Делото е образувано е по обвинителен акт (постъпил с вх. №2997/16.07.2019 г.) на прокурор от Окръжна прокуратура Разград, по ДП№275 ЗМ - 48/2018 г. по описа на РУ МВР – Исперих, против Н.Д.В., роден на *** г. в гр.Т., с ЕГН **********, по обвинението за това, че:

На 26.01.2018 г., около 16 ч. по път Ш-205, около км 17+778, между с. М. Й. и разклона за с. Й. при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „Фиат Дукато“ с peг. № ***, е нарушил правилата за движение:

- чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - „С поведението си водачът на ППС не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;

- чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците“;

- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;

- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намаляват скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;

- чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“

и по непредпазливост е причинил смъртта на С.Е. К., ЕГН - ********** от с. Й. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че направените самопризнания се подкрепят от събраните доказателства и е установено, че съответните разпоредби на ЗДвП умишлено са нарушени от подсъдимия и между умишленото нарушаване и леталния изход съществува причинно-следствена връзка. Подсъдимият не се е съобразил с пътните условия и не е избрал скорост, която да му позволи най-малкото да заобиколи пешеходеца. Прокурорът предлага да се наложи наказание лишаване от свобода около 1 година и 6 месеца, чието изпълнение да се отложи на основание чл. 66 НК, както и лишаване от право да управлява МПС.

В разпоредително заседание на 16.09.2019 г., съдът, на основание чл. 76 от НПК е констиутирал, като частни обвинители С.С.М. – дъщеря на пострадалия С. К. и Е.С.Е. и С.С.Е. – синове на пострадалия.

Повереникът на частните обвинители - адвокат Д. в съдебно заседание заявява, че фактическата обстановка по делото е изяснена и тя обосновава вината на подсъдимия В.. Моли съда да постанови осъдителна присъда, като при определяне на наказанието, съдът съобрази смекчаващите вината обстоятелства, възрастта на подсъдимия и да определи едно справедливо наказание. Счита, че не може да се приеме съвина от страна на пострадалия.

Подсъдимият В. прави самопризнания. Признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях. Заявява, че съжалява за извършеното.

В последната си дума В. изказва съболезнования на наследниците на пострадалия и съжаление за извършеното. Заявява, че не го е направил нарочно. Твърди, че се старае да спазва задълженията си, че е примерен гражданин и няма никакви противообществени прояви.

Защитникът на подс. В. – адв. С. заявява, че доверителят му признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях. В хода на съдебните прения защитата излага позиция, че в хода на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства относно това по какъв начин е станало ПТП, каква е фактическата обстановка. Защитникът счита, че в конкретния случай държавното обвинение е събрало достатъчно доказателства и в насока, че пострадалият също е нарушил разпоредби на ЗДвП, установена е и висока концентрация на алкохол. Моли съда, при определяне на наказанието да съобрази и че подсъдимият не е осъждан и има превес на смекчаващите вината обстоятелства. Според защитника адв. С. наказанието следва да се отложи на основание чл. 66 НК и да се даде възможност па подсъдимия да поправи своето поведение.

Съдът, след като с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимият и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, установи:

Подсъдимият Н.Д.В. е български гражданин, роден на *** г. в гр. Т.. Има средно образование. Работи. Не е женен. Не е осъждан.

В. е правоспособен водач на МПС, категория „В“ и „М“ от 2009 г. Има налагани наказания за нарушение по чл. 74, ал. 1 ЗДвП – „Допълнителни светлини за мъгла може да се използват само при значително намалена видимост поради мъгла, снеговалеж, дъжд или други подобни условия. Тези светлини не може да се използват самостоятелно.“ от 2010 г.; чл. 98, ал.1 ,т.1 ЗДвП – за неправилно паркиране от 2011 г.; за нарушение по чл. 70, ал. 3 ЗДвП през 2012 г. и 2013 г.; за нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП през 2016 г. и по чл. 6, т. 1 ЗДвП през 2017 г. Наложените наказания са глоби в размер на 10 лв. и 20 лв. (справка л. 113 от ДП).

В. работел като продавач - консултант във фирма „Офис консумативи“ гр. Пловдив. Във връзка с това управлявал товарен автомобил „Фиат Дукато“, с peг. № ***, който бил собственост на работодателя му (удостоверение за техническа изправност, свидетелство за регистрация на л. 115 от ДП).

На 26.01.2018 г. подс. В. осъществил разнос - поръчка в Община Исперих. След като изпълнил служебния си ангажимент, решил да се прибира към гр. Разград.

Подсъдимият Н.В. се движел, с управлявания от него товарен автомобил „Фиат Дукато“ по път III - 205, в посока гр. Исперих - гр. Разград. Автомобилът бил технически изправен, като всички системи и агрегати работели в нормален режим.

