Производството е по реда на Глава 21 НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдимия и протест на прокурор от РП Разград против присъда №189/18.04.2019 г., постановена по нохд №277/2019 г. по описа на Районен съд гр. Разград.

Постъпила е жалба (вх. №4308/30.04.2019 г. на РС Разград) от защитника на подсъдимия А. Г. П. – адв. Н. против присъда №189/18.04.2019 г. по нохд №277/2019 г. на Районен съд гр. Разград.

Оплакванията са, че присъдата е неправилна в частта, с която подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 196 НК, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон. Защитникът счита, че не е осъществен от субективна страна съставът на престъплението кражба или е нА.це маловажен случай. Искането е за отмяна на присъдата в тази част.

В съдебно заседание защитникът адв. Н. поддържа жалбата. Моли съда да постанови оправдателна присъда по обвинението за кражба, тъй като подсъдимият с деянието си не е осъществил от субективна страна състава на това престъпление. Моли съда да потвърди присъдата в оправдателната част, тъй като е обоснована и законосъобразна и добре мотивирана от първоинстанционния съд. Алтернативно пледира, че ако се приеме, че извършеното е престъпление, то осъществява състав по чл. 206 НК във вр. с чл. 218б НК и следва подсъдимият да се освободи от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание глоба.

Жалбоподателят А.П. заявява, че прозорецът и вратата на мазата били разбити, ножа взел от земята, за да влезе да си вземе документите.

Препис от жалбата е връчен на прокурора (08.05.2019 г.), но не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК срещу подадената жалба.

Постъпил е протест (вх. №4365/02.05.2019 г. на РС Разград) от прокурор от РП Разград против против присъда №189/18.04.2019 г. по нохд №277/2019 г. на Районен съд гр. Разград.

Оплакванията са, че присъдата е неправилна в частта, с която подсъдимият е оправдан за престъпление по чл. 170, ал. 2 НК и в частта, с която съдът е приел, че деянието, за което подсъдимият е обвинен, за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК е несъставомерно. Прокурорът счита, че от доказателствата безспорно се установяват фактите, които са признати и от подсъдимия, че са извършени действия по влизане в жилище, което е чуждо, че е използвана сила – унищожил вратата и подовите плочки и че е извършено нощем. Прокурорът счита, че е установено и повреждане на дървената врата на мазата. Излага доводи, че с оглед обществената опасност на подсъдимия, това че са извършени за кратък времеви период три престъпления, то не е нА.це по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.

Прокурорът счита, че мотивите към присъдата са неясни и съдържат противоречия, тъй като съдът не е посочил дА. приема, че деянието по чл. 170 НК е несъставомерно или е малозначително. Освен това съдът приема, че вратата на мазето не е повредена, а същевременно, че е повредена, но с цел установяване на фактическа власт върху отнета вещ.

Искането е за отмяна на присъдата в оправдателната част и постановяване на нова, с която бъде признат за виновен и алтернативно връщане на делото за ново разглеждане, тъй като е нА.це липса на мотиви.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста по съображения, че в мотивите има противоречия и това води до невъзможност прокуратурата да разбере, каква точно е била волята на съда, което е липса на мотиви.

Според прокурора са нА.це следните противоречия:

- в мотивите подсъдимият е признат за виновен за това, че осъществил на 26.11.2018 г. престъплението кражба, а в диспозитива за виновен за това, че е извършил деянието на 23.03.2019 г.;

- съдът е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 4 във вр. с ал. 1, а съобразно разпоредбата на чл. 218б, ал. 1, т. 1 това престъпление е от частен характер;

- относно обвинението по чл. 170, ал. 2 и обвинение по чл. 216, ал. 1 НК да второто поред деяние, съдът с общ абзац приел деянието за несъставомерно, а след посочил, че макар да покрива състав на престъпление, то обществената опасност е явно незначителна и изключва престъпния му характер по см. на чл. 9, ал. 2 НК, съответно не е ясно дА. е постановено оправдателна присъда защото деянието е несъставомерно или защото е малозначително;

- относно обвинението за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК съдът съдът посочил: „Вратата нито е била повредена, нито е било възможно използването й по предназначение“, което според прокурора е неясно и не може да се извлече мотива за постановената от съда присъда.

Прокурорът счита, че липсват каквито и да било мотиви към присъдата и поради това следва делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Препис от протеста е връчен на защитника на подсъдимия (20.05.2019 г.) и са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК.

Защитникът на подсъдимия - адв. Н. излага становище, че протестът е необоснован и присъдата следва да бъде потвърдена в протестираната част. Счита, че законосъобразно РС приел, че не е осъществен състав на престъпление по чл. 170 НК, тъй като жилището е необитаемо и в него се намират вещи на подсъдимия. Според адв. Н. стойността на повредата на вратата на мазето – 5 лв. и това, че повреждането е извършено с цел подсъдимият да напусне помещението обуславя извод, че е нА.це несъставомерно по чл. 216 НК деяние. Излагат се доводи, че мотивите към присъдата са подробни и правилни.

В съдебно заседание защитникът адв. Н. развива доводи за неоснователност на протеста.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице по чл. 318, ал. 3 НПК.

Въззивният протест е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице по чл. 318, ал. 2 НПК.

С атакуваната присъда Районен съд Разград признал подсъдимия за виновен в това, че на 23.03.2019 г. в гр. Разград, в условията на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ - щик за пушка /нож/ „Манлихер“ на стойност 150 лева от владението на М.Д.Б.от гр. Разград, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“б“ НК, поради което и във връзка с чл. 58а, ал. 5 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на 10 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим и за това, че на 23.03.2019 г. в гр. Разград, противозаконно е унищожил чужди движими вещи на обща стойност 153,60 лева, собственост на М.Д.Б.от гр. Разград, а именно: входна врата / ПДЧ / с размери 195см х 83см х 2,4см, ведно с касата, на обща стойност 150 лева и 4 бр. подови плочки на обща стойност 3, 60 лева, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 216, ал. 4 във вр. с ал.1 НК, поради което във връзка с чл. 54 от НК то осъдил на глоба в размер на 100 лева.

Признал подсъдимия за невиновен в това на 23.03.2019 г., около 22.30 часа в гр. Разград, е влязъл в чуждо жилище, собственост на М.Д.Б.от гр. Разград, като е употребил за това сила и деянието е извършено нощем, и го оправдал по обвинението по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 НК, както и да е повредил дървена врата на стойност 70 лв.

Подсъдимият А.П. се е явил в съдебно заседание на 18.04.2019 г. и се е признал за виновен – признал е фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях.

Производството пред първата инстанция се е развило като съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 НПК.

Фактическата обстановка, с оглед реда по който е протекло съдебното следствие и съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, е следната:

Подсъдимият А.Г.П. е руски гражданин, роден на *** г. в Русия, със статут на постоянно пребиваващ в Р България чужденец, със средно образование, женен, безработен и осъждан. П. живее в България от 1980 г. Завършил е средно образование в СПТУ по автотранспорт - гр. Разград. Владее писмено и говоримо български език.

На 20.02.2019 г. подс. П. излязъл от Затвора Белене, след изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. Поради това, че нямал къде да живее отседнал при свой познат - св. И.Б.И.. Последният живеел в гр. Разград, ж.к.“Освобождение“ №10, ап. 3 заедно с приятелката си св. М.Д.Й.и предоставил на подсъдимия една от стаите в жилището, за да я ползва.

На 23.03.2019 г. вечерта подсъдимият бил заедно със св. И. и св. Й. в жилището им, пил заедно с И. бира. Около 21.30 часа казал на св. И. и св. Й., че има среща с брата на неговия познат Л. /по прякор „Люпито“/ - св. М.Д.Б., за да си вземе документи, ключ за колата и други лични вещи.

В действителност подс. П., същият ден около 15.30 часа, вече се бил срещнал със св. М.Б. - отишъл в дома му в гр. Разград, ул.“Сава Катрафилов“ № 19 и поискал да му даде намиращите се, в апартамента му в гр. Разград, на ул.“Бели Лом“ № 55, вх. А, ап. 5, документи. П. бил оставил документите там, още преди да влезе в затвора. Тогава отсядал при Л.Б., с когото били в близки приятелски отношения и който живеел в посочения апартамент. Това било преди Л.Б. да влезе в затвора. Св. В. знаел, че брат му и подс. П. имат неуредени имуществени отношения във връзка с лек автомобил „Ауди“, който бил купен от Л.Б., но регистриран на името на П. и затова казал на подсъдимия, че следва да се разбере с брат му и да не го замесва в отношенията им.

Така на 23.03.2019 г. вечерта, след като излязъл от дома на св. И., подс. П. се поразходил из града и около 22 часа стигнал до жилищния блок на ул.“Бели Лом“ № 55. Поради близките си отношения с Л.славБ., той знаел местонахождението на мазата и апартамента на М.Б. и решил да влезе в тях. В мазата проникнал през прозорец, на който нямало поставено стъкло. В нея търсил ценни вещи, но намерил само щик /нож/ за пушка „Манлихер“, който взел. Вещта, била подарък на св. М.Б. от неговия дядо и била ценна като реликва за него. За да излезе от мазата в коридора подс. П. повредил дървената врата на помещението като откъртил металната планка, която била забита във вратата и през която преминавал катинар в заключено положение.

След това, около 22.30 часа, подс. П. се качил на втория етаж във входа и стигнал до входната врата на ап. 5. Св. Х. А. Х., който живеел в ап. 4, се показал на вратата на жилището си, видял подсъдимия П. и го попитал какво прави тук. Св. Х. познавал подсъдимия, тъй като преди години живеел в същия вход, а след това идвал да търси постоянно бившата си жена и създавал много проблеми, както на нея, така и на живущите във входа. Подс. П. изглеждал пиян. Споменал, че документите му са там и сочел вратата на ап. 5. Като видял състоянието му св. Х. затворил вратата на жилището си и си легнал.

Подсъдимият искал да влезе в апартамента наБ., за да си вземе вещите. Входната врата била заключена и в жилището нямало никой. С помощта на ножа, който взел от мазата, изкъртил части от касата на входната врата и самата врата, както и подови плочки - четири на брой, разположени под вратата, които се натрошили. Влязъл в жилището и взел свои лични документи - свидетелство за раждане, трудова книжка, диплома за средно образование, паспорт, издаден от Руската федерация, разрешение за пребиваване, застрахователно свидетелство, 6 бр. снимки и контактен ключ за лек автомобил „Ауди“. Неизвестно колко време след това подс. П. излязъл от апартамента и жилищния блок.

Към 05.30 часа той се прибрал в жилището на св. И., на когото казал, че се е видял с М.Б. и е взел документите и ключовете. Св. И. видял, че в ръката си подсъдимия държи нож, за който П. му обяснил, че е негов и ще го скрие. Св. И. се усъмнил, че подс. П. е откраднал вещите. Когато по-късно същия ден - 24.03.2019 г. служители на МВР дошли да потърсят подсъдимия в дома на св. И., него го нямало, но донесените през нощта вещи били там и И. ги предал с протокол за доброволно предаване.

Междувременно след разговора с подсъдимия на 23.03.2019 г., на следващия ден - 24.03.2019 г., около 10 часа, св. М.Б. решил да отиде до апартамента си на ул.“Бели Лом“ № 55, вх. А, ап. 5 и да види какви документи има там и дА. сред тях има такива на подс. П.. Стигайки до входната врата на жилището видял, че тя е разбита, а вътре - в хола по балатума, че има кални стъпки. Веднага се досетил, че подс. П. е влязъл в апартамента и се обадил на тел. 112. Местопроизшествието било посетено и образувано наказателно производство. В хода на разследване по бързото производство подс. П. предал с протокол за доброволно предаване чифт маратонки, червени на цвят с черна подметка, № 44.

Била изготвена оценъчна експертиза /л.70-74/, заключението по която установява, че:

- пазарната стойност на отнетия щик /нож/ за пушка „Манлихер“ е 150 лева;

- стойността на унищожените вещи - входна врата / ПДЧ / с размери 195см х 83см х 2,4см, ведно с касата, и 4бр. подови плочки, е общо 153, 60 лева, от които вратата с касата е на стойност 150 лева, а 4 бр. плочки са на обща стойност 3,60 лева;

- стойността на повредата по дървената врата на мазата, която е с размери 170см х 87см х 0,8 см /вратата на стойност 70 - 80 лева/ е 5 лева.

С постановление от разследващия орган на подс. П. били върнати всички негови лични документи и 6 бр.снимки, които св. И. бил предал на 24.03.2019 г. с протокол за доброволно предаване.

П. е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на определените му наказания „лишаване от свобода“ не е било отложено по чл. 66 НК и не са изтекли пет години от изтърпяване на посочените наказания. Видно от справката за съдимост:

1. с присъда №241/2016 г. по НОХД №113/2016 г. по описа на PC- Разград, потвърдена с Решение №45/2016 г. по ВНОХД №173/2016 г. по описа на ОС - Разград, влязла в сила на 18.07.2016г., за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК на поск.П. е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим и

2. с присъда №300/2018 г. по НОХД №366/2018 г. по описа на PC- Разград, влязла в сила на 24.10.2018 г., на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, е определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Изтърпяно на 20.02.2019 г.

Описаната фактическа обстановка е установено въз основа на самопризнанието и събраните на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят:

- показанията на свидетелите – М.Б. (л. 52), И. И. (л. 58 и л. 66), М. Й. (л. 60), Х. Х. (л. 62 и л. 68), Я.Я. (л. 64);

- протоколи за оглед (л. 2, л. 10 и л. 20);

- писмените доказателства: справка за съдимост (л. 42), характеристична справка (л. 46), декларация за семейно и материално положение (л. 42); протокол за доброволно предаване (л. 87); приемо-предавателен протокол (л. 88); нотариален акт №72/25.11.2003 г., нот. Р. И.а

- оценъчна експертиза (л. 72).

От показанията на св.Б. се установяват обстоятелствата, относно твърдението на подсъдимия, че в апартамента му се съхраняват негови вещи и искането му да ги получи, както и какво е заварил, когато отишъл в жилището на 24.03.2019 г. От показанията на св. И. и св. Й. се установява къде е пребивавал подсъдимия след излизане от затвора, кога се е прибрал в жилището им на 24.03.2019 г. и каква вещ е донесъл. От показанията на св. Х. се установява, че подсъдимия е пребивавал на адреса и заявил, че иска да си вземе документите. От показанията на св..Я. – служител на МВР, посетил местопроизшествието, се установява какво е било състоянието на вратата на жилището и мазето, както и изявленията на подсъдимия пред служителя на МВР. Няма противоречия между свидетелските показания, те се отнасят до различни обстоятелства, взаимно се допълват и съответстват на обясненията на подсъдимия, съответно подкрепят самопризнанието.

Състоянието на помещенията, в което е проникнал подсъдимия се установява от протоколите за оглед и фотоалбумите по тях, както и от показанията на св.Я..

Безспорно се установява, че на 23.03.2019 г. в подс. П. е отнел чужда движима вещ - щик за пушка /нож/ „Манлихер“ на стойност 150 лева от владението на М.Д.Б.от гр. Разград, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои. Подсъдимият не отрича, че е взел щик за пушка, вещта е предадена от св. И. (л. 87) и е установено по несъмнен начин как е попаднала в него. Собственикът – св. Б. е загубил фактическата власт върху вещта, не е бил съгласен да предаден вещта на П.. Подсъдимият е взел вещта от мазета, използвал я, за да разбие вратата на апартамента, съответно е установил своя фактическа власт. П. е съзнавал, че вещта е чужда и че не е получил съгласие на собственика да я вземе. Твърдението, че не е искал да я вземе, а само да разбие вратата е защитна теза, опровергана от установеното, че е взел вещта със себе си и я отнесъл в мястото на което живее. Извършеното от П. безспорно съставлява кражба. Стойността на вещта е определена от вещото лице, чието заключение е ясно, пълно и обосновано и няма съмнение в неговата правилност. Стойността на вещта се обхваща и от самопризнанието.

Престъплението кражба, извършено от подсъдимия е в условията на опасен рецидив, с оглед посочените осъждания, по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.”б” от НК, тъй като подс. П. е многократно осъждан, като последните два пъти – през 2016 г. и 2018 г. на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на определените му наказания „лишаване от свобода“ не е било отложено по чл. 66 НК и не са изтекли пет години от изтърпяване на посочените наказания.

Деянието осъществява състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б.“б“ от НК.

Не може да се квА.фицира деянието като престъпление по чл. 206 НК, тъй като П. не е получил владението върху вещта - щик по правомерен начин от собственика, съответно не е присвоил чужда движима вещ, която владее или пази (Това е с оглед отбелязаното в съдебния протокол възражение, че е нА.це деяние по чл. 206 НК).

Не са нА.це основанията да се приложи разпоредбата на чл. 218б НК, независимо от стойността на предмета, тъй като е нА.це опасен рецидив.

Безспорно се установява, че на 23.03.2019 г., около 22.30 часа подс. П., влязъл в чуждо жилище в гр. Разград, на ул.“Бели Лом“ № 55, вх. А - апартамент 5, собственост на М.Д.Б.от гр. Разград, като употребил за това сила и деянието е извършено нощем. Безспорно е установено времето на извършване на деянието и способа, по който подсъдимият си е осигурил достъп до жилището и който несъмнено се квА.фицира като използвана сила. Чл. 170 НК защищава неприкосновеността на жилището, съответно след като подсъдимият е успял да влезе в жилището по начина и със средствата, посочени в закона, то следва да носи отговорност по този текст. Няма съмнение, че П. е съзнавал, че обекта, представлява жилище (намира се в жилищен блок, представлява апартамент, живял е в това жилище), както и че е чуждо. Законът, според състава на ОС Разград, не поставя изискване, за да се осъществи състава на престъплението по чл. 170 НК да има обитатели в жилището, за да бъде неприкосновеността му закриляна. Законът охранява неприкосновеността на жилището от неправомерните действия на друг, те са осъществени от П. и извършеното осъществява състава на престъплението по чл. 170, ал. 2, във с вр. ал. 1 НК.

За това престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години.

Съставът на ОС Разград счита, че е нА.це превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - мотивът за извършване на престъплението – да получи документи и вещи, които са негови; направените самопризнания на досъдебното производство, тежкото материално положение и определи наказание лишаване от свобода в размер на една година, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намА. с 1/3 и наложи наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Безспорно е установено, че на 23.03.2019 г. подсъдимият П. противозаконно е унищожил чужди движими вещи - входна врата /ПДЧ/, с размери 195 см. х 83 см. х 2,4 см., ведно с касата, на обща стойност 150 лева и 4 бр. подови плочки на обща стойност 3, 60 лева, всичко на обща стойност 153, 60 лева, собственост на М.Д.Б.от гр. Разград. Установява се от събраните доказателства, включително самопризнанието на подсъдимия, че е оказал въздействие върху входната врата, касата и плочки на апартамент №5 в гр. Разград, на ул.“Бели Лом“ № 55, вх. А, което е довело до унищожаването й, тъй като не подлежи на ремонт.

Съставът на ОС Разград намира, че не е нА.це маловажен случай. При решаване на въпроса дА. престъплението е маловажен случай и следва да се квА.фицира по чл. 216, ал. 4 НК, трябва да се изхожда от критериите по чл. 93, т. 9 НК. Съгласно чл. 93 НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липса или незначителност на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Несъмнено стойността на имуществото, предмет на посегателството не е единствен критерии при преценката дА. случаят е маловажен. Унищожена е входна врата на жилището, която е предназначена да го предпазва от посегателства и да защитава имота от проникване на други лица извън живеещите в него. Подсъдимият е с повишена обществена опасност, тъй като е многократно осъждан, демонстрира, при извършване на престъпленията, пренебрежение към установения правов ред и незачитане на правата на другите членове на обществото. Престъплението по чл. 216 НК е в поредица от престъпни деяния, извършени за кратък период от време. П. е осъществил състава на престъплението по 216, ал. 1 НК.

За това престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години.

Съставът на ОС Разград счита, че е нА.це превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които са посочени и по-горе - мотивът за извършване на престъплението – да получи документи и вещи, които са негови; направените самопризнания на досъдебното производство, стойността на предмета на посегателство, тежкото материално положение и определи наказание лишаване от свобода в размер на една година, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намА. с 1/3 и наложи наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Подсъдимият П. е извършил посочените престъпления: по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК, чл. 170, ал. 2 НК и по чл. 216, ал. 1 НК, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съответно съдът, след като е определил наказание за всяко престъпление отделно, следва да наложи най-тежкото от тях. В случая най-тежко е наказанието за престъплението по чл. 196 НК - лишаване от свобода в размер на десет месеца и това наказание бе наложено от съда с присъдата.

По жалбата.

Жалбата е неоснователна.

Подсъдимият е отнел чужда движима вещ – щик за пушка /нож/, знаел е и е съзнавал, че е чужда и е установил фактическа власт върху нея – служил си, за да разбие вратата, след това я отнесъл в жилището на св. И.. Осъществен е състав на престъплението кражба и от обективна, и от субективна страна. КвА.фикацията на престъплението, прието от прокурора и първоинстанционния съд е съответна на предходните осъждания на подсъдимия и е законосъобразна.

Престъплението не е без обществена опасност или с незначителна такава.

И в диспозитива на присъдата и в мотивите е ясно посочено, на много места (л. 30, л. 31, л. 33), че деянията са извършени на 23.03.2019 г. На едно място само е допусната техническа грешка и е изписана друга дата – 26.11.2018 г. (л. 32 от нохд №277/19 г.). Това не може да е основание за отмяна на присъдата и връщането й за ново разглеждане от друг състав. Ясна е волята на съда, относно датата, на която е установил, че е извършено престъплението.

По протеста.

Протестът е частично основателен, относно това, че присъдата е неправилна в частта, с която подсъдимият е оправдан за престъпление по чл. 170, ал. 2 НК и в частта, с която съдът е приел, че деянието, за което подсъдимият е обвинен, за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК е несъставомерно, по изложените вече съображения.

Съставът на Разградски окръжен съд не споделя твърдението на прокурора, че нА.чни противоречия в мотивите ги опорочават в такава степен, че не може да се разбере волята на съда. Първоинстанционния съд в достатъчна степен е извършил и отразил в мотивите анА.з на доказателствата, достатъчно ясно е посочил, че не счита подсъдимият да е осъществил състав на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК („представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като е с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, отчитайки ниската стойност на унищоженото имущество, мотивите за извършването - желанието да си прибере личните вещи“) и чл. 170, ал. 2 НК („несъставомерно … липсва от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 170 от НК, предвид факта, че подс. П. е проникнал в жилище, което е било необитаемо, в което преди това той самия е живял и където са се намирА. негови лични вещи и документи“ и „касае се за жилищен имот, но не и за жилище по смисъла на закона, предвид факта, че в имота не живее никой“), съответно не е нА.це такава непълнота на мотивите, която да се приравни на липса на мотиви.

Протестът е неоснователен в частта, относно престъплението по чл. 216, ал.1 НК – повреждане на вратата на мазата.

Съдебният състав намира, че П. не следва да носи отговорност за това, че противозаконно повредил дървена врата с размери 170см х 87см х 0,8 см на стойност 70 лева, като стойността на повредата е 5 лева, поради това, че стойността на щетата е изключително ниска и състоянието на вратата на мазата не изключва, при опита да излезе и съответно упражнената сила върху вратата, подсъдимия да не е забелязал, че причинява увреждане – извадена скоба на която е стоял катинара.

По това обвинение – относно повреждането на вратата на мазата, следва да бъде потвърдена оправдателната присъда, постановена от РС.

Съдебният състав на ОС Разград счете протеста за основателен в съответната част и в съответствие с правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК отмени присъдата на РС Разград и постанови нова, с която призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК и чл. 170, ал. 2 НК.

Председател: Членове: 1. 2.