Мотиви към Присъда от 22.03.2019г.по НОХД №108/2019г.по описа на РОС.

ОП - Разград е внесла обвинителен акт за разглеждане в РОС, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Р.П.Г., ЕГН********** за това, че : На 13.03.2019г. в с. Стражец, обл. Разград, дал подкуп - пари в размер на 14,78 лв., от които една банкнота с номинал 5,00 лв. със сериен № БЛЗ709567 и една банкнота с номинал 5 евро със сериен № УА0412653 869 с левова равностойност 9,78 лв. на длъжностно лице - полицейски орган-С. Г. С., на длъжност младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Разград при ОД МВР — Разград, с оглед на това М.Г.Д.— полицейски инспектор VI степен, в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ Разград при ОД на МВР Разград да не извърши действие по служба, а именно да не състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/,а именно неизползване на обезопасителен колан при управление на МПС - престъпление по чл. 304“а“,предл. 3 във връзка с чл. 304, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РОП поддържа повдигнатото срещу подсъдимия Р.Г. обвинение, така, както е формулирано в обвинителния акт, като заявява, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от приобщените по реда на чл. 373, ал.1 от НПК доказателства и доказателствени средства. По отношение на наказанията, представителят на държавното обвинение предлага наказанието "лишаване от свобода" да бъде определено към минимума, предвиден в закона от три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването му да бъде отложено за изпитателен срок от три години.Според представителят на РОП, на подсъдимия следва да бъде наложено и наказание "глоба", което предлага също да бъде ориентирано към размера на сумата 200 лева.Счита, че при индивидуализация на тези наказания следва да бъде отчетено от съда преобладаващото наличие на смекчаващите отговорността му обстоятелства – добрите характеристични данни за личността му и оказаното от него на досъдебното производство, съдействие за разкриване на обективната истина. Намира,че са налице предпоставките на чл.307а от НПК за отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението.

Защитникът на подсъдимия Р.Г. – адв.И.Ц. заявява становище, че не оспорва квалификацията на деянието, сочено в обвинителния акт.Отправя искане, на подзащитния му да бъде определено наказание лишаване от свобода в минимален размер, като към минималния размер му бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба.

В съдебно заседание подсъдимият Р.Г. се възползва от правото си по чл. 371, т.2 от НПК, като призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, след като прецени направеното от подсъдимия Р.П.Г. самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и доказателствата, събрани на досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, приема за безспорно установени, на основание чл. 373, ал.3 от НПК фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание обвинителния акт, съдът прие за установено по делото от фактическа страна следното:

Свидетелите М.Г.Д.и С. Г. С. са служители на МВР. Последната заемана от Драганов длъжност е „полицейски инспектор VI ст. в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление - Разград при ОД на МВР - Разград, назначен със заповед № 8121К-8760/12.12.2017г„ считано от 20.12.2017г.

Св. С. С. понастоящем заема длъжността младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление - Разград при ОД на МВР - Разград, назначен със заповед № 330з-648/03.04.2015г., считано от 09.04.2015г.

В качеството си на полицейски служители двамата свидетели имали типова длъжностна характеристика, според която в кръга на служебните им задължения било стриктно да следят за законосъобразното прилагане на административно - наказателните мерки. Заеманите от тях длъжности били посочени и в заповед № 8121з-515/14.05.2018г. /л. 37-38/ на Министъра на вътрешните работи, с която са определени длъжностните лица от МВР, които да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата, и във връзка с това да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на административни нарушения /АУАН/.

В изпълнение на Заповед № 330з-608/07.03.2019г. на директора на ОД на МВР - Разград и план за провеждане на специализирана полицейска операция на 13.03.2019г. свидетелите М.Д. и С. С., били дежурни по график и осъществявали контрол на пътното движение на територията на с. Стражец. На същата дата около 14,00ч. при движение със служебния автомобил по ул. „Слънчев бряг“, пред дом № 26, забелязали л.а. „Опел Зафира“ с рег. № РР 1327 ВС, управляван от подс.Р.П.Г.. Спрели го за проверка. Водачът пътувал сам.

Служителите поискали за проверка документите на подс.Г.. Уведомили го, че ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, тъй като управлява МПС без да е поставил обезопасителен колан, което е нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

След това полицейските служители влезли в служебния автомобил, като св. С. С. седнал на шофьорското място, а св. М.Д. на предна дясна седалка. Св. Драганов започнал да изготвя АУАН.

След като подс. Г. разбрал, че ще бъде санкциониран и ще му бъде съставен акт за установеното административно нарушение, се доближил до служебния автомобил, от лявата страна. През отворения прозорец на автомобила пуснал банкнота с номинал 5 лв., като казал „Айде, върнете ми документите, ще се оправим“. Св. С. му казал, че нещата се усложняват. При това подс. Г. хвърлил още една банкнота с номинал 5 евро на арматурното табло на служебния автомобил и казал „Айде върнете ми документите, какво толкова е станало“.

За случилото се полицейските служители сигнализирали дежурния в РУ гр. Разград и дежурен разследващ полицай, като на място била изпратена дежурната оперативна група, която извършила оглед на местопрестъпление. В хода на това процесуално-следствено действие били иззети 1 брой банкнота с номинал 5 лв. със сериен № БЛ 3709567 и 1 бр. банкнота с номинал 5 евро със сериен № УА0412653869. С протокола за оглед на местопроизшествието от 13.03.2019г. - първото действие по разследването, било образувано и настоящото бързо производство.

На подс.Р.Г. бил съставен АУАН от 13.03.2019г. серия „Г“ бланков № 534132 за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на св. Г. и подписан от него без възражения.

Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за установена в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, като съобрази направените от подсъдимия Г. самопризнания по всички факти, изложени в обвинителния акт и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които изцяло ги подкрепят, и които приобщи по реда на чл. 283 от НПК към доказателствената съвкупност по делото, чрез прочитането на съответните протоколи, в които са обективирани процесуалните действия, чрез които тези доказателства са събрани, а именно показания на свидетелите С. С. и М.Д.; писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие и на веществено доказателство, справка за удостоверяване длъжностно качество на служители на РУМВР - гр.Разград, както и иззетите по делото веществени доказателства – два броя банкноти, съответно едната с номинал 5 лева и втората с номинал 5 евро със серийни номера № БЛЗ709567 и сериен № УА0412653 869.

Решаващият съд кредитира изцяло показанията на свидетелите С. С. и М Д, тъй като същите възпроизвеждат своите непосредствени възприятия за отделните етапи на случилото се и пресъздават събитието по логически последователен, житейски достоверен, обективен и безпристрастен начин. При преценка достоверността на показанията на посочените свидетели, съдът отчете обстоятелството, че относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, които имат значение за изясняване на релевантните обстоятелства по делото и които са приети за безспорно установени, не се установява съществено вътрешно противоречие в показанията на посочените свидетели, както и между тях и останалия доказателствен материал по делото. Техните показания, съпоставени с останалите събрани по делото доказателства, установяват по категоричен начин обстоятелствата, които са от значение за изясняване на фактическата обстановка по делото, като време и място на извършване на деянието, неговото авторство, начина на извършването му, а именно: предприетата спрямо подсъдимия, като водач на МПС, полицейска проверка; нежеланието му да му бъде съставен АУАН; извършените от подсъдимия конкретни действия адресирани към свидетелят С. С., изразяващи се в предоставяне на процесната парична сума на негово разположение и реално в предоставянето на същата във фактическата му власт; целта за предоставяне на процесната парична сума от подсъдимия на полицейският служител. По отношение на така посочените главни факти, е налице съвпадение в показанията на свидетелите и останалите доказателства, писмени и веществени доказателства.

Данните по делото сочат, че огледът е извършен при спазване на процесуалните изисквания към провеждането на това действие по разследване – извършен е през светлата част на денонощието, в присъствието на поемни лица и специалист – технически помощник, изследвани са и отразени обективните находки, така както са намерени. Освен това, огледният протокол е източник на данни за мястото, където са открити инкриминираните банкноти /върху таблото, пред предна дясна седалка в служебния полицейски автомобил/.

Приобщените по делото гласни, писмени, веществени доказателства, които се кредитират и възприемат от съда, по категоричен начин потвърждават признатите от подсъдимия фактически констатации. По-конкретно, признатите от подсъдимия Р.Г. факти относно начина на извършване на деянието, времето и мястото на осъществяването му,

При така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Р.Г. на 13.03.2019г. На 13.03.2019г. в с. Стражец, обл. Разград е направил опит да даде подкуп - пари в размер на 14,78 лв., от които една банкнота с номинал 5,00 лв. със сериен № БЛЗ709567 и една банкнота с номинал 5 евро със сериен № УА0412653 869 с левова равностойност 9,78 лв. на длъжностно лице - полицейски орган - С. Г. С., на длъжност младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Разград при ОД МВР — Разград, с оглед на това М.Г.Д.— полицейски инспектор VI степен, в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ Разград при ОД на МВР Разград да не извърши действие по служба, а именно да не състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно- неизползване на обезопасителен колан при управление на МПС, като изпълнителното деяние е довършено, но от същото не са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици по независещи от него причини, поради което деянието е такова по чл. 304а, пр.3, във вр. с чл. 304, ал.1, вр. чл. 18, ал.1, пр.2 от НК.

От обективна страна, безспорно и категорично се установява, че подсъдимият на посочените по-горе време и място е направил опит да даде подкуп на полицейски орган – свидетеля С. С. - паричната сума в размер на 14.78 лева- една банкнота от 5 лева и една банкнота от 5 евро. Изпълнителното деяние "даване" на подкуп /имотна облага/ е осъществено от подсъдимия Р.Г. чрез извършените от него конкретни активни действия, адресирани към свидетеля С. С., изразяващи се в поднасяне на паричната сума на негово разположение и предоставянето й във фактическата власт на това длъжностно лице. Действията на подсъдимия, изразяващи се поставянето на банкнотите на таблото в полицейския автомобил пред св.С. са били насочени към получаване на съгласие от страна на този свидетел да вземе предложените му пари, при което фактически да придобие от него процесната парична сума. В частност подсъдимият Р.Г. е предприел всички действия по фактическото разпореждане с процесната парична сума в желанието си да мотивира другата /пасивната/ страна към определено бездействие, т.е. преустановил е своята фактическа власт върху процесните банкноти, като ги е поставил във фактическата власт на полицейския служител С..По този начин подс.Г. не само е започнал изпълнението на престъплението "даване на подкуп", но е и довършил изпълнителното му деяние – сторил е всичко необходимо и зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на получаващия. Исканите от подсъдимия и предвидени в закона общественоопасни последици – установяването на фактическа власт от страна на полицейския орган по отношение на процесната парична сума и следващата се благоприятна промяна в имуществото му, не са настъпили ,поради независещи от подсъдимия причини – липсата на воля у полицейския служител, като ответна /пасивна/ страна за получаването на тази сума. Т.е от обективна страна безспорно са налице признаците на състава на твърдяното престъпление в стадия на довършен опит. В случая активният подкуп не е успял /престъплението е останало недовършено/, като впрочем не е осъществено и престъплението пасивен подкуп, тъй като действията на подсъдимия Р.Г., не са срещнали ответните такива на полицейският служител С.С./в този смисъл решение № 134/07.03.2013 г., решение № 383/30.10.2009 г., 1 н.о., решение № 354/30.10.2009 г.,1 н.о. ВКС /. Ето защо, съдът прие по безспорен и категоричен начин, че е налице опит към "даване на подкуп", т.е. престъплението не е довършено.Поради това съдът призна подсъдимия Р.Г. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение да е извършил довършено престъпление по чл. 304а пр.3, във вр. с чл. 304, ал.1 от НК.

Дадените от подсъдимия две банкноти с номинал от по десет лева, представляват дар в пари.

Безспорно е по делото, че подсъдимият Р.Г. е направил опит да даде дар /процесната парична сума/ на полицейски орган, тъй като свидетеля С. Димитров е заемал длъжността "младши автоконтрольор първа степен в група „Охранителна полиция „ в РУ на МВР-Исперих, т.е.същия към момента на извършване на деянието е изпълнявал постоянно срещу заплащане посочената служба в държавно учреждение, като полицейски служител и то за да не му състави АУАН за нарушение по чл.147,ал.1 от ЗДП.

От субективна страна подсъдимият Г. е извършил посоченото престъпление при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние – опит за даване на подкуп на полицейски орган, за да не извърши действие по служба. Подсъдимият е предвиждал и общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване. Подс.Г. е имал представи в съзнанието си, че свидетелят С. е полицейски служител; че с предоставянето във фактическата власт на този орган на процесните банкноти цели да постигне съгласие относно съдържанието на исканото от него бездействие по служба от страна на колегата му св.Драганов ; че последното се изразява в преустановяване на предприетото съставяне на АУАН спрямо подсъдимия. Съдът приема за безспорно установено по делото, че подс.Р.Г. е съзнавал всички гореизброени обстоятелства, представляващи от обективна страна елементи от състава на престъплението.

С оглед на изложеното, съдът намери, че подсъдимият Р.П.Г. с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл. 304а, пр.3, във вр. с чл. 304, ал.1, вр. чл. 18, ал.1, пр.2 от НК, както от обективна, така и от субективна страна и го призна за виновен в извършването на това престъпление, и на основание тази разпоредба от НК, приложена във връзка с разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца и глоба в размер на 150 лева.

При определянето на размера на така наложеното на подсъдимия Р.Г. наказание лишаване от свобода, настоящия съдебен състав взе предвид разпоредбите на чл.54 и чл.58а от НК, като определи наказанието в най-ниския му размер от три месеца лишаване от свобода, предвиден в НК.Съдът също така съобрази, че разпоредбата на чл.55 от НК не е по-благоприятна за дееца, с оглед заявеното от същия намерение да търси трудова реализация в чужбина. При индивидуализацията на същото, съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства много ниската стойност на предмета на престъплението, чистото му съдебно минало, изразеното пред съда съжаление и разкаяние за извършеното, признаването на вината му още на досъдебното производство.Като единствено отегчаващо вината и отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия Г. съдът прецени степента на обществена опасност на деянието – завишена, с оглед вида и характера на обществените отношения, които се засягат с извършването му, и предвид честотата на разпространение на престъпните посегателства от този вид.

След като анализира така изложените смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства, степента на обществена опасност на подсъдимия Г. и на извършеното от него деяние, с оглед относителната тежест на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът определи размерът на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите му вината и наказателната отговорност обстоятелства. За постигане целите на наказанието по отношение на този подсъдим, съдът определи наказанието глоба в размер на 150 / сто и петдесет/ лева.

Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като едно от наложените на подсъдимия Г. наказания – "лишаване от свобода", по вид и размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимия не е осъждан, а и предвид приетите и изложени по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, същият не представлява голяма обществена опасност и целите на наказанието по отношение на него могат да се постигнат и без ефективното му изтърпяване, поради което и отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, извършено от подсъдимия Р.П.Г., а именно:една банкнота с номинал 5.00 лева със сериен № БЛЗ709567 и една банкнота с номинал 5 евро със сериен № УА0412653 869.

Воден от горните съображения съдът постанови присъдата си.

Съдия: