МОТИВИ към Решение № 18 / 11.03.2019 г., постановено по а.н. дело № 50 / 2019 г. по описа на ОС-Разград, съдия – докладчик Лазар Мичев

 

 

       С вх. № 708/14.02.2019 г. в регистратурата на ОС-Разград е внесено от прокурор при Окръжна прокуратура – Разград, Постановление от 14.02.2019 г., с което се прави предложение по чл. 375 от НПК в следния смисъл:

      Обвиняемият по ДП № 330зм-186/2018 г. по описа на ОД на МВР-Разград Л.В.С. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 1,т. 6, предл. 2 и т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание.

      Постановлението се подържа и в съдебно заседание от вносителя – прокурор при Окръжна прокуратура – Разград, на посочените в него основания и с посочените предложения. По отношение размера на наказанието глоба предлага същият да бъде определен малко над предвидения в закона минимум.

        Защитникът на обвиняемия Л.В.С.- адв. К. – изразява становище за уважаване на предложението, с молба за налагане на административно наказание глоба към възможният минимум от 1000 лв.

        Обвиняемият С. в лично изявление заявява, че подържа заявеното от защитника му, както и че сам си е виновен.

        В последната си дума обвиняемият С. иска по възможност по-малка санкция.

        Разградският окръжен съд прецени събраните по делото доказателства и разгледа делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, на основание чл. 378, ал. 2 и ал. 3 от НПК, при което прие следното:

       От фактическа страна:

       Досъдебното производство е образувано срещу Л.В.С. с постановление от 26.11.2018 г.  за това, че за времето от 31.05.2016 г. до 13.03.2018 г. в гр. Разград, като съсобственик, управител и представляващ “Енергоефект 10“ ООД гр. Разград, в условията на продължавано престъпление и като данъчно задължено лице избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – данък върху добавената стойност в размер на 6 193.33 лв. и корпоративен данък в размер на 3096.66 лв., като потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП-Варна, офис Разград Справки-декларации за данък върху добавената стойност с вх. № №7001123151/10.06.2016 г., № 17001124601/03.07.2016 г., № 17001135060/04.11.2016 г, и №17001148354/07.04.2017 г. по описа на ТД на НАП, офис Разград, които се изискват на основание чл. 125, ал. 1 във вр. с чл. 87, ал.2 от ЗДДС и Годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък с вх. №170040039164/22.03.2017 г. и № 170040051972/13.03.2018 г., които се изискват на основание чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО:

Чл.125, ал.1 от ЗДДС - За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл.157.

Чл.87, ал.2 от ЗДДС - Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец

Чл. 92. ал.1 и ал. 2 от ЗКПО - Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

(2) Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице,

Като относно липса на реално осъществени доставки на стоки и услуги по данъчни фактури с № 61/31.05.2016 г., № 65/23.06.2016 г. № 66/26.10.2016 г., № 67/26.10.2016 г. и №107/30.03.2017 г., издадени от „ВИВАМЕЛ“ ЕООД гр. София;

-Използвал документи с невярно съдържания — данъчни фактури с № 61/31.05.2016 г., № 65/23.06.2016 г..2016 г., № 66/26.10.2016 г., № 67/26.10.2016 г. и № 107/30.03.2017 г., издадени от „ВИВАМЕЛ“ ЕООД гр. София и дневници за покупки към Справки — декларации за данък върху добавената стойност с вх. №№7001123151/10.06.2016 г.,

№ 17001124601/03.07.2016 г., № 17001135060/04.11.2016 г., № 17001148354/07.04.2017 г. по описа на ТД на НАП, офис Разград, с които удостоверил, че Енергоефект 10“ ООД, гр. Разград е получател по данъчни фактури с № 61/31.05.2016 г., № 65/23.06.2016 г. № 66/26.10.2016 г.,№ 67/26.10.2016 г. и № 107/30.03.2017 г., издадени от “ВИВАМЕЛ“ ЕООД гр. София, при водене на счетоводството и при предоставяне на информация пред органите по приходите и

- приспаднал, в нарушение на чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС

Чл. 68, ал.1, т. 1 и ал.2 от ЗДДС - Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; (2) Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем;

Чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС - Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:          1. данъка за стоките или услугите, които

доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;

Чл. 70, ал. 5 от ЗДДС - Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно;

-неследващ се данъчен кредит, като в Справки - декларации за данък върху добавената стойност с вх. №№ 7001123151/10.06.2016 г., № 17001124601/03.07.2016 г. № 17001135060/04.11.2016 г. и № 17001148354/07.04.2017 г. по писа на ТД на НАП, офис Разград в клетка 40 включил такъв в размер общо на 6 193.33 лв. и намалил годишният финансов резултата по ЗКПО, в нарушение на чл. 10, ал. 1 във в р. с чл. 26, т. 2 от ЗКПО

Чл. 10, ал. 1 от ЗКПО - Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Чл. 26, т.2 от ЗКПО - Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:

1.                 разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон,

-с което намалил размера на дължимия корпоративен данък в Годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък с вх.№ 170040039164/22.03.2017 г. и № 170040051972/13.03.2018 г. с общ размер 3096.66 лв., като общо данъчни задължения и по двата закона - ЗДДС и ЗКПО са в размер на 9 289.99 лв. и до внасяне на делото в съда данъчните задължения са внесени в бюджета заедно с лихвите - престъпление по чл. 255, ал.4 във вре с ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.2 и т.7 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК.

Обвиняемият Л.С. *** и се занимавал със строителен надзор, обследване на сгради, енергийна ефективност и др. подобни. Освен в лично качество, с няколко съдружника със същото се занимавал и под търговска фирма.

На 04.11.2010 г. е основано и регистрирано “Енергоефект 10“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Никола Пенев“ № 30, с четирима съдружници, измежду които и обвиняемия С., който освен това бил избран и вписан за управител на дружеството. На 22.10.2014г. фирмата била регистрирана по реда и за нуждите на ЗДДС. Фирмата имала наета счетоводна кантора в лицето на свидетеля  Снежана Карабелова. Последната изготвяла дневниците за покупки и продажби, както и ежемесечната СД по ЗДДС. Впоследствие ги представяла на обвиняемия С., който ги подписвал и подавал в НАП, като имал свой електронен подпис.

Дружеството имало продажби на услуги с по-висока цена, както и покупки на стоки и услуги на ниски цени. При данъчно облагане се получава по голяма печалба и съответно плащане на по голяма данък.

В началото на 2016г. обвиняемия С. се срещнал със свидетеля К. Р.Г.от гр.Шумен, който също се занимавал със строителни дейности, но нямал собствена фирма. По-рано Г.се сдобил от лицето П.Г.с кочан-бланки на фактури от името на “Вивамел“-ЕООД гр. София, касов апарат и и печат на фирмата. В разговор със свидетеля Г., обвиняемият С. установил, че първият може да му издава фактури с предмет услуга, срещу 10% от размера на данъка върху добавената стойност по фактурата. Така обвиняемият С. щял да намали финансовия резултат на представляваното от него дружество, с което щял да плаща минимален корпоративен данък и ще усвоява „ужким“ начисленото му ДДС.

През 2016 и 2017г. свидетелят Г.идвал на няколко пъти в гр. Разград след телефонни уговорки с обвиняемия, при които в седалището на “Енергоефект 10“ ООД били съставяни фактури с издател по тях “Вивамел“ ЕООД гр.София и получател – “Енергоефект 10“ ООД. Фактурите ръчно написвал свидетелят Й.Д./бивш полицейски служител/, като подписите под тях полагали - за изпълнител свидетеля К. Г., а за получател обвиняемия С..

Така през посочените две години са издадени 5 фактури, както следва:

№ 0000000061/ 31.05.2016г., № 0000000065/ 23.06.2016г., № 0000000066/ 26.10.2016г., № 0000000067/26.10.2016г.и № 0000000107/ 30.03.2017г. По тези фактури счетоводните показатели хронологично са следните:

      С цена 5416,67лева и ДДС в размер на 1083,33 лева, или общо 6500 лева; С цена 7800 лева и ДДС в размер на 1560 лева, или общо 9360 лева; С цена 7250 лева и ДДС в размер на 1450 лева, или общо 8700 лева; С цена 6500 лева и ДДС в размер на 1300лева, или общо 7800 лева и с цена 4000 лева и ДДС в размер на 800 лева, или общо 4800 лева Посочените фактури обвиняемия С. носел при свидетелката Карабелова, която ги вписвала в дневник покупки за съответния месец, и след съответни изчисления приспадала „уж платеното“ ДДС по тях. Впоследствие тези справки обвиняемия С. сам подписвал и ги подавал по електронен път към НАП-Разград. Гореописаните фактури се ползвали и за приспадане на данъчен кредит, дължим по ДДС, но по тях реално не са извършвани облагаеми сделки.

       Описаните 5 бр. фактури са включени от обвиняемия Л.С. в СД по ЗДДС за съответните месеци и със съответния данъчен кредит,както следва:

 

 

 

           

 

№

по

ред

Фактура №

Дата

Включена в СД №

Приспаднат

данъчен

кредит

Дължима сума по

ДДС

1.

0000000061

31.05.2016

17001123151

/10.06.2016

1083.33

1083.33

2.

0000000065

23.06.2016

17001124601

/03.07.2016

1560.00

1560.00

3.

0000000066

26.10.2016

17001135060

/04.11.2016

1300.00

1300.00

4.

0000000067

26.10.2016

17001135060

/04.11.2016

1450.00

1450.00

5.

0000000107

30.03.2017

17001148354

/07.04.2017

800.00

800.00

 

Всичко:

 

 

6193.33

6193.33

         

            Свидетелят К. Г.Р. не е имал официално пълномощно да представлява фирмата от името на която издавал фактурите “Вивамел” ЕООД гр. София. Неговият интерес се свеждал до получи процента от ДДС по съответната фактура, без да се интересува от реалността на сделката. При издаването на процесните пет фактури МОЛ на “Вивамел” ЕООД гр. София не е И.Н.. О 28.03.2016 г. едноличен собственик на капитала е В.И.Г., а от 18.05.2016 г. такъв е И.П.Т.и от 02.06.2016 г. съответна С.Е.Й.. Седалището и адресът на управление не са ул.”Джавахарлал Неру”,№ 28, ет.2, тъй като от 28.03.2016 г. са променени съответно на ул. “Антим I“ № 81-83 в гр. София, обл. София, общ. Столична. Независимо от това, че са посочени като еднолични собственици на капитала на “Вивамел” ЕООД гр. София, посочените лица не знаели за фирмата и нейната дейност, както не знаяли нищо и за “Енергоефект 10“ ООД гр. Разград.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която:

1. На 01.04.2016 г. в гр. Шумен, между “Енергоефект 10” ООД, като възложител и “„Вивамел” ЕООД гр. София, с адрес ул.”Джавахарлал Неру”, № 28, ет. 2, като изпълнител, представлявано от К.М., е сключен договор с предмет “ Да осигури обекти, подлежащи на обследване в Община Самуил за установяване техническите характеристики на общински сгради, енергийно обследване и изготвяне на технически паспорти на същите, както и да съдейства при измервателните дейности на 6 бр. общински сгради”.

На 14.08.2016 г. в гр.Шумен между “Енергоефект 10“ ООД, като възложител и „Вивамел”ЕООД, гр. София, с адрес ул. ”Джавахарлал Неру”, № 28, ет. 2, като изпълнител, представлявано от К.М., е сключен договор с предмет “Консултантска дейност относно осигуряване на обекти за проектиране по общински пътища в Община Антоново във връзка с активизиране на свлачища вследствие на силни дъждове в региона, включително разчистване на площадките и съдействие при геодезическите замервания - проекти: 4 бр. за общински пътища и 5 бр. за общински сгради в същата община”.

От Справка в Търговския регистър се установява, че от 28.03.2016г. едноличен собственик на капитала на „Вивамел”ЕООД, София е В.И.Г., а от 18.05.2016 г. такъв е И.П.Т.и от 02.06.2016г. такъв е С.Е.Й.. Седалището и адреса на управление от 28.03.2016 г. е в гр. София, обл. София, общ.Столична, ул. ”Антим I”, № 81-83. Към договора няма приложен документ за длъжността във фирмата на лицето К.М. и в качеството на какъв подписва договора / пълномощно или друг документ/.

На основание сключен договор между Община Самуил, като възложител и “Енергоефект 10” ООД, като изпълнител с предмет “Изготвяне на обследване за установяване на техническите характеристики, обследване на енергийна ефективност и изготвяне на технически паспорт на 6 бр. сгради” и извършените дейности, “Енергоефект 10” ООД издало на Община Самуил фактури № 134/20.05.2016 г. и №135/22.06.2016 г., които след това са включени в СД за ДДС и Дневниците за продажби за  м. май 2016 г. и за м.юни 2016г. От своя страна “Вивамел” ЕООД гр. София, издава на “Енергоефект 10” ООД фактури № 61/31.05.2016 г. и № 65/ 23.06.2016 г. с основание - консултантски услуги за обекти в Община Самуил и консултантски услуги при обследване на общински сгради, а на 31.05.2017 г. / една година по-късно/ е подписан Протокол за приемането на извършените дейности съгласно договора между „Енергоефект 10“ ООД и “Вивамел” ЕООД гр. София,

На основание сключени договори между Община Антоново - като възложител и „Енергоефект 10” ООД - като изпълнител, относно да изготвяни на 4 броя проекти ”Фаза ТП за общински пътища” и за изработване на технически проекти за основен ремонт на 5 обекта и за извършените дейности, “Енергоефект 10” ООД издава на Община Антоново фактури №                                 136/05.10.2016 г., № 137/05.10.2016.2016 г.,№ 138/05.10.2016 г. и № 139/05.10.2016.2016 г., включени в СД за ДДС и Дневниците за продажби м. октомври 2016 г.

От своя страна “Вивамел” ЕООД гр. София, издава фактури № №66/ 26.10.2016 г., № 67/26.10.2016 г.и № 107/30.03.2017 г. на “Енергоефект 10” ООД с основание - консултантски услуги при проектни дейности по общински пътища и проектантски услуги за строителни обекти в Община Антоново, а на 30.03.2017 г. е подписан Протокол между “Енергоефект 10” ООД и “Вивамел” ЕООД гр. София, за приемане на извършените дейности съгласно договора.

Издадените фактури от “Вивамел” ЕООД гр. София са с адрес в гр. София, ул. ”Джавахарлал Неру”, № 28, ет. 2, МОЛ - И.Н.. Към фактурите липсват приложени доказателства за извършване на консултантските услуги-приложени снимки, диплянки, доклади, документи за извършени разходи от К.М., доказателства за това, в какво се изразява оказаното съдействие при геодезическите замервания. Не са представени и доказателства, че лицето от фирмата, извършило консултантските услуги, има съответната квалификация за да извърши посочените от страните консултантски услуги . На 30.03.2017 г. е подписан Протокол между “Енергоефект 10“ ООД и “Вивамел” ЕООД гр. София, за приемането на извършени дейности, съгласно договора.

Независимо от наличието на договор, протокол и фактури от “Вивамел” ЕООД, гр.София, не може да се да се приеме, че е налице реалност на доставките. Договорът доказва само възникването на облигационни правоотношения между сключилите го страни, но не и изпълнението на договореното. За да се приеме че сключеният договор е реален, необходимо е не само да се установи сключването му, но и трябва да са налице документи, удостоверяващи реалното му изпълнение. Такива доказателства не са представени, а представеният приемен протокол не може да бъде приет за достатъчно доказателство, тъй като същият представлява твърдения на подписалите го страни и не дава информация за извършени реално конкретни и еднозначно определени дейности, съставляващи договорените консултантски услуги. Не става ясно какви точно услуги, по какъв начин и с какви ресурси са извършени.

От 28.03.2016 г. “Вивамел” ЕООД е с адрес на управление гр. София, обл. София, общ. Столична, ул. ”Антим I”, №81-83 и представляващ В.И.Г., а от 18.05. 2016 г. представляващ е И.П.Т.и от 02.06.2016 г.  представляващ е С.Е.Й. /по данни на ОД на МВР-Перник, последният живее в Р.Турция/.

Няма спор, че Община Самуил и Община Антоново са сключили договори с “Енергоефект 10” ООД, както и че е налице реалност на Изготвяне на    обследване за установяване на техническите характеристика, обследване на енергийна ефективност, изготвяне на технически паспорт на 6 бр. сгради, включително и  извършването на технически проекти от “Енергоефект 10” ООД, но те не се отнасят към посочените в сключените между възложителя и изпълнителя договори за консултантски услуги. Изпълнителят “Вивамел” ЕООД не е открит на посоченият от него адрес, не е извършвана проверка на счетоводството му, както и не са представени необходимите доказателства, удостоверяващи реалност на извършените услуги, които да доведат до извода за реалност на фактурираните консултантски услуги.

Консултантската услуга като разновидност на престацията по договор за услуга представлява възмездно предоставяне на интелектуален продукт, поради което е необходимо проучване, събиране, обработка и изготвяне на допълнителна информация с представяне на писмен доклад и специални знания. Наличието на сключени договори между “Енергоефект 10” ООД и Общините Самуил и Антоново не води до извода, че извършените дейности по договорите са извършени именно в резултат на оказаните консултантски услуги от страна на изпълнителя и в този смисъл издадените фактури от “Вивамел” ЕООД, не обосновават извод за реалност на услугата.

2.     Наличието на реална доставка на услуга по смисъла на чл. 8 от ЗДДС 2 кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит и начисляването на данък, при липса на реална доставка на услуга, е неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, което от своя страна е основание да не се признава на право на данъчен кредит.

От горното следва, че за да възникне и да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката, е необходимо наличие на реално осъществена облагаема доставка. При липса на такава, не е налице условието по чл. 68 от ЗДДС, определящ данъчния кредит като сума, която регистрираното лице има право да приспадне и респективно не възниква и право на данъчен кредит за получател на такава доставка, която съществува само документално, но не е реално.

С оглед на горното, по  издадените от “Вивамел” ЕООД фактури, включени в дневниците за покупки на “Енергоефект 10” ООД, не са налице доказателства за реално извършени консултантски услуги по смисъла на чл. 8 от ЗДДС и за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. При тези обстоятелства не са изпълнени условията за възникване на право на приспадане на данъчен кредит за “Енергоефект 10” ООД, а именно- наличие на облагаеми услуги, по които дружеството е получател и притежава данъчен документ за такива.

В случая се касае за издаване на данъчни документи без основание. Получените фактури сами по себе си не пораждат права, тъй като не са носител на достоверна информация, същите са безстокови и неистински. Налице са обстоятелствата по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по отношение на този доставчик - не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. В приложените протоколи за извършена дейност липсва посочване на доказателства в какво се изразяват извършените дейности, за да се осъществят тези консултантски услуги. Налице е посочване общо на “осигурил обекти”. Липсват доказателства относно кадровата обезпеченост на доставчика да извърши услугите, посочени в договорите и тези в приемните протоколи, тъй като от доказателствата следва да се приеме,че услугите са реално извършени.

За да има право на приспадане на данъчен кредит, т.е. дружеството да има право да приспадне сумата на дължимия данък по ЗДДС от данъчните си задължения за даден период е необходимо:

       - дружеството да притежава данъчен документ - чл.71 ,т.1 от ЗДДС;

       - да е настъпило данъчно събитие т.е. стоката да е прехвърлена или услугата да е извършена - чл. 25 от ЗДДС и

       - да има реално изпълнена облагаема доставка или услуга - чл. 68, ал. 1 от ЗДДС.

       При липса на реално осъществена доставка на услуги, не е налице условието по чл. 68 ЗДДС и не възниква и право на данъчен кредит за получател на такава доставка, която съществува само документално, но не е реално.

Размера на приспаднатия данъчен кредит за ЗДДС по издадените фактури от “Вивамел” ЕООД и размера на дължимия ДДС от “Енергоефект 10” ООД по получените фактури е следния:

 

№

по

ред

Фактура №

Дата

Включена в СД №

Приспад

нат

данъчен

кредит

Дължима сума по ДДС

1.

0000000061

31.05.2016

17001123151/10.06.2016

1083.33

1083.33

2.

0000000065

23.06.2016

17001124601/03.07.2016

1560.00

1560.00

3.

0000000066

26.10.2016

17001135060/04.11.2016

1300.00

1300.00

4.

0000000067

26.10.2016

17001135060/04.11.2016

1450.00

1450.00

5.

0000000107

30.03.2017

17001148354/07.04.2017

800.00

800.00

 

Всичко:

 

 

6193.33

6193.33

 

Видно от горната таблица, дължимия ДДС от “Енергоефект 10”ООД по неправомерно ползвано право за приспадане на данъчен кредит е в размер на 6 193.33 лв.

3.     Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който следва да посочи данъка на отделен ред, да включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията за този данъчен период, да посочи данъчния документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период. От това следва, че задължението за внасяне на ДДС по дадена доставка е на доставчика.

Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 и 2 от ЗДДС обаче допуска регистрирано лице - получател по облагаема доставка да отговаря за дължимия и невнесен данък, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен.

От получен отговор и СД по ДДС от ТД на НАП-София, изх. № 78-58- 1004/12.09.2018 г. се установява, че издадените фактури от “Вивамел” ЕООД гр. София на “Енергоефект 10” ООД, гр. Разград, № 0000000061/ 31.05.2016 г., №   0000000065/

23.06.2016 г.,   № 0000000066/26.10.2016 г., № 0000000067/26.10.2016 г. и № 0000000107/ 30.03.2017 г., не са включени в съответната СД за ДДС.

4. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

На основание чл.16, ал. 1от същия закон, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане,  данъчната основа се определя без да се вземат под внимание тези сделки.

Видно от алинея 2, т. 4 на същия член, за отклонение от данъчно облагане се смята и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

Съгласно чл. 26 от ЗКПО не се признават за данъчни цели: т. 2 - разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон и т. 3 - разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели.

Отчетените от “Вивамел” ЕООД гр. София като разход 5 бр. фактури, не доказват реални сделки, съответно са послужили за увеличаване на разходите и намаляване на годишния финансов резултат по ЗКПО за 2016г. общо с 26966.67 лв. и за 2017 г. с 4000.00лв., от там и размера на дължимия от “Енергоефект 10” ООД, гр. Разград корпоративен данък.

На основание чл. 26, т. 2 вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, финансовият резултат на “Енергоефект 10” ООД, гр. Разград следва да се увеличи за 2016 г. със сумата 26966.67 лв. и за 2017 г. със сумата 4000.00 лв. - разходи за консултантски услуги по издадени му от “Вивамел” ЕООД гр. София фактури, по които липсват реално доказани извършени услуги.

 

Така за 2016 г. при:

Деклариран финансов резултат                                             -2322.20

Определен корпоративен данък                                            -232.22

Внесен корпоративен данък                                                  -232.22

 

Следва да бъде:

Деклариран финансов резултат

-2322.20

Увеличение на финансовия резултат по чл. 26

-26966.67

Данъчна печалба

-29288.87

Корпоративен данък за внасяне

-2928.88

Внесен корпоративен данък

-232.22

Разлика за внасяне на КД

-2696.66

 

Така за 2017г.

 

Деклариран финансов резултат

-3655.75

Определен корпоративен данък

-365.58

Внесен корпоративен данък

-365.58

 

Следва да бъде:

 

Деклариран финансов резултат

-3655.75

Увеличение на финансовия резултат

-4000.00

Данъчна печалба

-7655.75

Корпоративен данък за внасяне

-765.57

Внесен корпоративен данък

-365.58

Разлика за внасяне на КД

-400.00

 

       Един от основните принципи по чл. 3, ал. 3 от е, че предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, при спазване изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.

Не е налице документална обоснованост, когато е използван неистински документ, документ с невярно съдържание или преправен документ, както и когато е използван документ, издаден от лице, което не съществува, установено със справка от съответния публичен регистър.

Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, което се изразява в прехвърляне право на собственост срещу насрещна престация, на основание сключена сделка, е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит, право да приспадне, декларирано в подадената справка-декларация.

За признаване на данъчен кредит не е достатъчно издаването на данъчни фактури, включването им в дневника за покупки и в СД за ДДС за съответния данъчен период при получателя на доставката, както и включването им в дневника за продажби и СД за съответния данъчен период при доставчика, отразяването им в счетоводството и начисляване на данъка като задължение към бюджета. Признаването на това материално право е свързано с установяване по несъмнен начин реалността на доставката, за което трябва да има доказателства, че стопанската операция е действително осъществена и да е настъпило данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС т.е. доставката на стоки или услуги да е извършена.

Едно от условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 71,т. 1 от ЗДДС, е лицето да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС. Но само счетоводното отразяване на фактурите вкл. и в отчетните регистри по ЗДДС, не е достатъчно, за да се приеме наличие на реално осъществени доставки по тях. Необходимо е те да се подкрепят и от други, макар и косвени доказателства за изпълнението на доставките. Сами по себе си отразени в счетоводството на фирмата, получените и издадени фактури не доказват по безспорен начин извършването на реални доставки.

Консултирането като дейност, съответно консултантската услуга се изразява в предоставяне на експертно становище, мнение, съвет и заключение по въпроси от определена област, по която лицето, осъществяващо услугата е специалист, съответно притежава необходимата компетентност,капацитет и умения. В случая липсват доказателства за конкретните дейности по предмета на договора и не може да се установи в какво се изразяват осигуряването на обектите, тъй като въобще не са ангажирани доказателства и доказателства за това, в какво се изразява оказаното съдействие при геодезическите замервания.

“Енергоефект 10” ООД притежава издадените фактури, но при извършения анализ на материалите в досъдебното производство не са установени писмени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на консултантските услуги- приложени снимки, диплянки, доклади,документи за извършени разходи от К.М. / лице, което не фигурира в регистрацията в търговския регистър на “Вивамел” ЕООД гр. София, няма приложено пълномощно за представител на дружеството/.

Механизмът, чрез който “Енергоефект 10” ООД гр. Разград е избягвало установяването и плащането на данъците е ползване и счетоводно отразяване на документи, за които не са налице данни, че са осъществени като услуги. Не са представени доказателства от, които да удостоверяват реалното извършване на консултантските услуги. Освен издадените фактури и счетоводното начисление на разхода и данъка, други доказателства за осъществяване на сделките липсват.

Първия собственик на “Вивамел” ЕООД от 11.11.2014 г. до 28.03.2016 г. И.И.Н., в обясненията си  потвърждава, че не е извършвал дейност с тази фирма, не притежава счетоводни документи, няма представа какви сделки са извършвани от името на дружеството.

В случая е налице фиктивен оборот по ЗДДС с цел даване право на друго лице, в случая “Енергоефект 10” ООД, да му бъде възстановен неправомерно данъчен кредит по ЗДДС. Така се стига до фиктивно увеличаване на разходите на “Енергоефект 10” ООД, респ. намаляване размера на годишния финансов резултат и намаляване размера на дължимия корпоративен данък.

Така с действията си обвиняемият Л.В.С., действащ като управител на “Енергоефект 10” ООД гр.  Разград получил, осчетоводил и включил в СД за ДДС фактури от “Вивамел” ЕООД гр. София с № 0000000061/31.05.2016 г., №

0000000065/23.06. 2016г.,  №0000000066/26.10.2016г.,№0000000067/26Л0.2016г.и №

0000000107/30.03.2017г., за            да завиши направените разходи и по този начин да намали данъчните задължения по ЗДДС, с което неправомерно е използвал правото за приспадане на данъчен кредит по ДДС в размер на 6193.33 лв. и да намали Корпоративния данък за 2016г. и 2017г. по ЗКПО общо в размер 3096.66 лв.

             От субективна страна обвиняемият  С. е действал при форма на вина -  пряк умисъл.

По този начин от обективна и субективна страна обвиняемия С. е осъществил престъпния състав по чл. 255, ал. 1, т.2, пр.1, т. 6, пр. 2 и т. 7 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

След приключването на разследването и преди изготвяне на предложението обвиняемият С. представил доказателства, според които на 30.11.2018 г. е платил дължими данък и по двата закона в общо размер на 9289.99 лева по сметка на НАП-Разград, а на 11.12.2018 г. и дължимите лихви за тях в размер на 1896,70 лева.

В резултат на това извършеното от обвиняемия С. деяние е преквалифицирано по чл. 255 ал. 4 във вр. 255, ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2 и т. 7 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Освен това обвиняемият С. *** на 19.12.2018 г. и копие от платежно нареждане от 10.10.2014 г., видно от което е заплатил наложената му глоба от 2500 лева по смисъла на чл.78а НК от Окръжен съд - Силистра по внох дело № 262/2013 г.,  в сила от 23.06.2014 г.

За това престъпление законодателят е предвидил две кумулативни наказания - лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева.

При тези обстоятелства съдът намери, че са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 78а от НК. Извършеното от обвиняемия С. деяние е умишлено и е наказуемо с лишаване от свобода до две години и друго по леко наказание – глоба. Обвиняемият С. е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, но предвид представените по делото доказателства за плащане в пълен размер на наложеното по внох дело № 262/2013 г. по описа на ОС-Силистра административно наказание глоба и съгласно разясненията дадени с т. 4 от ППВС № 7/1985 г. и ТР № 2/28.02.2018 г. на ВКС по т.д. № 2/2017 г. на ОСНК няма формална пречка за повторно приложение на чл. 78а от НК Причинените от престъплението имуществени вреди са възтановени.

Съдът като съобрази горното, след като призна обвиняемия С. за виновен в извършването на престъплението по чл. 255 ал.4 във вр. 255, ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.2 и т.7 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание – глоба. Съдът намери за справедлив размер на наказанието глоба сума в размер на 1300 лв. При определяне размера на наказанието глоба съдът съобрази добрите характеристични данни на обвиняемия, семейното му положение, трудовата му ангажираност и съдебното му минало.

В този смисъл съдът постанови решението си.

 

                                                                                  Председател: