Р Е Ш Е Н И Е

17. ІV.2019

Разград

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

5. ІІ.

2019

съд

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В публично заседание в състав:

Секретар:Д.Г. Председател

2017

ТЪРГОВСКО

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

92

дело номер по описа на РОС за година

съобрази следното:

Производство по реда чл.365 и сл.ГПК. Предявен е иск по чл.99 ЗЗД във вр вр. с чл.80ЗК, в редакцията му до 1.ІХ.2012г., съгласно препращаща норма на §5 от ПЗР на ЗК в сила от 1.І.2018г.

Делото е образувано по молба вх.№3439, подадена на 30.VІІІ.2017г. от Д.С.Д., ЕГН********** ***, с която в качеството си на носител на възмездно прехвърлено му с договор за цесия вземане в размер на 163 844,00лв., възникнало в право на цедента му за обезщетяване му на извършени по договор за концесия подобрения и приращения в имот на ответника. В основание на иска си въвежда следните факти и обстоятелства:

- сключен между ответна Община Разград, в качеството на концедент и „Хранкомерс ЦБА-ООД“ООД,ЕИК117629486, с управител Д. Д. като концесионер Концесионен договор за строителство №263/14.Х.2005г.

- едностранно предприето от концедента предсрочно прекратяване на концесионния договор;

- извършени от концесионера, при действие на концесионния договор, СМР- в размер на 163 844,00лв.; Сумата се сочи като равностойност на сградата, изградена в изпълнение на концесионния договор в имот общинска публична собственост;

- предприети от концесионера действия за реализиране на следващото му се от концедента обезщетение по чл.80 ЗК(отм.)– възстановяване на разходи по извършени в обекта на концесия СМР;

- настъпила промяна в правния статус на концесионера от „Хранкомерс ЦБА-ООД“ООД,ЕИК117629486, с управител Д. Д. и седалище-гр.Сеново на „Лотос –РА“ЕООД,ЕИК117629486, със седалище-гр.София и едноличен собственик, и управител-Сияна Танева Добрева, съпруга на ищеца и свързано с него по см. на §1 от ДР на ТЗ лице;

- Сключен на 21.VІІІ.2017г. Договор за цесия, съгласно който „Лотос –РА“ЕООД,ЕИК117629486, с едноличен собственик, и управител-Сияна Танева Добрева прехвърля на ищеца Д.С.Д. възмездно, срещу договорена и заплатена от последния сума в размер на 200,00лв., вземане, индивидулазирано по сделката като дължимо се на цедента от Община Разград на осн.чл.80, ал.3, т.1 ЗК(отм.) и чл.72 ЗС в размер на 163 844,00лв.

С депозирани в срока на чл.367 и 373ГПК отговори, ответната Община Разград е въвела спор по редовността и допустимостта на иска, оспорвайки легитимацията на ищеца като носител на процесното вземане. Въвежда и оспорва следните обстоятелства:

- Твърди едностранно предсрочно прекратяване на Договор за концесия №263/14.Х.2005г. на 31.VІІІ.2012г. с Решение №125/24.ІV.2012г. на Общинския съвет поради неизправност на концесионера, цедирал вземането си по чл.80 ЗК(отм.) на ищеца;

-признава осъществена с цедента-концесионер кореспонденция по повод претендирано по реда на чл.80 ЗК(отм.) обезщетение, но твърди недоказаност на същото поради липса на разходно-оправдателни документи;

-твърди претендираното по договора за цесия вземане като каузално обусловено от съществуването на вземане по сключения с цедента концесионен договор. Твърди нищожност на сключения между „Хранкомерс ЦБА-ООД“ООД , а понастоящем „ЛОТОС-РА“ЕООД и Д.Д. Договор за цесия при хипотеза на чл.26, ал.2, предл.І ЗЗД поради невъзможен предмет - несъществуващо, бъдещо и неопределено, неизискуемо и неликвидно вземане и въвежда възражение за недействителност.

- позовавайки се на предвиденото в чл.110 и чл.111 ЗЗД, твърди неоснователност на иска поради погасяване на вземането по концесионния договор по давност. Като начало на предвидения в чл.110 ЗЗД пет годишен срок, сочи дата на прекратяването на концесионния договор-31.VІІІ.2012г.; Обосновава приложимост на кратката тригодишна погасителна давност с факта, че претендираното вземане е с характер на обезщетение по чл.55 ЗЗД.

С депозирана в срока на чл.372 ГПК допълнителна искова молба, ищецът заявява, че поддържа исковата си претенция по размер и основание. Оспорва основателността на въведените с отговора възражения за погасяване на иска му по давност на осн. чл.110 и чл.111,б.“в“ЗЗД, както и възражението за недействителност на договора за цесия, легитимиращ го като титуляр на процесното вземане.

При редовност в призоваването, ищецът не се явява в насроченото по делото с.з. Чрез процесуално представляващият го по пълномощие –адв.Маринов същият завява че поддържа иска по основание и до размера на установената от доказателствата историческа цена от 70 168,91лв. Претендира присъждане на разноски, сторени в размер на определената му о съда държана такса.

В с.з., чрез представляващият я юрисконсулт Дурльов, ответната Община Разград моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Твърди непротивопоставимост на договора за цесия поради недостоверна дата на съставянето му.В условия на евентуалност, в случай на възприета от съда доказаност на иска по основание, оспорва същия по размер. Претендира присъждане на разноски.

Обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

Между страните не съществува спор относно факта на установените между ответната Община Разград и „Хранкомерс ЦБА-ООД“ООД,ЕИК117629486 облигационни отношения, съгласно сключен на 14.Х.2005г. Договор за концесия №263. Същият е приложен като доказателство на л.102 и сл. от делото.

Тълкувано по правилото на чл.20ЗЗД, съдържимото се в договора предпоставя квалификацията му като концесионен договор за строителство, по см. на чл.2, ал.3, т.1 във вр.с ал.1 ЗК. По силата на договора ответната Община Разград, в качеството си на концедент предоставя на „Хранкомерс ЦБА-ООД“ООД , за срок от 26 години, концесия върху имот - публична общинска собственост, индивидуализиран като имот пл. сн. №6335 от кв.319 по действащия план на града, находящ се в източната част на Градския парк, с площ от 353кв.м., ведно с построената върху нея обществена тоалетна. С изрично договорено в полза на Общината концедент право, да придобие собственост и владение върху инвестираните в обекта подобрения, след изтичане срока на концесията (вж. т.7 от договора). Публичната общинска собственост върху предоставения на концесия имот, относимо към дата на сключване на договора е установена с описания в приложение на същия Акт за публична общинска собственост №989/4.ІV.2005. Понастоящем, съгласно влязла в сила кадастрална карта на гр..Разград, имотът е индивидуализиран като ПИ с идентификатор №61710.502.6335. и към днешна дата, за същия е издаден Акт за публична общинска собственост №303/9.ІХ.2016г., а за намиращата се в ПИ сграда с идентификатор №61710.502.6335.1 е съставен Акт №2777/9.ІХ.2016г за частна общинска собственост (вж. л.242 и л.243) при отразена данъчна оценка на сградата в размер на 57 528,90лв.

В Раздел VІІ, чл.15 от Договор за концесия №263/14.Х.2005г., в хипотеза на предсрочното му прекратяване поради обективирано от страна на концесионера неизпълнение на основни задължения по см. на т.6.1-6.7 и т.6.16-6.17, в право на концедента е предвидена възможност за едностранно прекратяване на договора при дължимо до неизправния концесионер тримесечно предизвестие. Като тази възможност изрично е договорена в право на концедента и с разпоредбата на чл.7.5 от Договора, където, ведно с неизпълнението на основните задължения като основание за прекратяването на договора е предвидено и неизпълнението на „условията на концесията”.

Към момента на сключване на договора - на 14.Х.2005г., концесионните правоотношения по повод на обекти - публична общинска собственост, са се уреждали съобразно правилата на глава осма, чл. 67 – чл. 75а ЗОС. На които, при подписване на договора, страните изрично са се позовали в преамбюла му. От съдържанието на договора е видно, че конкретно поетите по същия права и задължения, условията за прекратяването му и последиците при прекратяването му са съобразени с разпоредбите на действащия към датата на сключването му ЗОС.

При съобразяване на доводите, депозирани от страните в хода на осъществената между тях размяна на книжа, съдът намира, че по делото не е спорно, че установената между „Хранкомерс ЦБА-ООД“ООД,ЕИК117629486 и ответната Община Разград облигационна връзка е прекратена на 31.VІІІ.2012г. В този смисъл се следва съобразяване на приложеното като доказателство Решение №125/24.ІV.2012 на Общински съвет-Разград (вж.на л.106). В изпълнение на което, прекратяването на договора е предприето едностранно от Общината като концедент поради обективирана от концесионера неизправност във връзка с дължимото от него изпълнение - неплащане на годишно концесионно възнаграждение.

От доказателствата по делото е видно, че при действие на концесионния договор, концесионера „Хранкомерс ЦБА-ООД“ООД е реализирал възложената по същия реконструкция на съществуващата в общинския имот обществена тоалетна, преустройвайки я в „Бистро, офис, обществена тоалетна“. Обектът е бил приет и пуснат в експлоатация. В този смисъл се следва съобразяване на приложеното като доказателство на л.20 Удостоверение №21/10.ІV.2009г., Отчет за извършени в периода 2007-2008г дейности(л.159), Протоколи обр.19 от 19.ІІІ. и 16.ІІІ.2009 (л.178-185), както и Констативен протокол от 23.VІІ.2016г.(л.24). Последният е изготвен във връзка с действия, предприети от Общината като последица от предсрочното прекратяване на концесионния договор и в изпълнение на Заповеди за принудително изземване на имота от концесионера с №193/8.ІІІ.2013г, №613/20.V.2016(л.109), №893/21.VІІ.2016(л.114), Постановления с №А0-05-03-4639/25.V.2016 и №АО-05-03/5054/9.VІ.2016(л.110-112), и Приемо –предавателен протокол от 26.VІІ.2016г.(л.27).

На л.313 е приложен Акт №2777/9.ІХ.2016, доказващ, че процесния обект –„сграда за търговия“ е общинска частна собственост. В реквизит на акта е удостоверено, че към дата на утвърждаването му данъчната оценка на обекта е в размер на 57 528,90лв. Същият е доказано изграден в ПИ-публична общинска собственост(вж.на л.242 Акт №312/9.ІХ.2016г).

По делото е назначена комплексна СТЕ и СИЕ, която в заключение(л. 300-311) констатира, че по Договор за концесия, концесонерът „Хранкомерс ЦБА-ООД“ООД е следвало да вложи в обекта инвестиции на обща стойност 196 750,00лв. и да изпълни следните СМР:

1/ реконструкция на съществуваща обществена тоалетна като

- надстрои етаж, при зададени по договора и строителната документация параметри за ползването на същия като бистро, кафе или магазин;

- възстанови конструктивната част на съществуващата в имота обществена тоалетна в съответствие с техническите и санитарно-хигиенни изисквания за този тип съоръжения;

- изграждане на нови вътрешни канализационна, водопроводна и ел. инсталации;

- монтиране на нова дограма;

- изграждане на нова отвеждаща канализация до градска канализационна система;

-изграждане на подходящо парково осветление около обекта;

2/СМР, които не са свързани с обект „Бистро, офис, общ.тоалетна“:

-изграждане на вътрешна отоплителна инсталация на втори етаж на Център за рехабилитация и интеграция(ЦСРИ);

- да благоустрои и озелени прилежащия към обекта парков район;

Обект „Бистро, офис, обществена тоалетна“ е заведен при ответната Община Разград в сч.см/ка „Други сгради“ като „тоалета, градски парк“ на ст/ст 57 528,90лв. - без извършени данъчни и счетоводни амортизации;

Същият е заведен като бистро „Болница“ на ст/ст 103 294,46лв. по см/ка „Сгради и конструкции“ на „Лотос –РА“ЕООД,ЕИК117629486, доказано правоприемник на концесионера и изпълнител на обекта- „Хранкомерс ЦБА-ООД“ООД,ЕИК117629486;

Вещите лица констатират, че почти всички, възложени с договора СМР са изпълнени реално и в съответствие с одобрените инвестиционни проекти, с изключение на сауна, душ и тоалетна към предвиденото за почивка помещение.

Стойността на възложени и реално извършени в изпълнение на договора СМР по процесния обект възлиза общо на 98 754,68лв. Като този си извод вещите лица основават на приложени като доказателство по делото Договори за изработка, сключени от концесионера на 11.ХІ.2006, 18.VІІ.2007, 23.ІІІ.2007 и 9.ІV.2009г и издадени към тях актове, стр.книжа, скици и платежни документи/фактури. С депозирането им като доказателства( вж. на л.161-269 от делото), ищецът доказва, че концесионерът „Хранкомерс ЦБА-ООД“ООД е възлагал изграждането на дължимите в изпълнение на концесионния договор СМР на подизпълнители, за което е заплатил на последните и договореното за изработката възнаграждение. В този смисъл се следва съобразяване и на изготвения от експертите, в приложение на експертизата, опис на „разходно-оправдателни документи и договори“ (л.310).

Съгласно заключението на експертите, процесният обект „Бистро, офис и обществена тоалетна“ е данъчно амортизируем актив, категория І –масивни сгради - при годишна амортизационна норма от 4%, определяща се съобразно чл.55 ЗКПО еднократно за годината.

Съобразявайки се с приложеното на л.20 и неоспорено като доказателство Удостоверение №21/10.ІV.2009г., съгласно което обектът е пуснат в експлоатация на 10.ІV.2009г., вещите лица приемат тази дата като начална за изчисляване на данъчната му амортизация. За срока на договора, считано от пускането на обекта в експлоатация до предаването му на общината , данъчно признатите амортизации са установени от експертите в размер на 10 050,99лв.

Приспадайки от размера на установените реални разходи съответните амортизационни отчисления, съобразявайки, че последните са в размер над данъчно признатата амортизация, вещите лица определят дължимата се в обезщетение историческа цена на обекта в размера на 70 168,91лв. Като компетентно и съответно на останалите доказателства по делото, експертното заключение бе прието от страните и съда.

По делото се установява, че след предприета на 26.VІ.2016г. промяна в правния му статус, концесионерът „Хранкомерс ЦБА-ООД“ООД,ЕИК117629486 е доказано праводател на „Лотос –РА“ЕООД,ЕИК117629486, със седалище-гр.София. Последното, представлявано от Сияна Добрева-управител и едноличен собственик на капитала, сключва на 21.VІІІ.2017г. с ищеца Д.Д. Договор за цесия, по силата на който прехвърля възмездно на последния вземане в размер на 163 844,00лв., за което се твърди да е дължимо от Община Разград в обезщетение за направените в съответствие с концесионния договор подобрения и приращения в собствения й имот. С Уведомление, входирано в Общината на 30.VІІІ.2017 под №АО—5-03-7044, цедента по сключения с ищеца Договор уведомява Общината за прехвърленото към последния вземане.

В заключение, назначената по делото компклесна СТЕ и СИЕ констатира, че на 1.І.2017г в счетоводството на „Лотос –РА“ЕООД,ЕИК117629486, по см/ка Финансови приходи за бъдещи периоди е отразено като начално салдо на кредит – вземане за обезщетяването му като концесионер в размер на 163 844,00лв. Същото е отписано на 21.VІІІ.2017г. поради прехвърлянето му на ищеца със сключения на същата дата Договор за цесия. Договорът за цесия, както и получените срещу прехвърленото вземане 200,00лв. са намерили счетоводно отразяване при цедента на 21.VІІІ.2017г.

При насрещно извършена в деловодството и счетоводството на Община Разград проверка, вещите лица установяват, че с молба вх.№03-1676/2.ІІІ.2017г. „Лотос –РА“ЕООД,ЕИК117629486 е заявило пред Община Разград, в качеството й на концедент-възложител на СМР и собственик на обекта по концесионния договор, претенция за заплащане на „пазарни разходи“, извършени по изграждането и въвеждането на обекта в експлоатация в размер на 163 844,00лв. на 30.VІІІ.2017 в деловодство на ответната Община е заведено Уведомление №АО-05-03-7044, с което „ Лотос –РА“ЕООД,ЕИК117629486 я уведомява , че със сключения на 21.VІІІ.2017г договор за цесия, процесното вземане е прехвърлено на ищеца Д.Д.. Като относими на заключението по този въпрос, съдът подложи на анализ приложени на л.115 –л.132 доказателства. Които в съвкупност сочат на следното:

-На 15.ІІ.2016г. в деловодство на Община Разград, под №11-01-2-4 е входирано Заявление, с подаване на което и в отговор на отправено до него писмо за доброволно предаване на обекта, концесионерът по прекратения концесионен договор- „Хранкомерс ЦБА-ООД“ООД изисква от общината-концедент заплащане на сторени по изграждане на обекта разходи в размер на 300 000,00лв. и „право на задържане“ до заплащането им;

- Заявление с вх.№АО- 05-03-4027-4, с което „Хранкомерс ЦБА-ООД“ООД изисква от Община Разград писмен отговор за размера на заявената на 15.ІІ.2016г. претенция за заплащане на разходи по обекта

-Отговор на Община Разград с изх. №АО-05-03-4027 от 25.VІІ.2016, с който уведомява „Лотос –РА“ЕООД –правоприемник на концесионера, че размера на заявената претенция не е обоснован документално. С отговора си Общината сочи, че за да установи вложените в имота- общинска собственост средства, заявителят дължи представяне на надлежно оформени разходно оправдателни документи. В контекста на останалите доказателства, съдът приема, че с този си отговор Общината не е оспорила основанието на претенцията, а размера й.

- Молба вх.№АО-05-03-1676/2.ІІІ.2017г., с депозиране на която „Лотос –РА“ЕООД изисква от Общината отговор по основанието и размера на претенцията си;

- Отговр на Община Разград с изх.№АО-05-03-1676-3/2.ІІІ.2017, с който признава относимост на документите към извършените по обекта разходи, но отлага произнасянето си по дължимостта им до заплащане на насрещно дължимите от концесионера суми в размер на 33 465,70лв. , съгл. вл. в сила на 6.ІV.2017 Решение №85332/6.ІV.2017 по грд №23317/2015 по опис на СРС(вж.л.125-126);

- молба вх.№АО-05-03-1676-2/13.ІV.2017 на „Лотос –РА“ЕООД –правоприемник на концесионера, в която подробна мотивира относимост на приложените документи към извършени по обекта СМР и поддържа искането си за заплащането им, в това число и внесената в обезпечение на концесионния договор сума от 6 400,00лв. ;

- Отговор изх.№АО-05-03-1676-3/16.V.2017г, с който Община Разград уведомява „Лотос –РА“ЕООД –правоприемник на концесионера,че оспорва относимост на част от разходно оправдателните документи към извършените по обекта СМР и признава дължимост на разходи в размер на 11 199,00лв.;

- молба вх.№АО-05-03-1676-4/21.VІІІ.2017г. поддържа заявлението си за дължими от Община Разград разходи за СМР, като обосновава основанието и размерът им с приложените като доказателство д-ри за строителство с „Петстрой“, „Алфа-хим“, „Газоснабдяване“, „Е.ОN“, „Везиев Трейдинг“, както и с Договор, сключен от дружеството на 28.ІІ.2008г. за финансиране на програма „Развитие на човешките ресурси и насърчаване заетостта №BG2005/20017.353.10.01.

В заключение(вж.л.310), назначената по делото комплексна СТЕ-СИЕ установява относимост на договорите, описани в приложение на адресираната до Община Разград претенция като документ, оправдаващ реално извършените по обекта на концесията разходи.

Подробният анализ на кореспонденцията, осъществената между страните , в периода 2016-2017г., е дължим с оглед въведеното в срок за отговор, възражение на ответната община за погасяване на процесното вземане по давност.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема иска за доказан по основание до размера на 70 168,91лв. За да достигне до извод за каузална обоснованост на договора за цесия, легитимиращ ищеца като титуляр на процесното вземане, като безспорни и правно значими за приложимия в отношенията на страните закон, съдът съобрази: Процесното вземане е с произход от установената между ответната Община и праводателя на ищеца облигационна връзка, съгласно концесионен договор за строителство, сключен на 14.Х.2005г. - при действие на Закона за концесиите от 1995г. Процесното правоотношение е възникнало между ответната Община и праводателя на ищеца, съгласно концесионен договор за строителство, сключен на 14.Х.2005г. - при действие на Закона за концесиите от 1995г.

Претендираните подобрения и приращения са извършени в имот, собственост на Община Разград като концедент и с нейно съгласие. Изпълнените от концесионера СМР са приети от концедента като съответни на договореното.

Договорът е прекратен на 31.VІІІ.2012г., при действие на ЗК от 2006г. - предсрочно и едностранно от страна на концедента поради обективирана от страна на концесионера неизправност на парично поето по договора задължение. Относимо към дата на иска, обектът е установен във владение на ответната Община и актуван като частна общинска собственост.

По см. на § 5, ал.3 на действащия ЗК, последиците от прекратяването на договорите по ал. 1 се уреждат по реда на приложимия към датата на сключване на договора закон. Като, съгл. (4) на § 23а от ПЗР на ЗК от 2006, за сключените до 1.ІХ.2012г. концесионни договори се прилага действащата до 1 ІХ. 2012 г. разпоредба на чл. 80 от този закон.

Според текста на чл. 80, ал.1 ЗК /Д.в. бр.67/2008 г./ в сила към момента на прекратяване на договора: "При предсрочно прекратяване на концесията концесионерът има право на обезщетение за направените в съответствие с концесионния договор подобрения и приращения в размер на тяхната историческа цена след приспадане на съответните амортизационни отчисления, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от данъчно признатите амортизации за срока на концесията."

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 6 от ДР на ЗК, историческата цена е цената на придобиване, определена в концесионния договор. Тъй като договорът е сключен при действието на отменената глава VІІІ от ЗОбС, историческа цена в него не е била определена. Поради това и с оглед прилагането на чл. 80 от ЗК, в сила до 1.ІХ.2012г, като историческа цена следва да се приеме стойността на направените подобрения и приращения в имота - предмет на концесионния договор. Тази стойност се равнява на разходите, направени от концесионера по възложените му с концесионния договор и приети от концедента подобрения или приращения. Като образуваща историческа цена по смисъла на чл. 80 (стара редакция) от ЗК следва да се приеме само общата стойност на строително-монтажните работи за изграждането на въведения в предмет на иска обект, която съдът приема за безспорно установена в размера на 98 754,68лв. Разходите, вложени от концесионера в несвързани с процесния обект СМР не са въведени в предмет на иска.

Приетата от съда историческа цена от 98 754,68лв. на направените приращения и подобрения следва да се намали със съответните амортизационни отчисления, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от данъчно признатите амортизации за срока на концесията, съгласно чл. 80 (стара редакция) от ЗК. Този размер, съгласно експертното заключение е 28 585,77лв. Разликата между размера на реално извършените по обекта разходи и съответните амортизационния отчисления, формират историческата цена на процесния обект в размера на 70 168,91лв.

С прекратяване на договора за концесия на 31.VІІІ. 2012г., съдът намира за осъществен фактическия състав на чл.80ЗК, в редакцията му към 1.ІХ.2012г. При наличие на който, в съответствие с института на неоснователното обогатяване, в право на концесионера е регламентирана възможност да претендира от ответната община-концедент разходите за СМР, извършени в изпълнение на възложения му по концесията обект и придобити от концедента в собственост по приращение. Както бе посочено, в основата на законовата разпоредба е залегнал принципа за недопускане на неоснователно обогатяване на едната страна по договора- в случая Община Разград за сметка на обедняването на концесионера- праводател на ищеца, тъй като с прекратяването на концесионния договор концедентът си връща обекта-частна общинска собственост, с увеличена в резултат на подобренията стойност, а за концесионера е налице обедняване до размера на направените от него разходи за подобренията, които не може да ползва, включително и да получава приходи от разрешената му дейност. По воля на законодателя, дължимото се в право на концесионера обезщетение не се явява обусловено от причината за прекратяването на договора и вината му з прекратяването на договора.

Въз основа на доказателствата по делото, съдът приема процесното вземане за установено по основание и спорно, но определяемо по размер. По естеството си, изводимо от облигационния характер на концесионния договор и по регл. на ЗК-предвидено като последица при едностранно предприетото от концедента прекратяване на договора, процесното вземане притежава характеристика на прехвърлимо по способите на чл.99 и сл.ЗЗД вземане. С оглед на което, съдът приема за неоснователно, въведеното в срок за отговор възражение на Община Разград срещу валидността на процесния договор за цесия, като сключен между ищеца и концесионера при липса на предмет.

Предмет на цесията може да бъде всякакво вземане - парично или не, с договорен или извъндоговорен характер. По естеството си, непрехвърлими са неимуществените и несамостоятелните имуществени права. Безспорно е, че въведените в предмет на процесния договор за цесия права , не са от тези две категории. Вземането на ищеца произтича от двустранен договор, чието съществуване се признава от ответника. Имуществените права и задължения могат да бъдат прехвърляни, дори и ако са спорни. Като ЗЗД не предвижда в условие за прехвърлянето им те да са изискуеми, определени по размер и с настъпил падеж.

Няма спор в доктрината и в съдебната практика по въпроса, че по правилото, установено в ал. 2 на чл.99ЗЗД, че вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. От което следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания. За това, че процесното вземане е съществувало към момента на прехвърлянето му, извод се следва от доказано каузалната му обусловеност от признатата от ответника валидност на сключения с цедента концесионен договор. В предмет на цесионния договор е индивидуализирано- неизпълнено, насрещно дължимо от възложителя по концесионния договор парично задължение, чието прехвърляне не е забранено от закона.

Определеността, респ. определяемостта на вземането е факт, възведен от законодателя в предпоставка за валидността на цесионния договор. В тази връзка, по отношение на цедираното към ищеца вземане, съдът приема, че характеристиката му на определено по основание и размер вземане се следва от действащия при сключване на концесионния договор ЗК, който с нормата на чл.80 регламентира изрично предпоставките на следващото се в право на концесионера обезщетение и „формулата“ за неговото изчисляване.

При сключване на процесния договор за цесия съдът намира за спазени и специфичните изисквания на чл.99, ал.3 ЗЗД, с които законодателят обвързва действието му по отношение на Общината като длъжник по процесното вземане. С доказано изпратено до нея и входирано в регистратурата й на 30.VІІІ.2017г съобщение, ответната Община Разград е информирана от концесионера, за сключения с ищеца договор за цесия и за прехвърленото към последния вземане по дължимото се, като последица от прекратяването на концесионния договор, обезщетение.

В отговор на възражението за съставянето на договора за цесия за нуждите на настоящото производство, съдът приема същото за неоснователно по следните съображения: По правната си същност договорът за цесия е частен документ. В защита правата на третите лица, чл. 181 от ГПК постановява, че по отношение на тях, посочената в частния документ дата е достоверна, респ. им е противопоставима от деня, след който издаването на документа е безсъмнено. В конкретния случай, с оглед липсата на нотариална заверка на датата, подписа или съдържанието на Договора за цесия, съдът приема спрямо Общината за достоверна датата, на която същата е получила уведомлението за извършената цесия, а това е - 30.VІІІ.2017г. Освен това, изходящото от цедента уведомление е приложено към исковата молба на цесионера. С връчването на исковата молба и приложенията, същото е достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което и на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника(вж. постановено по чл.290 ГПК Р.№ 78/ 9.VІІ.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. )

Договорът за прехвърляне на вземане (цесия) по същността си е безспорна форма на частно правоприемство. По силата на този договор, в качеството си на цесионер, ищецът е купил вземането на цедента-концесионер към ответната община-концендент. С придобиване на засегнатото от правния спор материално право, като правоприемник на концесионера, ищецът легитимира и активната си процесуална легитимация. Аргументи за това се следват от изложеното в т.10б от ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/13 г. на ОСГТК.

По отношение на въведеното в срок за отговор възражение за погасяване на цедираното вземане по давност съдът намира същото за неоснователно и опровергано от съвкупността на събраните по делото доказателства. От същите се следва за безспорно установено, че по отношение на процесното вземане, като каузално обусловено от концесионния договор, е приложима предвидената в чл.110 ЗЗД петгодишна давност. Считано от 31.VІІІ.2012г., когато с прекратяване на концесионния договор за концесионера възниква правото му на обезщетяване от концедента по реда на чл.80ЗК(отм.), този срок се следва съобразен към 31.VІІІ.2017г. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че извършените по процесния обект разходи са заявени от концесионера за заплащането им от общината на 15.ІІ.2016г., т.е. преди изтичане на предвидената в чл.110 ЗЗД погасителна давност. Считано от тази дата и до дата на предявяване на иска, както концесионера, така и ищецът като негов правоприемник, са в периодична кореспонденция с ответната община по повод заявените за заплащането им разходи за СМР. Подробният анализ на осъществената между страните кореспонденция установява обективирано в отговорите признание на общината за съществуващото в право на концесионера обезщетение за изпълнените по обекта СМР, в различен от заявения размер.

Съгласно трайно установената съдебна практика, така стореното от общината признание, по правната си същност е едностранно волеизявление, с което той пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. Признаването на вземането по чл. 116, б. "а" от ЗЗД е направено в рамките на давностния срок и се отнася до съществуването на самото задължение . Налице са и предприети от общината действия по приемане на обекта, с които потвърждава съществуването на конкретно задължение към кредитора.

Предвид изложеното, към момента на предявяване на иска на 30.VІІІ.2017 г., процесното задължение не е погасено по давност, тъй като при условията на чл. 116, б. "а" ЗЗД давността е била прекъсвана през 2016 г.и 2017г.

В обобщение и в отговор на сторените от ответната община възражения, съдът приема, че като титуляр на валидно прехвърлено му вземане срещу Община Разград , ищецът е активно легитимиран да предяви иска - предмет на разглеждане по настоящото дело. Разгледан по същество на предявеното му основание - чл.99 ЗЗД във вр вр. с чл.80ЗК, в редакцията му до 1.ІХ.2012г., съгласно препращаща норма на §5 от ПЗР на влязъл в сила на 1.І.2018г. ЗК, същият е основателен и доказан до размера на 70 168,91лв. За разликата до първоначално предявеният му размер от 163 844,00лв., искът следва да се отхвърли като недоказан.

На осн.чл.78ГПК в полза на ищеца се следва присъждане на своевременно претендирани и доказано сторени разноски за държавна такса в размер на 300,00лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на РОС и 2 506,75лв. държавна такса- следваща се върху уважения материален интерес и при съобразяване на първоначално внесената такава от ищеца в размер на 300,00лв.

По така изложените мотиви, Съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община Разград да заплати на Д.С.Д., ЕГН**********,***, на основание чл.99 ЗЗД във вр вр. с чл.80ЗК, в редакцията му до 1.ІХ.2012г. и §5 от ПЗР на влязъл в сила на 1.І.2018г. ЗК сумата от 70 168,91лв./седемдесет хиляди сто шестдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки) , ведно със законна лихва, считано от дата на предявяване на иска- 30.VІІІ.2017г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Д., ЕГН********** *** иск с правно основание чл.99 ЗЗД във вр вр. с чл.80ЗК, в редакцията му до 1.ІХ.2012г. и §5 от ПЗР на влязъл в сила на 1.І.2018г. ЗК за разликата до предявения му размер от 163 844,00лв. като неоснователен и недоказан.

Осъжда Община Разград да заплати на Д.С.Д., ЕГН**********,*** разноски по делото в размер на 300,00лв.

ОСЪЖДА Община Разград да заплати по см/ка на РОС държавна такса в размер на 2 506,75лв. и сторени от бюджета на съда разноски в размер на 1005,00лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

ДГ