Делото е образувано по внесен обвинителен акт от прокурор в ОП Разград против Ц.В. *** с ЕГН ********** по обвинение за това, че на 21.05.2019 г. в с. Райнино е предложил и дал подкуп – една банкнота с номинал от 20 лв. на полицейски орган – младши автоконтрольор Н.И.Б. – младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ на РУ МВР Исперих, при ОД МВР Разград, за да не извърши действие по служба – да не състави АУАН за установено административно нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП – престъпление по чл. 304а, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 304, ал. 1 НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението срещу подс. В. за престъпление по чл. 304а НК. Прокурорът счита, че в хода на съдебното следствие е установено по несъмнен, че подсъдимият, след като е бил спрян за проверка от служителите на МВР, е предложил и дал пари в размер 20 лв., за да не му бъде съставен АУАН и следва да бъде признат за виновен. Счита, че следва да се наложи наказание лишаване от свобода около 5-6 месеца с отлагане за изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимия адв. В. К. прави искане за провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК, заявява, че подсъдимият признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Подсъдимият Ц.В.В. прави самопризнания. Признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях. Заявява, че съжалява за извършеното. Моли за по-леко наказание.

Защитникът адв. К. излага доводи, че обвинението е доказано не само от признанията, а и от останалите събрани доказателства. Изтъква, че подсъдимият е съдействал за провеждане на разследването още от първоначалния му стадий на досъдебното производство, като е направил пълни самопризнания, изказва съжаление и има критично отношение. Моли съда, да вземе предвид чистото съдебно минало, трудовата ангажираност, семейното положение - женен, има деца, има и внуци, както и ниската стойност на предмета на престъплението, но макар да са налице всички предпоставки за прилагане института на чл. 55 от НК, да наложи наказание лишаване от свобода и отложи изтърпяването на основание чл. 66 НК.

Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимият и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, установи:

Подсъдимият Ц.В.В. е български гражданин, роден роден на *** ***. Има постоянен адрес ***, но живее в с. Райнино. В. е с основно образование, женен е, работи. Реабилитиран.

Подсъдимият В. е правоспособен водач на МПС (л. 37 от ДП) и притежавал лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. №Е 6931 МН (л. 36 от ДП).

На 21.05.2019 г. В. управлявал автомобила си „Рено Лагуна“ с рег. №Е 6931 МН в с. Райнино.

На 21.05.2019 г., около 20 – 20,30 часа св. Б. и св. Д. ***, разположили служебен автомобил „Киа Сиид“ с рег. №СВ 6308 КК на ул. „Ал. Стамболийски“ в с. Райнино.

Н.Б. e младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ МВР Исперих, назначен със Заповед №330з-1064/25.04.2018 г. (справка л. 26 от ДП). Заедно със св. Д. осъществявали служебни задължения по контрол на пътното движение, съгласно утвърден график (л. 31 от ДП).

Св. Б. спрял, идващият от с. Вазово, автомобил „Рено Лагуна“ с рег. №Е 6931 МН, управляван от подсъдимия, чиято самоличност служителите на МВР установили. В. управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. Служителите на МВР предупредили водача В., че това е нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

Св. Б. влязъл в служебния автомобил, въвел данните на автомобила в работната станция за отдалечен достъп и започнал да съставя АУАН.

Подсъдимият Ц.В.В. се приближил до служебния автомобила и през отворения прозорец казал на св. Б.: „Моля те не пиши акт. Толкова години нямам нарушения по КАТ искам да остана чист. Имам 20 лв. в себе си, ще ви ги дам“.

Св. Б. казал, че това е престъпление и поискал от В. удостоверение за техническа изправност на превозното средство. В. отишъл до автомобила си, придружен от св. Д.. Взел изисканото удостоверение и една банкнота от 20 лв., която поставил в него. Върнал се при св. Б. и му подал удостоверение, с поставената в него банкнота. Св. Б. отворил документа и видял банкнотата от 20 лв. Св. Д. също видял банкнотата. Б. оставил удостоверението и банкнотата на таблото на автомобила.

Уведомили В., че е извършил престъпление и че ще бъде задържан и св. Б. му поставил белезници. Уведомили дежурния в РУ МВР Исперих. В. бил задържан в РУ МВР за 24 часа. Св. Б. довършил АУАН, който бил подписан от Д., като свидетели и от нарушителя (л. 24 от ДП).

Изготвен бил протокол за оглед, фотоалбум към него (л. 3-10 от ДП). При огледа била иззета банкнота с номинал от 20 лв. със сериен номер БС 4895822.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и всички събрани в хода на наказателното производство доказателства.

Посочените доказателства подкрепят самопризнанието. Въз основа на тях по несъмнен начин се установява приетото от съда от фактическа страна. Подсъдимият и защитникът не спорят по тези обстоятелства.

От правна страна.

Св. Б. е длъжностно лице от състава на полицейските органи, оторизирано с правомощия да контролира спазването на нормите за движение по пътищата, да констатира и да документира установените в тази връзка административни нарушения по ЗДвП.

Подсъдимият е съзнавал, че проверката се извършва от служители на МВР – полицейски орган. Посъдимият В. е уведомен и е съзнавал длъжностното качество и правомощията на св. Б. и св. Д. при извършената проверка. Знаел е че е установено нарушение.

За да избегне установяване на нарушение и санкция и за да мотивира св. Б. да не изпълни задълженията си и да не извърши действие по служба - да състави акт за установяване на административно нарушение, В. предложил да му даде 20 лв. и след това дал банкнота от 20 лева.

Умисълът на дееца се установява и от самопризнанието, и от действията, възприети и възпроизведени от свидетелите. Деянието е извършено при пряк умисъл.

С действията си подсъдимият е осъществил, от обективна страна и субективна страна, състав на престъплението по чл. 304а, предл. 1 и 3 от НК – предложил и дал банкнота от 20 лева на св. Б., за да не извърши действие по служба.

По наказанието.

Престъпление по чл. 304а НК се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

Прокурорът и защитата считат за справедливи еднакво по вид наказание – лишаване от свобода.

Съдът прецени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и установи, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства –самопризнанието и разкаянието, трудовата ангажираност на подсъдимия.

От друга страна следва да се отчетат значителния брой нарушение по ЗДвП.

Престъплението засяга в значителна степен обществените интереси, тъй като е широко разпространено и подронва авторитета на държавните органи. Поради това съдът счита, че не може да се приеме въз основа на размера на незаконната облага, която се предлага, наличието на изключително смекчаващо обстоятелство.

Съдът намира, че съответно на обществената опасност на деянието и дееца е да се определи наказание малко над минималния размер на предвиденото в закона - лишаване от свобода за срок от шест месеца, което, на основание чл. 58а НК да се намали с 1/3 и съответно да бъде осъден В. на лишаване от свобода за срок от 4 месеца. Налице са основанията на чл. 66 НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание. Съдът определи минималния изпитателен срок – 3 години. Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и възможността да приведе в изпълнение наложеното наказание са в състояние да окажат нужното въздействие върху В. за постигане на целите по чл. 36 НК. Наказанието е достатъчно и за да окаже предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

Законът предвижда налагане и на наказание глоба до 15 000 лв. С оглед тежестта на престъпление и материалното и семейно положение на подсъдимия съдът наложи глоба в минималния предвиден в закона размер - 100 лв.

Наказанието в този размер е съответно на тежестта на извършеното и необходимо за поправянето на подсъдимия.

На основание чл. 307а НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението.

Съдия: