Мотиви по Наказателно дело 147/2019г.

ПРИСЪДА №

Гр. Разград 11.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: А.А.

Д.И.

Секретар: Светлана Лазарова

Прокурор: Ива Рангелова

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

нох дело № 147 по описа за 2019 г.

и след преценка на доказателствата по делото и на основание чл. 303 от НПК

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия С.С.С.- роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че:

На 18.10.2017 г. в с. Дряновец, обл. Разград, на път III -2003, при км. 4+486м/с. Дряновец-гр. Разград при управление на МПС - лек автомобил "Опел Астра" с per. № РР 6394 АТ нарушил правилата за движение по пътищата:

-чл. 20, ал. 1 от ЗДвП-като водач на МПС не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява;

-чл. 77 от ЗДвП — като водач на МПС не изпълнил задължението си при заслепяване да намали скоростта и при необходимост да спре, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на К.С.С. ЕГН: ********** *** -престъпление по чл. 343, ал. 1, б."в" вр. с чл. 342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му определя наказание от две години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК намалява с една трета, като го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, а на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на наказанието за срок от три години, и на основание чл. 304 от НПК го признава за НЕВИНОВЕН, и го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му обвинение да е нарушил правилата за движение по пътищата по:

- чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - Като участник в движението по пътищата с поведението си създал опасности и пречки за движението и поставил в опасност живота и здравето на хората;

- -чл. 20, ал. 2, изр. 1-во от ЗДвП-като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие;

На основание чл. 343г от НК, лишава подсъдимия С.С.С. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца.

Вещественото доказателство – лек автомобил “Опел Астра“ с рег. № РР 6394 АТ, собственост на Г.Е.М.от с. Дянково, обл. Разград, ул. “ Дянко Стефанов“ № 16, находящ се в служба ФОУССД при ОД на МВР - Разград, да се върне на подсъдимия С.С.С..

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда С.С.С. да заплати по сметка на ОД на МВР-Разград сумата 1072.01 лв., представляваща разноски по досъдебното производство.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок, считано от днес пред Варненски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. 2

МОТИВИ към Присъда № 15 / 11.07.2019 г., постановена по нох дело № 147 / 2019 г. по описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев

Подсъдимият С.С.С., ЕГН **********, роден на *** ***, е предаден на съд по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК за това че: На 18.10.2017 г. в с. Дряновец, обл. Разград, на път III -2003, при км. 4+486м/с. Дряновец-гр. Разград при управление на МПС - лек автомобил "Опел Астра" с per. № РР 6394 АТ е нарушил правилата за движение по пътищата:

-чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвШ-като водач на МПС с поведението си създал опасности и пречки за движението и поставил в опасност живота и здравето на хората;

-чл. 20, ал. 2, изр. 1-во от ЗДвП-като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие;

По искане на подсъдимия С. и защитника му, процесът се проведе при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В съдебно заседание, представителя на прокуратурата подържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, като изтъква, че направеното от него самопризнание се подкрепя от събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на престъплението с посочената правна квалификация. Предвид реда, по който е протекъл процеса не се спира подробно на фактическата обстановка. По отношение на наказанието, отчитайки наличните данни относно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, предлага да бъде наложено такова, при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Представителят на прокуратурата поиска от съда на наложи наказание лишаване от свобода към възможния минимален размер, предвиден за това деяние, което след това да бъде редуцирано по реда на чл. 58а от НК, а на основание чл. 66, ал. 1 от НК да се отложи изтърпяването на наказанието. По отношение приложението на чл. 343г от НК, предлага съдът да лиши подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за възможния максимален срок.

Защитата на подсъдимия също не се спира подробно на фактическата обстановка, предвид самопризнанието. Акцентира на посочените от обвинението нарушения на правилата за движение по пътищата по ЗДвП. Счита, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен да е извършил единствено последното посочено в обвинителния акт нарушение, а именно по чл. 77 от ЗДвП. По отношение на наказанието защитата счита, че същото следва да бъде определено от съда при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В условията на алтернативност иска определяне на наказанието при условията на чл. 54 от НК, но при превес на смекчаващите вината обстоятелства, към възможния минимален размер, което след редукцията му да бъде определено на една година и четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. това, че в изпълнение на служебните му задължения подсъдимия добросъвестно е провел необходимите инструктажи, направил проверка за предпазни средства, бил в невъзможност да осъществява ефективен контрол, предвид на това, че бил натоварен да осъществява дейности като технически ръководител на три обекта. Защитата счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, като на подсъдимия бъде определено предвиденото наказание под най-ниския предвиден предел, чието изтърпяване да бъде отложено да минималния предвиден срок.

