МОТИВИ към Присъда № 19 / 08.08.2019 г., постановено по нох дело № 254 / 2019 г. по описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев

Подсъдимият М.И.И., ЕГН **********, е предадена на съд по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК за това че: На 08.03.2018 г. в гр. Кубрат, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление и в условията на посредствено извършителство – чрез използване на М. В. И. - използвала платежен инструмент - банкова карта с № 474836******8922, издадена от Банка “ДСК“ ЕАД на името на М.И. ***, без съгласието на титуляра, за осъществяване на две транзакции, на обща стойност 260.00 лв., като деянието не представлява по-тежко престъпление- престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК

По искане на подсъдимата И. и защитникът й, процесът се проведе при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, като същата призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

По молба на пострадалия М.И.Ю., същия беше конституиран като граждански ищец в наказателния процес и бе допуснат за съвместно разглеждане предявения от него, против подсъдимата, граждански иск за сумата 260.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-08.03.2018 г.до окончателно плащане.

В съдебно заседание, представителя на прокуратурата подържа повдигнатото спрямо подсъдимата обвинение, като изтъква, че същото е доказано по несъмнен и безспорен начин. Счита, че съдът следва да определи наказание на подсъдимата при условията на чл. 55 от НК, а като смекчаващи вината обстоятелства изтъква невисоката изтеглена от банковата карта сума, критичното отношение на подсъдимата и разкаянието й, възрастта на подсъдимата и чистото й съдебно минало. Прокурора предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание под предвидения минимум, а именно едно година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наказанието бъде отложено за изпитателен срок. Прокурора предлага съща така да не бъде налагано кумулативното по-леко наказание. Прокурора намира предявения граждански иск за основателен и доказан и предлага да бъде уважен в пълен размер.

Защитата на подсъдимата не се спира подробно на фактическата обстановка, предвид самопризнанието. Заявява, че от събраните на досъдебното производство доказателства, обвинението се явява изцяло доказано по несъмнен начин. Акцентира на въпроса с наказанието,

Подсъдимата заявява, че подържа казаното от защитника й.

В последната си дума подсъдимата заявява, че желае наказание в минимален размер.

Съдът, след като с протоколно определение от 08.08.2019 г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимата и събраните, и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3 от НПК, приема за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Подсъдимата М.И.И. е родена на *** ***, с основно образование, не работи, разведена, неосъждана.

На 08.03.2018 г. свидетелят М.Ю. *** пристигнал в гр. Кубрат и паркирал автомобила си пред сградата на Банка “ДСК“ ЕАД, в непосредствена близост до ОУ “Христо Смирненски“. Свидетелят Ю. бил облечен с яке, в един от джобовете на което държал кожен портфейл, с намиращите се в него лична карта, свидетелство за управление на МПС, карти за отстъпка в различни търговски обекти, банкова карта с №474836******8922, издадена на негово име от Банка “ДСК“ ЕАД, както и малък лист, на който бил изписан ПИН-кода за нея. При слизането на свидетеля Ю. от автомобила, портмонето се изплъзнало от джоба на якето му и паднало на земята. Свидетелят Ю. не разбрал това и се отправил пеш към централната част на гр. Кубрат. Малко след това подсъдимата И. минала в близост до колата на свидетеля Ю. и видяла падналия на земята портфейл. Тя го взела и след като го отворила видяла банковата карта и листчето с изписания на него ПИН - код за теглене на пари. Тогава подсъдимата И. решила да провери наличността по картата и да изтегли чрез нея пари. В тази връзка тя се отправила към банкомата на Банка “ДСК“ ЕАД, клон - гр. Кубрат, намиращ се по ул. „Никола Вапцаров“ № 3, като по пътя изхвърлила портмонето в градския парк на гр. Кубрат. След като пристигнала пред банкомата, подсъдимата И. видяла там да чака съпругата на брат й - свидетелката М. И.. Подсъдимата знаела, че повечето банкомати са оборудвани с камери за видеонаблюдение и за да не бъде разкрита помолила свидетелката М. И. да изтегли пари от устройството. Последната не знаела, че подсъдимата възнамерява да ползва чужда банкова карта, без съгласието на титуляра и се съгласила да й съдейства. Подсъдимата й дала две банкови карти - едната издадена на нейно име от “Експресбанк“, а другата на свидетеля Ю., заедно с листа с ПИН - кода. След като установила, че в издадената на името на подсъдимата дебитна няма наличност, свидетелката М. И. поставила в устройството другата предоставена й от подсъдимата банкова карта №474836******8922, с титуляр свидетеля М.Ю.. Свидетелката М. И. въвела изписания на листа персонален идентификационен код и в 12:23 часа извършила чрез тази карта две тегления. Първо изтеглила сумата от 10.00 лева и веднага след това изтеглила още 250.00 лева. Преди да се разделят, свидетелката М. И. предала на подсъдимата изтеглената сума от 260,00 лева, двете банкови карти и листа с ПИН - кода.

По същото време свидетелят Ю. посетил клона на Банка “ДСК“ ЕАД в гр. Кубрат и след като един от служителите му поискал лична карта установил, че му липсва портфейла. Свидетелят Ю. се върнал на всички посетени преди това от него места и като не намерил портфейла си, сигнализирал органите на полицията. След получаване на сигнала, свидетеля Огнян Сапунджиев - полицейски служител в РУ на МВР - Кубрат - предприел необходимите оперативно - издирвателни действия, за установяване на автора на деянието. В тази връзка той изискал записите от камерата за видеонаблюдение, монтирана на намиращия се в гр. Кубрат по ул. “Никола Вапцаров“ № 3 банкомат. Три седмици по-късно от Банка “ДСК“ ЕАД предали на свидетеля Сапунджиев 1 бр. оптичен носител /диск/ “Verbatim“ 700 МБ/80 мин, съдържащ цветни записи от камерата за видеонаблюдение на АТМ устройството. Впоследствие оптичният носител бил предоставен за изследване от експерт в НТЛ при ОД на МВР - Разград.

Междувременно, на 14.03.2018 г., докато се разхождал със семейството си в градския парк на гр. Кубрат, свидетелят С. Л. намерил портфейла на свидетеля Ю. и от документи за самоличност видял, че той е от с. Точилари. Свидетелят Л. знаел, че един от магазините за плодове и зеленчуци на градския пазар се стопанисва от свидетеля С. Х. и съпругата му, които били от същото село. Той се срещнал с тях и като разбрал, че те са съседи със свидетеля Ю. им предал портфейла, с намиращите се в него документи за самоличност и карти за отстъпки. Същия ден свидетеля Х. срещнал случайно на пазара племенницата на свидетеля Ю. и й предал портфейла му, а тя от своя страна му го върнала.

По време на разследването, на свидетеля Б.Р.- мениджър на клона Банка “ДСК“ ЕАД - гр. Кубрат - му били предявени записите от камерата за видеонаблюдение на банкомата, за времевия интервал от 12:10 часа до 12:30 часа на 08.03.2018 г.

От приложения по делото протокол за разпознаване на лица се установява, че свидетеля Б.Р.разпознал свидетелката М. И. като лицето, което на 08.03.2018г., за времето от 12:22 ч. до 12:25:30 ч. използвало АТМ устройството, находящо се в Банка “ДСК“ ЕАД, клон Кубрат.

От заключението на вещото лице по назначената в хода на разследването техническа експертиза се установява, че в представения за изследване оптичен носител - диск/ “Verbatim“ 700 МБ/80 мин със записи от камерата за видеонаблюдение на АТМ устройство 00021603, намиращо се в сградата на Банка “ДСК“ ЕАД, клон - гр. Кубрат, за времевия интервал от 12:22 ч. до 12:26 ч. на 08.032018 г., се съдържат кадри от два видеофайла, относими към предмета на разследване по настоящото наказателно производство, които са приложени като снимков материал. В заключението си вещото лице посочило още, че в представения за изследване оптичен носител, през същия времеви интервал са заснети подсъдимата М.И. и свидетелката М. И..

След приключване на разследването, с постановление на Окръжна прокуратура - Разград от 22.05.2019 г. наказателното производство е прекратено частично, само по отношение на М. В. И., за престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, за извършването на което била привлечена в хода на разследването в качеството на обвиняема, с постановление от 29.03.2019 г.

Очертаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, сред които:

Показанията на свидетелите: М.И.Ю., С. М. Л., С. Р. Х., О. Й. С., Б. М. Р. и Г.Ф.М..

Писмените доказателства: постановление за образуване на досъдебно производство, постановление от 10.05.2018 г. на РП - Кубрат за изпращане по компетентност, докладна записка, съобщение, извлечение от сметка, постановление за привличане на обвиняем, протокол за разпит на обвиняем, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно съС.ие, протокол за очна ставка, постановление за привличане на обвиняем, протокол от 06.03.2019г. за разпознаване на лица, протокол № 18/30.01.2019 г., справки за лица - АИС „Български документи за самоличност, справка „Банка ДСК“ ЕАД, постановление от 22.05.2019г. на ОП - гр. Разград

От показанията на св. Ю. и св. Л. се установява съдържанието на загубения от първия портфейл. От показанията на св. Сапунджиев се установяват действията на подсъдимата, след като намерила портфейла. Показанията се подкрепят и от установеното въз основа на разпечатката за транзакциите, направени с картата на пострадалия. От заключението на техническата експертиза се установяват лицата, ползвали банкомата по време на извършените две транзакции с банковата карта на пострадалия – подсъдимата М.И. и М. И., по отношение на която досъдебното производство е прекратено.

Съдът намира доказателствата за взаимнодопълващи се, безпротиворечиви и даващи възможност за установяване на фактическата обстановка по несъмнен начин.

Посочените доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимата. Въз основа на тях по несъмнен начин се установява приетото от съда от фактическа страна.

Съдът, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позова на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Подсъдимата и защитникът й не спорят по тези обстоятелства.

От правна страна.

Престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимата М.И. е съзнавал, че е намерил чужд портфейл, че намиращата се в него банкова карта е притежание на друго лице и въпреки това е изтеглил сумата от 250 лв. посредством М. И., която не знаела, за намеренията на подсъдимата, както и, че банковата карта не е на подсъдимата. Няма спор, че в случая няма съгласие на титуляра за осъществяване на двете транзакции.

Извършеното от подсъдимата И. осъществява от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 249, ал. 1 НК. Престъплението е извършено при пряк умисъл подсъдимият е съзнавал, че използва данни от чужд платежен инструмент и че това е без съгласието на титуляра. Направил е това с цел да се облагодетелства неправомерно – да получи съответните парични суми. Деянието е осъществено в условията на посредствено извършителство – чрез използване на М. И..

Подсъдимата е извършила две тегления от банкомат, които поотделно осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, съответно е налице продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК.

По наказанието.

За престъплението по чл. 249, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума.

Прокурорът предлага да се определи наказание лишаване от свобода за срок от една година при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

Защитникът също иска определяне на наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

Страните считат, че са налице основанията на чл. 66 НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода.

Съдът намира, че са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи обстоятелства – подсъдимата И. не е осъждана, няма установени обстоятелства, които сочат на значима обществена опасност на личността й, недобро социално положение, има добросъвестно поведение в хода на процеса – изпълнява процесуалните си задължения, изразява разкаяние. Поради тези обстоятелства съдебният състав счете, че и най-лекото наказание, предвидено в чл. 249 НК е несъразмерно тежко и определи наказание под минималния размер, предвиден в чл. 249, ал. 1 НК, а именно една година лишаване от свобода.

Съдът намери, че за поправяне на подсъдимата не се налага ефективно изтърпяване на наказанието. Факта на осъждането и протеклото наказателно производство са достатъчни, за да окажат нужното въздействие върху подсъдимата И.. Поради това и тъй като са налице и другите условия на чл. 66 НК: наложеното наказание е лишаване от свобода до три години; подсъдимата не е осъждана, съдът отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 55, ал. 4 НК съдът не наложи по-лекото наказание - глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, като съдът съобрази материалното съС.ие на подсъдимата и обстоятелството, че е безработна.

Съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за уважаване на предявения граждански иск за причинени с деянието имуществени вреди в размер на 260 лв., поради което уважи същия и осъди подсъдимата да заплати на пострадалия исковата сума, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до цялостно плащане. От доказателствата по делото се установява наличието на причинно-следствена връзка между деянието, осъществено от подсъдимата и имуществената вреда, настъпила в патримониума на пострадалия.

С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на ОД на МВР-Разград сторените на досъдебното производство разноски.

С присъдата съдът се произнесе и по въпроса за вещественото доказателство-оптичен диск, като присъди връщането му на Банка “ДСК“

Съдия:

ДГ