Мотиви по Наказателно дело 92/2018г.

МОТИВИ към Присъда №2/15.01.2019 г., постановена по нох дело № 92/2018 г. по описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев

Окръжна прокуратура Разград е повдигнала обвинение против Х.Х.И. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че

На 11.09.2016 год. на път Ш-205, км 30+ 300 в посока с. Голям Поровец, обл. Разград - гр. Исперих, при управление на моторно превозно средство - т.а. “Ситроен Джъмпер” с рег. № ***, нарушил правилата за движение:

- чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - Като участник в движението по пътищата с поведението си създал опасности и пречки за движението и поставил в опасност живота и здравето на хората;

- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - Като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява;

- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - Като водач на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникналата опасност за движението;

- чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - Като водач, който ще предприеме изпреварване не изпълнил задължението си след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение;

- чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - Като водач, който изпреварва не изпълнил задължението си по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство;

- чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗДвП - Като водач, който изпреварва не изпълнил задължението си да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време;

- чл. 43, т. 1 от ЗДвП - Нарушил забраната за изпреварване на моторни превозни средства, като предприел изпреварване при ограничено разстояние на видимост, поради характера на пътя и по - малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение;

чл. 43, т. 4 от ЗДвП - нарушил забраната за изпреварване на моторни превозни средства, като използвал пътна лента за насрещно движение, без да може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, с което по непредпазливост причинил смъртта на Д. П. Ц., ЕГН - ********** от гр. Исперих.

Обвинението се подържа и в съдебно заседание от участващия по делото прокурор от ОП-Разград, като доказано по несъмнен и безспорен начин в хода на проведеното съдебно следствие. Прокурорът предлага съдът, след като признае подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение, да му наложи предвиденото за това деяние наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства, към предвидения минимален размер, като изтърпяването на така определеното наказание да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. На основание чл. 343г от НК, подсъдимия да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от две години.

В условията на алтернативност прокурорът предлага, в случай, че съдът намери, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин така, както е внесено и бъде прието, че не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между деянието и смъртта на пострадалия, да приеме, че са налице безспорни доказателства, за причиняване на средна телесна повреда на пострадалия, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето с опасност за живота- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, предл. 1 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. По отношение на алтернативното искане, прокурора предлага, съдът, след като признае подсъдимия за виновен, да му наложи предвиденото за деянието наказание лишаване от свобода към минималния размер, чието изтърпяване също да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание повереникът на частните обвинители също счита, че в хода на проведеното съдебно следствие, обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин така, както е внесено с обвинителния акт. При определяне на наказанието съдът да определи същото при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като наложи наказание лишаване от свобода в размер на четири години, както и да го лиши от право да управлява МПС за същия срок, на основание чл. 343г от НК.

Защитника на подсъдимия - адв. П. - пледира за оправдателна присъда. Счита, че в хода на проведеното съдебно следствие, обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Твърди, че пострадалия се движел по път от републиканската пътна мрежа в нарушение на правилата за движение по пътищата, с превозно средство, което е преправяно и не е технически обезопасено. В резултат на всичко това се стигнало до случайно деяние. В обвинителния акт липсвало описание на конкретни фактически действия, с които подсъдимия нарушил конкретни правила за движение по пътищата. На следващо място защитата сочи, че от събраните по делото доказателства не се установява наличие на причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия общественоопасен резултат. Защитника пледира, в условията на алтернативност, в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен, то това да бъде за причиняване на средна телесна повреда, както и че е оказал помощ на пострадалия, веднага след произшествието. При индивидуализация на наказанието, съдът да определи същото при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

В лично изявление подсъдимият И. заявява, че подкрепя казаното от защитника му.

В последната си дума подсъдимия И. заявява, че очаква правилно решение и милост. Живеейки в Германия не бил виждал такива превозни средства да се движат по пътищата. Ако пострадалия се движел по банкета, сигурно не би се стигнало до такъв резултат.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Подсъдимият Х.Х.И. е роден на *** ***, с основно образование, безработен, разведен, неосъждан (осъждан - реабилитиран по право), правоспособен водач на МПС, категория „В” и „АМ”.

Към 11.09.2016 г. пострадалият Д. П. Ц. бил на 86 г. За годините си той бил в относително добро здравословно състояние. Бил с високо кръвно налягане и сърдечна недостатъчност, но тези проблеми били овладявани от личният му лекар – св. Г.П.. Изписвани му били съответните медикаменти по рецептурна книжка. По веднъж в годината пролежавал в болница за настинки. Това състояние на пострадалия му позволявало да извършва земеделска работа, като се грижел за един декар двор в къщата където живеел, както и за лозе в с. Голям Поровец. Пострадалият Ц. притежавал самоходна машина/мотоблок/ и прикачено към нея ремарке, което било със спирачна система, стоп светлини и светлинни пътепоказатели/мигачи/, разположени встрани в задната част на ремаркето. Върху задният капак на ремаркето и калниците имало 2 бр. червени триъгълни и жълти правоъгълни светлоотразители. За управление на самоходната машина в предната част на ремаркето била монтирана седалка с облегалка.

На 11.09.2016 г. пострадалият Ц., синът му – св. В.Д. и зетя на последния, обрали лозето в с. Голям Поровец, поставили гроздето в пластмасови касетки, които натоварили в ремаркето. Около 10:30—10:45 часа, пострадалият Ц. тръгнал с мотоблока и натовареното ремарке към домът си в гр. Исперих, а св. В.Д. ***, но с автомобила си, в който бил и зет му, като по пътя го изпреварили.

Също на 11.09.2016 г. в землището на гр. Исперих, подсъдимият Х.И. се движел с управлявания от него т.а. “Ситроен Джъмпер” с рег. № *** по път III - 205, в посока от с. Голям Поровец, обл. Разград към гр. Исперих. Автомобилът бил технически изправен, като всички системи и агрегати работели в нормален режим. Пътното платно било покрито с асфалтова настилка, сухо, без неравности и повреди. Времето било ясно и с нормална видимост - в светлата част на денонощието. На км 30+300, в края на пътен участък с дължина около 300 м и приближаващ ляв завой, подсъдимият И. движейки се със скорост от 82.6 км/ч. застигнал самоходната машина (мотоблок) с прикачено към нея ремарке, управлявана от пострадалия Д. Ц.. В този участък движението било организирано двупосочно, с по една лента във всяка посока, разделени от единична непрекъсната линия, която поради износване слабо се виждала. Пътното платно било с ширина 7.00 м, като от двете страни имало банкети, всеки от които с широчина 1.8 м. Една част от десния банкет била покрита с чакъл, а останалата затревена. След банкета имало канавка с дълбочина 0.7 м и широчина 1.1 м. Тъй като скоростта, с която се движела управляваната от пострадалия Д. Ц. самоходната машина била ниска – 22.9 км/ч., подсъдимият И. решил да я изпревари. За целта той предприел маневра изпреварване, като плавно насочил автомобила към лявата за посоката му на движение лента и на съвсем близко странично разстояние от мотоблока. В момента в който се изравнил със самоходната машина срещу него, от наближаващия ляв за него завой, в насрещната му лява лента за движение се появил неустановен по делото лек автомобил, който се движел бързо. Подсъдимият И. преценил, че няма може да приключи успешно маневрата “изпреварване”, поради възникналата опасност от челен сблъсък с насрещно движещия се автомобил и решил да преустанови изпреварването, като върне изцяло управлявания от него товарен автомобил в дясната лента по посоката му на движение, като едновременно с това предприел аварийно спиране, като намалил рязко скоростта на автомобила до 27.6 км./ч. Независимо от това настъпил удар между предната дясна част на т. а. “Ситроен Джъмпер” и задната лява част на ремаркето, прикачено към мотоблока. Товарният автомобил запазил траекторията на движението си до окончателното му спиране. В резултат на възникналия между двете пътни превозни средства удар, мотоблокът се отклонил надясно, като напуснал пътното платно през дясната му граница, завъртял се на около 90 градуса и кормилният му лост попаднал в крайпътната канавка. Ремаркето се наклонило напред и надясно върху левия бряг на канавката, а пострадалият Д. Ц. изпаднал от седалката като се преобърнал в канавката. Междувременно край тях минал с автомобила си в посока гр. Исперих св. Д.Д., който в движение видял товарният автомобил, преобърнатия мотоблок и човек в канавката. Свидетелят Д. возел в автомобила и децата си, поради което не спрял, но се обадил на тел. 112 за произшествието, за пратят екипи, тъй като мястото е много опасно. Докато подминавал, на огледалото за обратно виждане той видял, че автомобил, който се движел срещу него в посока гр. Разград, спрял встрани до местопроизшествието. Преди да види всичко това св. Д. се разминал с насрещно движещ се автомобил, поради което след това изкоментирали със синът му, че най-вероятно буса не е могъл да спре заради насрещно движещия се автомобил и заради това ударил мотоблока, предвид завоя и ограничената видимост. В автомобила, който св. Д. видял да спира се движели свидетелката Г.Х. и нейни гости от гр. Варна-мъж и жена, като всички те отивали към гр. Разград. След спирането тримата се притичали, като св. Х. била последна. Видели, че в канавката има човек, на който те помогнали като го извадили от мястото, където го намерили. По същество гостите на св. Х. извадили пострадалия Ц. от канавката, без участието на други хора. Пострадалият Ц. бил контактен, но бил в шок. Свидетелката Х. предоставила телефона си на гостенина й, който се обадил на тел. 112 за случилото се. До пристигането на медицинските и полицейски екипи, притеклите се на помощ лица дали на пострадалия Ц. да пие вода, напръскали и лицето му, като му предоставили и мобилен телефон, за да се свърже с близките си. Малко по - късно на място пристигнали екипи от РУ на МВР - Исперих и на ЦСМП - гр. Исперих, както и роднини на пострадалия Ц.. Свидетелят М.Н. - полицейски служител- изпробвал подсъдимият И. за наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” със сериен № АК1Ж0059, което отчело нула промила алкохол в издишания въздух. На място пристигнал и разследващ полицай при ОД на МВР - Разград, който извършил оглед на местопроизшествието, за което съставил протокол и фотоалбум, като с това действие било поставено началото на досъдебното производство. Пострадалият Д. Ц. бил транспортиран до спешния медицински център в гр. Исперих, а оттам в МБАЛ – гр. Разград, където след извършена рентгенография се установило, че е налице счупване на първи и втори шиен прешлен, поради което още същия ден бил приведен за лечение в клиника по неврохирургия при МБАЛ “Света Анна” - гр. Варна. Докато бил в болницата, помощ му оказвали синът му св. В.Д. и дъщеря му П.Т.. По време на лечението медицинските специалисти предложили на св. В.Д. да бъде извършена оперативна интервенция на баща му, като самата операция била безплатна, но следвало да се заплатят 9000 лв. за импланти. Според лекуващия лекар прогнозата била несигурна, поради което близките не приели оперативна интервенция и била наложена шийна яка. След проведено лечение, на 16.09.2016 г., Д. Ц. бил изписан от болничното заведение. Лечението продължило в дома му в гр. Исперих под непрекъснатото наблюдение на сина му - свидетелят В.П.. Докато бил в домът си, пострадалия бил прегледан и от личния лекар – св. Г.П., във връзка с данни за повишено кръвно налягане. Въпреки положените усилия от лекуващите го лекари и грижите от неговите близки, на 29.09.2016 г. Д. Ц. починал.

Свидетелката Т.Ф. работела по това време като мед. Сестра в кабинета на доктор Г.П. и тя знаела, че пострадалия Ц. е пациент на д-р П.. На 30.0.2016 г. д-р П. не била на работа. В кабинета трябвало да бъде св. Ф.. Когато сутринта същият ден тя отишла на работа, заварила там близки на пострадалия Ц., които й казали, че той е починал и са дошли за смъртен акт. Тя попитала кога и къде е починал, прегледала досието му и видяла какви били заболяванията му. Без да отиде на място за да се увери в твърденията, тя издала съобщение за смърт, в което като причина записала “остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност. Свидетелката Ф. ***, където въз основа на издаденото съобщение, същия ден – 30.09.2016 г. бил издаден и Акт за смърт. Без да бъде извършена аутопсия на трупа на пострадалия, същия бил погребан, а в последствие близките отказали извършването на ексхумация.

На 20.10.2016 г. разследващия полицай назначил извършването на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, с вещо лице д-р Д.В.. Вещото лице изготвила заключение, изслушано и в съдебно заседание, според което в резултат на претърпяното ПТП на 11.09.2016 г. на Д. Ц. са причинени счупване на първи и втори шиен прешлен и нараняване на глава, шия, гръден кош. По своята медико - биологична характеристика счупването на шийни прешлени обуславя трайно затруднение в движението на врата за срок 6-9 месеца с прогнозно възстановяване на работоспособността след около 1 година. В своята съвкупност, всички описани в медицинската документация увреждания могат да бъдат получени при ПТП с изпадане от самоходна машина - мотоблок, след удар от товарен автомобил в задната част на прикаченото ремарке. Травмата в шийния отдел на гръбначния стълб може да бъде получена от удар отзад по шията или падане на глава. Със заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че е възможно причината за настъпилата смърт на Д. Ц. да се дължи на късни последици/усложнения от преживяната гръбначно - мозъчна травма, както и на друг остро настъпил инцидент. В съдебно заседание вещото лице сочи също така, че по отношение на пострадалия Ц. е имало данни за исхемичен проблем, предвид данните за стари микроисхемии, като с оглед възрастта му не би могло да се изключи и друг съдов инцидент извън исхемичния. Вещото лице допуска чисто хипотетично и теоретично възможност да бъде обсъждано и получаване на мозъчен кръвоизлив. Вещото лице допуска, поради залежаването, пострадалия да е развил пневмония. Допуска също така причина за смъртта на пострадалия да е и получен от него инфаркт.

Предвид заключението на вещото лице д-р В., в хода на проведеното съдебно следствие, съдът назначи тройна съдебно медицинска експертиза с вещи лица: д-р В.Д.- съдебен лекар, д-р П.Т. – специалист по неврохирургия и д-р М.П. – специалист по вътрешни болести. Според заключението на вещите лица в резултат на ПТП, пострадалия Ц. е получил следните увреждания: Счупване на лява и дясна половина на задна дъга на първи шиен прешлен и многофрагментно счупване на тялото на втори шиен прешлен и на “зъба“ на втори шиен прешлен с разместване на костните фрагменти по посока на гръбначномозъчния канал. Получените увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети е е възможно да се получат по описания по делото начин.. Счупването на костите на първи и втори шиен прешлен с разместване на костните фрагменти към гръбначномозъчния канал , независимо от прилаганото лечение, в голям процент от случаите , в ранен или по-късен етап, водят до настъпване на смърт и в този смисъл травмата е обусловила “постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота на пострадалия“. Същевременно този вид травми обуславят и трайно затруднение в движението на врата за период от 10-12 месеца, ако по време на оздравителния процес не настъпят обичайните за този вид травма застрашаващи живота усложнения. Според медицинската документация, Д. Ц. е изписан от болницата в стабилизирано общо състояние и назначено медикаментозно лечение за дома. Според вещите лица по случая от медицинска гледна точка са допуснати редица пропуски.След настъпването на смъртта не е извършено мъртвопроверителство, при което да се установи, че починалия и бил с травматични увреждания, получени при ПТП, като при наличие на такива е задължително информирането на органите на МВР, които следва да назначат СМЕ, за установяване причините за смъртта. Съобщението за смъртта не е написано от лице със съответната правоспособност. Не извършена своевременно и ексхумация на трупа, която при неустановена с категоричност причина за смъртта е задължителна. Липсата на аутопсия непосредствено след смъртта или извършването й след своевременна ексхумация изключват възможността за категорично установяване причината за настъпване на смъртта. Наличните медицински данни не са достатъчни за посочване на причинно-следствена връзка между телесните увреждания, получени при инцидента и смъртта. Получената гръбначно-мозъчна травма е предизвикала тежко, животозастрашаващо състояние, което най-вероятно е обусловило настъпването на смъртта. По време на пролежаването на Д. Ц. в болницата са били установени данни за следните заболявания: Хипертонична болест, Исхемична болест на сърцето, с прояви на застойна сърдечна недостатъчност, Хронична обструктивна белодробна болест, Мозъчно съдова болест с рентгенови данни за мозъчна атрофия и множество исхемии с давност в мозъчното вещество и Напреднали дегенеративни процеси по гръбначния стълб. Всяко едно от първите три заболявания, могат както самостоятелно да доведат до настъпване на смъртта, така и биха могли да доведат до тяхното обостряне в резултат на получените при ПТП травми.

В съдебно заседание вещото лице д-р П.Т. сочи, че поради липсата на категорични данни не може де се изключат като при причина за смъртта: инфаркт, белодробен тромб, масивен инсулт, ритъмно разстройство на сърдечната дейност.

От заключението на вещото лице по изготвената химическа експертиза е видно, че в иззетата от пострадалия Ц. проба кръв не е установено наличие на етилов алкохол.

Със заключенията на вещото лице по назначените в хода на разследването автотехническа и допълнителна автотехническа експертизи се установява, че скоростта на движение на автомобила, управляван от обвиняемия непосредствено преди произшествието била 82.6 км./ч., а в момента на удара била 27.6 км/ч. Скоростта на мотоблока с ремарке в момента на сблъсъка и непосредствено преди него била 22.9 км./ч. Опасната зона за спиране на т.а. “Ситроен Джъмпер” при конкретната пътно - транспортна обстановка била 69.3 м. Подсъдимият И. възприел възникналата опасност за движението когато се намирал на 65,2 метра преди мястото на удара. Водачът на самоходната машина - Д. П. Ц. не е могъл да възприеме визуално опасността от сблъсък с т.а. “Ситроен Джъмпер”, тъй като се е движил пред него и в същата посока, т.е. бил е с гръб към процесния автомобил. Поради това не би могло да се говори за техническа възможност за предотвратяване на ПТП чрез аварийно спиране от негова страна, още повече, че е управлявал мотоблока коректно, плътно в дясната част на дясната за движението му пътна лента. Подсъдимият И. управлявал товарния автомобил със скорост 82.6 км./ч., а скоростта, при която би могъл да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието е 78,5 км./ч. Подсъдимият И. възприел възникналата опасност за движението със закъснение и поради това самоходната машина е попаднала в опасната му зона на спиране. Това закъснение се обяснява с факта, че се е готвел да предприеме маневра „изпреварване” на мотоблока, която се е наложило да прекрати. Когато подсъдимият И. е предприел прекратяване на маневрата „изпреварване” разстоянието между неговия автомобил и мотоблока е станало по - малко от опасната му зона за спиране, поради което той не е могъл да предотврати сблъсъка, въпреки предприетото аварийно спиране.

Вещото лице е заключило също така, че не е налице пряка причинно - следствена връзка между скоростта на т.а. „Ситроен Джъмпер” непосредствено преди ПТП и неговото възникване, тъй като подсъдимият И. го е управлявал със скорост, която е била в рамките на разрешената за движение извън населено място (90 км./ч.) и пътната обстановка не е обуславяла технически причини за нейното ограничаване или намаляване. Вещото лице посочило,че подсъдимият И. не е преценил правилно дали разполага с необходимото надлъжно разстояние и видимост пред него за безопасно изпълнение на маневрата „изпреварване” на движещия се пред него мотоблок. Това е и посочената в експертизата основна причина за възникване на произшествието. Правилното поведение на този водач при конкретната пътна обстановка било да не предприема маневрата „изпреварване” до достигане на пътен участък, където е налице достатъчно надлъжно разстояние за нейното безопасно изпълнение. Не са констатирани неправилни действия от страна на пострадалия Д. Ц. както непосредствено преди, така и по време на възникване на ПТП.

Със заключението на допълнителната АТЕ е установено, че подсъдимият И. при установеното разстояние на видимост от началото на праволинейния участък на път Ш-205 в зоната на ПТП до мястото на удара, е имал възможност да завърши безопасно маневрата „изпреварване” на около 49 метра след края на правия пътен участък, т.е. в зоната на ограничена видимост за него. Това означава, че подсъдимият И. не би могъл да завърши безопасно маневрата „изпреварване” в рамките на процесния праволинеен участък от пътя. Основната причина за падането на водача Д. Ц. от седалката на ремаркето, прикачено към мотоблока е ударът от т.а. “Ситроен Джъмпер” и начинът на закрепване на елементите на мотоблока с ремарке и начинът на управлението му сами по себе си нямат пряка причинна връзка с падането на пострадалия. Мотоблокът и ремаркето били свързани по допустим от техническа гледна точка начин чрез механизъм, предвиден за прикачен инвентар. Движението му по републиканската пътна мрежа е разрешено от ЗДвП. Мотоблока не разполага с монтиран скоростомер, но за нуждите на експертизата е установено, че максималната скорост, която може да развие при движение по асфалтов път е 20-25 км./ч.

Очертаната фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства: Частично обясненията на подсъдимия И., показанията на свидетелите М.Г.Н., В.Д.П., Г.Н.П., Т.Ф.А., Г.А.Х., Д.И.Д., протокол оглед на местопроизшествие и фотоалбум, биографична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, съдебномедицинска експертиза и тройна такава, автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа експертиза, копие на акт за установяване на административно нарушение, копия на свидетелства за управление на МПС, за регистрация на МПС, контролен талон и полица на застраховка „Гражданска отговорност”, удостоверение за техническа изправност на ППС, справка за нарушител, копие на журнал за прием на пациенти в спешен център, копия на епикриза, направление за хоспитализация, температурен лист, лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок, талон за платена такса, декларации за информирано съгласие, фиш за спешна заявка, фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент в КДБ, допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ, фиш за спешна заявка, искане за рентгенологично изследване, искане за образно изследване, протокол за ултразвуково изследване, анамнеза, удостоверение за наследници, акт за смърт и съобщение за смърт, справка за съдимост.

Съдът не констатира съществени противоречия в описаните по-горе доказателства и доказателствени средства. В частност гласните доказателства са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Същите чрез взаимно допълване очертават картината на обстоятелствата преди по време и след настъпване на ПТП. Гласните доказателства кореспондират и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства и заключенията на назначените по делото експертизи. Съдът не кредитира дадените от подсъдимия обяснения, че той е оказал помощ на пострадалия веднага след произшествието, като участвал във ваденето на пострадалия от канавката. Събраните в хода на съдебното следствие допълнителни гласни доказателства във връзка с тези обяснения на подсъдимия, не бяха подкрепени, а напротив опровергани. В показанията си св. Г.Х. по несъмнен и категоричен начин заяви, че помощ на пострадалия веднага след произшествието оказали тя и нейните спътници, и никой друг. Съдът не споделя също така и обясненията на подсъдимия, че в този участък не е имало маркировка , която да забранява изпреварването. Тези негови обяснения се опровергават от протокола за оглед фотоалбума и заключението на вещото лице по АТЕ, според което макар и видима само на места, точно в този участък, където е станало ПТП, е имало маркировка с непрекъсната лента. Това обстоятелство ясно се вижда втората снимка от приложения фотоалбум.

Въз основа на така възприетата и установена фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият В.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 1 б."б", предл.1, вр. чл. 342, ал.1, предл. 3 от НК, за това че: На 11.09.2016 год., на път III-205, км 30+ 300 в посока с. Голям Поровец, обл. Разград - гр. Исперих, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил “Ситроен Джъмпер” с рег. № ***, нарушил конкретни правила за движение по пътищата, с което по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на Д. П. Ц., ЕГН - ********** от гр. Исперих, изразяваща се в счупване на лява и дясна половина на задна дъга на първи шиен прешлен и многофрагментно счупване на тялото на втори шиен прешлен и на “зъба“ на втори шиен прешлен с разместване на костните фрагменти по посока на гръбначномозъчния канал, обуславящи постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и трайно затруднение в движението на врата за срок от 10-12 месеца.

Непосредствен обект на извършеното от подсъдимия Х.Х.И. деяние са обществените отношения, чрез които се осигурява нормалното и безопасно движение на транспортните средства.

- От обективна страна са налице всички признаци на престъпния състав. Подсъдимият осъществил изпълнителното деяние на визирания в чл. 343, ал.1, б."б",предл. 1 вр. чл. 342, ал.1, предл. 3 от НК престъпен състав, като управлявайки МПС - “Ситроен Джъмпер” с рег. № *** нарушил правилата за движение:

- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - Като водач на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение не се съобразил с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникналата опасност за движението;

- чл. 43, т. 1 от ЗДвП – Като водач нарушил забраната за изпреварване на моторни превозни средства, като предприел изпреварване при ограничено разстояние на видимост, поради характера на пътя и по - малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение,

Престъпният резултат на осъщественото ПТП се изразява в причиняване от страна на подсъдимия на тежка телесна повреда на Д. П. Ц., на 86 г. със следните травматични увреждания: счупване на лява и дясна половина на задна дъга на първи шиен прешлен и многофрагментно счупване на тялото на втори шиен прешлен и на “зъба“ на втори шиен прешлен с разместване на костните фрагменти по посока на гръбначномозъчния канал, обуславящи постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и трайно затруднение в движението на врата за срок от 10-12 месеца.Квалифицирането на телесната повреда като тежка по смисъла на чл. 128, ал. 2, предл. последно от НК се извежда именно от заключението на тройната СМЕ, според което конкретните телесни увреждания обуславят постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалия. В други случаи увреждането на прешлени от гръбначния стълб се квалифицира като средна телесна повреда, но спецификата на настоящия случай, а именно с разместване на костните фрагменти по посока на гръбначномозъчния канал, обуславя по-тежката квалификация.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост, в вида на небрежност. Подсъдимият И.. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието- причиняването на средна телесна повреда на Д. Ц., но е бил длъжен, (съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП) и е могъл да ги предвиди.

- Съдът намира, че причинно-следствената връзка между осъщественото по непредпазливост ПТП поради нарушение на правилата на ЗДвП и причинената средна телесна повреда е безспорно доказана предвид анализираните по-горе доказателства. За подсъдимият И. ударът е бил предотвратим, ако той е съобразил скоростта с условията на пътя, с факта, че се движи в участък с ограничена видимост, с движещо се пред него с малка скорост превозно средство, с непрекъсната линия на маркировката, в който участък вероятността да се появи внезапно на пътя насрещно движещ се автомобил е налице. Имайки намерение да предприеме изпреварване, управлявайки МПС, подсъдимия И. не изпълнил задължението си, след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение. По същия начин той не изпълнил задължението си да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време. Освен това, в нарушение правилата за движение по пътищата, подсъдимия И. предприел изпреварване при ограничено разстояние на видимост, поради характера на пътя и по - малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение.

В процесния случай не е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, защото подсъдимият И. е бил длъжен и е можел да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

Съдът не споделя становището на защитата, че пострадалият Ц. се е движел по пътя в нарушение на правилата за движение по пътищата. Съгласно заключението на вещото лице по назначената АТЕ, мотоблокът и ремаркето били свързани по допустим от техническа гледна точка начин чрез механизъм, предвиден за прикачен инвентар. Движението му по републиканската пътна мрежа е разрешено от ЗДвП. Основната причина за падането на водача Д. Ц. от седалката на ремаркето, прикачено към мотоблока е ударът от т.а. “Ситроен Джъмпер” и начинът на закрепване на елементите на мотоблока с ремарке и начинът на управлението му сами по себе си нямат пряка причинна връзка с падането на пострадалия.

По делото не се установи по безспорен и несъмнен начин наличието на причинно-следствената връзка между осъщественото по непредпазливост ПТП поради нарушение на правилата на ЗДвП и настъпилата 18 дни по-късно смърт на Д. Ц.. Този извод съдът прави въз основа на единичната и тройната СМЕ, във всяка една от които вещите лица заявяват, че непосредствената причина за смъртта не може да се установи категорично поради неизвършване на аутопсия веднага след смъртта. Действително те заявяват, че при наличните медицински данни и установени увреждания с висока степен на вероятност може да се приеме причинно-следствена връзка между уврежданията, получени при ПТП и настъпването на смъртта. От друга страна обаче е очевидна разликата между изразите "висока степен на вероятност" и "категоричен извод", тъй като последният изключва дори минимално съмнение, докато при първият това не може да се направи. При това положение не може да се изключи и друга причина за настъпването на смъртта на Д. Ц., освен причинените му в резултат на ПТП травми, предвид и безспорните данни за други негови заболявания, някои от които, според вещите лица, също биха могли да доведат до летален изход..

Съгласно чл. 303 от НПК присъдата не може да почива на предположения и подсъдимият може да бъде признат за виновен само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Ето защо изхождайки от текста на тази разпоредба съдът призна за невиновен и оправда, на основание чл. 304 от НПК, подсъдимия Х. Хюсеи И. по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б."в", вр. чл. 342, ал.1, предл.3 от НК.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, намери, че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан за това, че е нарушил следните правила за движение по пътищата:

- По чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - Като участник в движението по пътищата с поведението си създал опасности и пречки за движението и поставил в опасност живота и здравето на хората. Тази разпоредба е обща и нейното нарушаване не е в пряка причинно-следствена връзка в настъпилия резултат. Като обща разпоредба тя ще намери приложение само в случаите, когато не е нарушена конкретна разпоредба от ЗДвП, която да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПНП и вредоносния резултат. В настоящия случай са нарушени конкретни разпоредби на ЗДвП, подробно посочени в осъдителния диспозитив на присъдата и по-горе в мотивите.

- По чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - Като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява. От една страна по делото липсват данни подсъдимият И. да не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС. Не се твърди, а и липсват такива данни, подсъдимият да е отклонявал вниманието си при управлението на МПС и/или да е губил концентрация при управлението. От друга страна, по подобие на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тази разпоредба също се явява обща и тя ще намери приложение при липсата на друго нарушение, което да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия неправомерен резултат.

- По чл. 20, ал. 2 от ЗДвП- Като водач на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението. От доказателствата по делото не се установява, скоростта, с която подсъдимият е управлявал МПС, да не е съобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство и с характера на интензивността на движението. От друга страна тези обстоятелства, при конкретиката по делото, също не са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и неправомерния резултат.

- По чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - Като водач, който изпреварва не изпълнил задължението си по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство. От данните по делото се установява, че практически в случая не имало момент в която двете ПТП-та да са се движели едно до друго, поради което да е било необходимо осигуряване на достатъчно странично разстояние.

- По чл. 43, т. 4 от ЗДвП – Като водач нарушил забраната за изпреварване на моторни превозни средства, като използвал пътна лента за насрещно движение, без да може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента. При описаната фактическа обстановка е установено, че практически подсъдимият И. не е навлизал с управляваното от него МПС в лентата за насрещно движение.

Относно определянето и индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид следното:

Съставът, по който е обвинен и признат за виновен подсъдимият Н., систематически е разположен в глава ХІ, раздел II - "Престъпления по транспорта и съобщенията". За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. чл. 343, ал.1, б."б",предл. 1 вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до четири години.

Съдът намира, че в случая са неприложими разпоредбите на чл. 78а, ал. 1-6 от НК, поради ограничението на ал. 7, предл. 2 от НК - с деянието е причинена тежка телесна повреда.

При определяне на наказанието съдът съобрази невисоката степен на обществена опасност на деянието и ниската степен на обществена опасност на дееца.

Отегчаващо отговорността обстоятелство е броя на нарушените правила за движение по пътищата. Съдът не споделя становището на държавното обвинение, че като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете множество наложени на подсъдимия наказания преди този случай. Това становище на прокурора се опровергава от приложената по делото справка за нарушител.

Смекчаващо отговорността обстоятелства е доброто процесуално поведение на подсъдимия, същият винаги се е явявал за осъществяване на следствени и процесуални действия макар още от започване на досъдебното производство да е бил трайно установен като местоживеене в чужбина, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни.

С оглед на горното съдът прие, че по отношение на подсъдимия следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, като съдът счете, че по този начин биха се постигнали целите на индивидуалната и генералната превенция. При наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание, за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 343г от НК, съдът наложи на подсъдимия И., също при превес на смекчаващите вината обстоятелства, наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

С оглед изхода да делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Х.Х.И. да заплати по сметка на ОД на МВР-Разград сумата 847.86 лв., представляваща разноски по досъдебното производство, а по сметка на ОС-Разград да заплати сумата 1189.88 лв., представляващи разноски за съдебното производство.

С оглед тези съображения съдът постанови присъдата си.

Председател:

ДГ