В лично изявление, подсъдимият заявява, че подържа казаното от защитника му, като сочи, че той сам не може да си обясни, как не е преценил, че товарния автомобил е спрял.

В последната си дума подсъдимият заявява, че иска условна присъда и съжалява са станалото, поради грешна преценка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 373, ал. 4 от НПК и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.С.С. е роден на *** ***. Той е правоспособен водач на МПС, категория „В" и „АМ" и като такъв има наложени наказания по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП.

В началото на 2017 г. подсъдимият С. заминал да работи в Кралство Белгия, като на 07.05.2017 г. получил мозъчен инфаркт. Завърнал се в България, където си направил необходимите прегледи, провел терапия и му било предписано лечение с медикаменти. Състоянието му обаче не било пречка да работи и да управлява МПС, за което изрично бил осведомен от лекуващия му лекар.

През средата на месец септември 2017 г. подсъдимият С. закупил лек автомобил “Опел Астра“ с per. № РР 6394 АТ. За автомобила заплатил сумата от 1200.00 лева с намерението да го регистрира по-късно. Автомобилът бил в добро техническо състояние, поради което подсъдимият само купил нови зимни гуми, масло и антифриз и извършил незначителни ремонти.

На 18.10.2017 г. около 08.00 часа подсъдимият С. се приготвил да отиде в гр. Разград при лекуващия си лекар, за профилактичен преглед и издаване на болничен лист. Сестра му К.С.С. пожелала да пътува с него. Двамата тръгнали от дома им в с. Дряновец, обл. Разград с лекия автомобил „Опел Астра" с per. № РР 6394 АТ. Подсъдимият С. управлявал автомобила, а сестра му седнала до него на предна дясна седалка. Двамата поставили предпазните си колани.

Подсъдимият С. управлявал автомобила по път Ш-2003, по посока от центъра на с. Дряновец към стопанския двор при изхода на селото за гр. Разград. Времето било ясно и слънчево, с нормална видимост при дневна светлина.

В този участък пътят бил прав и хоризонтален. Пътното платно било двупосочно, без хоризонтална пътна маркировка, с широчина 5.5 м. Пътната настилка била суха, изградена от дребнозърнест асфалт, износена, но без повреди и неравности. От двете страни на пътя се намирали затревени площи, които не били оформени като банкети.

Подсъдимият С. управлявал автомобила си със скорост около 63.60 км/ч, въпреки разрешената скорост за конкретния пътен участък, позволяващ движение в населено място до 50 км/ч.

По същото време, в същия участък, в близост до каменна чешма, разположена вдясно от пътя, била спряна товарна автокомпозиция, състояща се от седлови влекач “Мерцедес Актрос“ с per. № Р 4416 АМ и прикачено към него полуремарке с per. № Р 5181 ЕХ, с водач свидетелят Димитър Д., който работел като шофьор в “Каолин“ ЕАД гр. Сеново. Той изпълнявал превоз на 23 т. пясък от гр. Сеново до “Тракия Глас“ гр. Търговище по маршрут гр. Сеново-с. Дряновец-с. Балкански-гр. Попово-гр. Търговище.

Товарната автокомпозиция се намирала плътно в дясната част на пътното платно, считано спрямо посоката му на движение, в участък, който не бил регулиран с пътни знаци и хоризонтална маркировка. Водачът й - свидетелят Димитър Д. - бил слязъл да налее вода от чешмата, за да измие предното стъкло. Преди това оставил двигателя да работи, бил включил фаровете, габаритите и аварийните светлини на автомобила.

Подсъдимият С. забелязал спрялата пред него товарна автокомпозиция от разстояние около 420 м. Приближавайки място и движейки се със скорост от 63.60 км/ч, той не бил достатъчно концентриран и внимателен при управление на лекият автомобил и не възприемал непрекъснато и пълно пътната обстановка. Това не му позволило да прецени правилно пътната обстановка, а именно, че товарната автокомпозиция се намирала на пътното платно в спряно положение, въпреки наличието на достатъчно разстояние и време за достигането й от около 24 секунди. Едновременно с това, приближавайки спрялата товарна автокомпозиция, подсъдимият С. бил заслепен от светлината на слънцето. Независимо от това, той не предприел необходимите безопасни действия за намаляване на скоростта и спиране, както и за заобикаляне на спрялата автокомпозиция при наличие на достатъчно място за това. Така, движейки се зад товарната автокомпозиция, без да намалява скоростта си, управляваният от подсъдимия лек автомобил “Опел Астра", се блъснал в задната част на полуремаркето. Сблъсъкът за лекият автомобил “Опел Астра“ бил челен - в предния десен ъгъл, а за товарната автокомпозици - заден, а именно в задния ляв ъгъл на полуремаркето. По време на сблъсъка лекият автомобил се намирал около средата на пътното платно, приблизително успоредно на надлъжната му ос и е отстоял на около 2,0 м от дясната граница на пътя и на 1,8 м от лявата. Спрямо широчината на път III- 2003, сблъсъкът между лекият автомобил и товарната автокомпозиция възникнал в дясната половина на пътното платно, като контактната зона между лекия автомобил и полуремаркето била с дължина около 0.5 м, разположена перпендикулярно на надлъжната ос на пътя и отстояща на около 2.0 м от дясната граница на пътното платно.

След сблъсъка лекият автомобил се отклонил наляво и едновременно, въртейки се около вертикалната си ос по посока на часовата стрелка, напуснал пътното платно през лявата му граница и се установил в спряно положение върху лявата крайпътна затревена площ. В резултат на удара процесната товарна автокомпозиция се преместила напред на 0.6 м и отново се установила в спряно положение в дясната част на пътното платно.

В момента на удара свидетелят Д. се намирал до чешмата с гръб към пътя, когато чул силен гръм. Обърнал се и видял, че товарната автокомпозиция се измества напред. Първоначално си помислил, че била гръмнала гума или възглавница на ремаркето. Когато излязъл пред камиона, видял лекият автомобил вдясно извън пътя, обърнат в посока от гр. Разград към с. Дряновец. Затова си помислил, че в тази посока било и движението на автомобила. Отворил вратата на шофьора и го попитал какво е направил. Подсъдимият С. се оплакал от болка в крака. Тогава свидетелят Д. видял и момичето на съседната седалка. Тя била жива и дишала. Свидетелят Д. им казал да не мърдат и подал сигнал за настъпилото пътно-транспортно произшествие на спешен телефонен номер 112.

В резултат на пътно-транспортното произшествие /ПТП/, подсъдимият С.С. получил счупване на гаванковидната ямка на дясна тазова кост; счупване на лява лъчева кост на типично място; сътресение на мозъка; счупване на IV-то ребро в ляво; разкъсно-контузна рана в дясно слепоочие, до веждите.

В момента на сблъсъка върху тялото на К.С.последвали множество удари от прилежащите вътрешни части на автомобила при рязката промяна на скоростта и посоката на движение, както и на инерционното движение на тялото. В резултат на причинената тъпа травма в условията на удара при станалото ПТП, К.С.получила тежка черепно-мозъчна травма и травма на главата, травма на гръдния кош и травма на крайниците. Пострадалата С. починала непосредствено след удара, като смъртта й последвала в следствие на тежката мозъчно-черепна травма, изразяваща се в обширна стволова контузия, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на малкия мозък, разлят кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка, пръстеновидна фрактура около големия тилен отвор, кръв в мозъчните стомахчета, дълбока аспирация на кръв, кръвонасядане по вътрешната повърхност на меки черепни обвивки в лява слепоочна област. Посочените травматичини увреждания били несъвместими с живота и се намирали в пряка-причинно следствена връзка с пътно-транспортното произшествие.

Междувременно пристигнали екипи на ЦСМП-Разград и ОДМВР -Разград. На подсъдимия С. била оказана първа помощ и бил откаран в Спешно отделение на МБАЛ “Св. Иван Рилски – Разград“ АД. Полицейските служители запазили местопроизшествието до пристигането на разследващ орган при ОД на МВР - Разград, който извършил оглед на местопроизшествието, за което бил съставен и протокол/приложен по делото/, като по този начин било започнато досъдебното производство.

Видно от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза за аутопсия на труп № 29/2017 г., при огледа и аутопсията върху трупа на К.С.С., ЕГН ********** се установява съчетана травма:

- Тежката мозъчно-черепна травма и травма на главата: обширна стволова контузия, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на малкия мозък, разлят кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка, пръстеновидна фрактура около големия тилен отвор, кръв в мозъчните стомахчета, дълбока аспирация на кръв, кръвонасядане по вътрешната повърхност на меки черепни обвивки в лява слепоочна област;

- Травма на гръдния кош: кръвонасядане в дълбочина на подкожието върху средата на гръдната кост, характерно кожно кръвонасядане на предната стена на гърдите и корема-отпечатък от поставен предпазен колан;

-Травма на крайниците: кръвонасядания по средата на тръбната повърхност на лява мишница и кръвонасядания по тръбната повърхност на десния горен крайник;

- Изразен мозъчен оток; изразен оток на белия дроб; точковата кръвоизливи по външната обвивка на сърцето и белите дробове; изкисната слезка; течно съдържимо в стомаха; празен пикочен мехур; киста на десния яйчник; стара оперативна интервенция-силиконов Дрен с комуникация от дясната страна на 5-ти поясен прешлен с предната стена на пилорната част на стомаха.

Причина за смъртта на К.С.е описаната тежка черепно-мозъчна травма.

Всички травматични увреждания са резултат от удари с/върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са причинени по механизма на директен удар и противоудар, както и от сътресение на тялото при рязка промяна на скоростта движение след сблъсъка в препятствието.

Същите е възможно да бъдат получени при удари на тялото във вътрешните детайли на претърпелия ПТП автомобил.

Морфологията на травмите показва действието на голяма кинетична енергия и инерция.

Уврежданията са получени приживе, видно от стволовата контузия, кръвоизлива под твърда мозъчна обвивка, аспирацията кръв, развилия се оток на мозъка и белия дроб, кръвонасяданията и анемията на вътрешните органи.

Всичките телесни увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

От проучената в МБАЛ-Разград медицинска документация на името на С.С., съдебномедицинската експертиза по писмени данни установява, че при ПТП от 18.10.2017 г. пострадалият получил:

- Счупване на гаванковидната ямка на дясна тазова кост;

- Счупване на лява лъчева кост на типично място;

- Сътресение на мозъка

- Счупване на IV-то ребро в ляво;

- Разкъсно-контузна рана в дясно слепоочие, до веждите.

Описаните в медицинската документация увреждания са в пряка-причинно-следствена връзка с възникналия инцидент - ПТП. По своята медико-биологична характеристика:

- Счупването на гаванковиднатаямка на дясна тазова кост обуславя трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок повече от един месец;

- Счупване на лява лъчева кост на типично място е довело до трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок повече от един месец;

- Сътресение на мозъка без изпадане в безсъзнателно състояние, с пълно откъсване от обкръжаващата среда /травматична кома/, според показанията на свидетелят Д., счупването на IV-то ляво ребро и разкъсно- контузна рана в дясно слепоочие, по отделно и в съвкупност - временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия.

Травматичните увреждания могат да бъдат получени при ПТП - травма в купето на автомобила.

Заключението на ядрено-магнитното изследване на мозъка от 01.09.2017 г. сочи:

- постинфарктна киста в десния таламус централно разположена с размери 7.4/4.6мм, резултат най-вероятно от хроничен ограничен исхемичен мозъчен инсулт в басейна на дясна задна мозъчна артерия;

- две зони на размегчение на мозъчното вещество в кората на горната част на лявото малкомозъчно полукълбо - посттравматични контузионни зони с давност или постинфарктни зони с давност;

- леки към умерени корово-атрофични промени предимно в челните лобове.

Експертизата счита, че при описаната локализация на уврежданията на мозъчния паренхим не са засегнати центрове, които да се отразяват негативно на поведението на подсъдимия С., вкл. и да оказват влияние на способността да управлява МПС.

В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно-химическа експертиза Протокол № 1540/20.10.2017 г., видно от която от извършените изследвания на предоставената проба кръв, взета от подсъдимия С.С.С., не се открива наличие на етилов алкохол.

От заключението на изготвената съдебно-химическа експертиза Протокол № 1541/20.10.2017 г. е видно, че от извършените изследвания на предоставената проба кръв, взета от свидетеля Д.И.Д., не се доказва наличие на етилов алкохол.

Видно от назначената, изготвена и приета по делото автотехническа експертиза, пътно-транспортното произшествие е настъпило по път III- 2003, в с. Дряновец, обл. Разград, в участък между автоспирката и стопанския двор при изхода към гр. Разград, в близост до каменна чешма разположена вдясно от пътя. Спрямо широчината на път III- 2003, сблъсъкът между лекият автомобил “Опел Астра“ с per. № РР 6394 АТ и товарната автокомпозиция, състояща се от седлови влекач “Мерцедес Актрос“ с рег.№Р 4416 АМ и прикачено към него полуремарке с per. № Р 5181 ЕХ, е възникнал в дясната половина на пътното платно, като контактната зона между лекия автомобил и полуремаркето представлява отсечка с дължина около 0.5 м, разположена перпендикулярно на надлъжната ос на пътя и отстояща на около 2.0 м от дясната граница на пътното платно. Спрямо дължината на път Ш-2003, ударът между процесиите пътни превозни средство/ППС/ е настъпил на около 5.4 м след Ориентир №1, считано спрямо посоката с. Дряновец - гр. Разград. Скоростта на лекият автомобил непосредствено преди ПТП и в момента на удара е била 63.6 км/ч. В момента на сблъсъка, товарната автокомпозиция се е намирала в спряно положение. При конкретната пътно-транспортна обстановка, водачът на лекият автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, тъй като товарната автокомпозиция е попадала извън опасната му зона на спиране.

Непосредствено преди възникване на ПТП, поведението на водача на лекият автомобил С.С. не е отговаряло на изискванията за безопасност от техническа гледна точка. Същият е имал възможност да възприеме визуално спрялата пред него товарна автокомпозиция от разстояние около 420 м, което при изчислената скорост на движение на лекият автомобил той изминал за около 24 сек. Това време е било напълно достатъчно за да може да прецени, че автокомпозицията не се движи и да предприеме необходимите безопасни действия за нейното заобикаляне. За изпълнение на тази маневра С. е разполагал с достатъчно свободна широчина от пътното платно, вляво от автокомпозицията – 3.0 м, при широчина на лекият автомобил – 1.7 м. Това поведение на водача С. се дължи на недостатъчните внимание и концентрация с които е управлявал лекият автомобил, непосредствено преди ПТП. Поведението на водача на товарния автомобил Димитър Д., би могло да има само косвено отношение към причиняването на ПТП чрез начина на спиране на товарната автокомпозиция. Същият спрял плътно вдясно върху пътното платно, спрямо посоката на движение, в участък който не е регулиран с пътни знаци и хоризонтална пътна маркировка. По делото не е отречено твърдението на Д., че време на ПТП, товарната автокомпозиция е била с включени фарове, габаритни и аварийни светлини. Основната причина за настъпване на процесното ПТП е, че непосредствено преди неговото възникване, подсъдимият С. е управлявал лекият автомобил без необходимите внимание и концентрация. В резултат на това, той не предприел необходимите действия за безопасно заобикаляне на спрялата върху пътното платно, вдясно пред него, товарна автокомпозиция, въпреки наличието на необходимите за това обективни условия. Подсъдимият С. е имал възможност да възприеме визуално спрялата пред него товарна автокомпозиция от разстояние около 420 м, което е изминал за около 24 сек., време напълно достатъчно за да може да предприеме необходимите безопасни действия за недопускане на ПТП.

Скоростта на движение на лекият автомобил непосредствено преди ПТП, няма пряка причинна връзка с неговото настъпване.

От заключението на назначената допълнителна автотехническа експертиза се установява, че от техническа гледна точка, товарната автокомпозиция, намираща се в спряно положение по време на ПТП е представлявала предвидимо препятствие на пътя и не е представлявала опасност за движението. Пътно-транспортното произшествие е възникнало в рамките на населеното място - с. Дряновец.

