Решение по Търговско дело 85/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е № 29

Гр.Разград, 04. 12. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря Н. Р. като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова т. д. № 85 по описа за 2017 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание 422, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД против Д.Ж.Д. *** с посочено правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422 ал. 1 от ГПК и чл. 417 от ГПК. С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на Д.Ж.Д., че същият като солидарно отговорен с длъжника П. Г. Н. в качеството му на ЕТ „СОТО 08 П. Н.“ гр. Разлог, М.С.С. и Н.Г.К. дължи към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в Районен съд Разлог - 30.08.2010г. и по издадената в полза на „Банка ДСК“ ЕАД по ч.гр.д. №1414/2010 г. на Районен съд Разлог заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист сумата от: 35 432,78 лв. , от които 30 000 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от 30.08.2010г. до изплащане на задължението и 5432,78 лв. лихва за периода от 27.06.2008г. до 29.08.2010г. Ищецът твърди, че по силата на Договор за банков кредит№ 0107- BL - 037/ 27. 06. 08 г. , сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ЕТ „СОТО 08 Петър Николов“ гр. Разлог на последния е предоставен кредит в размер на 30 000 лв. Крайният срок на погасяване на кредита е 26. 06. 2015 г. , като е предвиден и гратисен период от 12 месеца. В т. 9.1 от Договора страните са уговорили, че кредитополучателят заплаща лихва в размер на 7% и надбавка в размер на 3 %. Олихвяването се извършва на 25-то число на месеца. В срока на усвояване и в гратисния период кредитополучателят заплаща само лихва за ползвана и непогасена част от кредита. Кредитът се издължава, съгласно приложен погасителен план. В т. 21 са регламентирани санкции при неизпълнение на договора. Според т. 21, б. а“, при неплащане на част или на цялата погасителна вноска по главницата в уговорените срокове се събира наказателна лихва върху размера на просрочената главница, включваща договорената лихва по т. 9.1 и наказателна надбавка от 10 процентни пункта, а съгл. чл. 21, б. „б“, при неплащане на лихва, се събира наказателна лихва върху размера на редовната главница, включваща лихвата по т. 9.1 и наказателна надбавка от 3 процентни пункта. В т. 21, б. „в“ е договорено, че при изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочно, кредиторът събира наказателна лихва върху размера на цялата главница, включваща лихвата по т. 9.1 и наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Кредитът е обезпечен с поръчителството на ответника Д.Ж.Д., М.С.С. и Н.Г.К.. Поради неизпълнение на поетите от кредитополучателя задължения, Банката обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо. Длъжникът е уведомен с покана от 02. 07. 10 г. , а ответникът, като поръчител с покана от 28. 06. 2010 г.

Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя, на 30.08.2010 г. кредиторът е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на основание документ /чл. 417, т. 2 от ГПК/ - Извлечение от счетоводните книги. На 01.09. 2010 г. по частно гр. дело № 1414/2010 г. на Районен съд Разлог е издадена Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист срещу длъжника и поръчителите. Постъпило е възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение от ответника Д. на основание чл. 414 /1/ от ГПК.

По предявената искова молба е постъпил писмен отговор от ответника. Същият заявява, че предявения иск е погасен по давност. По образуваното изп. дело № 00550/ 2011 г. е получил покана за доброволно изпълнение с приложени заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 02. 06. 2016 г. Веднага направил възражение, че не дължи исковата сума и едва на 14. 03. 17 г. получил исковата молба по настоящото дело. Счита, че не е спазен срока по чл. 415, ал. 2 ГПК за предявяване на иска. Твърди, че ищецът не е изпълнил договорни задължения. Нарушил е задълженията си по т. 10. 1, т. 10. 2 и т. 17.2, в която е предвидено целево отпускане на кредита, парично обезпечение, предоставено от МТСП по сметка на кредитора в размер на 100% от размера на кредита. Именно паричното обезпечение, предоставено от МТСП е мотивирало ответникът да се подпише като поръчител в договора за кредит. Не са сключени нарочните договори за обезпечаване на кредита, съгл. т. 17.3. И двете страни по договора за кредит – кредитор и кредитополучател не са изпълнили задължението по т. 15.1.о и чл. 14. 1 от Условията за предоставяне на обезпечение по кредит на МТСП, поради което договорът не е породил правни последици. Банката е бездействала в продължение на 2 години, като е толерирала неизпълнение на поетите от кредитополучателя задължения. По тази причина ответникът счита, че на осн. чл. 83, ал. 1 ЗЗД следва да бъде освободен от отговорност, респ. на осн. чл. 83, ал. 2 ЗЗД, че не дължи изпълнение по договора за кредит. Твърди, че Банката е предявила претенцията си след изтичане на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, което обстоятелство освобождава ответникът от отговорност.

В допълнителна искова молба ищецът оспорва, като неоснователни възраженията на ответника.

В допълнителния писмен отговор ответникът поддържа възраженията си срещу иска.

По делото на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК са конституирани като трети лица помагачи на ответника ЕТ „СОТО 08-П. Н.“ гр. Разлог, Министерство на труда и социалната политика. ЕТ „СОТО 08-П. Н.“ гр. Разлог не заявява становище по иска. От Министерство на труда и социалната политика е постъпило писмено становище. Заявява, че няма отношение към обезпечаването на кредита, получен от ЕТ „СОТО 08-П. Н.“ , тъй като кредитът е обезпечен според разпоредбите на Закона за Българската банка за развитие и Гаранционно споразумение № РД04/161 от 28. 11. 2008 г. с банкова гаранция от ББР. Приложено е копие от Гаранционно споразумение № РД04/161 от 28. 11. 2008 г.

С исковата молба са представени следните писмени доказателства: Копие от Договор за банков кредит BL - 037/ 27. 06. 08 г.; Приложение към договора- погасителен план, Условия за предоставяне на обезпечение по кредит – Приложение № 1, Анекс към договора за кредит от 06. 11. 2008 г.; Извлечение от разплащателна сметка и заемната сметка на кредитополучателя; изп. лист, заповед за изпълнение, молба за образуване на изп. дело.

Приложено е като доказателство ч.гр.д. № 1414/2010 г. на Районен съд Разлог.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред Районен съд Разлог е било образувано ч. гр. д. № 1414/2010 г. въз основа на депозирано на 30. 08. 2010 г. от ищеца „Банка ДСК ” ЕАД гр. София Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Приложен е Договор кредит № 0107- BL037/ 27. 06. 08 г. , сключен между „Банка ДСК ” ЕАД и ЕТ „СОТО 08-Петър Николов“ гр. Разлог, представляван от Петър Г. Николов, според който на последния е предоставен кредит в размер на 30 000 лв., предназначен за закупуване на оборудване за компютърна зала, ремонт на помещения и за оборотни средства. Кредитът е предоставен като стандартен, по реда и условията за предоставяне и обезпечаване на кредити по Проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“. Крайният срок на усвояване погасяване на кредита е 27. 06. 2008 г. Крайният срок на погасяване на кредита е 26. 06. 2015 г. В т. 9.1 е уговорено заплащане на лихва в размер на 7 пункта, формирана от базисен лихвен процент, който към момента на предоставяне на кредита е 4% и надбавка от 3 пункта. Олихвяването на кредита се извършва ежемесечно на 25-то число. В т. 3.3 и 9.3 е уговорен гратисен период от 12 месеца, в който се заплаща само лихва върху ползваната и непогасена главница. В т. 21 е уговорено при неплащане на част или на цяла погасителна вноска в уговорените срокове, да се събира наказателна лихва върху размера на просрочената главница, включваща договорената лихва и и наказателна надбавка от 10 процентни пункта. При неплащане на част или цялата дължима лихва в уговорените срокове, да се заплаща наказателна лихва върху размера на редовната главница, включваща договорената лихва и наказателна надбавка от 3 пр. пункта. Според т. 22, б. „б“, кредиторът има право да превърна кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница. В т. V от договора е уговорено обезпечение на кредита с поръчителство на трима поръчители – физически лица: Д.Ж.Д., Н.Г.К. и М.С.С., които отговарят солидарно за неговите задължения, както и парично обезпечение според т. 17.2, предоставено от МТСП по сметка на кредитора в размер на 100 % от размера на кредита. В чл. 27 е уговорено, че поръчителите отговарят с цялото си имущество солидарно с кредитополучателя за неизпълнение на неговите задължения по договора за кредит. В т. 10. 1 и 10. 2 е уговорено усвояването на сумата да се извършва чрез превод към друга сметка, въз основа на представени платежни нареждания, респ. нареждания-разписки в случаите на касово плащане, през разплащателната сметка на кредитополучателя в Банката и за посочената във фактурата или други документи сума, кредитополучателят да издава платежно нареждане за превеждане на сумата от разплащателната си сметка, разкрита при кредитора, по сметката, посочена в платежното нареждане. Договорът е подписан от длъжника ЕТ „СОТО 08-Петър Николов“ гр. Разлог и тримата поръчители Д.Ж.Д., Н.Г.К. и М.С.С.. Приложени са Условия за предоставяне на обезпечение по кредит от МТСП. В чл. 1 са регламентирани предмет и цел на условията – кредитополучателят отправя искане, а МТСП приема да предостави обезпечение пред „Банка ДСК“ ЕАД по разрешен от същата кредит в полза на кредитополучателя в рамките и в съответствие с целите на проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“ при МТСП. В чл. 3 е регламентирано, че обезпечението се предоставя след разрешаване на кредита от Банката и получаването на решението на компетентния орган на Банката за отпускане на кредита. Обезпечението се предоставя в съответствие с рамковия договор между МТСП и Банката по изпълнение на Проект „ПГФМ“.

Кредиторът е представил и Покана-уведомление, изх. № 627, 626 и 624/ 24. 06. 2010 г. , с която е поканил кредитополучателя и поръчителите в 7-дневен срок от получаване на поканата да бъде погасено задължението по кредита: 30 000 лв. главница, лихви в размер на 2 024, 16 лв., такси закъснение 2 490, 50 лв. , общо 34 514, 66 лв., тъй като кредитът е обявен за предсрочно изискуем на осн. чл. 22 от договора за кредит. Поканите са връчени, съответно: на кредитополучателя на 02. 07. 10 г. чрез родител, на поръчителя К. на 02. 07. 10 г., на ответника Д.Ж.Д. на 28. 06. 10 г.

Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417/ ГПК срещу кредитополучателя ЕТ „СОТО 08-Петър Николов“ гр. Разлог и поръчителите Д.Ж.Д., Н.Г.К. и М.С.С. да заплатят солидарно на кредитора сумата 35 432, 78 лв. , дължима по договора за кредит, от която 30 000 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 30. 08. 2010 г. до окончателното изплащане на вземането, 5 432, 78 лв. лихва за периода от 27. 06. 2008 г. до 29. 08 . 2010 г., както и сумата 1 512, 99 лв. съдебни и деловодни разноски. До ответника Д.Ж.Д. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 11376/ 19. 05. 2016 г. на ЧСИ Г. Ц., като е приложена товарителница, носеща дата на връчване 02. 06. 2016 г. Д. е подал Възражение по пощата на 09. 06. 2016 г. вх. № 5115/ 10. 06. 2016 г. на РС Разлог, че не дължи изпълнение, като е заявил, че оспорва задължението. С Разпореждане № 257/ 12. 01. 17 г. на кредитора – заявител е указано, че в 1-месечен срок от съобщаването може да предяви иск за вземането си против длъжника Д.. На 18. 01. 17 г. е връчено разпореждането на съда, а искът е предявен с искова молба вх. № 528/ 16. 02. 17 г. на ОС Благоевград.

Назначена е съдебно- счетоводна експертиза, която дава заключение, че Банката е отпуснала на кредитополучателя сума в размер на 30 000 лв. за срок от 84 месеца при първоначален гратисен период от 12 месеца при лихва в размер на 7 пункта, формирана от базисен лихвен процент, който към момента на предоставяне на кредита е 4% и надбавка от 3 пункта. Договорена е санкция при неплащане на част или на цяла погасителна вноска в уговорените срокове, да се събира наказателна лихва върху размера на просрочената главница, включваща договорената лихва и и наказателна надбавка от 10 процентни пункта, или 17 %. Неразделна част от договора е погасителен план. Кредитът е бил усвоен на 02. 07. 2008 г. от откритата заемна сметка в брой във връзка с плащания по фактури на доставчик „Юнитед“ ЕООД с № 018/ 02. 07. 2008 г. в размер на 15 000 лв. и № 019/ 02. 07. 2008 г. в размер на 7 000 лв. –общо 22 000 лв. за СМР и компютри. Разликата е изтеглена в брой на 03. 07. 08 г. и на 07. 07. 08 г. от Петър Николов Г.. Кредитът не бил обслужван редовно след първата вноска, която е била на 26. 07. 08 г., тъй като до следващата падежна дата 26. 10. 08 г. не са внесени никакви суми. В гратисния период от м. 07. 2008 г. до м. 06. 2009 г. е следвало да се плаща договорна лихва, която по погасителен план е в размер на 2 059, 17 лв., а внесената сума от кредитополучателя за същия период е в размер на 618, 66 лв. Тъй като в този период кредитът не е обслужван редовно, са начислени и са платени наказателни лихви в размер на 460, 73 лв. За периода от 03. 07. 2009 г. до 09. 07. 2009 г. кредитополучателят е внесъл по заемната сметка сумата 2 457, 07 лв., с която са погасени договорна лихва в размер на 2 073, 01 лв. и наказателна лихва за просрочие в размер на 384, 06 лв. На 26. 10. 2009 г. кредитополучателят е направил последно плащане в размер на 400 лв. и то е отнесено за погасяване на начислена наказателна лихва за просрочие. Общо внесената сума от кредитополучателя е в размер на 3 599, 05 лв. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 30. 08. 2010 г. по главницата не са правени погасявания и тя е в размер на 30 000 лв., а по отношение на наказателната лихва върху неиздължената главница за периода от 25. 07. 09 г. до 25. 08. 09 г. лихвата е 170 лв. За периода 26. 08. 09 г. до 29. 08. 2010 г. лихвата е 5 255, 83 лв. Общо наказателната лихва е в размер на 5 430, 83 лв.

Представеното по делото Гаранционно споразумение е сключено на 28. 11. 2008 г. между МТСП, „Българска банка за развитие“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД. Според чл. 1 „Българска банка за развитие“ АД става партньор на МТСП и „Банка ДСК“ ЕАД, като поема функциите на МТСП, включително по обезпечаване/гарантиране кредитите, предоставени от Банката в рамките на Проект „ГФМК“, а според чл. 5 от споразумението, „Банка ДСК“ ЕАД отправя искане, а „Българска банка за развитие“ АД поема ангажимент да гарантира кредити с размер до 50 000 лв. Според чл. 12, се издава банкова гаранция при положително становище на „Българска банка за развитие“ АД за отпускане на кредита, а според чл. 13, след получаване на банкова гаранция, между „Банка ДСК“ ЕАД и кредитоискателя се сключва договор за кредит, в който се посочва наличието на издадена банкова гаранция от „Българска банка за развитие“ АД и с условие, че уговорената сума ще бъде усвоена само след учредяване и на други, одобрени от Банката обезпечения.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК. Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че между ищеца и ЕТ „СОТО 08-П. Н.“ гр. Разлог, като кредитополучател е сключен Договор за кредит № 0107- BL-037/ 27. 06. 08 г., според който на последния е предоставен кредит в размер на 30 000 лв., предназначен за закупуване на оборудване за компютърна зала, ремонт на помещения и за оборотни средства. Кредитът е предоставен като стандартен, по реда и условията за предоставяне и обезпечаване на кредити по Проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“. Непогасената главница е 30 000 лв. към датата на падежа преди обявяване на предсрочната изискуемост на дълга, факти установени с приложените писмени доказателства и заключението на ССЕ. Според заключението, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 30. 08. 2010 г. по главницата не са правени погасявания и тя е в размер на 30 000 лв., а по отношение на наказателната лихва върху неиздължената главница за периода от 25. 07. 09 г. до 25. 08. 09 г. лихвата е 170 лв. За периода 26. 08. 09 г. до 29. 08. 2010 г. лихвата е 5 255, 83 лв. Общо наказателната лихва е в размер на 5 430, 83 лв. При изготвяне на заключението, вещото лице е съобразило договорените условия от страните в договора за банков кредит и Общите условия към него, извършена е проверка в счетоводството на ищеца. Заключението е компетентно, обективно и пълно, не е оспорено от страните, поради което следва да се приеме, като доказателство, относно наличието на задължение на кредитополучателя към ищеца и неговия размер.

Неоснователно е възражението на ответника, че искът е предявен от ищеца извън 1-месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК /в редакцията му към 27. 10. 2017 г./. На 18. 01. 17 г. е връчено разпореждането на съда с указание до заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, а искът е предявен с искова молба вх. № 528/ 16. 02. 17 г. на ОС Благоевград. Искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. ГПК.

Неоснователно е възражението на ответника, че Банката е предявила претенцията си след изтичане на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, което обстоятелство освобождава ответникът като поръчител от отговорност. Според заключението на ССЕ, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 30. 08. 2010 г. по главницата не са правени погасявания и тя е в размер на 30 000 лв. Кредитът не бил обслужван редовно след първата вноска, която е била на 26. 07. 08 г., тъй като до следващата падежна дата 26. 10. 08 г. не са внесени никакви суми. На 26. 10. 2009 г. кредитополучателят е направил последно плащане в размер на 400 лв. и то е отнесено за погасяване на начислена наказателна лихва за просрочие. Според т. 22, б. „б“ от договора за кредит, кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница. На това основание, изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем по чл. 60, ал. 2 ЗКИ е отправено и получено от кредитополучателя на 02. 07. 10 г. - преди подаването на заявление по чл. 418 ГПК. След като главният длъжник е уведомен преди подаване на заявлението, то вземането по процесния договор за потребителски кредит е предсрочно изискуемо, считано от тази дата, което е в съответствие с разясненията на т. 18 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК. Отговорността на поръчителя е акцесорна спрямо тази на главния длъжник, поради което изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост, следва да се отправи към главния длъжник, въпреки, че в случая и ответникът като поръчител е получил уведомление на 28. 06. 10 г. за предсрочната изискуемост на дълга. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е постъпило в РС Разлог на 30. 08. 2010 г., т. е . в 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство се погасява ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД. Началният момент обаче, както е посочено и в практика на ВКС не е този на неплащане на падежирала вноска, а се определя от датата, на която волеиязвлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника кредитополучател и то ако към него момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Следователно с получаване на съобщението за предсрочна изискуемост от кредитополучателя на 02. 07. 10 г. е започнал да тече шестмесечният срок, който не е изтекъл към датата на сезиране на заповедния съд на 30. 08. 2010 г. Или, не е налице забава на кредитора /ищеца/, която да освобождава длъжника от последиците на неговата забава. Претенцията му се явява основателна, което налага разглеждането на своевременно въведеното възражение на ответника за изтекла погасителна давност.

Съгл. чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането става изискуемо. В случая давността е започнала да тече на 02. 07. 10 г. На 30. 08. 2010 г. е подадено заявлението по чл. 417 ГПК. С дадените разяснения по ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното производство е изрично прието, че с разпоредбата на чл. 422 ГПК искът за установяване съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с което е създадено изключение от общия принцип, че искът се счита предявен от момента на постъпване на исковата молба в съда. Съгласно чл. 115, буква "ж" от ЗЗД, давността спира да тече докато трае съдебният процес относно вземането и към настоящия момент, докато трае съдебния процес давност не тече. С оглед на това, възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно, въпреки, че е извън всякакъв разумен срок изминалия период от време от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до връчване на ответника на поканата за доброволно изпълнение и предявяване на иска по чл. 422 ГПК, за което може да се търси отговорност по друг ред.

Ответникът твърди, че причина за неизпълнение на задължението на кредитополучателя е поведението на кредитора – в частност, бездействието му в продължение на две години от отпускане на кредита и нарушение на задълженията по т. 10. 1, т. 10. 2 и т. 17.2, в която е предвидено целево отпускане на кредита, парично обезпечение, предоставено от МТСП по сметка на кредитора в размер на 100% от размера на кредита, по т. 15.1.о и чл. 14. 1 от Условията за предоставяне на обезпечение по кредит на МТСП, поради което договорът не е породил правни последици. Претендира да бъде освободен от отговорност по чл. 83, ал. 1 ЗЗД. Според чл. 83, ал. 2 ЗЗД , длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижата на добрия стопанин. Спецификата на създадените облигационни отношения между кредитора и кредитополучателя е такава, че правопораждащ факт е договора за банков кредит. Същественото в случая е наличието главно задължение по договора за кредит, което не е изпълнено от длъжника в определения в договора срок, а след изтичане на определения срок за изпълнението длъжникът е изпаднал в забава. След като банката е престирала точно и пълно изпълнение на задълженията си по договора за банков кредит, то и длъжникът е следвало в уговорения срок да погасяват месечните си вноски по договора. Същият не е сторил това, поради което за кредитора е възникнало и вземането. Единствено и само виновното неизпълнение на срочното задължение е обусловило изпадането на кредитополучателя в забава, като от страна кредитора не е налице допринасяне за това на посочените от ответника основания. За банката не е съществувало задължение да прояви поведение, свързано с полагане на грижи за интересите на длъжника, да не изпадне в забава. Не е съществувало и задължение да предотврати възникване на задължения за главница през процесния период. Факта, че Банката не е сключила договор за обезпечение на кредита, съгл. чл. 17. т. 2 от договора чрез партньора МТСП по Проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“ е без значение в отношенията между кредитора и кредитополучателя, тъй като поръчителите са задължени солидарно, ето защо разпоредбата на чл. 83, ал.2 от ЗЗД е неприложима.

Съдът приема, че правопогасяващото възражение на ответника, че не следва да отговаря за дълга, тъй като не е сключен отделен договор за поръчителство е неоснователно. Съгласно чл. 138, ал. 1 ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде сключен в писмена форма. Поръчителството е договор, поради което предполага постигане на съгласие между поръчителя и кредитора. Поръчителят трябва да се задължи да обезпечи кредитора, като изпълни задължението вместо длъжника, а кредиторът трябва да приеме обезпечението. Волята на страните трябва да бъде изрично изразена. Формата е обикновена, свободно избрана от страните, но договорът трябва да бъде подписан както от поръчителя, така и от кредитора. Няма пречка договорът за поръчителство да бъде материализиран и в друг документ. Съдебната практика приема, че не съществува законово изискване договорът за поръчителство да бъде сключен като отделен документ от договора за кредит, за който се поръчителства. Съгласно разпоредбата на чл. 138, ал.1, изр.2 ЗЗД, съществува форма за действителност на договора за поръчителство, която е писмена и същата е спазена, доколкото договора е инкорпориран в договора за кредит, за което няма въведено законово ограничение. Договорът за кредит е подписан от ответника като поръчител. В чл. 27 е ясно изразена волята на поръчителите да отговарят солидарно с цялото си имущество при неизпълнение на договора за кредит от кредитополучателя.

Размерът на задължението за главница в размер на 30 000 лв. и лихва до размера на 5 430, 83 лв. за периода от 27. 06. 2008 г. до 29. 08. 2010 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е установен в този размер и съответства на присъдените сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и на цената на заявената установителна претенция. С оглед на това, предявеният установителен иск в тази част следва да бъде уважен. В останалата част за установяване, че се дължи лихва над размера от 5 430, 83 лв. до размера на 5432, 78 лв. иска е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

Ищецът е претендирал да му бъдат присъдени разноските по делото. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските и в двете производства - по делото пред настоящата инстанция в размер на 708, 65 лв. за доплатена държавна такса, 400 лв. за депозит за вещо лице, както и разноските в заповедното производство в размер на 708, 66 лв. за платена държавна такса и 804, 33 лв. за юрсконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното и на осн. чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Ж.Д., ЕГН ********** ***, като солидарно отговорен в качеството си на поръчител дължи да заплати на „БАНКА ДСК ” ЕАД с ЕИК ********* гр. София, ул. „Московска“ № 19 сумата 30 000 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 30. 08. 2010 г. до пълното изплащане на дълга, сумата 5 430, 83 лева - лихва за периода от 27.06.2008 г. до 29.08.2010 г., дължими по Договор за банков кредит № 0107-BL - 037/ 27. 06. 08 г., за което е издадена Заповед № 4259/ 01. 09. 2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1410 по описа за 2017 г. на Районен съд гр. Разлог.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София за установяване, че Д.Ж.Д., ЕГН ********** дължи сумата за разликата над размера от 5 430, 83 лв. до размера на 5432, 78 лв., представляваща лихва за периода от 27.06.2008 г. до 29.08.2010 г., дължими по Договор за банков кредит № 0107- BL - 037/ 27. 06. 08 г., за което е издадена Заповед № 4259/ 01. 09. 2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1410 по описа за 2017 г. на Районен съд гр. Разлог, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.Ж.Д., ЕГН ********** да заплати на „БАНКА ДСК ” ЕАД с ЕИК ******** гр. София, ул. „Московска“ № 19 на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 108, 65 лв. разноски в исковото производство, както и разноските в заповедното производство в размер на 1 512, 99 лв.

Решението е постановено с участието на трети лица – помагачи на ответника ЕТ „СОТО 08-П. Н.“ гр. Разлог и Министерство на труда и социалната политика.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

СЪДИЯ:

НР