Р Е Ш Е Н И Е № 14

Гр.Разград, 15. 06. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Съдия: Анелия Й.

при секретаря Д. Г., като разгледа докладваното от съдия Ан. Й. т. д. № 147 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Постъпила е искова молба от З.И.З., представляван от пълномощник адв. Димитров против ЗД „Бул инс“ АД гр. София. Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ да бъде осъден ответника да му заплати сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди и сумата 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ПТП на 12. 02. 2017 г. За извършеното ПТП е признат за виновен по анд № 519/ 2017 г. на РРС водача на МПС, за което има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника № 02116002367558 Д.И.Л., в което производство пострадалият З. е бил конституиран и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Постъпил е писмен отговор от ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД гр. София, в който по същество излага становище, че иска е допустим, но неоснователен до предявения размер. Справедливия размер на обезщетение е около 5 000 – 8 000 лв. Не оспорва наличието на настъпило застрахователно събитие. Твърди, че размера на претендираното обезщетение е прекомерно завишен, не са налице доказателства как е протекъл оздравителния процес на описаните в исковата молба телесни увреждания на ищеца, както и че е налице съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите вредоносни последици. Пострадалият е пътувал без предпазен колан.

В допълнителна искова молба ищецът е оспорил твърденията на ответника.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното нахд № 519/ 2017 г. , с Решение от 02. 11. 2017 г. на РС Разград Д.И.Л. е признат за виновен в това, че на 12. 02. 2017 г. при управление на МПС – лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № ***е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 6, т. 1 от ЗДвП „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, чл. 45, ал. 1 ППЗДвП „Пътните знаци относно предимството определят реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя.“, чл. 45, ал. 2 ППЗДвП пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!" и чл. 46, ал. 2 ППЗДвП „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство“, чл. 50, ал. 1 ЗДвП „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство и чл. 104, ал. 1 от ППЗДвП „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“ и по непредпазливост е допуснал причиняване на средна телесна повреда на З.И.З., изразяваща се в счупване на 2-ра, 3-та и 4-та дланни кости на лява ръка, обусловили трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок повече от един месец- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б4 във вр. С чл. 342, ал. 1 от НК и на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба. Видно от мотивите към решението, на 12. 02. 17 г. в гр. Разград около 20, 10 ч. по бул. „Априлско въстание“ по посока Автогара Разград в лявата пътна лента се движел л. а. „Рено 19“ с рег. № ***, управляван от Б.П., като с него пътувал на предната дясна седалка и ищецът З..*** се движел л. а. „БМВ“ 318 с рег. № РР6861 ВС, управляван от Даниел Лазаров. Навлизайки по едно и също време в кръстовището между двата булеварда, траекториите на двата автомобила се пресекли и между тях възникнал челно-страничен сблъсък. От удара пострадала возещия се в л. а. „Рено 19“ З.З., който се оплакал от силна болка в лявата ръка. Бил отведен в Спешен център на МБАЛ Разград, където било установено, че има фрактура на костите на лявата длан.

Управляваното от виновния водач Д.И.Л. МПС– лек автомобил, марка „БМВ 318“ с рег. № ***има валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника по полица № 02116002367558 за периода по време на ПТП, което не се оспорва от ответника.

По делото са разпитани свидетелите Радостин Киров, Пламена Й. и Б.П.. Св. П. е управлявал автомобила „Рено“, участник в ПТП на 12. 02. 17 г.Твърди, че ищецът З. пътувал на предната дясна седалка до него. И свидетелят и ищецът били с предпазни колани по време на ПТП.

Св. Киров е бивш работодател на ищеца. Последният работил при него като сервитьор от 2013 г. до 2015 г. Бил много добър сервитьор и с работата си бил известен в гр. Разград, като „класен“ сервитьор. След ПТП, през есента на 2017 г. ищецът отново постъпил на работа при свидетеля, но не можел да върши същата работа. Бил нает като салонен управител, да върши обща работа, да помага и да обучава сервитьори. Не можел да държи табла и да сервира, тъй като ръката, с която държи таблата била пострадала, получавал конвулсия на ръката, когато опитвал да хване дори празна табла, изтървал я и ръката му падала. След ПТП се променил. Преди бил с благ, весел характер, след това станал изключително раздразнителен, тъй като му тежало психически, че не може да си върши работата. Родило му се второ дете и се притеснявал, че не може да помага нито финансово, нито в къщи в отглеждането на детето, тъй като не може да го държи. Ищецът работил при свидетеля до м. март 2018 г.

Св. Й. е фактическа съжителница на ищеца от 2015 г.След катастрофата ищецът до м. юли август се лекувал. Не можел да си служи с ръката, гипсирана била около 2 месеца. След като му махнали гипса, провел рехабилитация, правили му операция. Свидетелката през този период била бременна с второто им дете, но се налагало да му помага, тъй като не можел да си служи с ръката, не можел да се обслужва сам. Изпитвал силни болки и приемал болкоуспокояващи лекарства. И до сега изпитвал болки, особено в по-студено време. След ПТП, до м. октомври 2017 г. бил без работа, след което започнал работа като управител с минимална работна заплата. И сега не може добре да хваща с ръката, затова е без работа, тъй като преди ПТП е работил като сервитьор. Ръката му не била възстановена напълно, но спрял рехабилитациите, тъй като нямал финансова възможност да плаща процедурите.

Според назначената по настоящото дело съдебно-медицинска експертиза, извършила проверка на приложените медицински документи и преглед на ищеца, в резултат на претърпяното ПТП на 12. 02. 2017 г. ищецът е получил счупване на 2, 3 и 4-та дланни кости на лява ръка. В медицинската практика след проведено оперативно лечение остеосинтезата се отстранява след 30-35 дни. При такъв вид фрактури трудоспособността се възстановява след около 2 месеца. Последици от полученото увреждане при ищеца са външната геометрична асиметрия на травмираната ръка, дефицит в юмручния захват, тръпненето и намаления усет, болка при промяна на времето. Според вещото лице, дефекта е от такъв вид, че няма да претърпи пълно възстановяване и дефицита на функцията на лявата ръка ще бъде за цял живот. Може да хваща, но не в пълен обем. Нарушена е фината моторика, захвата на ръката не е пълноценен и не е възстановена напълно хватателната функция на ръката.

Назначена е по делото и комплексна съдебномедицинска-автотехническа експертиза. Същата е направила заключение, че с оглед механизма на ПТП, носенето на предпазен колан може да предпази изцяло ползващите го пътници в автомобила при скорост на автомобила до 30 км/ч. При скорости до 60 км/ч са изключително ефективни предпазните колани, а при по-висока скорост, тяхната ефективност намалява. В случая, автомобила, в който е пътувал ищеца „Рено 19“, непосредствено преди настъпване на ПТП се е движел със скорост около 45 км/ч и вследствие на носенето на предпазен колан, ищецът е получил травма само на лявата ръка. Предвид локализацията на увреждането и след оглед на автомобила, вещите лица са категорични в заключението си, че без предпазен колан, ищецът би получил по-големи увреждания, травми и по други части на тялото. Автомобилът, в който е пътувал ищеца „Рено 19“ с рег. № *** е снабден фабрично с обезопасителни колани, които са изправни.

От ищеца е представена Епикриза от Клиника по ортопедия и травматология към МБАЛ „Света Анна-варна“ АД, според която бил приет за лечение на 13. 02. и изписан на 16. 02. 2017 г. На 14. 02. 17 г. е извършена операция на пострадалата при ПТП лява ръка на ищеца.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявените обективно кумулативно съединени искове на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди са основателни.

Безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред настоящата инстанция доказателства, а именно от воденото нахд № 519/ 2017 г. , по което с Решение от 02. 11. 2017 г. на РС Разград Д.И.Л. е признат за виновен, че на 12. 02. 2017 г. последният е причинил виновно ПТП, нарушавайки правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е допуснал причиняване на средна телесна повреда на З.И.З., изразяваща се в счупване на 2-ра, 3-та и 4-та дланни кости на лява ръка, обусловили трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок повече от един месец. Според чл. 413, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НПК, това решение е задължително за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието. Доказано е наличието на причинна връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди и претърпяното ПТП.

Съдебно-медицинската експертиза, назначена по делото, дава заключение, че ищеца вследствие на ПТП е получил счупване на 2, 3 и 4-та дланни кости на лява ръка, установено и в наказателното производство, което е съставомерна последица на престъпното деяние. Според заключението, оздравителния процес е продължил около 2 месеца Последици от полученото увреждане при ищеца са външната геометрична асиметрия на травмираната ръка, дефицит в юмручния захват, тръпненето и намаления усет, болка при промяна на времето. Според вещото лице, дефекта е от такъв вид, че няма да претърпи пълно възстановяване и дефицита на функцията на лявата ръка ще бъде за цял живот. Съдът кредитира заключението като доказателство по делото , тъй като е компетентно, обективно и обосновано, подкрепя се от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Липсва спор между страните, че към 12. 02. 2017 г. управляваното от виновния водач Д.И.Л. МПС– лек автомобил, марка „БМВ 318“ с рег. № ***има валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника по полица № 02116002367558. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432 КЗ при застраховката "ГО" на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл. 45 ЗЗД или с иск по чл. 432 КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В случая ищецът е избрал защита на накърненото му право чрез прекия иск против застрахователя по чл. 432, ал.1 КЗ. Създаденото между водача на лекия автомобил и ответника застрахователно правоотношение е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца в резултат на виновно и противоправно поведение на прекия причинител-застрахован.

При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства - вида и характера на телесните увреждания, последиците от тях, продължителността на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки и неудобства, възраст на пострадалия, възможност или не за пълно възстановяване. От показанията на св. Й., които се подкрепят и от заключението на СМЕ, се установява, че в продължение на поне 2 месеца след ПТП ищецът чувствал силни болки и приемал обезболяващи лекарства, заради счупената лява ръка. Не можел да се обслужва сам и се нуждаел постоянно от помощта на свидетелката. Според показанията на тази свидетелка и показанията на св. Киров, ищецът се променил психически. Станал силно раздразнителен, предвид изпитваните болки, създадените битови неудобства и невъзможността му да работи, още повече, че в този период от време му се родило второ дете и семейството му се нуждаело от всякаква помощ. От заключенията на съдебно-медицинската експертиза, от гласните доказателства – показанията на св. Й. и Киров, може да се направи извод, че през изминалия период от време от една година след ПТП, от което са причинени телесните увреждания на ищеца, оздравителния период не е приключил. Ищецът и сега изпитвал болки в по-студено време. Дефицита на функцията на лявата ръка ще бъде за цял живот и хватателната й функция не може да бъде възстановена. При тези факти съдът счита, че в конкретния случай, се претендират неимуществени вреди за обезщетяване на болки и страдания, които се характеризират с много висок и продължителен интензитет на търпене, които и към момента не са приключили и ще бъдат търпени цял живот. Съобразявайки тежестта на уврежданията, възрастта на пострадалия – активен и трудоспособен млад човек на 30- годишна възраст, който пожизнено е лишен от обичайния си начин на живот и възможността да упражнява професията си на сервитьор, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, продължителността и вида на проведеното лечение, продължителността и интензивността на физическите и психическите страдания на ищеца, съдът намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 25 000 лева, като съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Постоянна и непротиворечива е практиката на ВКС, относно началния момент за присъждане на дължимите лихви от страна на застрахователя по иск по чл. 226 КЗ /отм./, сега чл. 432 КЗ, като това е момента на настъпване на застрахователното събитие, който съвпада с датата на деликта, поради което ответникът дължи присъденото обезщетение със законната лихва от датата на увреждането – 12. 02. 2017 г. До първоначално предявения размер от 35 000 лв. иска е недоказан.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредите от пострадалия. Безспорно се установява от показанията на св. Б. и заключението на комплексната съдебномедицинска-автотехническа експертиза, че към момента на настъпване на ПТП ищецът е бил с поставен предпазен колан, което обстоятелство с оглед механизма на настъпване на произшествието е ограничило травмите, които е получил.

Видно от приложеното нахд № 519/ 2017 г. ищецът е бил конституиран и представляван от адвокат като страна в досъдебното производство, за което е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Така заплатеното адвокатско възнаграждение на 01. 06. 2017 г. е в пряка причинна връзка с увреждането, поради това ответникът дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на заплатеното възнаграждение от 300 лв. със законната лихва, считано от 01. 06. 2017 г. до окончателно изплащане на главницата.

Според представените списъци по чл. 80 ГПК за направени разноски, ищецът е направил разноски по делото в размер на 1 600 лв. за адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно, тъй като е определено към предвидения минимален размер, съгл. чл. 7, ал. 2, т 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 1 147 лв., съразмерно с уважената част от иска, а по сметка на Разградския окръжен съд сумата 1050 лв. държавна такса по предявените искове и сумата 200 лв. , представляваща разноски по назначената съдебно-медицинска експертиза.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс ” АД гр. София, 1407, Община Столична, р-н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК 831830482 на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на З.И. ***, ЕГН **********  сумата 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, поради претърпяно пътно-транспортно произшествие на 12. 02. 2017 г., причинено от Д.И.Л., водач на лек автомобил, марка лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № ***, за което има валидна застраховка „Гражданска отговорност” по полица № 02116002367558 и е признат за виновен по нахд № 519/ 2017 г. по описа на РС Разград, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 12. 02. 2017 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до първоначално предявения размер за разликата до 35 000 лева, като недоказан.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс ” АД гр. София, 1407, Община Столична, р-н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК 831830482 на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на З.И. ***, ЕГН **********  сумата 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, поради претърпяно пътно-транспортно произшествие на 12. 02. 2017 г., причинено от Д.И.Л., водач на лек автомобил, марка лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № ***, за което има валидна застраховка „Гражданска отговорност” по полица № 02116002367558 и е признат за виновен по нахд № 519/ 2017 г. по описа на РС Разград, ведно със законната лихва, считано от 01. 06. 2017 г. до окончателно изплащане на главницата.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс ” АД гр. София, 1407, Община Столична, р-н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК 831830482 да заплати на З.И.З., ЕГН **********  сумата 1 147 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс ” АД гр. София, 1407, Община Столична, р-н „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ЕИК 831830482 да заплати по сметка на Окръжен съд Разград сумата 1 050 лв. държавна такса по предявените искове и сумата 200 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

ДГ СЪДИЯ: