Мотиви по Наказателно дело 261/2019г.

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 18/05.08.2019г., постановена по НОХД № 261/2019г. по описа на ОС - Разград, съдия Теодора Нейчева

Производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

Обвинението срещу подсъдимия С.С.С., роден на ***г***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, работи като строител във фирма „Фисонт“ ООД, град Варна, ЕГН **********, е за това, че на 22.07.2019г., на път III-2305, км 6+195, между с. Конево и с.Яким Груево, обл.Разград е предложил и дал подкуп, представляващ парична облага – пари на стойност 460,00 / четиристотин и шестдесет/ лв., на длъжностно лице, полицейски орган – младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ Д.С Д. – служител при Районно управление - Исперих, за да не извърши действие по служба - да не състави акт за установяване на административно нарушение серия „GA“ бланков № 45868 за установено административно нарушение по чл.150 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата - престъпление по чл. 304 „а“, предл. 1 и 3 във връзка с чл. 304, ал. 1 от НК.

Производството беше проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т.2 НПК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Разград поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия, като счита, че фактическата обстановка по делото е безспорно установена, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на досъдебното/бързо/производство доказателства, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна деянието, за което е предаден на съд. Предлага на съда да му определи окончателно наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, това наказание да е като краен редуциран размер, съобразно правилата на чл. 58а от общата част на НК. Счита, че подсъдимият би могъл да се поправи като бъде отложено изпълнението на определеното му наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, на основание чл. 66, ал.1 НК за изпитателен срок от три години. Предлага да бъде наложено и кумулативно предвидено наказание глоба в размер на 1000 лв. Освен това, предлага на основание чл. 307а от НК, предметът на престъплението - приобщените по делото веществени доказателства - пари на стойност 460.00лв. /четиристотин и шестдесет лева/, от които 4 бр. банкноти с номинал 10 лв. и серийни номера БХ 5142736, БТ 1059323, БП 2201675, БС 9676347; 11 бр. банкноти с номинал от 20 лв. със серийни номера – БП 5403610, БХ 9791091, ВА 0987114, БП 6775713, БЯ 9500623, БШ 2935117, ВА 6732331, БШ 1851650, АН 3804451, БИ 2076854, БФ 3667239; 2 бр. банкноти с номинал от 100 лв. със следните серийни номера АА 5032319 и АГ 7490782, да бъдат отнети в полза на държавата.

Защитникът на подсъдимия С.С.С. - адв. Светла Димова изразява становище, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна, като в този аспект не оспорват фактическата обстановка, подсъдимият се признава за виновен и приемат правната квалификация на деянието.Относно вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, защитата на подсъдимия предлага да бъде наложено наказание пробация при приложението на чл.55 НК, с оглед това, че посочената законова разпоредба позволява замяна на предвиденото в закона за процесното престъпление, наказание лишаване от свобода/в настоящия случай, не е предвиден най - ниския предел на наказанието лишаване от свобода/ с наказание пробация, при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко. В този аспект пледира за наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което моли съда да вземе предвид чистото му съдебно минало, направеното самопризнание още в хода на досъдебното производство, изразеното искрено съжаление и разкаяние за извършеното от него деяние, сравнително ниския размер на паричната сума, предмет на подкупа, който е по – нисък от размера на минималната работна заплата, установена за страната.Във връзка с предходното моли съда да бъде взето предвид, че подсъдимият е действал спонтанно и необмислено, тъй като действията му, представляващи опит за предлагане на подкупа са били плод на една емоционална емоция, че няма други нарушения и вреди. Алтернативно, пледира, ако съдът прецени, че не следва да определи наказание пробация, а лишаване от свобода, то моли съда, като отчете превес на наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, да определи това наказание в размер, по –нисък от размера, предлаган от прокурора, тъй като предлаганият от него размер една година и шест месеца лишаване от свобода като окончателно наказание след редукцията му с една трета, се явява значително завишен. Счита, че не е наложително подсъдимият да изтърпява ефективно наказанието лишаване от свобода/в случай, че съдът наложи това по вид наказание/, тъй като така ще бъдат постигнати в оптимална степен целите на наказанието, визирани в чл.36 НК. И в този аспект, пледира, че следва да бъде отчетен превес на наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.Относно наказанието глоба, кумулативно предвидено в закона за процесното престъпление, моли съда да определи това наказание в размер, по - нисък от размера, предлаган от прокурора, с оглед това, че смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства имат значителен превес над отегчаващите такива. Подсъдимият заявява, че поддържа изложеното в негова защита от процесуалния му представител.

В последната си дума подсъдимият изразява дълбоко и искрено съжаление за извършеното от него деяние и моли, ако е възможно да му бъде наложено наказание пробация. Моли, за по –лека присъда.

В хода на съдебното производство подсъдимият С.С.С. заяви, че се признава за виновен по обвинението срещу него и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

На основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът, след като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебното следствие на основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК не се извърши разпит на подсъдимия и на свидетелите.

Разградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по досъдебното производство прие за установено от фактическа страна, следното:

Подсъдимият С.С.С. е роден на ***г***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, работи като строител във фирма „Фисонт“ ООД, град Варна, с ЕГН **********.

Подсъдимият С.С.С. не притежава съответно свидетелство за управление на МПС, тоест същият не е правоспособен водач на МПС.

Свидетелят Д.С. Д. е назначен в системата на МВР на 27.07.2017г. със Заповед № 330з-1482/25.07.2017г. на длъжност – стажант. Последната заемана от него длъжност е младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Исперих при ОД на МВР – Разград, назначен със заповед № 330з-480/02.03.2018г., считано от 09.03.2018г.

В изпълнение на Заповед № 330з-11766/03.07.2019г. на директора на ОД на МВР – Разград и план рег. № 330р-16771, за времето от 17:00ч. до 23:30 ч. на 22.07.2019г. свидетелят Д.Д. и свидетелят Н.Б. са били дежурни по график и са осъществявали контрол на пътното движение на територията на община Исперих и община Самуил. Те са патрулирали със служебен автомобил „Опел Астра“ с рег. № РР 94 64 АС, по път III-2305, км 6+195, между с. Конево и с. Яким Груево, обл.Разград.

На входа на с.Конево установили на място служебния автомобил, за да осъществяват контрол на преминаващите автомобили. Около 23,30ч. са спрели за проверка лек автомобил „Форд Торнео“ с рег. № В 40-44 НМ, управляван от подсъдимия С.С.С.. Автомобилът не е негова собственост, а на физическо лице от град Варна, за който същият е работел. С него в автомобила са пътували свидетелите И.И. и С.Н..

Свидетелите и полицейски служители Д.Д. и Н.Б. са подали сигнал на водача на посочения автомобил, да спре. Поискали са за проверка документите на подсъдимия С., който управлявал посочения автомобил и документите на автомобила. Водачът/подсъдимият/ С. е слязъл от автомобила и ги е придружил до служебния автомобил. Представил е личната си карта и е заявил, че не притежава СУМПС. След проверка в системата свидетелите и полицейски служители Д.Д. и Н Б, са констатирали, че подсъдимия С.С.С. е неправоспособен водач. След това, свидетелят Б. е изпробвал водача/подсъдимия/ с техническо средство за употребен алкохол, но цифровата му индикация е отчела нула промила. След това свидетелите и полицейски служители Д.Д. и Н Б, са уведомили подсъдимия, че ще изземат регистрационните табели на автомобила и регистрацията му ще бъде прекратена. Съща така са му разяснили, че ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, тъй като е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС и без да носи документите на автомобила – свидетелство за регистрация на МПС - част II, с което е нарушил, съответно разпоредбите на чл. 150 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП

След това свидетелят Д.Д. е седнал на предната дясна седалка в служебния автомобил и е започнал да изготвя АУАН. Подсъдимият С. съзнавайки извършеното от него нарушение, за да не му бъде съставен АУАН, е решил да даде подкуп на полицейския служител. В изпълнение на намисленото, подсъдимият е започнал да умолява свидетеля/полицейския служител/Д.С Д. да не изготвя акта, като му е казал, че тъй като вече е бил санкциониран за същото нарушение, се е притеснявал от тежестта на наказанието. След което, подсъдимият е предложил да почерпи, казвал, че може да даде пари, като е посочвал различни по размер суми. Свидетелите и полицейски служители Д.Д. и Н.Б., са предупредили подсъдимия няколко пъти, че това е престъпление и са го помолили да отиде в управлявания от него автомобил, за да не им пречи. Подсъдимият се е отдалечил от служебния автомобил. Отишъл е до лекия автомобил „Форд Торнео“ и е поискал от своите спътници – свидетелите И.И. и С.Н. парите, които носели у себе си. Ведно с парите, с които е разполагал и тези, дадени му от дамата му спътници, подсъдимият е събрал общо сумата от 460лева.След това, подсъдимият С. отново се е върнал до служебния автомобил, доближил се е до свидетеля Д. и е сложил в служебния автомобил, на предната дясна седалка, под седалището на свидетеля Д.Д., парите/банкнотите/, сгънати на две.

В същото това време свидетелят Н.Б. се е намирал зад подсъдимия С. и е възприел лично тези негови действия. След което, полицейските служители/свидетелите Д. и Б./ са обяснили на подсъдимия, че е извършил престъпление и поради което ще бъде задържан. В резултат на което на подсъдимия са

поставени белезници от свидетеля Б..

Веднага след това полицейските служители/свидетелите Д. и Б./ са подали сигнал до дежурния в РУ - гр. Исперих и дежурния разследващ полицай, като на място е била изпратена дежурната оперативна група, която е извършила оглед на местопроизшествието. В хода на това процесуално-следствено действие е иззета сумата от 460 лв. в следните банкноти – 4 бр. банкноти с номинал от 10 лв. и серийни номера БХ 5142736, БТ 1059323, БП 2201675, БС 9676347; 11 бр. банкноти с номинал от 20 лв. със серийни номера – БП 5403610, БХ 9791091, ВА 0987114, БП 6775713, БЯ 9500623, БШ 2935117, ВА 6732331, БШ 1851650, АН 3804451, БИ 2076854, БФ 3667239; 2 бр. банкноти с номинал от 100 лв. със следните серийни номера АА 5032319 и АГ 7490782. Именно с посоченото следствено действие, за което е съставен протокол за оглед на местопроизшествието от 22.07.2019г. – първото действие по разследването,

е започнало настоящото бързо производство.

На подсъдимия С.С. е съставен АУАН от 23.07.2019г. серия „GA“ бланков № 45868 /виж л. 51 от БП/ за извършено нарушение на чл. 150 и чл.100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът е предявен на подсъдимия и е подписан от него без възражения. Изготвен е също и АУАН от 23.07.2019г. серия „GA“ бланков № 45869 /виж л. 50 от БП/ за извършено нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, за това, че по път III-2305, км 6+195, в посока с. Конево, управлявал л.а. „Форд Торнео“ с рег. № В 4044 НМ, като не е изпълнил задължението си да заплати в срок наложената му глоба в размер на 560 лв.

По - късно е изготвена докладна записка /виж л. 52 от БП/, в която е било описано подробно, че при изготвянето на актовете, в диспозитивната част е била допусната техническа грешка, записано било 23.07.2019г., а нарушението е било извършено на 22.07.2019г. За тази допусната техническа грешка е уведомен С.С.С./подсъдим към настоящия момент/.

Свидетелят Н И Б. е назначен в системата на МВР на 05.09.2017г. със Заповед № 330з-1744/04.09.2017г. на длъжност – стажант. Последната заемана от него длъжност е младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Исперих при ОД на МВР – Разград, назначен със заповед № 330з-1064/25.04.2018г. считано от 25.04.2018г., която изпълнява и понастоящем.