Изложената фактическа обстановка, такава, каквато е очертана и в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява и потвърждава от събраните по реда на глава двадесет и седма от НПК доказателства, а именно:направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК на всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и от всички подкрепящи ги писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, събрани по досъдебното производство, приобщени по делото, а именно: показания на свидетелите Димитър Д., М.Т., С.С., протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, съдебнохимически експертизи, съдебномедицински експертизи, автотехническа и допълнителна автотехническа експертизи, справка за съдимост, справка за нарушител/водач, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, препис-извлечение от акт за смърт, медицински документи, документи на МПС.

Доказателствата са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, поради което не навеждат на различни изводи. В своята съвкупност те очертават такава фактическа обстановка, каквато е описана и в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което съдът изцяло основава на тях фактическите си изводи.

При тези фактически констатации, съдът прие от правна страна следното:

След анализ на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че на 18.10.2017 г. в с. Дряновец, обл. Разград, на път III-2003, при км. 4+486м/с с. Дряновец-гр. Разград, подсъдимият С.С.С., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка “Опел“, модел “Астра“, с рег. № РР 6394 АТ, е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, а именно: “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и правилото за движение по пътищата, визирано в чл. 77 от Закона за движение по пътищата, а именно: “ При заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре“, и по непредпазливост е причинил смъртта на сестра си К.С.С., с което осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Непосредствен обект на извършеното от подсъдимия С.С. деяние са обществените отношения, чрез които се осигурява нормалното и безопасно движение на транспортните средства

От обективна страна, безспорно и категорично се установи, че подсъдимия С.С. на посочените по-горе време и място е управлявал гореописания лек автомобил. Установи се и, че времето е било ясно и слънчево, с нормална видомост при дневна светлина. В този участък пътят бил прав и хоризонтален. Пътното платно било двупосочно, без хоризонтална пътна маркировка, с широчина 5.5 м. Пътната настилка била суха, изградена от дребнозърнест асфалт, износена, но без повреди и неравности. От двете страни на пътя се намирали затревени площи, които не били оформени като банкети. Подсъдимият С. управлявал автомобила си със скорост около 63.60 км/ч, въпреки разрешената скорост за конкретния пътен участък в населено място – 50 км/ч. Той е имал възможност да възприеме визуално спрялата пред него товарна автокомпозиция от разстояние около 420 м, което при изчислената скорост на движение на лекият автомобил “Опел Астра“" изминал за около 24 сек. Това време е било напълно достатъчно за да може да прецени, че автокомпозицията не се движи и да предприеме необходимите безопасни действия за нейното заобикаляне. Освен това, за изпълнение на тази маневра С. е разполагал с достатъчно свободна широчина от пътното платно, вляво от автокомпозицията – 3.0 м, при широчина на лекият автомобил – 1.7 м. Товарната автокомпозиция, намираща се в спряно положение по време на ПТП е представлявала предвидимо препятствие на пътя и практически не е представлявала опасност за движението. Това поведение на водача С. се дължи на недостатъчните внимание и концентрация с които е управлявал лекият автомобил, непосредствено преди ПТП. Заедно с това, приближавайки се към спрялата автокомпозиция, подсъдимият С. бил заслепен от светлината на слънцето, но независимо от това, той не предприел действията, които бил длъжен да предприеме, а именно да намали скоростта и при необходимост да спре движението на управлявания от него лек автомобил. С тези си действия и бездействия, подсъдимият нарушил визираните по горе правила за движение по пътищата, а именно по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по Чл. 77 от ЗДвП. Тези негови действия и бездействия са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В случай, че подсъдимият бе спазил визираните по-горе правила за движение по пътищата, то същият обективно е бил в състояние да предотврати настъпването на пътно-транспортното произшествие, от което е последвала смъртта на сестра му. Съдът намира, че причинно-следствената връзка между осъщественото по непредпазливост ПТП поради нарушение на правилата на ЗДвП и причинената смърт на пострадалата е безспорно доказана предвид анализираните по-горе доказателства.

От субективна страна, подсъдимият С.С. е извършил посоченото деяние при форма на вината непредпазливост във вида небрежност, по смисъла на чл. 11, ал.3 от НК. Същият не е предвиждал настъпването на обещественоопасните последици от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Субективно подсъдимия е бил длъжен и е могъл да знае и да не нарушава правилата по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 77 от ЗДвП, като е трябвало да контролира непрекъснато управлявания от него лек автомобил, а при заслепяване да намали скоростта и да спре при необходимост. Подсъдимият е имал необходимия интелектуален капацитет и психични възможности, за да предвиди възможното настъпване на общественоопасните последици от нарушаването на правилата за движение по пътищата – причиняването на смърт на пътуващото с него в лекия автомобил лице, и е могъл да спазва такова поведение на пътя, което да предотврати настъпването на вредоносния резултат.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, намери, че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан за това, че е нарушил следните правила за движение по пътищата:

- По чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - Като участник в движението по пътищата с поведението си създал опасности и пречки за движението и поставил в опасност живота и здравето на хората. Тази разпоредба е обща и нейното нарушаване не е в пряка причинно-следствена връзка в настъпилия резултат. Като обща разпоредба тя ще намери приложение само в случаите, когато не е нарушена конкретна разпоредба от ЗДвП, която да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПНП и вредоносния резултат. В настоящия случай са нарушени конкретни разпоредби на ЗДвП, подробно посочени в осъдителния диспозитив на присъдата и по-горе в мотивите.

- По чл. 20, ал. 2 от ЗДвП- Като водач на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението. От доказателствата по делото не се установява, скоростта, с която подсъдимият е управлявал МПС, да не е съобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство и с характера на интензивността на движението. От друга страна тези обстоятелства, при конкретиката по делото, също не са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и неправомерния резултат. Скоростта, с която подсъдимият е управлявал моторното превозно средство не е била съобразена с ограниченията, посочени в чл. 21 от ЗДвП, но такова обвинение липсва, а и видно от заключението на вещото лице по назначената АТЕ, скоростта на движение на лекият автомобил непосредствено преди ПТП, няма пряка причинна връзка с неговото настъпване

Относно определянето и индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид следното:

Съставът, по който е обвинен и признат за виновен подсъдимият С., систематически е разположен в глава ХІ, раздел II - "Престъпления по транспорта и съобщенията". За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. чл. 343, ал.1, б."б",предл. 1 вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от две до шест години.

При определяне на наказанието съдът съобрази невисоката степен на обществена опасност на деянието и ниската степен на обществена опасност на дееца. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете също така, че подсъдимият е неосъждан, трудово ангажиран, без отрицателни характеристични данни за личността му, самия той също е претърпял телесни увреждания от деянието, изразява съжаление и разкаяние за смъртта на сестра си.

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете броя на нарушените правила за движение по пътищата и налаганите на подсъдимия административни наказания за други нарушения на правилата за движение по пътищата, съобразно приложената Справка.

С оглед на горното съдът прие, че по отношение на подсъдимия следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съгласно която, в случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК, следва да се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, намали с една трета наказанието на подсъдимия до размера на една година и шест месеца, като при наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години.

След постановяване на присъдата, съдът констатира, че е допусната техническа грешка при изчисляване на редукцията по чл. 58а от НК относно намаляване на определеното от съда наказание от две години лишаване от свобода с една трета, като в присъдата, вместо една година и четири месеца лишаване от свобода е посочено една година и шест месеца лишаване от свобода. Това процесуално нарушение не може да бъде отстранено от настоящата инстанция, а по реда на инстанционния контрол. / В този смисъл Решение № 33/11.03.2016 г. на ВКС по н.д. № 27/2016 г. II н.о. и Решение № 152/23.07.2018 г. на ВКС по н.д. № 445/2018 г. IIн.о./

На основание чл. 343г от НК, съдът наложи на подсъдимия С., също при превес на смекчаващите вината обстоятелства, наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

По отношение на вещественото доказателство лек автомобил “Опел Астра“ с рег. № РР 6394 АТ, собственост на Г.Е.М.от с. Дянково, обл. Разград, находящ се в служба ФОУССД при ОД на МВР - Разград, съдът като взе предвид данните за наличие на облигационни отношения между собственика и подсъдимия, прие лекият автомобил да се върне на подсъдимия С.С.С..

С оглед изхода да делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия С.С.С. да заплати по сметка на ОД на МВР-Разград сумата 1072.01 лв., представляваща разноски по досъдебното производство.

С оглед тези съображения съдът постанови присъдата си.

Председател: