенец, обл. Разград, на път 1-2 км. 54+720 м. в посока от гр. Разград към гр. Русе, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил “Рено Сценик” с рег. № ***, нарушила правилата за движение - чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - не изпълнила задължението си като водач на пътно превозно средство да бъде внимателна и предпазлива към уязвимите участници в движението каквито са пешеходците; чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП - като водач на МПС не изпълнила задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и при избиране скоростта на движение да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Като водач не изпълнила задължението си да намали скоростта и да спре, при възникналата опасност за движението; чл. 116 - като водач на МПС не изпълнила задължението си да бъде внимателна и предпазлива към пешеходците; чл.77 от ЗДвП - Като водач на МПС не изпълнила задължението си при заслепяване да намали скоростта и при необходимост да спре“, чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП - като водач на МПС се е движела по пътя с пътно превозно средство, което не е било технически изправно, в резултат на което по непредпазливост причинила смъртта на С. ц. С. *** - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в” вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Пострадалите, наследници на починалия С.С., Д.Н.С., преживяла съпруга, П.С.П. и М.С.М., дъщери са конституирани като частни обвинители.Първата от тях се представлява от повереник адв.С.Д. ***, а втората и третата от повереници адв.М.Б. и адв.С.М. ***.

В хода на съдебното производство не са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове.

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение, със същата правна квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Счита, че безспорно са установени описаните нарушения на правилата за движение, които са в причинна връзка с настъпилото ПТП и причинения вредоносен резултат, както и, че е налице съпричиняване на същия от страна на пострадалия.Предлага наказанието на подсъдимата да бъде определено от съда към минимално предвидения от законодателя размер, поради превес на смекчаващите вината обстоятелства, чието изпълнение да бъде отложено на осн.чл.66 от НК.По отношение на чл. 343г НК, счита,че подсъдимата следва да бъде лишена от право да управлява МПС за срок 2 години.

Адв. Д. - повереник на частния обвинител Д.Н.С. счита, че по делото е безспорно доказана вината на подсъдимата , като поддържа и изложеното от прокурора.Не сочи конкретни параметри по отношение на наказанието и лишаването от право по чл.37,т.7 от НК.

Поверениците на частните обвинители П.П. и М.М., адв.Б. и адв.М. застъпват становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин, като втората от тях счита, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 4 години , а лишаването от управление на МПС да е за срок от 5 години.

Частният обвинител Д.С. не заявява самостоятелно становище.

Адв. Ю.Г. *** - защитник на подсъдимата счита, че подзащитната му следва да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение, тъй като не е нарушила нито едно от задълженията си по ЗДвП, посочени в обвинителния акт.

Подсъдимата Т.Х.-Г. се счита за невиновна, тъй като не е видяла пострадалия.

Разградският окръжен съд, след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразено и със становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата а Т.С.Х. - Г. е родена на *** ***, с висше образование, работи, омъжена, неосъждана. Същата е правоспособен водач на МПС, категория „АМ”„В1” и „В” и не са й налагани наказания за нарушения на ЗДвП.

Вечерта на 12.11.2016г. подсъдимата Т.С.Х. - Г. се движела с управлявания от нея л.а. „Рено Сценик” с английски рег. № N11 52 САУ по път I - II, в посока от гр. Разград към гр. Русе. Времето било ясно, в тъмната част на денонощието, а видимостта нормална за конкретните пътни условия. Предвид това, че пътят не бил осветен, подсъдимата управлявала автомобила с включени дълги светлини на фаровете, а при появата на насрещно движещи се превозни средства тя превключвала на къси светлини. Автомобилът бил с дясно разположение на волана за управление и след внасянето му в страната не била извършена замяна на отделните елементи от фаровете, като същите не били регулирани така, че да съответстват на асиметричното европейско светлинно петно за дясно движение. С включени къси светлини на фаровете разстоянието на видимост по продължението на ивицата на движение на автомобила било 42,5 м. Около 21,00 часа подс.Т.Х. - Г. се намирала на пътен километър 54+720, в землището на с. Осенец, обл. Разград. В този участък пътното платно било с ширина 10 м, покрито с едрозърнест асфалт, сухо, без повреди и неравности. Движението било организирано двупосочно, с три ленти. Първата лента от дясно наляво по посока гр. Русе била разделена от средната лента с хоризонтална маркировка М1 - единична непрекъсната линия, а средната лента била разделена от лявата лента с маркировка МЗ единична прекъсната линия.

Първата лента била предназначена за движещите се в посока гр. Русе превозни средства, а средната и лява за превозните средства движещи се в посока гр. Разград. Обвиняемата управлявала автомобила с включени дълги светлини на фаровете, а скоростта й на движение била 74,16 км/ч. В един момент срещу нея се появил автомобил, неустановен по делото, при което тя превключила светлините от дълги на къси.Непосредствено преди разминаването между тях водача на насрещния автомобил превключил светлините от къси на дълги и тя била заслепена за кратко.Въпреки заслепяването, подс.Т.Х. - Г. не предприела никакви действия за намаляване на скоростта на движение на автомобила или неговото спиране. Напротив, тя продължила да го управлява със същата скорост, като единствено превключила светлините от къси на дълги.

В същото време и на същото място пострадалият С.С. вървял пеш в дясната лента/предназначена за движещите се в посока гр. Русе превозни средства/, на разстояние около 2,03 м от десния й край.С. бил нисък на ръст, облечен с тъмни дрехи и се прибирал към дома си в село Езерче, обл. Разград, след посещение на питейно заведение в гр. Разград.Подсъдимата видяла пострадалия С., който се намирал в нейната лента за движение, обърнат с лице към управлявания от нея автомобил,непосредствено преди удара.Поради скоростта на движение и близкото разстояние от което възприела пострадалия, подс.Х.-Г. не могла да реагира по никакъв начин и последвал удар между автомобила и пешеходеца.Същият първоначално настъпил с левия край на автомобила, като пострадалият изхвърчал във въздуха, превъртял се с тялото си през предния капак, като счупил с глава предното обзорно стъкло в лявата част. От силата на удара постр.С. получил множество тежки увреждания на главния мозък и починал на място.От придобитата от удара скорост тялото на С. било отхвърлено напред и наляво, в лентите за насрещно движение. След удара подсъдимата отбила автомобила встрани от пътя и се свързала от мобилния си телефон с дежурния оператор на телефон 112, като го уведомила за настъпилото пътно - транспортно произшествие. Малко след това на място пристигнали дежурни полицейски служители от ОД на МВР - Разград и екип на ЦСМП при МБАЛ „Св. Иван Рилски” - Разград, който констатирал смъртта на пострадалия С.С.. На място пристигнал и дежурен разследващ полицай, който в присъствието на поемни лица, лекар и на технически помощници извършил оглед на местопроизшествието. При същия на различни места по пътното платното били намерени и иззети различни детайли от автомобила на подсъдимата - пластмасови части с неправилна форма /тъмнозелени на цвят/, части от преден фар и калник, части от преден фар, датчик, фасонка, парчета стъкла с неправилна форма, перо от чистачка, пластмасови части /парчета/, както и обувките, мобилния телефон, портфейла и тефтерче с документи и бележки на пострадалия С.. Подсъдимата била изпробвана за наличие на алкохол от служител от ОД на МВР - Разград с техническо средство „Алкотест Дрегер“.Бил й връчен и талон за медицинско изследване № 0019301/12.11.2016 г. и малко преди полунощ тя посетила спешното отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски” - Разград. Там й била взета кръвна проба, която била изпратена за изследване за наличие на алкохол в химическата лаборатория на НТЛ при ОД на МВР - Разград.

След приключване на огледа, трупът на С., който бил намерен върху маркировката МЗ, на 76 м. преди приетия в протокола за оглед на местопроизшествие ориентир /стълб на крайпътна мантинела, разположена вдясно на пътя/, бил транспортиран до ОСМ при МБАЛ „Иван Рилски” - гр.Разград - за извършване на аутопсия.

Видно от заключението на вещите лица по назначената в хода на разследването комплексна съдебномедицинска експертиза на трупа на С. ц. С., при извършения оглед и аутопсия била установена съчетана травма с два вида увреждания - прижизнено и послесмъртно причинени.

Прижизнени увреждания:

- черепно - мозъчна травма - многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и основата, счупвания на лицевите кости, разкъсно - контузии рани по главата, разкъсване и евакуация на голяма част от главния мозък извън черепната кухина;

гръдна травма - многофрагментно счупване на ребра,кръвонасядане по опорака на червата.

Послесмъртни увреждания:

- прекъсване на гръбначен стълб в поясната област;

- конструкционно счупване на костите на таза;

- разкъсвания по белодробен паренхим, разкъсване на черен дроб, бъбреци и пикочен мехур;

- счупване на костите на подбедриците на двата крака в близост до глезените;

От заключението се установява, че смъртта на С.С. се дължи на несъвместими с живота разкъсвания на главния мозък. Всички травматични увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди предмети с голяма кинетична енергия. Вещите лица уточняват, че локализацията на прижизнено получените увреждания дава основание да се приеме, че в момента на удара, пострадалият С.С. е бил изправен с лице към автомобила. Главата на С. се е ударила в части на превозното средство, като е възможно при този удар части от мозъчната тъкан да са останали на мястото на съприкосновението с автомобила. Смъртта настъпила в момента на получаване на черепно - мозъчната травма. Само по себе си прекъсването на гръбначния стълб в шийния отдел също водело до настъпване на смърт. Установените травми в областта на таза, корема и долните крайници били послесмъртни и е възможно да са получени от последващо прегазване от моторни превозни средства. Към момента на настъпване на смъртта, С.С. бил алкохолно повлиян, като установеното съдържание на етилов алкохол отговаряло на лека степен на алкохолно опиване.В хода на съдебното следствие е назначена допълнителна СМЕ, вещото лице по която е заключило,че …

Вещото лице по назначените химически експертизи не е установило наличие на етилов алкохол в изпратената за изследване проба кръв взета от подсъдимата Т.Х.-Г., докато при пострадалия С. ц. С. при извършения оглед и аутопсия и иззетата кръвна проба е установено наличие на 1,22 промила етилов алкохол.

Според заключенията на вещите лица по назначените в хода на разследването авто-техническа и комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертизи, които са изследвали тезата на подсъдимата, при двата й разпита като свидетел на 13.11.2016г. и допълнителните уточнения дадени от вещите лица в с.з.на 12.07.2018г., след дадени от нея обяснения на 06.06.2018г.се установява, че мястото на удара между управлявания от подс. Т. Х. - Г. автомобил и пострадалия С.С. по дължината на пътното платно е на около 89,71 м преди приетия в протокола за оглед на местопроизшествие ориентир /стълб на крайпътна мантинела, разположена вдясно на пътя/, а по ширината на пътното платно на разстояние около 2,03 м от десния край, считано по посока на движение на автомобила. Скоростта на движение на управлявания от подсъдимата автомобил, непосредствено преди произшествието и в момента на удара била 74,16 км/ч. По отношение на техническото състояние на управлявания от подсъдимата Т. Х. - Г. автомобил, който е с дясно разположение на волана за управление, вещите лица сочат,че непосредствено преди произшествието осветителната му система за къси светлини, от гледна точка на изискванията към светлинното петно при дясно движение не е била изправна и не е отговаряла на техническите изисквания за безопасно движение. При включени къси светлини на фаровете минималното разстояние на видимост за обвиняемата по продължението на ивицата на движение на автомобила в дясната пътна лента било около 44 метра/според поправката направена от в.л.С. в с.з. на 05.04.2018г./ При дълги светлини разстоянието на видимост по ширината на ивицата на движение на автомобила било около 155 м, а по цялата ширина на пътното платно в интервала от 150 до 155 м. При наличие на светлини от фарове на насрещно движещ се автомобил, в резултат на физиологично заслепяване разстоянието на видимост намалявало с 25%. и при включени къси светлини на фаровете то било 31,88 м. При определената скорост на движение от 74,16 км/ч., дължината на опасната зона за спиране на автомобила била 64,60 м.,поради което подсъдимата не е имала техническа възможност да избегне удара чрез спиране. Тя имала възможност да спре до мястото на удара единствено, ако при разминаването й с насрещно движещият се автомобил скоростта на този управляван от нея е била не по - висока от 44,21 км/ч.Вещите лица сочат, че при прав пътен участък, какъвто е и процесният светлините от фаровете на насрещно движещ се автомобил се виждали от достатъчно голямо разстояние, поради което водачът да съобрази, че разстоянието на видимостта му към тъмно препятствие на пътя ще намалее, поради физиологичното въздействие на светлината на насрещните фарове върху зрението му и своевременно да намали скоростта на движение преди това да се е случило.Застъпват,че пострадалият също е имал възможност да избегне удара, ако е вървял съгласно изискванията на ЗДвП, в левия край на пътното платно.Посочено е задължението на водача при движение в тъмната част на денонощието да съобразява скоростта си на движение с разстоянието на видимост в осветената от фаровете зона, за да може при необходимост да спре на това разстояние, като в случая подсъдимата като водач не е съобразила скоростта на движение на управлявания от нея автомобил с разстоянието на видимост, при наличие на светлини от фаровете, като приемат, че дори същата да е била заслепена от включените дълги светлини на насрещно движещ се автомобил, това заслепяване е било за кратко при разминаването им, като предвид скоростта, с която същата е управлявала автомобила, сама се е поставила в невъзможност да предотврати настъпването на произшествието чрез спиране или заобикаляне на пострадалия, когото е възприела непосредствено преди настъпването на удара.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимата, показанията на разпитаните свидетели, като същите не са преки очевидци на пътния инцидент, но някои от тях дават сведения за присъствието на пострадалия по-рано през деня в питейно заведение /С.С., М. Р./, движението на същия в посока с.Езерче, във време отпреди инцидента/М.М., Д.И., Е.И./,както и наличието на отбил и спрял лек автомобил и останалите за наличие на прегазен труп в платното в посока Русе-Разград след инцидента или изобщо нещо намиращо се в това платно.

Присъединените към делото на осн.чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства-протокол оглед на местопроизшествие и фотоалбум, декларация, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, копия на свидетелство за управление на МПС, лична карта и контролен талон, писма, пълномощни, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства, фотоалбум, приемо - предавателен протокол, докладна записка , копия на акт за смърт и удостоверение за наследници , талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, копие на АУАН, протокол за оглед на веществени доказателства, фотоалбум, протокол за доброволно предаване, фиш за спешна медицинска помощ, оптичен носител - СД, скица, приемо - предавателни протоколи, протоколи за оглед на местопроизшествие и приложените към тях фотоалбуми, протокол за оглед на труп, протоколи за химически експертизи също подкрепят изложената фактическа обстановка.

При така възприетата фактическа обстановка съдът счете за безспорно доказано, че с деянието си подсъдимата Т.С.Х.-Г. е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343, ал.1, б."В", вр. чл. 342, ал.1 пр.3 от НК.

Непосредствен обект на извършеното от подсъдимата Х.-Г. деяние са обществените отношения, чрез които се осигурява нормалното и безопасно движение на транспортните средства.

От обективна страна – на 12.11.2016 год. в землището на с. Осенец, обл. Разград, на път 1-2 км. 54+720 м. в посока от гр. Разград към гр. Русе, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил “Рено Сценик” с рег. № ***, нарушила правилата за движение на нарушил правилата за движение по пътищата, визирани нарушила правилата за движение - чл. 20, ал.2 от ЗДвП - като водач на МПС не изпълнила задължението си при избиране скоростта на движение да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и чл.77 от ЗДвП- като водач на МПС не изпълнила задължението си при заслепяване да намали скоростта и при необходимост да спре“, в резултат на което по непредпазливост причинила смъртта на С. ц. С. ***.

Подсъдимата е осъществила изпълнителното чрез управлението на автомобила,посочен по-горе в нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал.2 ЗДвП, като е шофирала, макар и с разрешена , но несъобразена с конкретните условия на видимост скорост -74.16 км./ч. /шофирала е в тъмната част на денонощието, извън населено място, в неосветен пътен участък, поради което видимостта е била намалена/, както и тези по чл.77 от ЗДвП- при налично заслепяване, макар и кратковременно от насрещно движещ се автомобил, не е предприела действия по намаляване на скоростта на движение или спиране на автомобила.Именно поради това не е могла да забележи своевременно движещия се в средата на нейното платно пешеходец С., по отношение на който съдът приема,че е бил предвидимо препятствие и който с поведението си е представлявал опасност за движението.

Съдът намери, че подсъдимата не е допуснала нарушения на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1, чл. 116 ЗДвП и чл.139,ал.1 от ЗДвП. Нормата на чл. 5 ЗДП не съдържа императивно правило, което да е нарушено.Съдът не споделя наличие на нарушение от страна на подс. Т.Х.-Г. на чл.20,ал.1 от ЗДвП, тъй като по делото не се установява тя да е губила контрол над управляваното от нея превозно средство. Не е нарушено и правилото на чл. 116 ЗДП, защото не се установява на мястото където е настъпило произшествието да има пешеходна пътека или друга сигнализация за преминаване на хора.Напротив пострадалият се движил в тъмната част на денонощието, на път с интензивно движение, върху пътното платно.Макар подсъдимата да е управлявала автомобил с десен волан, пригоден за ляво движение и не е установена замяна на отделните елементи от фаровете, така, че същите да са регулирани и да съответстват на асиметричното европейско светлинно петно за дясно движение, то съдът намира, че това несъответствие на автомобила не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.Ето защо подс.Т.С.Х.Г. бе оправдана да е нарушила правилата за движение,визирани в чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1, чл. 116 ЗДвП и чл.139,ал.1 от ЗДвП.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост, във вида на небрежност - подсъдимата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. При нормативно задължение да се движи със съобразена с конкретните условия на скорост, подс.Т.Х.-Г. се е движила с несъобразена скорост и по този начин са възникнали напълно предвидими за нея общественоопасни последици от извършеното деяние.

Съдът отчита, че престъплението е осъществено при условията на съпричиняване от страна на загиналия пешеходец С.С., тъй като същия се е движел върху пътното платно в нарушение на чл. 108, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП.

При определянето и индивидуализацията на наказанието на подсъдимата, съдът съобрази следното:

Транспортните престъпления са с висока обществена опасност,предвид изключително високият им брой.По отношение на конкретното деяние обаче съдът намира, че същото не се отличава с висока обществена опасност, предвид броя, вида и тежестта на допуснатите от подсъдимата нарушения на правилата за движение, конкретния съставомерен резултат – причиняване на смърт на едно лице и съпричиняването от страна на пострадалия на тази резултат.

Съобразявайки, че подс.Т.Х.Г. е с чисто съдебно минало,с дългогодишен стаж като водач на МПС,над 20 години, без допуснати нарушения на правилата за движение, съдът счете че същата е с изключително ниска обществена опасност.Съдът отчете и не на последно място и високия принос от страна на пострадалия С.С. в причиняването на вредоносния резултат.Съдът взе предвид и последващото поведение на подсъдимата след настъпването на ПТП- оставането й на място до пристигането на полицейските органи, оказаното на същите съдействие, изразеното съжаление за случилото се.Предвид изложеното съдът намери,че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства , които обосновават прилагане разпоредбата на чл. 55 от НК. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете. Причините за извършване на престъплението са незачитане на повелителните разпоредби на ЗДвП, регламентиращи правилата за движение по пътя, осигуряващи безопасността на участниците в движението, вкл. и на пешеходците, и управлението на лек автомобил от подсъдимата с несъобразена за конкретната пътна обстановка скорост.

Преценявайки преимущественото наличие на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира, че конкретните по вид и размер наказания на подсъдимия за така извършеното от него престъпление, следва да бъдат определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 б."в" от НК, като счита, че целите по чл. 36 НК по отношение на подсъдимата ще бъдат постигнати в пълна степен, като на същия бъде наложено наказание ПРОБАЦИЯ, включващо само задължителните две пробационни мерки, а именно: "Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или пред упълномощено от него длъжностно лице - два пъти седмично и "Задължителни периодични срещи с пробациоиен служител" за срок от ЕДНА ГОДИНА.

В съответствие с императивната разпоредба на чл. 343г от НК, съдът наложи на подсъдимата Т. Х. -Г. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.При определяне размера на това наказание съдът съобрази с не много високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, с ниската степен на обществена опасност на подсъдимата, както и със смекчаващите вината обстоятелства, посочени по-горе.

Съдът намира, че така наложените наказания са справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, достатъчни са за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимата, така и върху останалите членове на обществото.

Съдът, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК и като призна подсъдимата за виновна, я осъди да заплати в полза на ОД на МВР-Разград сума в размер на 1600,12 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство, в полза на РОС- направени в съдебното производство разноски в р-р на 753.02 лв.и в полза на частните обвинители П.П. и М.М. –разноски в р-р на 800.00 лв.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.

СЪДИЯ:

дг