Делото е образувано по внесен обвинителен акт на прокурор от ОП Разград против С.Х.Х. *** с ЕГН ********** по обвинение за това, че:

На 20.09.2019 г. на път III-702, около кв. 9+145, в землището на с. Белинци, предложил и направил опит да даде подкуп – парична сума в размер на 40 лв. на длъжностно лице – Никола Иванов Бочев – младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ МВР Исперих, при ОД МВР Разград, за да не извърши действие по служба – да не състави АУАН за установено административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП – престъпление по чл. 304а, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 304, ал. 1 НК, във вр. с чл. 18, ал. 1, пр. 2 НК. Като изпълнителното деяние е довършено, но от него не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици, по независещи от него причини.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните доказателства се установява, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението. Счита, че най-подходящо по вид е лишаване от свобода, като при определяне на размера на наказанието следва да бъдат съобразени наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, направеното признание и изразеното съжаление и наказанието да бъде ориентирано към минимално предвидения в закона срок. Считам че са налице предпоставките за приложението на чл.66 НК и че следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба в минимален размер. На основание чл. 307 НК 4 бр. банкноти една с номинал от 20лв. и две с номинал от по 10лв. следва да бъдат отнети в полза на държавата.

В съдебно заседание подсъдимият С.Х.Х. се явява и прави самопризнания. Признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях. Заявява, че съжалява за извършеното. Моли за леко наказание.

Защитникът на подсъдимия – адв. Петров в съдебно заседание поддържа искането, направено още на досъдебното производство, за разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Защитникът заявява, че подсъдимият изцяло признава обстоятелствата по делото, както и становището на прокурора, изразено в обвинителния акт. В хода на съдебните прения защитникът излага доводи, че подсъдимият е извършил деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност. Изтъква, че подсъдимият съжалява за извършеното. Счита, че следва да се наложи наказание лишаване от свобода в минималния срок, предвиден от закона и глобата да бъде наложена в законовия минимум, тъй като подсъдимият не работи.

Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимият и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, установи:

Подсъдимият С.Х.Х. е български гражданин, роден на *** г. в с. Подайва. Има завършено основно образование. Х. не работи. Женен е. Не е осъждан (справка за съдимост рег. №527/24.09.2019 г. РС Исперих л. 41).

С.Х. имал издадено свидетелство за управление от 09.07.2001 г., което било със срок до 09.07.2011 г. (справка л. 36).

С.Х. съзнавал, че е неправоспособен водач на моторно превозно средство, тъй като срокът на притежаваното от него свидетелство за управление на МПС изтекъл и същото било обявено за невалидно, поради изгубване.

Независимо от това, в следобедните часове на 20.09.2019 г. той привел в движение и управлявал МПС - л.а. “Форд Фокус” с рег. № РР 5740 АХ по път III-702, в посока от с. Духовец към с. Белинци.

На същата дата, св. Никола Бочев, заемащ длъжността младши автоконтрольор II степен и св. Станислав Кушков - младши полицейски инспектор - служители от РУ на МВР - гр. Исперих, група „Охранителна полиция“, съгласно утвърден от началника на полицейското управление график, за времето от 16.30 - 00 часа били заедно на смяна и изпълнявали служебните си задължения на територията на Община Исперих, на път III-702. Част от задълженият им, съгласно Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 г., издадена от Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР и типови длъжностни характеристики били свързани с извършване на контролна дейност по Закона за движение по пътищата, като във връзка с това имали право да съставят фишове за налагане на глоби и актове за установяване на административни нарушения.

Около 17,30 ч. свидетелите Бочев и Кушков, които били облечени в полицейски униформи, с отличителни знаци, спрели със служебния автомобил „Киа Сийд“ с рег. №СВ 6308 КК на отбивката за път III- 702, на км 9+145, в землището на с. Белинци и започнали да изпълняват служебните си задължения. Малко след това те забелязали към тях да приближава управлявания от подс. Х. автомобил, който се движел в посока от с. Духовец към с. Белинци и решили да го проверят.

Св. Бочев подал на водача Х. сигнал за спиране. След това отишъл при него, легитимирал се и поискал от С.Х. да вземе личните си документи и тези за автомобила и да го последва. Подсъдимият знаел, че е нарушил Закона за движение по пътищата, тъй като освен, че бил неправоспособен водач на МПС, не носел в себе си документи за самоличност. Поради това решил да даде подкуп на полицейските служители, за да не му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение.

Първоначално Х. обяснил на св. Бочев, че живял известно време в Кралство Белгия и там му било издадено свидетелство за управление на МПС, което впоследствие изгубил. Това обстоятелство било отразено в издадени от компетентните белгийски власти документи, но тях също не носел. Като чул това, св. Бочев разяснил на Х., че дори и да представи посочените документи ще му бъде съставен АУАН за допуснатите нарушения. Тогава Х. казал на св. Бочев „Да вземем да направим нещо“. Св. Бочев го попитал какво има предвид и подсъдимият казал, че предлага да ги почерпи с колегата му. Св. Бочев го уведомил, че това което има намерение да извърши, съставлява престъпление, след което отишъл до багажното отделение на служебния автомобил за да везе километричното разписание и да провери на кой километър от пътя е извършено нарушението от Х.. В момента, в който взел и поставил километричното разписание на кората над багажното отделение, до св. Бочев отишъл подс. Х., бръкнал и извадил от задния джоб на панталона си три броя банкноти: една банкнота от 20 лева със сериен №БС0538795, две банкноти, с номинал от 10 лева и сериен №БТ3716050 и сериен №БН4709285 и ги поставил върху кората на багажното отделение на полицейския автомобил. Като видял това, св. Бочев уведомил Х., че е извършил престъпление подкуп и ще бъде задържан. След това му поставил белезници и уведомил за случилото се оперативния дежурен в РУ на МВР - Исперих. Малко след това на място разследващ полицай, извършил оглед на местопроизшествието (протокол на л. 3 и сл.). По време на огледа върху кората на багажното отделение на полицейския автомобил били намерени и иззети банкнотите, оставени на това място от Х., възлизащи общо на сумата от 40 лева. След приключване на огледа, в административната сграда на РУ – Исперих, св. Бочев съставил акт за устатовяване на административно нарушение №88568/20.09.2019 г., серия СА за допуснатото от подсъдимия нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за това, че управлявал лек автомобил “Форд Фокус ” с рег . № РР 5740 АХ, след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е обявено за невалидно, поради изгубване.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и всички събрани в хода на наказателното производство доказателства. Посочените доказателства подкрепят самопризнанието. Въз основа на тях по несъмнен начин се установява приетото от съда от фактическа страна. Подсъдимият и защитникът не спорят по тези обстоятелства.

От правна страна.

С.Х. извършил действия, адресирани към св. Бочев, изразяващи се в предлагане на парична сума на негово разположение – искал да почерпи и предоставянето й във фактическата му власт – поставянето на банкнотите на кората на багажното отделение. Съответно подсъдимият, на посочената дата и място, предложил и направил опит да даде подкуп - парична сума в размер на 40 лв. на длъжностно лице, полицейски орган - Никола Иванов Бочев - младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ в Районно управление гр. Исперих, за да не извърши действие по служба - да не състави акт за установяване на административно нарушение.

С това деяние Х. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по 304а, пр. 1 и пр. 3 вр. чл.304, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 от НК. Подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е длъжностното качество на св. Бочев, знаел е че е нарушил правилата за движение по пътищата, бил е уведомен, че ще му бъде съставен акт и за да избегне установяване на нарушение и санкция и за да мотивира св. Бочев да не изпълни задълженията си и да не извърши действие по служба - да състави акт за установяване на административно нарушение, Х. предложил и след това дал дар - пари, за да не извърши действие по служба.

Умисълът на дееца се установява и от самопризнанието, и от действията, възприети и възпроизведени от свидетелите.

По наказанието.

Престъпление по чл. 304а НК се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

Прокурорът и защитата считат за справедливи еднакво по вид наказание – лишаване от свобода.

Съдът прецени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и установи, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства –чистото съдебно минало, самопризнанието и разкаянието.

От друга страна следва да се отчете, че въпреки предупреждението от св. Бочев, че това което възнамерява да прави – „да черпи“ е престъпление, продължил да настоява служителите на МВР да приемат подкуп. Престъплението засяга в значителна степен обществените интереси, тъй като е широко разпространено и подронва авторитета на държавните органи.

Съдът намира, че съответно на обществената опасност на деянието и дееца е да се определи наказание малко над минималния размер на предвиденото в закона - лишаване от свобода за срок от шест месеца, което, на основание чл. 58а НК да се намали с 1/3 и съответно да бъде осъден С.Х. на лишаване от свобода за срок от 4 месеца. Налице са основанията на чл. 66 НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание. Съдът определи минималния изпитателен срок – 3 години. Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и възможността да приведе в изпълнение наложеното наказание са в състояние да окажат нужното въздействие върху подсъдимия за постигане на целите по чл. 36 НК. Наказанието е достатъчно и за да окаже предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

Законът предвижда налагане и на наказание глоба до 15 000 лв. С оглед тежестта на престъпление и материалното и семейно положение на подсъдимия съдът наложи глоба малко над минималния, предвиден в закона, размер - 200 лв.

Наказанието в този размер е съответно на тежестта на извършеното и необходимо за поправянето на подсъдимия.

На основание чл. 307а НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението.

Съдия: