МОТИВИ към въззивна присъда от 17.12.2018г., постановена по ВНОХД № 352/2018г. по описа на РОС:

С Присъда № 346/03.09.2018г., постановена по НОХД № 13/2018г., Разградският районен съд е признал подсъдимата А.К.К., ЕГН **********, за виновна в това, че за времето от 01.04.2016г. до 31.10.2017г., в гр.Разград, след като е осъдена с Решение № 28/08.04.2009г. по гражданско дело № 413/2008г. по описа на Окръжен съд-Разград, влязло в сила на 09.07.2009г. и Протокол от 05.12.2012г. по гражданско дело № 164/2012г. по описа на Районен съд-Разград, да издържа свой низходящ - малолетното си дете Е. Ю.Б., роден на ***г., като му изплаща месечна издръжка в размер на 80.00 лева, чрез неговият баща и законен представител Ю.Б. Т. от гр.Разград, съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 19 месечни вноски за периода в общ размер на 1520.00 лева, като деянието е извършено в условията на повторност, предвид осъждането й с присъда №609/23.12.2015г.по НОХД №493/2015г. на РС-Разград, влязла в сила на 08.01.2016г. за престъпление по чл.183,ал.1 от НК, поради което и на основание чл.183, ал.4 във вр.с ал.1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК я осъдил на „Пробация, включваща следните пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една година и шест месеца.

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.

3. 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година и шест месеца, както и на обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по Радиовъзел гр. Разград.

Недоволна от присъдата е останала подсъдимата А.К. и чрез служебния си защитник адв. И.И. *** я обжалва като неправилна , незаконосъобразна и необоснована.Твърди се обективна невъзможност за изпълнение на задължението за издръжка, предвид на това, че подсъдимата не работи, няма доходи, както и имущество от което да се издържа, поради което е в невъзможност да изпълнява задължението си, водещо до субективна несъставомерност на деянието.Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата, или алтернативно изменение на същата с намаляване на срока на задължителните пробационни мерки за срок към минимума от 6 месеца, както и да несе налага факултативната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото.

Жалбата се поддържа от служебния защитник и в съдебно заседание.Подсъдимата К. не се явява и не заявява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград счита жалбата за неоснователна.Изтъква, че подсъдимата никога не се е регистрирала в Бюро по труда,т.е. никога не е полагала усилия да си намери работа, или съответно да й е отказано да й бъде предложена такава.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка, възприета и от районния съд:

Подсъдимата А.К. и свид.Юлиян Т. заживели на семейни начала от 2005г. От съвместното им съжителство на 19.01.2007г. се родило детето им - Е. Ю.Б.. След раждане на детето през 2008г. двамата се разделили, като първоначално детето живеело при майка си, но впоследствие упражняването на родителските права било предоставено на бащата.

С решение № 28/08.04.2009г. по гр.д.№ 413/2008г. по описа на Районен съд- гр.Разград подс.А..К. била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете Е. Ю.Б. в размер на 80 лева. Издръжката е следвало да се заплаща чрез неговия баща и законен представител - Юлиян Т.. Посоченото решение е влязло в сила на 09.07.2009 година.

Подсъдимата заплащала дължимата издръжка само няколко месеца, като след месец април 2016г. не е заплащала такава, като за времето от 01.04.2016г. до 31.10.2017г. включително подс.К. не била изпълнила задълженото си в размер на деветнадесет месечни вноски, чиято обща стойност е 1520.00 лева.Фактът на неплащане на дължимата за детето издръжка е потвърден и от показанията на неговия баща – св.Юлиян Т..

По реда на Наредбата за определяне реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, дължимата такава от подсъдимата К. на детето Е. Т. се изплаща от Община гр.Разград, считано от м.април 2016г.

От изисканите и събрани в хода на ДП справки, касаещи материалното и имотно състояние на подс.А.К., се установява следното:

-От писмо на ТД на НАП-Варна, офис гр.Русе, от 12.01.2017г. е видно, че подс.К. е имала четири регистрирани трудови договори за периода от 20.06.2008г. - 15.09.2010г. След този период няма регистрирани трудови договори. 

- Областна дирекция “Земеделие” гр.Русе - в писмо от 28.02.2017г./ е удостоверила, че при тях няма регистрирани данни за собственост на земеделски земи на името на подс.А.К..

Подсъдимата А.К. няма регистрация в ДБТ гр.Разград.

В службата по вписванията гр.Разград за периода от 01.06.2002г. до 24.10.2016г. за подс.А.К. няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания на сделки с недвижимо имущество.

Видно от писмо от 28.10.2016г. на Дирекция „Социално подпомагане”- гр.Русе, подсъдимата К. не е подпомагана с помощи по Закона за семейни помощи за деца, Закон за социално подпомагане, Закон за интеграция на хората с увреждания, Наредба № РД 07-5/16.05.2008г. и Наредба № Н-19/02.12.2008г, на същата не са изплащани и парични обезщетения за безработица, съгласно справката от ТП на НОИ гр.Разград от същата дата.

Подсъдимата А.К. е осъждана с присъда № 609/23.12.2015г. по НОХД № 493/2015г. на РС- гр.Разград, влязла в сила на 08.01.2016г. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като й е наложено наказание „Пробация“, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 1 година, с периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител, за срок от 1 година, поради което и възведеното й обвинение е за деяние, извършено в условията на „повторност“.

Установено е по делото , че към датата на разпоредително заседание/04.06.2018г./подсъдимата А.К. е била в напреднала бременност, отчетена от РС при определяне на наказанието и на 12.06.2018г. е родила дете - Л.А.К..

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна, Разградският окръжен съд намира следното:

Подадената от служебния защитник жалба се явява основателна.

Установената по делото фактическа обстановка не се оспорва от защитата на подсъдимата. Събраните по делото доказателства са непротиворечиви, взаимно се допълват и напълно съответстват помежду си досежно обстоятелствата, очертаващи външните особености на деянието и налагащи извода за обективната му съставомерност.По делото с оглед на доказателствената съвкупност безспорно се установява, че не са заплатени от страна на подсъдимата К. дължимите за периода от 01.04.2016г. до 31.10.2017г., деветнадесет месечни вноски за издръжка на малолетния й син Е. Ю.Б. от по 80.00 лв.всяка, в общ размер на 1520.00 лв.

В този смисъл извода на първоинстанционния съд, че подсъдимата А.К. е осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1 от НК се явява законосъобразен.Основните възражения на защитата са срещу правните изводи на районния съд, касаещи субективната съставомерност на деянието.Въззивната инстанция намира тези оплаквания за основателни, тъй като въпросът за наличието на умисъл при извършването на деянието е решен неправилно от първоинстанционния съд.

В мотивите към обжалваната присъда районния съд на първо място е посочил, че съгласно чл.82, ал.1 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.Приел е, че подсъдимата А.К. е могла да престира дължимата за малолетното й дете издръжка, предвид ниския й размер, съобразявайки, че за определен период от време след предходното й осъждане е започнала изплащането й и безпричинно след това е спряла същото, като е направен извод за наличието на пряк умисъл за престъпното бездействие.

Настоящият съдебен състав не споделя изложените по-горе изводи на първостепенния съд. Преди всичко е недопустимо да се смесват гражданско-правните предпоставки за възникване на задължението за изплащане на издръжка и предвидените в НК признаци от състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.

Съставът по чл. 183, ал. 1 НК изисква съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка. По делото е доказано, че подс. К. дължи такава и не я е плащала през инкриминирания период 01.04.2016г. - 31.10.2017г., но това, според този въззивен състав се дължи на обективна невъзможност. Тя не е работила, нямала е доходи, не притежава движимо или недвижимо имущество, което може да бъде осребрено. Поради това подсъдимата не е била в състояние да изпълнява задължението си, което обосновава субективна несъставомерност на деянието.Вярно е, че не е направила необходимите постъпки за "регистрация към бюрото по труда", но тази регистрация, според същността на понятието само подпомага търсенето на подходяща работа, но не гарантира трудова заетост на безработния.

По изложените съображения Разградският окръжен съд постанови въззивната си присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