Съдебното производство пред първата инстанция е образувано, на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК, по внесен обвинителен акт против С. ***, с ЕГН ********** по обвинение за това, че:

За времето от 13.04.2019 г. до 14.04.2019 г. в гр. Кубрат, в условията на продължавано престъпление и в условията на посредствено извършителство с О.Н.О. от с. Сушево е използвал платежен инструмент – дебитна карта с титуляр К.Ю.С.от гр. Кубрат, издадена от „Банка ДСК“ АД, като е извършил транзакция на сума в общ размер на 1000 лв., без съгласието на титуляра, като деянието не съставлява по-тежко престъпление – престъпление по чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

В съдебно заседание на 30.04.2019 г. прокурорът поддържа обвинението и го счита за доказано от събраните по делото доказателства и от направените самопризнания. Предлага да бъде наложено на подсъдимия наказание към минималния размер, с оглед чистото съдебно минало и след определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл. 58а НК и да бъде намалено с 1/3, към наказанието да бъде присъединена и предвидената глоба. Прокурорът счита, че са налице основания за отлагане изпълнението на наложеното наказание.

Подсъдимият С.Г.С. прави самопризнание и заявява, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях.

Защитникът на подсъдимия – адв. В. прави искане наказателното производство да се разгледа по реда на глава 27, съкратено съдебно следствие, като подсъдимият признава изцяло фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт. Защитникът заявява, че обвинението е доказано по несъмнен начин и моли съда да наложи наказание в минимален размер, като същото бъде отложено с тригодишен изпитателен срок, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия.

В последната си дума подсъдимият С.Г.С. заявява, че съжалява за ситуацията.

Съдът, след като с определение от 30.04.2019 г., по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимия и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт:

Подсъдимият С. е български гражданин, роден на *** г. в гр. Кубрат, има постоянен адрес ***. С. е със средно образование, безработен е, не е женен. Не е осъждан.

На 13.04.2019 г. вечерта, св. К.Ю.С., отишъл в заведение „Луксури“ гр. Кубрат, където консумирал алкохол. С. носел в себе си портфейл, в който имало пари, лична карта, както и дебитна карта, издадена от „Банка ДСК на негово име. В портфейла К. С. съхранявал и бележка, на която бил написан ПИН кода на картата.

След известно време, след употреба на алкохол, свидетелят си тръгнал. По пътя портфейла му паднал на земята.

По това време, по същият път, минал подсъдимият С.Г.С.,***. Подсъдимия С. намерил портфейла на св. С. и го прибрал. Намерил в портфейла дебитната карта на св. С. и бележката с ПИН кода. Подсъдимият С. решил да използва картата, за да тегли парични суми. Около 22 ч. от банкомат на „Централна кооперативна банка“ в гр. Кубрат изтеглил, с картата на св. С., 400 лв. След това отишъл в заведение „Вива“ и си поръчал бира.

След 22 ч. в заведението влязъл св. О. О., заедно със свои приятели. Там заварил подсъдимия С., когото познавал. Компанията на св. О. седнала на една маса, а малко по-късно при тях седнал С.Г.С. и казал, че иска да ги почерпи. Заявил, че има 400лв. Св. О., знаел че подсъдимия дължи пари на приятеля му Е. и го попитал, защо не си връща заема. Подсъдимия С. казал, че ще изтегли още пари. След известно време подсъдимия излязъл навън, малко след него излязъл навън, за да пуши и св. О.. Подс. С. отишъл до близкия банкомат на „Централна кооперативна банка“, но тъй като бил много пиян, се затруднил при използването на
картата. Св. О. отишъл при него и го попитал дали има нужда от помощ. С. казал, че не може да изтегли пари и помолил свидетеля да извърши транзакцията и дал дебитната карта. Св. О. вкарал картата в банкомата и попитал за ПИН кода, а подсъдимия го продиктувал, четейки от бележка, която държал в ръката си. Св. О. изтеглил 100 лв. и ги дал на подс. С. и двамата влезли в заведението.

Впоследствие през нощта подсъдимия С.Г.С. още два пъти излизал от заведението и теглил пари с картата на св. С. - веднъж 300 лв. и след това 200 лв.

Подсъдимия С., използвайки картата на св. С., направил четири транзакции и изтеглил сам и посредством св. О. общо сумата от 1000 лв.

На следващия ден около 08, 10 ч. сутринта подс. С. отишъл в РУМВР- Кубрат. Подсъдимия заявил на оперативния дежурен, че е намерил портмоне и иска да го предаде. С протокол за доброволно предаване, от 14.04.2019 г., предал на служител на РУМВР - Кубрат портфейла с намиращите се вътре дебитна карта и лична карта на името на К.Ю.С.. След това С. си тръгнал, а св. Х. звъннал на св. С. и го поканил в РУМВР- Кубрат. К.Ю.С. се явил и св. Х. с разписка му върнал портфейла. Впоследствие св. С. установил, че от сметката му липсват 1 300 лв. и се обадил в полицията.

Св. Х. уведомил разследващ полицай, след което се обадил на С. и го призовал да се явил в РУМВР- Кубрат. След като се явил подсъдимият в РУМВР- Кубрат, в разговор със св. Х., признал че с намерената карта е изтеглил 1000 лв.

На 13.04.2019 г., от сметката на св. К., е удържана сумата от 300лв. като вноска по банков кредит в банка ДСК.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, сред които:

1. Показанията на свидетелите: К. С. (л. 9), Х. Х. (л. 11), О. О. (л. 13);

2. Писмените доказателства: справка за съдимост (л. 6), декларация за семейно и материално състояние (л. 7), протокол за доброволно предаване от 14.04.2019 г. (л. 23), разписка от 14.04.2019 г. (л. 22), разпечатка за движението по сметката на св. С. от 14.04. до 18.04.2019 г.

От показанията на св. С., протокола за доброволно предаване се установява съдържанието на загубения от него портфейл. От показанията на св. О. се установяват действията на подсъдимия, след като е намерил портфейла, показанията се подкрепят и от установеното въз основа на разпечатката за транзакциите, направени с картата на пострадалия – К. С.. От показанията на св. Х. и съответния протокол за доброволно предаване се установява предаването от подсъдимия на намерения портфейл.

Съдът намира доказателствата за взаимнодопълващи се, безпротиворечиви и даващи възможност за установяване на фактическата обстановка по несъмнен начин.

Посочените доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Въз основа на тях по несъмнен начин се установява приетото от съда от фактическа страна.

Съдът, съгласно изискването на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позова на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Подсъдимият и защитникът не спорят по тези обстоятелства.

От правна страна.

Престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият С.С. е съзнавал, че е намерил чужд портфейл, че намиращата се в него банкова карта е притежание на друго лице и въпреки това е изтеглил 1 000 лв. С оглед общоизвестния ред за снабдяване и ползване на банкови карти, очевидно е било за всяко лице, че се ползват данни от чужд платежен инструмент. Безспорно е че няма съгласие на титуляра за ползване на картата му за теглене на парични суми.

Извършеното от С. осъществява от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 249, ал. 1 НК. Престъплението е извършено при пряк умисъл подсъдимият е съзнавал, че използва данни от чужд платежен инструмент и че това е без съгласието на титуляра. Направил е това с цел да се облагодетелства неправомерно – да получи съответните парични суми.

Подсъдимият е извършил няколко тегления от банкомат, който поотделно осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, съответно е налице продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК.

По наказанието.

За престъплението по чл. 249, ал.1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума.

Прокурорът предлага да се определи наказание лишаване от свобода в минималния, предвиден от закона размер и да се намали с 1/3.

Защитникът моли за минимално наказание.

Страните считат, че са налице основанията на чл. 66 НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода.

Съдът намира, че са налице основания за определяне на наказание под минималния размер, тъй като са налице многобройни смекчаващи обстоятелства – С. не е осъждан, няма установени обстоятелства, които сочат на значима обществена опасност на личността му, има добросъвестно поведение в хода на процеса – изпълнява процесуалните си задължения. Най-вече с оглед това, че подсъдимият е предал портфейла в РУ МВР, макар и след като е изтеглил суми от картата на пострадалия, съдебният състав счете, че и най-лекото наказание, предвидено в чл. 249 НК е несъответно тежко за извършеното. Поради това на основание чл. 55 НК съдът наложи наказание под минималния размер, предвиден в чл. 249, ал. 1 НК – 1 година лишаване от свобода.

По същество и при определяне на наказанието, в съответствие с искането на прокурора, би се наложило лишаване от свобода под минималния размер, предвиден в закона.

Съдът намира, че за поправяне на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на наказанието. Факта на осъждането и протеклото наказателно производство са достатъчни, за да окажат нужното въздействие върху С.. Поради това и тъй като са налице останалите условия на чл. 66 НК:

- наложеното наказание е лишаване от свобода до три години;

- подсъдимият не е осъждано,

съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от три години.

На основание чл. 55, ал. 4 НК съдът не наложи по-лекото наказание - глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. При това решение съобрази материалното състояние на подсъдимия и обстоятелството, че е безработен.

Съдия: