Р Е Ш Е Н И Е №

Гр.Разград, 15. 02. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря Н. Р. като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова т. д. № 98 по описа за 2017 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „ППК СТАРТ-93“ с. Караманово, обл. Русе против “БИОКОМПОСТ БГ“ ЕООД гр. Разград. Ищецът твърди, че на 28. 06. 2013 г. с ответника са сключили Договор за покупко-продажба, с който ответникът като продавач се задължил да достави и монтира при ищеца Инсталация за компостиране на животински отпадъци по проект по Програма за развитие на селските райони, неразделна част от договора. Ответникът доставил на ищеца инсталацията, бил проведен тест, за което страните подписали протокол на 10. 09. 2015 г. Впоследствие ищецът установил, че инсталацията е с недостатъци, тъй като не била годна да работи при ниски температури, както и че има повреди в софтуера. През м. юни 2016 г. се счупил датчика, който започнал да подава грешни данни за смесите. До 10. 10. 2016 г. ответникът отказвал да отстрани повредите. На същата дата негов представител отстранил повредата, вместо да им предаде паролата за достъп, я премахнал и инсталацията работила до 20. 10. 16 г. Счупил се телферен гредови кран, който придвижвал суровините към съдовете. Ответникът отново отказал да отстрани повредата и ищецът ползвал услугите на трети лица – „Дорн плюс“ ЕООД и „Калисто“ ООД за отстраняването и за въвеждане на телфера в експлоатация, за което заплатил 1626, 48 лв. Поради проблеми, свързани с телфера и ниските температури, инсталацията не работила до пролетта на 2017 г., когато през м. март била пусната отново и работила 15 дни. Ответникът с писмо на 24. 03. 17 г. бил уведомен за наличие на проблем с датчика за дозиране, но не предприел действия по отстраняване на повредата. Наложило се ищецът да ангажира „Тан сис“ ЕООД за отстраняване на повредата – смяна на датчика и препрограмиране на програмата, за което заплатил сумата 1 944 лв. Ищецът провел консултации със специалисти в съответната област, които установили, че доставената му инсталация не може да работи целогодишно, тъй като е нужно да се покрие и да се осигури затопляне през зимните месеци. Ответникът не е изпълнил задължението си да достави на ищеца съоръжение, което да притежава качествата и оперативността, според договора и за които е поел гаранция, което ще доведе до ангажиране отговорността на ищеца за неизпълнение на договора пред ДФЗ. Ищецът претендира ответника да му заплати сумата 3 570, 48 лв., представляваща представляваща разходи за ремонт на недостатъците, проявили се в доставената му инсталация - смяна на датчика и препрограмиране на програмата, за което заплатил сумата 1 944 лв .и ремонт и въвеждане на телферен гредови кран /телфер/ в експлоатация, за което заплатил 1626, 48 лв., поради нарушаване на гаранционната отговорност на ответника за отстраняване на възникналите проблеми в работата на инсталацията в гаранционния период. Поради неизпълнение на гаранционното задължение на ответника да достави инсталация, отговаряща на договорните изисквания да работи целогодишно, претендира сумата 208 000 лв., представляваща обезщетение за ползите от които бил лишен, експлоатирайки инсталацията чрез производство и продажба на клиенти по 8 тона производство на ден за период от 130 дни – от 06. 08. 2016 г., когато ответникът бил уведомен за възникнал проблем с датчика до 10. 10. 16 г., когато е съставен Констативен протокол; от 20. 10. 16 г. , когато ответникът бил уведомен за проблем с телфера с искане да представи документация до 01. 12. 16 г. , когато бил уведомен с неверни твърдения, че документацията била оставена в телфера и ищецът се принудил да ангажира други лица за въвеждане в експлоатация; от 24. 03. 17 г., когато ответникът отново бил уведомен за проблем с датчика до 24. 04. 2017 г., когато е ангажиран „Тан Сис“ ЕООД за отстраняване на проблема. В условията на евентуалност предявява иск да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение в размер на 208 000 лв. за причинени имуществени вреди, заради нарушение на задълженията му да достави инсталация, отговаряща на договорните изисквания да работи целогодишно, изразяващи се в пропуснати ползи за реалзирани доходи от производство на компост по 8 тона на ден за същия период и реализиране на доходи от продажбата, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на завеждане на исковете.

В срока по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника “БИОКОМПОСТ БГ“ ЕООД Заявява становище, че исковете са допустими, но ги оспорва като неоснователни. Ответникът винаги вземал отношение по подадените сигнали от ищеца за неизправност на инсталацията. Инсталацията се управлявала чрез компютърна програма, конфигурирана да запазва данни до 100 седмици. Ищецът не предоставил възможност на ответника да обучи кадри, които да работят с Инсталацията и е прекъснал достъпа му до нея, за да следи за правилната й експлоатация. В Инсталацията нямало и не били доставяни от ответника такива устройства „датчик“ , „измервателно устройство /кантар/ на бункер добавки“ и „бункерна везна“, за които ищецът твърди, че били повредени. С предаването на документацията на 12. 09. 15 г. за ищеца възникнало задължение да въведе в експлоатация Инсталацията, вкл. и телфера. Твърди, че гаранционната отговорност на ответника е за функционалността на Инсталацията при правилното й захранване с необходимата електрическа мощност и при зареждане с качествени компоненти на биосместа, а не за производствени дефекти, за което е отговорен производителя. Претенциите за гаранционни повреди не са надлежно заявени, съгл. чл. 10 от договора. Устройствата – кантар, датчик и бункерна везна не са монтирани от ответника, както и че гаранцията на телфера е валидна след 02. 12. 16 г. , когато е официално въведен в експлоатация и гаранционната отговорност е на производителя „Подемкран“ АД. Ответникът бил уведомен за повредата на 20. 10. 16 г. Според чл. 18 от Договор за доставка на телфера от 29. 04. 15 г. с „Подемкран“ АД, гаранционния срок е 24 месеца от датата на въвеждане в експлоатация на оборудването. При предаване на Инсталацията на 12. 09. 15 г. от ответника на ищеца, телферът бил тестван и приет без забележки и ищецът не изпълнил задължението си да го въведе надлежно в експлоатация и го ползвал чрез експлоатирането му от неправоспособни лица. На 20. 10. 16 г. ответникът бил уведомен за проблем с телфера. На 01. 12. 16 г. телферът бил ремонтиран от „Калисто“ ООД и на 02. 12. 16 г. надлежно регистриран. Твърди, че ищеца е допуснал небрежност, поради което са счупени тези сегменти. Причините за неоперативност на Инсталацията се дължат на неправилна експлоатация от ищеца. Не са налице доказателства за твърдените от ищеца пропуснати ползи за експлоатация на Инсталацията. Излага твърдения, че ищецът не притежава регистрационни документи и не е вписан в регистрите на РИОСВ Русе по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците за извършване на дейности с отпадъци и БАБХ за производство на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати, съгл. изискванията на Наредба № 21/ 23. Ноември 2016 г. , поради което не е имал право да произвежда и да продава компоста.

В допълнителна искова молба ищецът е оспорил твърденията на ответника, че инсталацията се управлява от компютърна програма, че не е предоставил за обучение лица, че не е осигурил достъп на ответника до системата, че не носи гаранционна отговорност за счупените детайли.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изложените от ищеца твърдения, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 28. 08. 2014г. между ДФ“Земеделие“ и „ППК-Старт-93“ с.Караманово е сключен Договор № 18/121/06803 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Договорът има за предмет предоставяне на финансова помощ от ДФ“Земеделие“ в одобрен размер на 1 226 305, 41 лв. за изграждане на Инсталация за компостиране на животински отпадъци, генерирани от кооперацията срещу поето задължение от „ППК-Старт-93“да извърши инвестицията, предмет на договора.

На 28. 06. 2013 г. между страните по делото е сключен Договор за покупко-продажба, според който ответникът се е задължил да достави и монтира в базата на ищеца Инсталация за компостиране на животински отпадъци, генерирани в ППК „Старт 93“ по изискванията на нитратна директива, оптимизиране на нисковъглеродни емисии, по управлението на биоразградими отпадъци по опазване на почви, води и атмосферен въздух /Оборудването/, по проект по Програма за развитие на селските райони, съгласно приложена оферта от 26. 06. 2013 г., неразделна част от договора. В чл. 8 от договора страните са уговорили, че установяването на недостатъци, дефекти и повреждане на оборудването се извършва писмено с подписан от тях протокол. В тези случаи купувачът има право да изисква отбив от цената на стоката, отстраняване на недостатъците, дефектите и повреждането за сметка на продавача. В чл. 10 е уговорено, че при установяване на скрити недостатъци от купувача, същият следва да ги констатира писмено с протокол, да го предостави на продавача, който в 15-дневен срок да отстрани недостатъците. В чл. 11 и чл. 12 от договора ответникът – продавач е поел задължението да инструктира купувача за правилната експлоатация на инсталацията и да осигури гаранционен срок от 2 години. Към договора е приложен технологичен проект на изградената инсталация.

Безспорно е между страните, че ответникът доставил на ищеца Инсталацията, за което са подписали Приемо-предавателен протокол на 12. 09. 2015 г. Съставен е протокол, подписан от Комисия, назначена Председателя на ППК „Старт 93“ за проведена 72-часова проба /за периода от 10. 00 ч. на 07. 09. 15 г. до 10. 00 ч. на 10. 09. 15 г./ при експлоатационни условия на доставената от ответника инсталация за компостиране на животински отпадъци. Комисията е констатирала, че технологичните параметри на процеса отговарят на заложените в технологичния проект на Инсталацията. Не са констатирани недостатъци. Съоръженията са постигнали проектната си мощност, техническите си параметри по проект, не са констатирани отклонения от заданията, от изискванията по безопасността на труда, от изискванията по опазване на околната среда и водите и изискванията за пожарна безопасност. Комисията е дала заключение, че съоръженията, съставляващи Инсталацията са годни за работа и отговарят на изискванията на Директива 2006/42/ЕО на ЕП и ЕС, инсталацията е в експлоатационни условия и е годна да работи под товар при непрекъснат режим на работа.

На 15. 08. 2016 г. ищецът изпратил на ответника Писмо /изх. № 110/, с което го уведомил, че възникнал проблем с измервателно устройство /кантар/ на бункер добавки, което подавало неверни данни на компютъра и от там възникнало отклонение на количеството слама в дозата. С писмо изх. № 023/ 23. 08. 2016 г. ответникът отговорил, че в Инсталацията няма позиции с наименования „измервателно устройство /кантар/ на бункер добавки и компютъра“. С Писмо изх. № 124/ 26. 08. 2016 г. ищецът уведомил ответника, че възникнал проблем с „Механизиран буферен за бункер за растителни отпадъци с устройство за дозиране“ и „Ел. Инсталация климатизирана кабина „КИП и А“ –система за автоматично управление и контрол, която подава неправилни показатели. Помолил за съдействие ответника за отстраняване на проблема, тъй като инсталацията е в гаранция. С Писмо изх. № 26/ 02. 09. 2016 г. ответникът отговорил на ищеца, че специалистите на „Биокомпост БГ“ ООД от пет месеца нямат достъп до програмата за управление, контрол и отчитане на параметрите на технологичния процес и видеонаблюдение на Инсталацията и че за отстраняване на проблема е необходимо осигуряване на достъп до SCADA+ABC321640R;1 /система за автоматизиране на процеса/ чрез Team Viewer11, както писмена информация, подробно изброена. В писмото ответникът е посочил още, че има информация за експлоатиране на Инсталацията от персонал, непритежаващ капацитет по програмиране и управление на микробиологичните процеси като цяло. Ищецът е изпратил Уведомление изх. № 134/ 14. 09. 2016 г. до ответника, съдържащо твърдение, че последният е имал отдалечен достъп до компютърните програми, ръководещи работата на Инсталацията, неговите служители изтрили информацията и данни от паметта на програмата и поставили парола за достъп, която не била предоставена на ищеца и заради което спряла работата на инсталацията. Със същото писмо ищецът е отказал да предостави отдалечен достъп до системата си, като е поканил ответника да изпрати представител за отстраняване на проблема и възстановяване на работата на Инсталацията. Възразил, че проблема в работата не се дължи на некомпетентност от страна на работещите с нея, тъй като именно ответникът обучил състава на работещите. На 10. 10. 2016 г. представители на страните в присъствието на свидетеля Р. И. Н., И. А. К. – работник по поддържане на Инсталацията, Е. П. П., собственик на „Елефта“ ЕООД, работещо по договор с ответника, подписали констативен протокол /л. 116/. Констатирано е във връзка с инспекция в пулта за управление на програмата за управление, че от направените замервания в таблото за управление и устройството за дозиране на буферния бункер за растителни отпадъци, отклоненията в замерванията се дължат на окислена връзка в терминалната кутия. Е. П. премахнал паролата за достъп на програмата за редактиране на рецептите на биосмесите на вход в биореактора и предал Инсталацията на И. К.. На 20. 10. 2016 г. ищецът изпратил Писмо изх. № 142 до ответника, с което го уведомил за възникнал проблем с електротелфер. Ответникът отговорил с Писмо изх. № 28/ 20. 10. 2016 г. , че гаранцията за електротелфера не е валидна,тъй като не е надлежно регистриран. На 03. 05. 2017 г. ищецът отправил нотариална покана, рег. № 2538, нотариално заверена с рег. № 2491, до ответника, връчена му на 09. 05. 17 г. за предоставяне кода за достъп и отстраняване на повреда, възникнала в „Механизиран буферен бункер за растителни отпадъци с устройство за дозиране" . В отговор на поканата, ответникът изпратил до ищеца Писмо, изх. № 12/ 11. 05. 17 г., че не са изпълнени изискванията на чл. 10 от сключения между тях договор за покупко-продажба и че е освободен от отговорност за последиците от извършени интервенции в системата за управление и контрол на Инсталацията, съгласно Констативен протокол от 10. 10. 2016 г. Ищецът е представил по делото Протокол-заявка за извършване на проверка ремонт от 12. 05. 17 г. № 001 до TANSYS / “Тансис“ ЕООД/, според който е извършен следния ремонт: Монтиране на датчик – RC3=15Z, контролерна платка за калибриране и калибрирана везна. Приложена е и фактура № 681/ 22. 05. 17 г. , издадена от “Тансис“ ЕООД на стойност 1944 лв. с ДДС с основание за плащане от ищеца – ремонт на бункерна везна с. Караманово. Представен е Констативен протокол от 15. 08. 2017 г. за предоставен от ищеца на ЕТ „Андрей А. – 91“ компютър DELL Precision T1700 за ремонт. Причината за повредата е вода, която е довела до корозия на елементите. От ищеца е представено Писмо изх. № 153 от 16. 11. 2016 г. до „Подемкран“ АД, с което е изискал да му бъде предоставена документацията, свързана с доставката на електрическия телфер, необходима за регистриране и въвеждането му в експлоатация. Такова искане е отправено и с Писмо изх. № 147/ 03. 11. 16 г. до ответника, на което последният отговорил с Писмо изх. № 34/ 17. 11. 16 г. , че техническия паспорт и проекта по монтажа на Електрически въжен телфер били оставени на съхранение в командната кабина на Инсталацията заедно с ел. схемите за управление, поради което изпраща копие от тези документи. Представен е Приемо-предавателен протокол, сключен на 01. 12. 2016 г. между ищеца и „Дорн плюс“ ЕООД, фактура № 272/ 02. 12. 16 г. за ремонт на ел. телфера на стойност 186, 48 лв. , фактура № 485/ 02. 12. 2016 г. , издадена от „Калисто“ ООД на стойност 1440 лв. с ДДС за въвеждане в експлоатация на ел. телфера. Приложени са Уведомление /л. 247/ до г-н Евгени Енев, Декларация /л. 249/ от ищеца, съдържащи твърдения, че Инсталацията не може да работи в непрекъснат, целогодишен цикъл, тъй като е изградена на открито, а кооперацията няма възможност да изгради покривна конструкция. При спадане на температурата на въздуха под 10 градуса се забавя процеса на компостиране, под 0 градуса компостираната маса замръзва, а при наличие на дъжд и сняг се променя влажността на сместа за компостиране. В периода от 02-03. 07. 2017 г. до 21. 09. 17 г. Инсталацията не работела, поради падналия проливен дъжд, придружен с бурен вятър, които й нанесли щети. Приложени са Констативен протокол № ГС 60/ 2017 г. за извършена проверка на Инсталацията и Констативен протокол № ГС 48/ 21. 07. 2017 г. на РИОСВ Русе, с който в т. 2 е констатирано, че в момента на проверката компостиращата инсталация не функционира, тъй като вследствие на наводнение била залята и претърпяла сериозни материални щети. Приложени са: Предложение изх. № 24/ 20. 02. 17 г. от ищеца до ДФ „Земеделие“ за подписване на анекс, тъй като Инсталацията през зимните месеци на 2015 г. не работела, поради ниските температури и влагата, имейли, изпратени от ищеца на ответника във връзка с проблеми в Инсталацията

От ищеца са представени като доказателства Договор за покупко-продажба с периодично изпълнение, сключен на 03. 02. 2016 г. с ЕТ „Лачко-Петър П.“ гр. Враца, като купувач на 200 тона компост, който следва да бъде доставен от ищеца в период от 12 месеца на стойност 200 лева за един тон и Договор за покупко-продажба с периодично изпълнение, сключен на 06. 01. 2016 г. с „Вардимекс“ ООД, като купувач на 150 тона компост, който следва да бъде доставен от ищеца в период от 12 месеца на стойност 200 лева за един тон. Ответникът оспорва достоверността на датите на сключването им, като счита, че са съставени за целите на процеса. Твърди, че посоченото количество компост, предмет на покупко-продажба не е ясно дали може да се произведе, както и че ищецът не е притежавал необходимите сертификати за продажба на компоста.

Ответникът е представил Договор за доставка от 29. 04. 2015 г. на технологично оборудване, съгласно приложена оферта, сключен между него и „Подемкран“ АД. Последното е приело да изработи и достави в с. Караманово технологично оборудване. Страните по делото не спорят, че предмет на договора е процесният телфер. Според чл. 18 от договора, гаранционния срок е 24 месеца от датата на въвеждане на обекта в експлоатация, за което възложителят уведомява доставчика след установяването на дефекти в гаранционния срок. Ищецът твърди, че при предаване на инсталацията и въвеждане в експлоатация, не му е била предадена от ответника каквато и да е документация във връзка с експлоатация на телфера.

Ответникът е представил Писмо изх. № 02-2600/4859/ 23. 03. 2018 г. от ДФ „Земеделие“ , че пред фонда не са представяни периодични отчети или други документи от ищеца, с които да е декларирал производителността на компост от Инсталацията, Писмо изх. № 1297-10/ 06. 03. 2018 г. на БАБХ до РС Бяла, че в БАБХ няма регистриран продукт „Био Стар 93“ или подадени документи за регистрация на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати за такъв продукт, писмо изх. № 40-114-1127/ 22. 11. 17 г. от НИМХ, филиал Варна за минималните температури на въздуха. Доклади от извършени проверки от ДФ „Земеделие“.

По делото са разпитани като свидетели И. К., Т.Б., Т.Т. и Р. Н.. Св. И. К. дава показания, че работи при ищеца в кооперацията от м. ноември 2015 г. като технолог и поддръжка на Инсталацията. Преди да бъде назначен на тази длъжност, работел във фирма „Булмак“, която била подизпълнител, монтирала съоръжението. А. - управител на ответната фирма го обучил и по негова препоръка бил назначен на работа при ищеца. С Инсталацията работел и друг работник – А. П., който не бил обучаван за работа с Инсталацията. Инсталацията работила от м. октомври 2015 г. до м. януари 2016 г. Причина за спиране на работа били лошите атмосферни условия. Валяло много сняг и защото основни възли - съдовете, в които се зареждали смесите / тор и слама/ са на открито, самата суровина също била на открито, съдовете се пълнели с вода, а суровините замръзвали. От м. април 2016 г. Инсталацията работила за период от около месец и се счупил датчика, който подава данни на софтуера и следи за правилно дозиране на подаваните смеси. След като през м. октомври била отстранена повредата, Инсталацията работила два месеца и спряла, заради зимата. От м. април 2017 г. Инсталацията работила до м. юли с. година, когато станало наводнение и не е работила до м. май 2018 г. Според показанията, Инсталацията е на открито и когато завали дъжд не можела да работи, тъй като се повишавала влажността на суровините повече от необходимото, за да постъпи в реактора. През зимата суровините замръзвали, ако Инсталацията работи в непрекъснат цикъл. Свидетелят заявява, че е на 8-часов работен ден. Сутрин, като се заредели бункерите, Инсталацията работела до 17. 00 ч. При въвеждане в експлоатация и под ръководството на А., Инсталацията два дни работила на пълни обороти. Свидетелят твърди, че през м. април или май 2016 г. се повредил, счупил датчика, но това не било причина да не работи инсталацията. След дълги преговори, А. с представител на подизпълнителя Е. П. пристигнали в кооперацията, не отстранили повредата, а елиминирали датчика, като направили кантара да работи на три датчика. Вследствие на това, възникнал друг проблем – датчиците подавали неверни данни на съотношението слама /тор. Тъй като А. отказал да отиде, ищеца наел друга фирма да отстрани проблема и се установило, че датчика не е подменен, а изолиран. Телферът не бил повреден, е не е бил регистриран и затова Инсталацията работела, без да има право да работи.

Св. Т.Б., която работи при ищеца като главен счетоводител, дава показания, че когато възникнали проблеми с експлоатация на Инсталацията през м. февруари 2016 г. , започнала кореспонденция с ответника. На 26. 02. 2016 г. го информирала, че след 3-месечна експлоатация има проблем. Изпращала, имейли, писма, нотариални покани, но или не получавала отговор или че “термина, който използвали е неправилен.“ Общото събрание на кооперацията приело решение да се изгради Инсталацията, но свидетелката заявява, че не знае кой е определил мястото, на което да бъде изградена.

Св. Р. Н. е подписал Констативен протокол от 10. 10. 2016 г. Според показанията му, Инсталацията работела, но давала сигнал, че имало проблем в датчика. А. завел инж. П. и последният установил, че бил разкачен един кабел, където са бункерите и го съединил.А. предал на М.Б.П.код /парола/ за компютъра. Бил съставен и прочетен протокола, подписан от свидетеля. Същият има ферма в съседния имот и твърди, че Инсталацията работила през зимата на 2015 г. след това през пролетта и лятото. През зимата на 2017/ 2018 г. не виждал Инсталацията да работи редовно.

По делото са назначени две съдебно-технически експертизи със задача да отговорят може ли изградената от ответника Инсталация за компост да работи в непрекъснат целогодишен цикъл, ако не може, да се установи по какви причини.

По първата експертиза е дадено заключение от вещи лица специалисти – биотехнолог и машинен инженер, че Инсталацията за компост може да работи в непрекъснат целогодишен цикъл и е изработена в съответствие с проекта. Инсталацията е направена да работи при температури от -20 до 50 градуса. Инсталацията не е работила в непрекъснат целогодишен цикъл, поради неправилна експлоатация. Според вещите лица, основната част на цялата система е протичането при висока температура на биотехнологичния процес в биореактора. За да се постигне необходимата температура, Инсталацията трябва да работи в непрекъснат цикъл. Вещите лица са констатирали, че причина за проблема в работата на Инсталацията е неосигурената от ищеца възможност да работи в непрекъснат цикъл. Пускането и спирането й при 8 – часов работен ден не създава възможността да стигне оптимална температура за работа, каквато възможност се създава при 24-часова работа и тогава процеса не се поддава на външни влияния, като например ниска температура или намокряне на суровината. За да се стигне тази температура /поне 57 градуса/ и оптимален режим на работа са необходими две денонощия за работа. Дори и при намокряне на суровината, ако влагата е повече, Инсталацията не може по тази причина да спре работа, тъй като компютъра преизчислява съотношението на суровините. Според вещите лица, при 8-часова работа на Инсталацията и спирането и с пълен бункер, е възможно суровината да замръзне, а бункерът не е съд за суровина, трябва да се допълва постоянно.

Предвид оспорване на заключението от ищеца, е назначена повторна експертиза със задача да изследва и да отговори на въпроса може ли причина за спиране на работата на Инсталацията в зимни условия да е овлажняване на вложените суровини. Вещото лице в заключението си е направило разграничение на работата в отделни основни и спомагателин етапи, водещи до цялостната работа: съхранение на суровините, вкл. транспорт; подготовка на суровините - раздробяване и траспорт; временно съхранение на суровините до тяхното смесване, което се извършва в силозите/бункерите за временно съхранение и транспорт; смесване на суровините, което е механично и транспортиране до съоръжението за компостиране; етап на компостиране /аеробно разграждане/ и транспортиране на „суровия“ компост до хранилищата, в които се съхранява за доузряване; етап на зреене на компоста. Принципно, спирането на работата на само един от етапите с изключение на последния, може да доведе до нарушаване на непрекъснатостта на процеса на работа на цялата инсталация. При изключително висока влажност на сламата може да се наруши процеса на раздробяване на сламата, временното съхранение на суровините в силози преди тяхното смесване се осъществява в открити съдове и ако не бъдат предпазени по подходящ начин /с подходящо покривало/ е възможно да настъпят промени в стойностите за влажността. Ако контролирането на влажността се осъществява посредством датчици, тогава софтуера/програмата за управление на системата би трябвало автоматично да дозира суровините така, че да се получи смес с оптимална влажност, при което може да се осигури непрекъснатост на процеса. Ако контролирането на влажността на практика не се осъществява при процеса на смесване, това може да доведе до разлики в теоретично изчислените от програмата стойности за сместа и реалните такива и до проблеми в процеса на компостиране в биореактора и дори до спиране на работата на инсталацията. Когато се напълнят смесите в съдовете и вали дъжд или сняг, е възможно да се променят стойностите на влажността на суровините, но да не замръзнат при ниски температури, тъй като съдовете имат дренажни системи, чрез които водата да оттича. Според вещото лице, за работата на системата е важно вложените суровини да постигнат влажност в определени граници от 40-65 % до момента на смесването им в биокомпостера, влажността на компостируемата маса следва да се поддържа в тези граници и зависи от вложените количества. Влажността на суровините може да е различна през сезоните и в зависимост от промяната следва да се определят количествата на суровините, за да се постигне оптимална влажност при смесването им. Неправилно смесване на суровините и неосигуряване на оптимална влажност може да доведе до проблем в работата на Инсталацията. В случай, че влажността на вложеното количество суровини и съотношението им не се контролира от софтуер, следва да се контролира с ръчен влагомер преди поставянето им в буферните съдове за временно съхранение.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск за заплащане на сумата общо в размер на 3 570, 48 лв., представляваща разходи за ремонт на недостатъците, проявили се в доставената му инсталация - смяна на датчика и препрограмиране на програмата, за което заплатил сумата 1 944 лв.и ремонт и въвеждане на телферен гредови кран /телфер/ в експлоатация, за което заплатил 1626, 48 лв. е частично основателен. Изложените обстоятелства и претенции от ищеца се свеждат до неизпълнение на задълженията на ответника - изпълнител да отстранява възникнали дефекти на съоръженията в изградената Инсталация в рамките на уговорения гаранционен срок и иска е с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД. От приложените по делото доказателства се установява, че по правната си същност страните по делото са сключили на 28. 06. 2013 г. договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД / наименуван от тях „Договор за покупко-продажба“/ с предмет изработване, доставка и монтиране в базата на ищеца на Инсталация за компостиране на животински отпадъци, според приложената към договора оферта от ответника. Ответникът е изработил и доставил на ищеца Инсталацията, за което страните са подписали Приемо-предавателен протокол на 12. 09. 2015 г. Съставен е протокол, подписан от Комисия, назначена от Председателя на ППК „Старт 93“ за проведена 72-часова при експлоатационни условия на доставената от ответника инсталация за компостиране на животински отпадъци. Работата е била приета от ищеца без възражения, съгл. чл. 264, ал. 3 от ЗЗД.

Разграничението на гаранционната отговорността и отговорността за недостатъци, уредена в ЗЗД, относно фактическия състав, при който възникват, обема на отговорността и сроковете, при които се погасяват е направено в ТР № 88 от 28.02.1984 г. на ОСГК на ВС. В същото ясно е прието, че гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност, че те възникват при различен фактически състав и при застъпване на гаранционната отговорност на продавача, купувачът може да избира възможността на единия или другия режим, Гаранционният срок е елемент от гаранционното задължение. По своята правна същност той е период от време, в течение на който се гарантира наличието на установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, и през който период гарантът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че купувачът е спазил изискванията за правилното съхраняване и надлежната й употреба. С изтичането на гаранционния срок се погасява задължението за отстраняването на недостатъците от продавача. Гаранционното задължение възниква по силата на договорни съглашения, съответни законни и подзаконни нормативни актове, стандарти, отраслови технически норми. В чл. 12 от сключения Договор за покупко-продажба на 28. 06. 2013 г. , страните са уговорили клауза, че продавачът /изпълнител/ осигурява гаранционен срок от 2 години. При гаранционната отговорност всяко уведомяване в рамките на гаранционния срок е релевантно и води до валидно възникване на гаранционното задължение. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че На 15. 08. 2016 г. ищецът уведомил ответника с Писмо /изх. № 110 за възникнал проблем с измервателно устройство /кантар/ на бункер добавки, което подавало неверни данни на компютъра и от там възникнало отклонение на количеството слама в дозата, както и с писмо изх. № 124/ 26. 08. 2016 г. за същия проблем, описан по-точно -в „Механизиран буферен за бункер за растителни отпадъци с устройство за дозиране“ и „Ел. Инсталация климатизирана кабина „КИП и А“ –система за автоматично управление и контрол, която подава неправилни показатели. Помолил за съдействие ответника за отстраняване на проблема, тъй като инсталацията била в гаранция. Ответникът се е отзовал на 10. 10. 2016 г., видно от съставения Констативен протокол. На 03. 05. 2017 г. ищецът отново поканил ответника, като му отправил нотариална покана, рег. № 2538, нотариално заверена с рег. № 2491, връчена на 09. 05. 17 г. за предоставяне кода за достъп и отстраняване на повреда, възникнала в същото съоръжение „Механизиран буферен бункер за растителни отпадъци с устройство за дозиране". В отговор на поканата, ответникът не се отзовал, а изпратил до ищеца Писмо, изх. № 12/ 11. 05. 17 г., че не са изпълнени изискванията на чл. 10 от сключения между тях договор за покупко-продажба и че е освободен от отговорност за последиците от извършени интервенции в системата за управление и контрол на Инсталацията, съгласно Констативен протокол от 10. 10. 2016 г. Ищецът сам е предприел действия по отстраняване на повредата, видно от Протокол-заявка за извършване на проверка ремонт от 12. 05. 17 г. № 001 до TANSYS , според който е извършен следния ремонт: Монтиране на датчик – RC3=15Z, контролерна платка за калибриране и калибрирана везна. Приложена е и фактура № 681/ 22. 05. 17 г. , издадена от “Тансис“ ЕООД на стойност 1944 лв. с ДДС с основание за плащане от ищеца – ремонт на бункерна везна с. Караманово. Безспорно е, че бункерната везна /т. нар. датчик/ е съоръжение от Инсталацията. Ответникът не е ангажирал доказателства, че повредата се дължи на неправилна употреба на ремонтираното съоръжение- . Ремонта е извършен в предвидения в договора 2-годишен гаранционен срок, поради което ответникът дължи заплатената от ищеца сума в размер на 1944 лв. за отстраняване на повредата.

Ищецът твърди и е ангажирал доказателства, че е заплатил сумата 1626, 48 лв. за ремонт и въвеждане на електрически телфер- телферен гредови кран в експлоатация. Процесната сума е заплатена от ищеца, както следва: по фактура № 272/ 02. 12. 16 г. за ремонт на ел. телфера на стойност 186, 48 лв. и по фактура № 485/ 02. 12. 2016 г. , издадена от „Калисто“ ООД на стойност 1440 лв. с ДДС за въвеждането му в експлоатация. При гаранционната отговорност производителят отговаря за недостатъците, които са се появили до края на гаранционния срок, щом купувачът е спазил изискванията за ползване и съхраняване на вещта. В случая безспорно се установява, че повредата на телфера е настъпила, според изпратеното до ответника уведомление на 20. 10. 2016 г. , преди да бъде въведен надлежно в експлоатация, като бъде регистриран пред органите за технически надзор, според изискванията на чл. 100 и сл. от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения. Задължението за регистриране, според същата разпоредба е на ищеца, който е ползвател на съоръжението. С оглед на това, гаранционната отговорност на ответника е отпаднала и не дължи на ищеца заплащане на исковата сума в размер на 1626, 48 лв. и до този размер предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предявеният иск с правно основание чл. чл. 82 от ЗЗД за заплащане от ответника на сумата 208 000 лв., представляваща обезщетение за ползите от които бил лишен, експлоатирайки инсталацията чрез производство и продажба на клиенти по 8 тона производство на ден на компост за период от 130 дни – от 06. 08. 2016 г., когато ответникът бил уведомен за възникнал проблем с датчика до 10. 10. 16 г., когато е съставен Констативен протокол; от 20. 10. 16 г. , когато ответникът бил уведомен за проблем с телфера с искане да представи документация до 01. 12. 16 г. , когато бил уведомен с неверни твърдения, че документацията била оставена в телфера и ищецът се принудил да ангажира други лица за въвеждане в експлоатация; от 24. 03. 17 г., когато ответникът отново бил уведомен за проблем с датчика до 24. 04. 2017 г. , когато е ангажиран „Тан Сис“ ЕООД за отстраняване на проблема, е неоснователен и недоказан. От изложените хаотично твърдения и искания в исковата молба и допълнителната такава за отстраняване на нередовности, съдът приема, че претенциите му са за обезщетение, поради гаранционното неизпълнение на задължението на ответника по чл. 12 от договора да отстрани възникналите повреди в Инсталацията, заради което същата не е работила в процесните периоди. От показанията на св. И. К., който работи като технолог при ищеца става ясно,че Инсталацията след като била изработена и доставена от ответника е работила до м. 01. 2016 г., но причина за спиране на работата са били лошите метеорологични условия, а не повреда на датчика. Според неговите показания, телферът също не е бил повреден, а не бил регистриран и нямали право да работят с него. През началото на м. април се счупил датчика. Тъй като датчика давал данни на софтуера и следял за правилно дозиране на суровините, Инсталацията спряла да работи. От заключението на повторната СТЕ се установява, че ако контролирането на влажността се осъществява посредством датчици, тогава софтуера/програмата за управление на системата би трябвало автоматично да дозира суровините така, че да се получи смес с оптимална влажност, при което може да се осигури непрекъснатост на процеса. Ако контролирането на влажността на практика не се осъществява при процеса на смесване, това може да доведе до разлики в теоретично изчислените от програмата стойности за сместа и реалните такива и до проблеми в процеса на компостиране в биореактора и дори до спиране на работата на инсталацията. Предвид заключението на експертизата, съдът дава вяра на показанията на св. К., че Инсталацията е спряла да работи през м. април 2017 г., поради повреда на датчика и не е работила до ремонта му на 12. 05. 17 г. , според Протокол-заявка за извършване на проверка ремонт от № 001 до TANSYS за монтиране на датчик – RC3=15Z, контролерна платка за калибриране и калибрирана везна. Ищецът претендира обезщетение за пропуснати ползи, от които бил лишен, експлоатирайки инсталацията чрез производство и продажба на клиенти по 8 тона производство на ден за времето от 24. 03. 17 г., когато ответникът отново бил уведомен за проблем с датчика до 24. 04. 2017 г. и за което носи гаранционна отговорност. Представените от ищеца Договор за покупко-продажба с периодично изпълнение, сключен на 03. 02. 2016 г. с ЕТ „Лачко-Петър П.“ гр. Враца, като купувач на 200 тона компост, който следва да бъде доставен от ищеца в период от 12 месеца на стойност 200 лева за един тон и Договор за покупко-продажба с периодично изпълнение, сключен на 06. 01. 2016 г. с „Вардимекс“ ООД, като купувач на 150 тона компост, който следва да бъде доставен от ищеца в период от 12 месеца на стойност 200 лева за един тон са оспорени от ответника. Ответникът оспорва достоверността на датите на сключването им, като счита, че са съставени за целите на процеса. В доказателствената тежест на ищеца е да удостовери верността им, но такива доказателства не са посочени от него. Основателен е и доводът на ответника, че не са ангажирани доказателства от ищеца дали посоченото количество компост, предмет на договорите за покупко-продажба може да се произведе. От приложените доклади за извършени проверки от ДФ „Земеделие“ се установява, че ищецът не е притежавал и необходимите сертификати за продажба на компоста. Освен изложеното, следва да се има предвид и че пропуснатата полза, която твърди ищецът няма качеството на реалност и сигурност, а само се презумира, но това не е достатъчно да формира безусловния извод за сигурно настъпване на вредата и нейния размер . Трайна и последователна е съдебната практика, че при пропуснатата полза вредата произтича от нереализиране на възможността на кредитора да увеличи своето имущество, но тази възможност не следва да се предполага, а да е сигурно нейното настъпване. Доказателства, че Инсталацията не е работила през периода от 06. 08. 2016 г., когато ответникът бил уведомен за възникнал проблем с датчика до 10. 10. 16 г., когато е съставен Констативен протокол; от 20. 10. 16 г. до 01. 12. 16 г. не са ангажирани от ищеца. Както бе посочено по-горе съдът приема, че след като ищецът не е изпълнил задължението си надлежно да го регистрира, ответникът е освободен от гаранционна отговорност. Освен това, не са ангажирани доказателства, че повреда в телфера е станала причина спиране работата на Инсталацията през процесния период от време. Дори показанията на св.К. опровергават тези твърдения на ищеца като заявява, че телфера не бил повреден, а не бил регистриран. По изложените съображения, съдът приема, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Предявеният от ищеца в условията на евентуалност иск ответникът да му заплати обезщетение в размер на 208 000 лв. за причинени имуществени вреди, заради нарушение на задълженията му да достави инсталация, отговаряща на договорните изисквания да работи целогодишно, изразяващи се в пропуснати ползи за реалзирани доходи от производство на компост по 8 тона на ден за период от 130 дни - от от 06. 08. 2016 г. до 10. 10. 16 г., от 20. 10. 16 г. до 24. 04. 2017 г. , от 24. 03. 17 г. до 24. 04. 2017 г. , е неоснователен и недоказан. Правната квалификация на предявения от ищеца иск за непозволено увреждане се съдържа в чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД. Според ТР № 54 от 1986 г. на ОСГК на ВС, съдебната практика на ВКС / Решение № 547 от 31.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 188 от 15.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1122/2011 г., III г. о., ГК/, принципно в конкуренция на договорната, деликтната отговорност за имуществените вреди е допустима при наличие на законовите предпоставки. Когато увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. Фактите и обстоятелствата при осъществяването на които правният субект е претърпял вреда, определят основанието, от което тя произхожда. В случая се установява от съставения протокол, подписан от Комисия, назначена Председателя на ППК „Старт 93“ за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия на доставената от ответника инсталация за компостиране на животински отпадъци, че работата е била приета от ищеца без възражения. Първата СТЕ е направила заключението, че Инсталацията за компост може да работи в непрекъснат целогодишен цикъл и е изработена в съответствие с проекта, както и че не е работила в непрекъснат целогодишен цикъл, поради неправилна експлоатация. Изводът се подкрепя и от заключението на повторната експертиза. Заключенията на вещите лица са обективни и компетентни, поради което съдът ги приема като доказателства по делото. За да е осъществен фактическият състав на деликта, следва да са налице: деяние, което да е противоправно, виновно поведение на изпълнителя на работата (в случая е без значение формата на вината - умисъл или небрежност), причинена вреда и причинно-следствена връзка между деянието и причинената вреда. Тъй като посочените предпоставки не са налице, искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Ищецът не е представил списък на направените разноски, съгл. чл. 80 ГПК. Направените от него разноски са: 8 462, 82 лв. за заплатена държавна такса, 2292, 86 лв. разноски за експертизи. На стр. 278 и 279 от делото са представени приложени пълномощни за адвокатска защита без да е посочено заплатено адвокатско възнаграждение. Според представения от ответника Списък по чл. 80 ГПК и писмени доказателства, направените разноски по делото са в размер на 8 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 504 лв. деловодни разноски. Съобразно изхода от спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 98, 82 лв. Ищецът, според отхвърлената част от исковете следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 8 921, 26 лв. Същият е останал задължен за разноски по повторната експертиза в размер на 174, 44 лв. и следва да бъде осъден да заплати същите разноски по сметка на ОС Разград, които да се изплатят на вещото лице.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „БИОКОМПОСТ БГ“ ЕООД, ЕИК ***гр. Разград, ж. к. „Освобождение“, бл. 69, ап. 11, представлявано от А.С.А. да заплати на „ППК СТАРТ-93“, ЕИК *** с. Караманово, ул. „Асен Илиев“ № 46Б, общ. Ценово, обл. Русе, представлявана от М.Б.П.на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата 1944 /хиляда деветстотин четиридесет и четири/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска 11. 09. 2017 г. , представляваща стойността на ремонт на бункерна везна, поради неизпълнение на задълженията на ответника - изпълнител да отстранява възникнали дефекти на съоръженията в изградената Инсталация за компост в рамките на уговорения гаранционен срок по Договор за покупко-продажба на инсталация за компостиране на животински отпадъци, сключен на 28.06. 2013 г.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ППК СТАРТ-93“, ЕИК *** с. Караманово против „БИОКОМПОСТ БГ“ ЕООД, ЕИК ***гр. Разград на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1626, 48 лева, представляваща стойността на ремонта и въвеждане в експлоатация на телферен гредови кран, поради неизпълнение на задълженията на ответника - изпълнител да отстранява възникнали дефекти на съоръженията в изградената Инсталация за компост в рамките на уговорения гаранционен срок по Договор за покупко-продажба на инсталация за компостиране на животински отпадъци, сключен на 28.06. 2013 г., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ППК СТАРТ-93“, ЕИК *** с. Караманово против „БИОКОМПОСТ БГ“ ЕООД, ЕИК ***гр. Разград на осн. чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата 208 000 лева., представляваща обезщетение за ползите от които бил лишен, експлоатирайки инсталацията чрез производство и продажба на компост за период от 130 дни – от 06. 08. 2016 г. до 10. 10. 16 г.; от 20. 10. 16 г. до 01. 12. 16 г.; от 24. 03. 17 г. до 24. 04. 2017 г., поради неизпълнение на гаранционното задължение на ответника да отстрани възникналите повреди в Инсталацията по чл. 12 от сключения на 28.06. 2013 г. Договор за покупко-продажба на инсталация за компостиране на животински отпадъци, генерирани в ППК „Старт 93“, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ППК СТАРТ-93“, ЕИК *** с. Караманово против „БИОКОМПОСТ БГ“ ЕООД, ЕИК ***гр. Разград на осн. чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата 208 000 лева., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, заради нарушение на задълженията му да достави инсталация за компост, отговаряща на договорните изисквания да работи целогодишно, изразяващи се в пропуснати ползи за реалзирани доходи от производство на компост за период от 130 дни - от от 06. 08. 2016 г. до 10. 10. 16 г., от 20. 10. 16 г. до 24. 04. 2017 г. , от 24. 03. 17 г. до 24. 04. 2017 г. , като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „БИОКОМПОСТ БГ“ ЕООД, ЕИК ***гр. Разград да заплати на „ППК СТАРТ-93“, ЕИК *** с. Караманово на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 98, 82 /деветдесет и осем лв. , 82 ст./ лева разноски по делото.

ОСЪЖДА „ППК СТАРТ-93“, ЕИК *** с. Караманово да заплати на „БИОКОМПОСТ БГ“ ЕООД, ЕИК ***гр. Разград на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 8 921, 26 / осем хиляди деветстотин двадесет и един лв., 26 ст./ лева разноски по делото.

ОСЪЖДА „ППК СТАРТ-93“, ЕИК *** с. Караманово да заплати в полза на Разградския окръжен съд разноски по делото в размер на 174, 44 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

СЪДИЯ:

ДГ