С. ***. Занимавал се с ремонт на дребни повреди на водопровода. Същият ден около обяд посетил дома на св. Е. О., за да ремонтира чешмата му. След като свършил работата си поговорили и си тръгнал. Посетил още няколко адреса, ходил и до с. М. Й.. Употребил значително количество алкохол. Около 15,30 ч. - 16,00 ч. К. се движел пеша по пътен участък от с. М. Й. до разклона за с.Й., като се подпирал на велосипед, сив на цвят.

В този участък движението било организирано двупосочно, с по една лента във всяка посока, разделени от единична непрекъсната линия. Пътното платно било с ширина 6, 5 метра, всяко с ширина около 3, 25 метра. В дясно и в ляво от пътното платно имало еластична ограда - мантинела. Участъкът бил прав, около 650 метра, като в началото имало низходящ надлъжен наклон, който след това преминавал във възходящ при относително голяма денивелация (около 20 м. при спускане и около 30 м. при изкачване). Пътното платно било покрито с дребнозърнеста гладка асфалтова настилка, леко влажно, на места - хлъзгаво, без неравности и повреди. Времето било ясно и с нормална видимост.

В началото на праволинейния, низходящ пътен участък след с. М. Й. имало частично, временно ограничаване на видимостта към дясната част на платното за движение от клони на крайпътни дървета.

Подсъдимия В., управлявайки товарния автомобил, достигнал същия пътен участък, около км 17+778, на около 103 м., след пътен знак „А21 - „Възможна поява на домашни животни“, където имало възходящ наклон. Управлявал автомобила със скорост от 82, 3 км/ч. и се разминал с друг товарен автомобил, неустановен в хода на разследването.

Н.В. нямал добра видимост на пътното платно пред него, тъй като му пречели клоните на крайпътно дърво и бил заслепен от насрещно греещото слънце. Затова В. не възприел своевременно движещия се пред него С. К., застигнал го и го блъснал. Последвал удар между предния десен фар на товарния автомобил „Фиат Дукато“, управляван от подсъдимия и тялото на К. едновременно в областта на дясното бедро, гръдния кош и главата. След това тялото се ударило в предния капак на автомобила и отскочило напред. След сблъска, в резултат на удара тялото на пешеходеца било отхвърлено на около 39,5 м. напред, като паднало върху пътната настилка в дясната лента за движение, в близост до осевата линия.

Товарният автомобил спрял в дясната лента за движение, с предната част насочена към гр. Разград.

В. слязъл от товарния автомобил и видял падналия мъж. Веднага подал сигнал на тел 112. Междувременно на мястото спрял преминаващ автомобил, управляван от св. М. К.. Той бил лекар и отишъл до пострадалия К., за да разбере какво е състоянието му. Установил, че няма жизнени показатели.

По-късно подсъдимият преместил автомобила до положение да осигури безопасност при настъпилото ПТП.

На място пристигнал екип от РУ на МВР – гр. Исперих, като полицейски служител изпробвал В. за наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ със сериен № ARSM-0164, което отчело нула промила алкохол в издишания въздух.

Пристигнал екип на ЦСМП - гр. Исперих, който констатирал смъртта на С. К.. Тялото му било откарано в болницата в гр. Разград за извършване на аутопсия.

От заключението на вещото лице по изготвената химическа експертиза (л. 67 - 68) е видно, че в иззетата от пострадалия К. проба кръв е установено наличие на етилов алкохол 3, 06 промила.

Видно от заключението по съдебномедицинската експертиза (л. 76 -86) при аутопсията е установено, че С.Е. К. е получил следните увреждания:

- Травма на глава - разкъсно-контузна рана в ляво слепоочна и теменна област с подлежащи фрактури, разкъсване на твърда и мека мозъчна обвивка, евакуация на част от мозъчното вещество; размачкване на малкия мозък; многофрагментно раздробени счупване на челната кост, левите слепоочна и теменна кост, тилна кост; хоризонтално счупване на пода на черепната база на границата предна и средна черепна ямки с разрушаване на турското седло; неправилна хоризонтална отзяваща фрактура по границата средна/задна черепни ямки; навлизане на най-горната част на гръбначния стълб в черепната кухина през големия тилен отвор /вбита фрактура/; кръвенист ликвор в страничните мозъчни стомахчета; счупване на носни кости, охлузване по кожата на гърба на носа; охлузване върху задната половина на лява буза.

- Травма на шията - голяма хоризонтална порезна рана в долната част на шията с подлежащо гладко прерязване на всички меки тъкани, с изключение на външните сънни артерии, вкл. и пълно прерязване на трахеята; кръвонасядания върху предните дълги връзки на шийния отдел на гръбначния стълб от дясната страна.

- Травма на гръдния кош - широко разкъсване на околосърцевата торбичка, напречно разкъсване на предна стена на дясна камера и откъсване на корена на аортата; пълно отрязващо и разместено счупване на ниво 7- ми шиен/ 1 - ви гръден прешлен и неразместено счупване на ниво 12-ти гръден/ 1-ви поясен прешлен; контузионни огнища на разкъсвания на белия дроб; тотален гръден капак - пълно напречно разместено счупване на гръдната кост на ниво 3-то/ 4-то ребра с отрязващо разкъсване на междуребрената мусК.тура на това ниво двустранно, счупване на всички леви ребра по мишнична линия и счупване на всички десни ребра по предна мишнечна линия; излив на 600 мл кръв в гръдната кухина; кръвонасядания около счупванията.

- Травма на корема и таза - широко разкъсване на диафрагмата и дислокация на органи от горния етаж на корема - черен дроб, стомах и черни бримки в гръдната кухина; множествени дълбоки пукнатини и разкъсвания по горна и долна повърхност на слезката; пукнатини по горна повърхност на черния дроб; кръвонасядания по държача на червата; кръвонасядане на мастната капсула на десния бъбрек; пълно разкъсване на плочката на срамния хрущял.

- Травма на крайници - счупване на дясна бедрена кост на 72 см. от петите; счупване на двете кости на лява подбедрица на ниво 20 см от петите; охлузвания и кръвонасядания върху и около вътрешния глезен на десния крак; рани тип „ламбо“ на лявата длан и средния пръст; охлузвания върху гърба на дланта на дясна ръка.

- Общо обезкървяване на организма - анемия на вътрешните органи, бледи послесмъртни петна. Мастно - дегенеративни промени на черния дроб; оскъдно течно съдържимо в стомаха; празен пикочен мехур.

Всички телесни увреждания са в пряка причинно - следствена връзка с преживяното ПТП и са причинени от твърди тъпи, тъпоръбести предмети с остър/режещ ръб, по механизма на директен удар, противоудар и сътресение на тялото. При така установената тежка съчетана механична и инерционна травма смъртта на пострадалия е била неминуема и е настъпила веднага след сблъсъка с автомобила. Причината за смъртта на С. К. е описаната много тежка съчетана механична и инерционна травма на главата, тялото и крайниците.

Според вещото лице, установената концентрация на алкохол в кръвта на К., към момента на настъпване на ПТП - 3,06 промила, отговаря на тежка степен на алкохолно опиване, при което силно са нарушени равновесието, походката, координацията, забавени са реакциите и мисленето, говорът е неразбираем, тежко е потисната дейността на централната нервна система.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, сред които:

1. Показанията на свидетелите Ф. Ю. (л. 42), М. К. (л. 47), А. Х. (л. 59), Е. О. (л. 61), А.С. (л. 62), първият от които е възприел движението на пострадалия по пътното платно непосредствено преди ПТП, а останалите дават показания, относно действията му в предходните часове на деня.

2. Протоколи за оглед на ПТП (л. 3 и сл.);

3. Писмени доказателства: справка за съдимост (л. 241 от ДП); биографична справка (л. 37) декларация за семейно и материално положение (л. 38 от ДП), копие от свидетелство за управление и контролен талон (л. 116 от ДП), удостоверение за техническа изправност и свидетелство за регистрация (л. 115, 116), справка за водач (л. 113 от ДП), удостоверение за наследници (л. 120 и 125 от ДП), чертежи на участъка от пътя, в който е станало ПТП (л. 131);

4. Експертизи – химически експертизи, относно концентрацията на алкохол в кръвта (л. 68); СМЕ (л. 76); автотехническа експертиза (л. 92 и сл. от ДП).

Заключенията на вещите лица по СМЕ и по автотехническата експертиза са пълни, ясни, мотивирани и обосновани. Няма съмнения в правилността им.

Въз основа на доказателствата по несъмнен начин се установява приетото от съда от фактическа страна. Съдът, съгласно изискването на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позова на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Подсъдимият и защитникът не спорят по тези обстоятелства.

От правна страна.

Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че на 26.01.2018 г., около 16 ч. по път III-205, около км 17+778, между с. М. Й. и разклона за с. Й., при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „Фиат Дукато“ с peг. № ***, е нарушил правилата за движение по:

- чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците“;

- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намаляват скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;

- чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“

и по непредпазливост е причинил смъртта на С.Е. К., ЕГН - ********** от с. Й., с което осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Нормата на чл. 343 НК е бланкетна и е необходимо да се посочат конкретните правила за движение, нарушени от подсъдимия. Съдебният състав счита, че част от посочените в обвинителния акт нарушения на правилата за движение по пътищата са общи предписания (чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП) и поради това не са с пряк резултат настъпването на ПТП, не се установява и загуба на контрол върху автомобила и поради това не е нарушена нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

Установено е, че водачът е нарушил задълженията си по чл. 20, ал.2 ЗДвП и не е подбрал скоростта на движение, съобразно конкретната видимост и пъти условия и това е довело до сблъсък между автомобила и пешеходеца К., съответно смъртта му в резултат на нанесените увреждания. С оглед на предписанията на ЗДвП за особено внимание към уязвимите участници в движението, съдът прие, че подсъдимият е нарушил и разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП.

ПТП е резултат на допуснатите от водача на автомобила – подсъдимия В. нарушения на посочените правила за движение. Н.В. е управлявал автомобила през деня, при ясно време, без особено натоварване на движението. В. е водач на МПС със достатъчен стаж и опит, според неговите обяснения, без допуснати нарушения. В. е съзнавал, че длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението и при избиране на скоростта на движение да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и се е движил със скорост, която макар и позволена, не му е позволила да спре при възникналата опасност за движението или да заобиколи К..

Смъртта на К. е причинена по непредпазливост при форма на вината по чл. 11, ал. 3 НК. Съдебният състав счита, че подсъдимият не е допускал и не се е съгласявал с настъпването на общественоопасните последици, макар действията му да са в нарушение на задълженията му по ЗДвП и ППЗДвП, като водач на МПС. В. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици – причиняването на смъртта на К., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, с оглед възрастта му, опита като водач, нормалното психофизическо развитие.

Установява се, че пострадалият се е движел по банкета на пътното платно, в дясно в посоката на движение на товарния автомобил, с което е нарушил правилото за движение по чл. 108, ал. 2 ЗДвП, съгласно което пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница.

Въпреки това обаче водачът на автомобила – подсъдимият В. е имал задължение да се движи със скорост, която дава възможност да реагира при появило се препятствие в лентата му за движение. Законът забранява движение с несъобразена скорост, а очевидно намалената видимост и заслепяването от слънцето са изисквали по-ниска скорост на движение. В. е нарушил посочените по-горе правила за движение, съответно поведението му неправомерно и няма основание за оневиняването му. Настъпилият сблъсък между С. К. и автомобила и нараняванията, довели до смъртта на К. са в причинна връзка с нарушението на правилата за движение от подсъдимия.

Поради това съдът призна В. за виновен в това, че е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

По наказанието.

За престъплението, в извършване на което е признат за виновен и осъден подсъдимия - по чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 6години лишаване от свобода.

Съдът намира, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства – изцяло положителните данни за личността на В. –трудово ангажиран, неосъждан, няма установени обстоятелства, които да го характеризират като личност с повишена обществена опасност, няма данни, че е водач с трайно установени навици да нарушава правилата за движение по пътищата – има малък на брой леки нарушения на правилата за движение.

Съдът намира, че от значение за определяне размера и вида на наказанието е високата обществена опасност на деянието, която се обуславя и от броя престъпления по чл. 343 НК - многобройните ПТП, резултат на незачитане на правилата за движение по пътищата, с човешки жертви, което обуславя необходимост да се въздейства предупредително и на останалите членове на обществото.

От друга страна следва да се отчете, като смекчаващо вината обстоятелство и неправомерното поведение на пешеходеца.

При така установените обстоятелства съдът определи наказание лишаване от свобода за срок две години и шест месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК намали с 1/3 и наложи на Н.Д.В. наказание една година и осем месеца лишаване от свобода.

Съдебният състав счита, че са налице основанията на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като:

- налага наказание лишаване от свобода до три години,

- В. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и

- за постигане целите на наказанието и за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

Съставът на ОС Разград счита, че процесът на поправяне при подсъдимия е започнал, което личи от процесуалното му поведение и от искреното му разкаяние и съжаление за стореното и не се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Протеклият наказателен процес, факта на осъждането, възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание лишаване от свобода са напълно достатъчни, за да се окаже възпитателно въздействие спрямо В..

Съдът определи минималният изпитателен срок – 3 години по съображенията посочени по-горе относно личността на подсъдимия.

На основание чл. 343г НК съдът постанови и лишаване на подсъдимия В. от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца. Този срок ще е достатъчен за поправяне на подсъдимия. Основание за подобен извод е установеният малък брой леки нарушения на правилата за движение през продължителния стаж на подсъдимия като водач на МПС.

Съдът присъди разноските в тежест на подсъдимия, на основание чл. 189 НПК.

Съдия:

MH