Делото е образувано по внесен обвинителен акт от прокурор в ОП Разград против С.А.А. ***, ЕГН ********** по обвинение за това, че:

На 18.01.2019 г. в гр. И., предложил и дал подкуп – пари в размер на 20 лв. на полицейски орган – младши автоконтрольор Н. И. Б. – служител при РУ МВР И., за да не извърши действие по служба – да не състави АУАН за установено административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, извършено от С.А.А. – престъпление по чл. 304а, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 304, ал. 1 НК.

На 18.01.2019 г. в гр. И. управлявал МПС – лек автомобил марка „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № ***, което не е регистрирано по надлежния ред – по реда на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и чл. 2 от Наредба №І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение … - престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал.1 НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението срещу подс. А. за престъпленията по чл. 304а НК и по чл. 345, ал. 2, вр с ал. 1 НК. Прокурорът счита, че в хода на съдебното следствие е установено по несъмнен, че подсъдимият, след като е бил спрян за проверка от органите на реда, е предложил и дал пари в размер 20 лв., за да не му бъде съставен АУАН и е установено, че подсъдимият е знаел,че управлява автомобил без застраховка „ГО“, налице е уведомление от ГФ, че автомобила е без застраховка и последица на това е дерегистрация на превозното средство, което става по силата на закона, съответно незнанието на закона не оправдава подсъдимия и същият е осъществил престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.

Прокурорът предлага да се наложат наказания на подсъдимия – за престъплението по 304а НК - една година лишаване от свобода, за престъплението по 345, ал. 2 вр с ал. 1 от НК наказание глоба в размер на 500 лв. На основание чл. 23, ал. 1 НК да се наложи най-тежкото наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 години, на основание 66 от НК, да се присъедини наказанието глоба 500 лв.

Подсъдимият С.А.А. дава обяснения. Твърди, че е дал парите, за да плати наложена му глоба по фиш и че не е уведомен, че е прекратена регистрацията на автомобила, че не е получавал уведомление от Гаранционен фонд. Подсъдимият А. твърди, че е изписал текст – „20 лв. ги дадох на полицая … за да не ми състави акт“, в протокола за оглед, по указание на служителите на полицията.

Защитникът на подсъдимия А. – адв. М. моли съда да признае подсъдимия за невиновен. Излага доводи, че обвинението се опира единствено на показанията на св. Б.. А разговор, какъвто той твърди, че е провел с подсъдимия не е имало. Според защитника подсъдимият, който неосъждан, страхлив човек, не е в състояние да откаже на орган на властта да изпълни разпорежданията му. Адв. М. счита, че не е установено уведомяване на подсъдимия за обстоятелствата, относно застраховката „ГО“ и дерегистрацията на автомобила. По тези съображения защитникът моли подсъдимия А. да бъде оправдан по повдигнатите обвинения.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Подсъдимият С.А.А. е български гражданин, роден на *** ***, с постоянен адрес в с. Д., където живее. А. е с основно образование, работи. Подсъдимият живее с Г. С., но нямат сключен граждански брак. А. не е осъждан.

Подсъдимият А. е правоспособен водач на МПС, категории А,В,М,ТКТ, АМ и притежавал свидетелство за управление на МПС валидно до 2022 г. (справка л. 43).

А. бил собственик на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № *** (справка и разпечатки от инф.система на л. 36-39 от ДП).

А. имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗК „Олимпик“ АД, но поради обявяването в несъстоятелност на дружеството, действието на всички застрахователни полици били прекратени. Във връзка с това, тъй като към 24.09.2018 г. автомобилът бил без валидна застраховка„Гражданска отговорност на автомобилистите“, „Гаранционния фонд“ изготвил уведомление до А., че ако не представи информация за сключен договор, то ще бъде уведомено МВР за прекратяване регистрацията на МПС.

Към 05.11.2018 г. „Гаранционния фонд“ уведомил МВР, че автомобилът е без застраховка и регистрацията на МПС била прекратена служебно към 08.11.2018 г.

На 18.01.2019 г. през деня, А., жената с която живее – св. С. и други лица, тръгнали с автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № *** тръгнали от с. Д. към с. В.. Подсъдимият управлявал автомобила. Пътят им минавал през гр. И.. Придвижвайки се по ул “***“ в гр. И., подсъдимият бил спрян за проверка от св. М., Д. и Д. - служители при РУ МВР гр. И., тъй като се движил без включени светлини.

Тримата служители на МВР изпълнявали възложените им служебни задължения - извършване на контролна дейност по Закона за движение по пътищата, на ул.“***“ пред дом № 95.

Св. М., който подал знак със стоп палка, за да спре автомобила „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег.№ ***, при проверка, установил, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация на МПС от 08.11.2018 г. и уведомил Оперативен дежурен при РУ МВР гр. И. и поискал съдействие.

На място били изпратени св. Н. Б. - мл.автоконтролор II - ра степен в група „Охранителна полиция“ и св. Т. Т. - мл. пол.инспектор в група „Охранителна полиция“ при при РУ на МВР – И. (справка на л. 31 от ДП). Свидетелите се движили със служебен автомобил „Киа Сийд“ с ДК№ ***.

Св. Б. извършил справка относно регистрацията на „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № *** и също установил, че автомобила бил със служебно прекратена регистрация, поради несключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Пред служителите на МВР подсъдимият заявил, че знае че автомобила е без застраховка, но тъй като го управлявал рядко се надявал на късмет.

Св. Б. казал на подс. А. да го придружи до служебния автомобил, за да състави акт за установеното административно нарушение. Св. Б. седнал на шофьорската седалка в служебния автомобил и пристъпил към съставянето на акт за установяване на административно нарушение серия Д, №769338/18.01.2019 г. за установено административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от „Кодекса за застраховането”.

А., за да не му бъде съставен акт, решил да даде подкуп на полицейския служител и започнал да обяснява на св. Б., че семейството му били безработни, са пита дали не можело да се направи нещо. На въпрос от страна св. Б. какво имал предвид, при което А. отвърнал, че искал да даде някой лев за да се почерпи и да не съставя акт. Свидетеля отвърнал на обвиняемия, че това което предлага е престъпление, като го помолил да преустанови с тези предложения. А. продължил да настоява да „почерпи“, заявил че няма да каже за това на никого.

Св. Б. продължил със съставянето на акта и поискал от А. да му представи талон за технически преглед. А. отишъл до автомобила си, върнал се при св. Б., до служебния автомобил и вкарал ръката си през отворения прозорец на автомобила и оставил банкнота от 20 лв. над волана. Св. Б. обяснил на А., че е извършил престъпление, задържал го и уведомил дежурен разследващ полицай при РУ на МВР И..

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на св. Б., Т., М., протокола за оглед, писмените доказателства.

В разрез с приетото от съда за установено са обясненията на подсъдимия, който твърди, че е оставил банкнотата, там където му указал служителя на МВР и то за да плати глоба.

Св. С. дава последователни и противоречиви показания: „На полицая дадох тези 20 лв. да плащам глобата“, след това „Лично аз не съм дала на полицая тези пари“. Самата свидетелка заявява, че е била уплашена – „станах в паника“, „в стрес“. Очевидно показанията и не отразяват достоверно събитията.

Съдът намира, че обясненията на подсъдимия, че е дал паричната сума, за да плати фиш са защитна теза и се опровергава от показанията на служителите на МВР. Освен св. Б., поведението на А. – да предлага пари, за да се почерпят е възприето и от св. Т.. Същият е чул и св. Б. да обяснява на подсъдимия А., че това представлява престъпление. Свидетелите са незанитересовани, нямат отношения с подсъдимия А. и показанията им са последователно, взаимно подкрепящи се.

Показанията на св. С. следва да се преценяват с оглед връзката й с подсъдимия. Освен това С. заявява, че тя е дала парите, за да бъде платена глоба, а не е възприела, че съпругът й е заявил това на служителите на МВР. Показанията й са непоследователни, оценени с оглед заинтересоваността й – недостоверни и не опровергават фактите, установени от показанията на св. Б. и Т. относно действията на подсъдимия по предаване на паричната сума и мотивите за предаването й на св. Б..

С деянието си подсъдимия А. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 304а, предл. 1 и 3 НК, тъй като на 18.01.2019 г. в гр. И., предложил и дал подкуп – пари в размер на 20 лв. на полицейски орган – младши автоконтрольор Н. И. Б. – служител при РУ МВР И., за да не извърши действие по служба – да не състави акт за установяване на административно нарушение за установено административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането. Престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че за извършено нарушениие ще му бъде съставен акт и за да мотивира служителя на МВР Б. да не изпълни задължението си – да състави акт за адм.нарушение като му даде дар – сумата 20 лв. Служителят на МВР Б. е полицейски орган, изпълнявал е задълженията си, съобразно длъжностна характеристика и график за разстановка на екипите (л. 31-33 и л. 40-41 от ДП).

Съставът на съда намира, че подсъдимият А. не е осъществил състава на престъплението по чл. 345, ал.2 НК. Безспорно е установено, че автомобил с прекратена регистрация е управляван от подсъдимия на 18.01.2019 г., но А. не е знаел, че е прекратена регистрацията, съответно престъплението не е извършени умишлено и А. не може да носи отговорност за него.

Поради това съдът оправда А. по обвинението в тази му част – за това, че на 18.01.2019 г. в гр. И. управлявал МПС – лек автомобил марка „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № ***, което не е регистрирано по надлежния ред.

Като съобрази, че подс. А. не е осъждан, че има добро процесуално поведение, че не се отличава със значителна обществена опасност, размера на подкупа, съдът намира, че са налице основанията на чл. 55 НК – смекчаващи обстоятелства, които правят и най-лекото предвидено в закона наказание несъответно на тежестта на извършеното и данните за личността на А. и наложи наказание пробация, при слните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, с периодичност два пъти седмично;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

и глоба в размер на 100 лева, съобразена с имотното състояние на А. (ниски доходи, посочени в декларация на л. 21).

Наказанието пробация е достатъчно и допринася за постигане на целите по чл. 36 НК – поправяне на А., като се превъзпита към спазване законите и добрите нрави. Протеклият наказателен процес и факта на осъждането са достатъчни, за да му се въздейства предупредително, както и за да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

На основание чл. 307а НК съдът постанови банкнотата 20 лв. да се отнеме в полза на държавата.

Съдия:

MH