Двамата свидетели в качеството им на полицейски служители са имали и имат типова длъжностна характеристика/приложена по БП/, според която в кръга на служебните им задължения е било стриктно да следят за законосъобразното прилагане на административно – наказателните мерки, да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата, както и да изготвят документи свързани с административно наказателната дейност, т.е. да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

Видно от приложената по бързото производство типова длъжностна характеристика, в качеството му на полицейски служител в кръга на служебните задължения на свидетеля Д.С. Д./ младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Исперих при ОД на МВР – Разград/, са влизали и тези по предотвратяване и пресичане нарушения по пътищата и обществения ред, както и издаване на фишове и съставяне на АУАН за нарушения по Закона за движение по пътищата .

Видно от приложената по бързото производство справка за нарушител/ л.53-55/ се установява, че са налице не малък брой нарушения по ЗДвП, извършени от С.С.С., за които е бил санкциониран, включително и за нарушение по чл.150 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, за което в последствие му е наложено административно наказание глоба/видно от справката за съдимост на подсъдимия/.

Горната фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, беше призната изцяло от подсъдимия С.С.С., като самопризнанията му се подкрепят и от събрания по бързото/досъдебното/производство доказателствен материал – показанията на разпитаните свидетели Д.С. Д./вж протокол за разпит на свидетел от 23.07.2019г., л.33-34 от БП/, н.и. Б./ вж протокол за разпит на свидетел от 23.07.2019г., л.35-36 от БП/, И.И. / вж протокол за разпит на свидетел от 23.07.2019г., л.30-31 от БП/, С.Н./ вж протокол за разпит на свидетел от 23.07.2019г., л.32 от БП/, протокол за оглед на местопроизшествие/л.2-7 от БП/ ведно с фотоалбум/л.9-20 от БП/ към него, протокол за разпит на обвиняем/ л. 24 от БП/, биографична справка /л.25 от БП/, АУАН серия “GA”, бланков № 45869 / л.50 от БП/, АУАН серия “GA”, бланков № 45868 /л. 51 от БП/, справка на ОД МВР – Разград за длъжностно качество на служители /л. 39 от БП/, типова длъжностна характеристика /л. 40 от БП/, план - разстановка с рег. № 275р - 9354/19.07.2019г. /л.43-48 от БП/, график за смените и дежурствата на служителите на РУ на МВР – Исперих с рег. № 275р - 9351/19.07.2019г./л.49 от БП/, докладна записка от 23.07.2019г. относно допусната техническа грешка при съставяне на АУАН серия “GA”, бланков № 45869 и АУАН серия “GA”, бланков № 45868 /л. 52 от БП/, справка за нарушител /л. 53-55 от БП/, справка за съдимост на С.С.С./л. 57-58 от БП/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия/л.26 от БП/ и веществени доказателства - пари на стойност 460.00лв. /четиристотин и шестдесет лева/, от които 4 бр. банкноти с номинал 10 лв. и серийни номера БХ 5142736, БТ 1059323, БП 2201675, БС 9676347; 11 бр. банкноти с номинал от 20 лв. със серийни номера – БП 5403610, БХ 9791091, ВА 0987114, БП 6775713, БЯ 9500623, БШ 2935117, ВА 6732331, БШ 1851650, АН 3804451, БИ 2076854, БФ 3667239; 2 бр. банкноти с номинал от 100 лв. със следните серийни номера АА 5032319 и АГ 7490782.

Между посочените по-горе доказателства не са налице противоречия, не са налице противоречиви факти и обстоятелства по делото, което да налага обсъждането им отделно.

Очертаната фактическа обстановка, изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за установена въз снова на направеното самопризнание на подсъдимия С.С.С. и на доказателствата/посочени по-горе/, събрани в бързото/досъдебното/ производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят. Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия С.С.С. е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства. Съдът включи в доказателствената съвкупност, въз основа на която прие за установена описаната по-горе фактическа обстановка, и приложените по делото веществени доказателства - пари на стойност 460.00лв. /четиристотин и шестдесет лева/, от които 4 бр. банкноти с номинал 10 лв. и серийни номера БХ 5142736, БТ 1059323, БП 2201675, БС 9676347; 11 бр. банкноти с номинал от 20 лв. със серийни номера – БП 5403610, БХ 9791091, ВА 0987114, БП 6775713, БЯ 9500623, БШ 2935117, ВА 6732331, БШ 1851650, АН 3804451, БИ 2076854, БФ 3667239; 2 бр. банкноти с номинал от 100 лв. със следните серийни номера АА 5032319 и АГ 7490782, предявени на страните по реда на чл. 284 от НПК.

Обстоятелствата относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него се установяват от събраните в хода на ДП гласни доказателства – показанията на двамата полицейски служители при РУ на МВР – Исперих - свидетелите Д.С. Д. и н.и. Б., както и косвено от показанията на свидетелите И.И. и С.Н., пътували заедно с подсъдимия в лекия автомобил „Форд Торнео, и които са бил заедно с него на 22.07.2019г./по време на инкриминираното деяние/. Показанията на всички упоменати свидетели са еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради това, съдът ги кредитира изцяло за достоверни и обективни при изграждане на становището си, както относно авторството на инкриминираното деяние, така и досежно времето, мястото, начина на извършване на процесното деяние.

Длъжностното качество на актосъставителя - Д.С. Д. се установява от приложените по делото типова длъжностна характеристика /л. 40 от БП/ и справка на ОД МВР – Разград за длъжностно качество на служители /л. 39 от БП/.

От представените по делото план-разстановка с рег. № 275р - 9354/19.07.2019г. /л.43-48 от БП/ и график за смените и дежурствата на служителите на РУ на МВР – Исперих с рег. № 275р - 9351/19.07.2019г./л.49 от БП/ се установява, че на посочената процесна дата и време, на двамата свидетели Д.С. Д. и н.и. Б. е възложено изпълнение на вменените им служебни задължения.

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепа и от приложения по бързото производство - акт за установяване на административно нарушение/ АУАН/ серия „GA“ бланков № 45868 за извършено нарушение на чл.150 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата/л. 51 от БП/, докладна записка от 23.07.2019г. относно допусната техническа грешка при съставяна на АУАН серия “GA”, бланков № 45869 и АУАН серия “GA”, бланков № 45868/л. 52 от БП/ и от приложените по бързото производство като веществени доказателства - пари на стойност 460.00лв. /четиристотин и шестдесет лева/, от които 4 бр. банкноти с номинал 10 лв. и серийни номера БХ 5142736, БТ 1059323, БП 2201675, БС 9676347; 11 бр. банкноти с номинал от 20 лв. със серийни номера – БП 5403610, БХ 9791091, ВА 0987114, БП 6775713, БЯ 9500623, БШ 2935117, ВА 6732331, БШ 1851650, АН 3804451, БИ 2076854, БФ 3667239; 2 бр. банкноти с номинал от 100 лв. със следните серийни номера АА 5032319 и АГ 7490782.

От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че полицейският служител Д.С. Д. е длъжностно лице, което има правомощия да съставя актове за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП за нарушения на същите нормативни актове, както бе посочено по - горе.

След доказателствен анализ на всички събрани на досъдебното производство доказателства, поотделно и в съвкупност, подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание, съдът приема от правна страна, че подсъдимият С.С.С. е направил опит да даде подкуп на свидетеля Д.С. Д., като то този начин с действията си той е осъществил състава на престъплението по чл.304а, предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК.

Изпълнителното деяние “даване“ на подкуп /имотна облага/ е осъществено от подсъдимия С. чрез извършени от него конкретни активни действия, адресирани към свидетеля Д.С. Д., изразяващи се в предлагане /поднасяне/ на паричната сума на негово разположение и предоставянето й във фактическата власт на това длъжностно лице.

Действията на подсъдимия, изразяващи се в това, че е започнал да умолява свидетеля/полицейския служител/Д.С. Д. да не изготвя акта, като му е казал, че тъй като вече е бил санкциониран за същото нарушение, се е притеснявал от тежестта на наказанието, действията му, изразяващи се в предложението му към актосъставителя - св. Д. да се почерпи, че може да му даде пари, посочвайки различни по размер суми/след като преди това е бил предупреден от полицейските служители, че предложението му да им даде пари, за да не се състави акта, е престъпление/ и действията му непосредствено след това, изразяващи се в това, че е поставил в служебния автомобил, на предната дясна седалка, под седалището на свидетеля Д. Д., парите/банкнотите/, сгънати на две, на обща стойност от 460.00лева, след като му е било разяснено преди това от полицейските служители, че е извършил нарушение по Закона за движение по пътищата, а именно, че е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС и без да носи документите на автомобила – свидетелство за регистрация на МПС - част II, с което е нарушил, съответно разпоредбите на чл. 150 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, и затова ще му бъде съставен административен акт, всички те са били насочени към очаквано съгласие от страна на свидетеля Д.Д. да вземе предложените му пари и така фактически да придобие от него паричната сума от 460.00лева. Така подсъдимият С. е предприел всички действия по фактическото разпореждане с паричната сума в желанието си да мотивира другата страна /длъжностното лице/ към определено бездействие, т.е. той е преустановил своята фактическа власт върху парите на обща стойност от 460.00лв., като е поставил тези пари/банкноти/ във фактическата власт на полицейския служител Д.Д.. С тези си действия подсъдимият не само е започнал изпълнението на престъплението "даване на подкуп", но и е довършил изпълнителното му деяние – сторил е всичко необходимо и зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на получаващия. Исканите от подсъдимия и предвидени в закона общественоопасни последици – установяването на фактическа власт от страна на полицейския орган по отношение на процесната парична сума и следващата се благоприятна промяна в имуществото му, не са настъпили поради независещи от подсъдимия причини – липсата на воля у полицейския служител. При това положение от обективна страна безспорно са налице признаците на състава на твърдяното престъпление в стадия на довършен опит. В случая активният подкуп не е успял /престъплението е останало недовършено/, като междувременно не е осъществено и престъплението пасивен подкуп, тъй като действията на подсъдимия, не са срещнали ответни такива действия от страна на полицейският служител Д.Д..

По тези съображения, съдът призна подсъдимия С.С.С. за невинен и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение да е извършил довършено престъпление по чл. 304а, пр.3 от НК.

Съдът призна подсъдимия С.С.С. за невинен и го оправда и по повдигнатото му обвинение да е извършил инкриминираното му престъпление, чрез осъществяване на другата предвидена от закона формата на изпълнителното деяние на това престъпление – “предлагане“ на подкуп, с цел полицейският орган да не извърши вменената му дейност. При “предлагането“ на дар или каквато и да е облага, деецът изразява готовност да даде подкуп, изразява желание за извършване на нещо, което подлежи на конкретно обсъждане. Дали към съответния момент извършителя е разполагал фактическо с облагата /подкупа/, е без правно значение за осъществяване на тази форма на изпълнителното деяние. Деянието би било извършено и без към момента на предлагането на съответната парична сума, дар или друга облага, да е на разположение, защото примерно тя би могло да бъде преведена по банков път или би могло да се изрази в услуга, платима или изработена на извършителя в полза на този, от когото се изисква да осъществи или не извърши съответно поведение по служба.

По делото няма спор, че подсъдимият С.С.С. е направил опит да даде дар /процесната парична сума на стойност от 460лева/ на полицейски орган, тъй като свидетеля Д.Д. е заемал длъжността „младши автоконтрольор“ II-ра степен в група „Охранителна полиция“ на Районно управление - Исперих при ОД на МВР – Разград, назначен със заповед № 330з-480/02.03.2018г., считано от 09.03.2018г., която изпълнява и понастоящем, т.е. същият към момента на извършване на деянието е изпълнявал постоянно срещу заплащане посочената служба в държавно учреждение, като полицейски служител, и то, за да не му състави АУАН за нарушение по чл. 150 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, а именно - че е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС и без да носи документите на автомобила – свидетелство за регистрация на МПС - част II.

От субективна страна подсъдимият С.С.С. е извършил посоченото престъпление при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние – опит за даване на подкуп на полицейски орган, за да не извърши действие по служба. Подсъдимият е предвиждал и общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е имал представи в съзнанието си, че свидетелят Д. е полицейски служител; че с предоставянето във фактическата власт на този орган, на процесната парична сума на стойност 460лева, цели да постигне съгласие относно съдържанието на исканото от него бездействие по служба от страна на същия; че последното се изразява в преустановяване на предприетото действие по съставяне на АУАН спрямо подсъдимия. При това положение съдът прие за безспорно установено по делото, че подсъдимия е съзнавал всички гореизброени обстоятелства, представляващи от обективна страна елементи от състава на престъплението по чл.304а, предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК.

Относно индивидуализация наказанието на подсъдимия С.С.С..

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С., съдът ръководейки се от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, прие, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. Не е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК.

С оглед на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.

За престъплението по чл.304а, предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК, извършено от подсъдимия, се предвижда наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева. В случая не е предвидена долна граница на наказанието лишаване от свобода.

Настоящият състав на Окръжен съд - Разград счита, че в случая, при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С., следва да бъдат отчетени като смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства - чистото му съдебно минало, критичното отношение към извършеното, искреното съжаление за извършеното, съдействието за разкриване на обективната истина и самопризнанието, направени още на досъдебното производство, трудовата му ангажираност и обстоятелството, че като родител и баща полага грижи за три деца, родени от съвместното му съжителство на семейни начала с Д.И-. Като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия, съдът отчете мотива за извършване на престъплението - целял е извършването на такова бездействие по служба от полицейските служители, което да осуети разкриването на административно нарушение, респ. престъпление, извършено от него, обстоятелството, че за такова по вид нарушение подсъдимия преди това е бил наказван по административен ред, не малкия брой нарушения по ЗДвП, за които е бил санкциониран преди настоящото деяние/видно от справката за нарушител/водач, л.53 -55 от БП/, проявената настойчивост при предлагането на подкупа/ въпреки, че е бил предупреден от полицейските служители, че предложението му да им даде пари, за да не се състави акта, е престъпление, същият е продължил да настоява пред св. Д., последният да се почерпи, за да не му състави акта за процесните нарушения, че може да му даде пари, посочвайки различни по размер суми и действията му непосредствено след това, изразяващи се в това, че е поставил в служебния автомобил, на предната дясна седалка, под седалището на свидетеля Д. Д., парите/банкнотите/, сгънати на две, на обща стойност от 460.00лева./.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С., следва да бъдат отчетени също така от една страна - степента на обществена опасност на деянието - сравнително завишена, с оглед вида и характера на обществените отношения, които се засягат с извършването му, и предвид нарастващия брой на този вид престъпления и отношението на обществото към тях, а от друга страна – личността на извършителя/ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, обусловена от чистото му съдебно минало/.

След като анализира смекчаващите и отегчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, степента му на обществена опасност и тази на извършеното от него деяние, съдът намери, че наказателната отговорност на подсъдимия С.С. за извършеното от него престъпление по чл.304а, предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК, следва да бъде индивидуализирана при превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер под средния, около и близо към минималния, определен от закона, а именно лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.58а, ал.1 НК съдът намали с една трета и наложи окончателно наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което счете за съответно на извършеното престъпление и достатъчно за реализиране целите на индивидуалната и генералната превенция.

Съдът, след като отчете, че наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК за генералната и специална превенция, за да се въздейства предупредително върху останалите членове на обществото, като ги мотивира да се въздържат от извършване на такива деяния, като взе предвид приетите и изложени по-горе смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, и преди всичко за поправянето на осъдения, и с оглед неговата социална интеграция в обществото, намира, че не е нужно същия да бъде изолиран временно от обществото чрез ефективно изтърпяване на определеното му наказание лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

След като направи оценка на особеностите на процесното деяние, извършено от подсъдимия, а именно: степента на осъществяване на намерението на подсъдимия, по какви причини целения от подсъдимия и предвиден в закона престъпен резултат не е настъпил, мотивите и подбудите, от които се е ръководил, съдът намира, че в конкретния случай не са налице основания да приложи разпоредбите на чл. 55 НК, тъй като, както бе посочено по - горе в изложението на съда, не са налице изключително/и или многобройни смекчаващи обстоятелства. В тази връзка следва да бъде посочено, че степента на осъществяване на престъпното намерение на подсъдимия е висока, тъй като всичко, което е трябвало да се извърши от подсъдимия за довършване на даването на подкупа, е било извършено от него. Подсъдимият е направил всичко зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на полицейския служител – свидетеля Д.Д., който не е установил такава власт само поради нежеланието си да го получи. Ето защо се предпоставя извода, че осъществената от подсъдимия изпълнителна дейност е била напълно достатъчна за даването, респективно за получаването на предмета на подкупа. Налице е довършен от обективна и субективна страна годен опит към даване на подкуп, като исканите от подсъдимия общественоопасни последици не са настъпили по независещи от волята му причини - липсата на насрещна воля от страна на полицейския орган за получаване предмета на подкупа. Ето защо с оглед изложените съображения, съдът намира за неоснователни доводите на защитата на подсъдимия, че последният е действал спонтанно и необмислено, тъй като действията му, представляващи опит за предлагане на подкупа били плод на една емоционална емоция. По изложените съображения, съдът счита, че липсват основания за приложение разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на подсъдимия и прие, че наказанието на същия следва да бъде определено съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК, както бе посочено по - горе в изложението. Ето защо по изложените съображения, съдът намира за неоснователни и доводите на защитата на подсъдимия, че следвало да бъде определено наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55 НК с оглед наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед стойността на предмета на подкупа, която била под минималната работна заплата за страната. Във връзка с последното възражение, следва да бъде посочено и това, че при престъплението подкуп, стойността на предмета на престъплението, не предпоставя задължително наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство, дори и да е под минималния, установен за страната размер, тъй като това престъпление се отличава със сравнително завишена степен на обществена опасност, с оглед вида и характера на обществените отношения, които се засягат с извършването му, и предвид нарастващия брой на този вид престъпления и отношението на обществото към тях, както бе посочено по - горе. В контекста на изложените предходни съображения относно липсата на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.55 НК, съдът намира за неоснователни и доводите на защитата на подсъдимия, че с оглед наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, следвало да бъде определено наказание пробация.

Като съобрази разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НК, съобразно която размера на глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като взе предвид приетите и изложени по-горе смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед постигане целите на наказанието по отношение на този подсъдим, съдът наложи и кумулативното наказание глоба в размер на 800/осемстотин/лева.

На основание чл. 307а НК, съдът постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението – пари на стойност 460.00лв. /четиристотин и шестдесет лева/, от които 4 бр. банкноти с номинал 10 лв. и серийни номера БХ 5142736, БТ 1059323, БП 2201675, БС 9676347; 11 бр. банкноти с номинал от 20 лв. със серийни номера – БП 5403610, БХ 9791091, ВА 0987114, БП 6775713, БЯ 9500623, БШ 2935117, ВА 6732331, БШ 1851650, АН 3804451, БИ 2076854, БФ 3667239; 2 бр. банкноти с номинал от 100 лв. със следните серийни номера АА 5032319 и АГ 7490782.

По изложените съображения, Разградският окръжен съд постанови присъдата.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: