РЕШЕНИЕ №
гр.
Разград 22.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на трети юли две хиляди и деветнадесета
година в открито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛАЗАР МИЧЕВ
Секретар: М. Н.
Като разгледа докладваното от съдия
МИЧЕВ
т. дело № 34 по описа за
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Инициирано е съдебно производство по предявен
иск на правно основание чл. 125, ал.1,
т.1, предл. 1 вр. чл. 125,
ал. 3 от
ТЗ.
С вх. № 2557 / 23.06.2015 г. в
регистратурата на ОС-Разград е постъпила искова молба, подадена от М.Г.М., М.М. А.Б. и Т.М.А. ***, чрез пълномощник адв- С.С., с която е предявен
против “***“ ООД, със седалище и адрeс на
управление в ***, представлявано от управител Г.А.Х., иск по чл. 125, ал. 3 от
ТЗ с цена на иска 500 000.00 лв., предявен частично до размера на
30 000.00 лв., представляваща размера на притежавания от ищците
наследствен дял с номинална стойност от 2500.00 лв., представляващ 50 % от
капитала на “***“ ООД. В исковата молба се твърди, че наследодателят им М. А. М.
е починал на 15.11.2014 г., от която дата е прекратено и участието му в
ответното дружество, в което приживе е бил съдружник.
На
основание чл. 367 и сл. от ГПК, след приемане на исковата молба за редовна, препис
от същата, ведно с приложенията е връчен на
ответника “***“ ООД,
представлявано от управител Г.А.Х. на 29.06.2015г.
С
вх. № 2889 / 10.07.2015 г., в предоставения двуседмичен срок, ответника “***“ ООД, ЕИК 116543365, депозира отговор,
чрез пълномощник – адв. Н.С. в който се сочи, че
исковата молба е нередовна, тъй като изпратения на ответника екземпляр е
нечетлив и не е подписан от ищците. Към исковата молба е представен нечетливо и
неподписано копие от исковата молба.
По
основателността на иска:
Не
се оспорва, че наследодателя на ищците е бил съдружник в ответното дружество,
като е притежавал 50% от капитала, а членственото му
правоотношение е прекратено със смъртта му на 15.11.2014 г. и ищците са
направили отказ да придобият дружествения дял.
Оспорва се основателността на иска в посочения размер. Оспорва се
твърдението на ищците, че другият съдружник им предлагал да им изплати
200 000.00 лв., а впоследствие отказал да го стори. Признава се за среща
между третия ответник и управителя на дружеството за уреждане на отношенията
във връзка с отказа на наследниците на починалия съдружник да придобият дела на
наследодателя им. На тази среща управителя заявил, че стойността на дела ще
бъде определен съгласно счетоводния баланс към 30.11.2014 г., но също така ги
уведомил, че наследодателя им има големи задължения към дружеството, които следва
да се платят от приелите наследството наследници.
Ответника представя счетоводни баланси на дружеството към 30.11.2014 г.
и към 31.12.2014 г. Оспорва искането на ищците, ответника да бъде задължен да
представи заверен баланс и ОПР към 15.11.2014 г. и ГДД за
В
срока за отговор ответника “***“ ООД, депозира искова молба /насрещен иск,
предявен частично/, вх. № 2891 / 10.07.2015 г. против ищците по основания иск М.Г.М.,
М.М. А.Б. и Т.М., с петитум
ответниците, в качеството им на наследници на М. А. М.
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата 30 000.00 лв., с общ размер
на иска 557 006.00 лв., представляващи неправомерно получени от
наследодателя на ответниците средства /
служебен аванс / и неотчетени в касата на дружеството, с която сума се е
обогатил за сметка на дружеството без правно основание, ведно със законната
лихва върху главницата, от датата на предявяване на иска до окончателно
плащане.
В
предоставения им за това срок, ищците, респ. ответници
по предявения насрещен иск М.Г.М., М.М. А.Б. и Т.М.А.,
депозират отговор на същия вх. № 3974 / 30.09.2015 г., с който оспорват
основателността на предявения насрещен иск с твърдението, че всички получени от
наследодателя им суми са предадени и осчетоводени в турската фирма “***“, дори
в по – голям размер, по неразплатени достави, за което е образувано т. дело №
44 /
Оспорва се истинността на представените писмени доказателства с
насрещния иск: справки за равнение на разчети от счетоводството на ответното
дружество с доставчик “***“ и разходни касови ордери за получени от
наследодателя им суми; аналитична ведомост към 30.11, както и протокол от ОСС
от 24.03.2014 г., с молба за откриване на съответна процедура по оспорването.
В
предоставения му за това срок ответника и ищец по предявения насрещен иск “***“,
депозира допълнителна искова молба вх. № 4400 / 28.10.2015 г., с която се
подържат изложените в исковата молба обстоятелства и се оспорват възраженията
на ответниците. Изразява се становище, че ще се ползва от представените с
исковата молба и оспорени от ответника доказателства, с искане ответниците да
бъдат задължени да посочат в какво се състои оспорването на доказателствата. Иска
се назначаване на съдебно графологична експертиза с
конкретно поставени въпроси, както и поставяне на допълнителни въпроси на
поисканата съдебно-счетоводна експертиза.
В
предоставения им за това срок ответниците по
предявения насрещен иск – М.Г.М., М.М. А.Б. и Т.М.А.
- депозират отговор на допълнителна искова молба вх. № 4754/23.11.2015 г., в
който се подържа искането за назначаване на счетоводна експертиза с поставените
въпроси. Иска се вещото лице да извърши справка в счетоводствата на ответника и
това на турското дружество, като установи правилно ли са изготвени справки за
равнение на разчети от счетоводството на “***“ ООД с доставчик “***“, приложени
по делото и обратно-справки за равнение на разчети от “***“, като доставчик на
“***“ ООД. Подържа се искането ответника да бъде задължен да представи ГДД за
2014 г. По отношение оспорването на представени от ищците документи, се иска
откриване на производство по оспорване, като се твърди, че подписа, положен
върху оспорените РКО, не е положен от наследодателя М. М.. Относно представена
от ответника справка за равнение на разчети и аналитична ведомост към
30.11.2014 г., се прави оспорване на тяхното съдържание, като такова изготвено
за нуждите на процеса. Относно представени от ответната страна квитанции за
извършени плащания от “***“ в полза на “***“, същите са в заверени копия и
четливи на български, но от оригиналите им не е възможно да се установи
съдържание, поради нечетливост, поради което не може да бъде взето
становище. Доколкото ответната страна
счита, че същите са относими и държи да бъдат представени като доказателства по
делото, се прави оспорване на същите. Доколкото същите квитанции следва да
бъдат предмет на експертиза се счита, че
установяването на факти с нечетливи и неясни документи е недопустимо. Документа
с който разполага процесуалният представител.
С определението си по чл. 374 от
ГПК, съдът е приел за
съвместно разглеждане насрещен иск,
предявен частично от ответника “***“ ООД, против
ищците по основания иск М.Г.М., М.М. А.Б. и Т.М., с петитум ответниците, в качеството
им на наследници на М. А. М. да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата
30 000.00 лв., / частично при общ размер на иска 557 006.00 лв./,
представляваща неправомерно получени от наследодателя на ответниците средства / служебен аванс / и неотчетени в
касата на дружеството, с която сума се е обогатил за сметка на дружеството без
правно основание, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на
предявяване на иска до окончателно плащане. Допуснати са и поисканите от
страните доказателства.
По искане на ищците, в открито
съдебно заседание на 03.07.2019 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, беше
допуснато увеличение на предявения иск до размера на 77 346.96 лв., ведно със
законната лихва, от датата на предявяване на исковата молба – 23.06.2015 г. до
окончателно плащане.
Процесуалните представители на
ищците подържат предявения иск. Предявяват и искане за присъждане на разноски,
съобразно представен списък. Правят искане за предоставяне на срок за писмени
бележки. В предоставения срок такива не са постъпили.
Процесуалният представител на
ответното дружество моли за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и
недоказан. Моли за уважаване на предявения насрещен иск. Претендира за
присъждане на разноски, за което представя списък. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави искане за предоставяне на
срок за писмени бележки. С вх. № 2914/11.07.2019 г. е постъпила писмена защита
от процесуалния представител на “***“ ЕООД. В същата се прави искане да бъде
уважен предявения от ищците иск на правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ за
сумата 77 346.96 лв., съобразно предложения от вещото лице вариант, както
и да бъде уважен предявения насрещен иск. По иска по чл. 125, ал. 3 от ТЗ не се
оспорват изложените ви исковата молба факти и правни последици. По предявения
насрещен иск се твърди, че исковата сума представлява неправомерно получени от
наследодателя на ищците средства/служебен аванс/, които не са отчетени в касата
на дружеството и с тези средства той се е обогатил без правно основание, за
сметка на дружеството.. Процесуалният представител са позовава на втора съдебно
счетоводна експертиза и изявление на вещото лице в съдебно заседание, според
които при изготвяне на експертизата и определяне на собствения капитал на
дружеството, претендираната сума е включена като част
от счетоводните записвания и е послужила при определяне на собствения капитал
на дружеството. Невключването й би довело да намаляване на финансовия резултат.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност и въз основа на доводите и възраженията на страните и
съобразно вътрешното убеждение на основание чл. 235 от ГПК, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните,
установява се и от приложения по делото препис от Устав на дружество с ограничена отговорност с наименование “
***“ ООД гр. Кубрат, че съдружници са Г.А.Х. и М. А. М..
Дружеството е с капитал в размер на 5000 лв., разделен на 100 равни дяла от по
50 лв., внесен напълно, като двамата съдружници имат
разни дялове-по 50 дяла.
Не е спорно също така, че на 15.11.2014 г.е починал съдружника М. А. М., който оставил
като свои наследници – М.Г.М.- съпруга, Т.М.А.-син и М.М.
Б. -дъщеря. Не е спорно също, че наследниците на починалия съдружник уведомили
съдружника Г. Х., че отказват да придобият наследствения дял и да станат съдружници в дружеството, като желаят своя дял да бъде
осребрен в пари- 500 000 лв. Определен е и седмодневен срок от получаване
на поканата за доброволно изпълнение, с искане да бъде представен и баланс на
дружеството към датата на смъртта на наследодателя – 15.11.2014 г., а в
четиринадесет дневен срок да бъде платена сумата от 500 000 лв. Към
поканата са приложени пълномощни, на няма данни дали и кога тази покана и приложенията
са връчени на адресата.
По делото са представени заверени
препис от счетоводни баланси на ответното дружество към 30.11.2014 г. и към
31.12.2014 г. Отчет за приходите и разходите за 2014 г. Отчет за
паричните потоци по прекия метод за 2014 г.
Представени са също така заверени
копия на: Справка за равнение на разчети с доставчик ***-получени суми от
съдружника М. А. за периода 01.01.2013 г. –
31.12.2013 г. общо в размер на 289966 лв., с отчетени ордери в общ размер
158625 лв. и разлика за отчитане 131 341 лв.; Четири бр. РКО и Протокол от
заседание на ОС на дружеството; Справка за равнение на разчети с доставчик ***-получени
суми от съдружника М. А. за периода 01.01.2014 г. – 31.10.2014
г. общо в размер на 645506 лв., с отчетени ордери в общ размер 88500 лв. и
разлика за отчитане 557006 лв.; Шест бр. РКО и Аналитична оборотна ведомост за
синтетична сметка за периода м.януари – м. ноември 2014 г.; Покана до
управителя на ответното дружество, от страна на Т.М.А.-действащ като управител
и представляващ фирма “***“, в която се предявява вземане в размер на
325 189.07 щатски долари, представляващи реализирани, но неплатени
доставки, както и копия от квитанции.
По делото е назначена
съдебно-икономическа експертиза с вещо лице И.Б., която депозира заключение с
вх. №183/12.01.2017 г. според което:
Общия размер на неотчетените суми за
2013 и 2014 година, съгласно представени РКО от ответното дружество и квитанции
за платени доставки от *** е 557 006.00 лв. В тази част вещото лице
уточнява, че на основание документите по настоящото дело и приобщеното т. дело
№ 44/2015 г. и т. 2 от заключението, се установява, че няма неотчетени суми за
2013 г. и 2014 г., съгласно представени РКО от ответното дружество и М. А. М.
няма задължения към дружеството, респ. и неговите наследници.
Същото вещо лице представя и
заключение с вх. № 182/12.01.2018 г. по назначена друга съдебно-икономическа
експертиза, съгласно което размера на дружествения дял на наследодателя на ищците
е в размер на 143 784.15 лв.
С вх. № 1181/16.03.2018 г. по делото
е представено заключение на назначената съдебно - почеркова
експертиза с вещо лице С.С.. След изследване обектите
на експертизата – 10 бр. РКО и Протокол от заседание на ОС на съдружниците на “***“ ООД, проведено на 24.03.2014 г.,
вещото лице заключава, че саморъчните подписи, посочени като обекти на
експертизата, не са изпълнени от М. А. М..
С вх. № 4213/18.10.2018 г. по делото
е представено заключение на назначената съдебно - почеркова
експертиза с вещо лице Г.Д., които е изследвал същите обекти. След изследване
на обектите вещото лице сочи, че всички изследвани подписи не са изпълнени от М.
А. М., а са имитирани негови подписи, които са положени чрез копиране. Във
всички изследвани подписи не са установени умишлени изменения, а напротив
умишлени опити за копиране подписите на М. М., т.е. не се касае за автоподлог.
С вх. № 4426/04.12.2018 г. по делото
е представено заключение по назначената оценъчна експертиза на недвижими имоти
с вещо лице Я.К.. Според заключението цената на имот с площ от 3 449
кв.м. към 30.10.2014 г. е 62 000
лв. Цената на цех за производство на дограма и склад за материали към 30.102014
г. е в размер на 440 400 лв. Цената на машини, стопански инвентар и др.
ДМА и цената на транспортни средства са посочени в приложения.
С вх. № 5206/21.12.2018 г. по делото
е представено заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице
А.С..
След запознаване с материалите по
делото и извършване на съответните изчисления вещото лице заключава:
Стойността на собствения капитал на
ответното дружество е 154 639.92 лв., а стойността на притежавания от
ищците наследствен дял ½ от сумата е 77346.96 лв.
Относно процесните
10 бр. РКО, вещото лице сочи, че при анализа им са установени несъответствия по
Закона за счетоводството, относно първичните счетоводни документи, каквито са и
те. Несъответствията са установени за РКО с номера:
2013-16,2013-25,2013-43,2013-61,2014-15 и 2014-32. Вещото лице сочи, че
изброените РКО съдържат информация за няколко стопански операции /два или три
пъти получени суми са документирани с един и същ първичен счетоводен документ/.
Върху ордера е записано осчетоводяване, некореспондиращо със записванията в
счетоводните регистри на ответното дружество. Вещото лице посочва във варианти
и влиянието на неподписаните от М. М. ордери: В случай, че фактическата касова
наличност, след осчетоводяване на процесните РКО е
инвентаризирана- действително преброена-за което документи не са представени, и
отговаря на записванията в счетоводните книги за паричните средства в брой, то
извадените от касата суми по неподписаните от М. ордери, представляват вземане
на дружеството от трето лице, което следва да бъде уточнено; В случай, че е
невъзможно да се уточни лицето, получило сумата и не се предприемат действия за
правилното му оценяване, вземането се отписва за сметка или на разходите, като
друг разход, или на собствения капитал-намаление на неразпределена печалба или
резерви.
С
влязло в сила Решение № 24/06.07.2016 г., постановено по т. дело № 44/2015 г.
по описа на ОС-Разград, образувано по предявена от *** искова молба против “***“
ООД, съдът осъдил ответното дружество да заплати на ищцовото
дружество, на основание чл. 53 от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки, сумата 30 054, 16 лева, предявена като
частичен иск от сумата общо 583 220, 48 лева, представляваща част от
неплатена цена на доставени на ответника
стоки по подробно изброени фактури, съставени в периода от 02.05.2011 г. до 30.10.2014
г. С решението си съдът, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, признал за неистински
РКО № 2013-16/ 30. 03. 2013 г.; РКО № 2013-25/ 28. 06. 2013 г.; РКО № 2013-43/
27. 09. 2013г. ; РКО № 2013-61/ 27. 12. 2013 г.; Протокол от ОС на съдружниците на „***” ООД от 24. 03. 2014 г. , РКО №
2014-15/ 28. 03. 2014 г.; РКО № 2014-32/ 27. 06. 2014 г.; РКО № 2014-44/ 29.
08. 2014г.; РКО № 2014-49/ 30. 09. 2014 г.; РКО № 2014-57/ 31. 10. 2014 г.; РКО
№ 2014-59/ 07. 11. 2014 г. Решението
на съда е постановено с участието на трети лица помагачи на ответника М.Г.М., М.М. А. –Б. и Т.М.А..
Гореизложената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи:
Кумулативно изискуемите
предпоставки досежно уважаването на така предявения иск са: да е настъпило
прекратяване на участието на съдружника на някое от основанията на чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ; размерът
на дела, който той има в дружеството и имуществото на дружеството, съобразно
изготвения счетоводен баланс към края на месеца, към който е настъпило
прекратяването на членственото правоотношение - участието му в дружеството, за което е необходимо да
ангажира доказателства досежно размера на претендирания
размер. В тежест на ответника е да установи факта на приет счетоводен баланс,
както и твърдения факт на уреждане на имуществените последици от прекратяване
на членството.
В
настоящия случай е безспорно, че страните признават наличието на валидно възникнало членствено правоотношение, прекратено поради смъртта на единият от двамата съдружници
- наследодателя на ищците. Няма съмнение, че ищците са наследници на починалия
съдружник. В писмената си защита, процесуалният представител изразява
становище, че иска е основателен и доказан по размер.
Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ предвижда имуществените
последици от прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена
отговорност да се уредят въз основа на счетоводен баланс към края на месеца,
през който е настъпило прекратяването. Счетоводният баланс съдържа информация
за активите и пасивите (за собствения и привлечен капитал) и представя в най -
обобщен вид имущественото и финансовото състояние на предприятието.
Размерът на дружествения дял се
определя от диспозитивното правило на чл. 127 от ТЗ,
съобразно което, при липса на друга уговорка в
дружествения договор, размерът на дружествения дял е съответен на дела в
капитала на дружеството. Под имущество на дружеството следва да се разбира
чистото имущество, представляващо разликата между актива на дружеството -
паричната стойност на правата и неговия пасив - паричната стойност на задълженията. Тъй като
имуществото е променлива и динамична величина, в закона се съдържа и указание
към кой момент тази величина следва да бъде изчислена. Това е последният ден на
месеца, през който е настъпило прекратяването на членството.
Разпоредбата на чл. 125, ал.
3 от ТЗ не е императивна. С нея законът е предвидил, че в
случай на прекратяване на членственото
правоотношение, уреждането на "имуществените последици" да стане на
база междинен баланс на дружеството.
Предпоставките
за уважаване на иска по чл. 125, ал. 3 са: да е настъпило прекратяване на
участието на съдружника в дружеството на някое от основанията по чл. 125, ал. 1
и 2 от ТЗ и дяловете да не са изплатени доброволно от дружеството - ответник.
За да се определи стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник
в дружество с ограничена отговорност, следва от актива по счетоводния баланс да
се вземе стойността на дълготрайните материални активи на дружеството (напр.
земя, сгради), други нематериални активи и краткотрайни материални активи, а от
пасива - задълженията на дружеството (т. е. без собствения капитал, резервите и
финансовия резултат). При съпоставяне на двете величини, ако сумата на активите
е по-висока от задълженията, се получава условно наречен чист актив, стойността
на който се разделя на броя на дяловете, формиращи капитала на дружество.
Паричната равностойност на дяловете на прекратилия участието си съдружник се
равнява на произведението от броя на притежаваните дялове и определената
стойност на един дружествен дял. Записванията в пасива на баланса на собствения
капитал и резервите не участват при формиране на равностойността на дяловете на
съдружника.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, стойността на
дружествените дялове, след прилагане на описаната по горе формула е в размер на
77346.96 лв. В този размер е и
предявеният от ищците иск, поради което същият следва да бъде уважен в пълен
размер. В исковата молба иска е предявен като частичен от 500 000 лв., а
след изменението на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, становището на
ищците не е променяно и липсва произнасяне на съда в този смисъл. Заключението
е пълно ясно и обосновано, като не се оспорва от страните по делото, поради
което съдът основава решението си на него.
По отношение на предявения насрещен
иск по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД:
Съдът, след като съобрази събраните
по делото доказателства намери същия за неоснователен и недоказан. По този иск в
тежест на ищеца е да докаже факта на валидно възникнало облигационно отношение
и извършено плащане по същото, а в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за задържане на полученото плащане. От събраните по делото
доказателства, ищеца по този иск не доказа, че ответника е получил сумите. От
заключенията на назначените съдебно - почеркови експертизи се установява по несъмнен и безспорен
начин, че на процесните РКО липсва подпис на починалия
съдружник, както и, че са имитирани негови подписи в същите
РКО, които са положени чрез копиране. При липсата на доказателства починалия
съдружник да е получавал суми по процесните РКО, предявеният
насрещен иск се явява неоснователен и недоказан.
Предвид на гореизложеното, съдът
намира че насрещният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на спора и
съобразно направеното искане и представените доказателства за извършени съдебно
деловодни разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в размер на 8900 лв. на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Също предвид изхода на делото, направените
от ответника “***“ ООД гр. Кубрат разноски по първоначално предявения иск и по
предявения от дружеството насрещен иск, следва да останат за негова сметка.
Възражението от страна на ответното
дружество за прекомерност на възнаграждението за адвокат в размер на 4800 лв.,
съдът намери за неоснователно. Вярно е, че същото е над предвидения минимален
размер съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно размера на първоначално предявения иск, но от друга
страна този размер съдът намери за съобразен с фактическата и правна сложност
на делото, както и с продължителността на производството. Съдът намира, че в
случая следва да се вземе предвид и предявения от дружеството насрещен иск
против ищците.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “***“ ООД, със седалище и адрeс на
управление в ***, представлявано от управител Г.А.Х., да заплати на М.Г.М., М.М.
А.Б. и Т.М.А. *** сумата 77 346.96 лева / седемдесет и седем
хиляди триста четиридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща дела в капитала на “***“ ООД, след прекратяване на участието в дружеството, поради смърт на
техният наследодател М. А. М., по иска, предявен на основание чл. 125,
ал. 1, т. 1, предл.
1 вр. чл. 125, ал.3 от ТЗ
/частично от 500 000лв/, ведно със законната лихва от 23.06.2015 г. до
окончателно плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения, от “***“ ООД, със седалище и адрeс на управление в ***,
представлявано от управител Г.А.Х. против М.Г.М., М.М.
А.Б. и Т.М.А. ***, насрещен иск на
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, с петитум
ответниците, в качеството им на наследници на М. А. М. да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца сумата 30 000.00 лв., /с общ размер на иска
557 006.00 лв./, представляващи неправомерно получени от наследодателя на
ответниците средства / служебен аванс /
и неотчетени в касата на дружеството, с която сума се е обогатил за сметка на
дружеството без правно основание, ведно със законната лихва върху главницата,
от датата на предявяване на иска до окончателно плащане, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, “***“ ООД, със седалище и адрeс на
управление в ***, представлявано от управител Г.А.Х., да заплати на М.Г.М., М.М.
А.Б. и Т.М.А. *** сумата 8900 лева/ осем хиляди и
деветстотин лева/, представляващи разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:
MH