РЕШЕНИЕ

№ 10 / 14.05.2018г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На шестнадесети април, две хиляди и осемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.т.д. № 13 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.В.Л., подадена чрез пълномощник, против решение № 366 / 13.12.2017г. по гр.д. № 1590 / 2017г. по описа на РС Разград в частта, с която в производство по чл.422 ГПК е прието за установено, че има задължения към „Топлофикация-Разград“ЕАД в размер 5 604,76лв., представляващо главница за незаплатена топлинна енергия за периода 27.01.2014г. – 7.07.2016г., ведно със законна лихва, считано от 27.01.2017г. до окончателното плащане на вземането, и в размер 1 005,92лв., представляващо обезщетение за забава върху главницата за периода 31.01.2014г. – 25.01.2017г. Жалбоподателят излага твърдение, че решението е необосновано и противоречащо на материалния закон. Също така излага твърдение за пороци в подаденото заявление и в издадената заповед за изпълнение. Моли съда да отмени обжалвания акт и да отхвърли предявените искове. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Топлофикация-Разград“ЕАД, представляван от изп.директор М.Ковачев, подаден чрез пълномощник, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението на РРС. В съдебно заседание отговорът се поддържа от явилия се процесуален представител.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Подадено е заявление от „Топлофикация Разград“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр.д.№164/2017г. по описа на РС Разград. В заявлението е посочено парично вземане на „Топлофикация Разград“ЕАД от длъжника С.В.Л. в размер 5 604,76лв., представляващо задължение за незаплатена топлинна енергия на адрес гр.Разград, ЖК“Освобождение“ бл.13 ап.18 за периода 31.12.2013г. – 7.07.2016г., сумата 1 016,76лв., представляваща лихва за забава за периода 31.01.2014г. – 25.01.2017г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Издадена е заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление, в което заповедният съд е изложил мотиви, че са налице предпоставките за уважаването му, но е пропуснал да отбележи адреса на жилището, за което е начислена сумата за топлинна енергия.

От представения в исковото производство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135, т.2, рег. № 2366, дело № 301/2016г. на нотариус с район на действие гр.Разград се установява, че С.Л. е продал жилището на трето лице на 13.04.2016г. Районният съд е приел, че ответникът се е легитимирал като собственик на жилището с НА № 28 от 19.07.2013г. и е приел тази дата за начален момент на придобиване на собствеността от С.Л.. Доколкото във въззивното производство този факт не е предмет на оспорване, съдът го приема за установен, предвид пределите на въззивната проверка, съгл. чл.269 изр.2 ГПК.

По делото няма спор и относно обстоятелството, че при покупката на жилището на 19.07.2013г. не е подадено заявление за промяна на партидата на имота и ищецът не е уведомен за промяна на собствеността на жилището. За потребител на абонатен № 13878 е записан Я.П.Я.. На това име са и предствените фактури за ползвана топлинна енергия. Посочено бе по-горе, че в периода 19.07.2013г. – 13.04.2016г. собственик на жилището е С.Л., чието възражение в писмения отговор е в насока, че за периода на издадените фактури апартаментът не е ползван. 

  От назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесното жилище се намира в сграда етажна собственост и за периода 31.12.2013г. – 27.01.2017г. е доставена и подавана топлинна енергия  от абонатната станция №147 с монтиран топломер към нея. В нея се съхраняват протоколи за отчетена топлинна енергия, приложени към заключението. Извършвано е измерване, дялово разпределение и начисление на доставената топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, съобразно методиката, определена в Наредбата за топлоснабдяване. Формулярите за отчет за абонатен №13878, приложени към заключението, са попълвани служебно за отоплителни сезони 2013/2014г. и 2014/2015г., поради неосигурен достъп до жилището. Такъв е бил осигурен на 27.04.2016г., когато е отчетена реално доставената топлинна енергия за сезон 2015/2016г. Вещото лице прави извод, че за процесния период по представените фактури задължението за плащане е на стойност 5 549,65лв., включващо топлинна енергия сградна инсталация, отопление на имот, уравнение и услуга. Изтеклата лихва за посочения период е в размер 989,22 лева. В писменото заключение вещото лице не е включило фактурата от м.декември, 2013г., която е със срок на погасяване 31.01.2014г. В съдебно заседание посочва размера по тази фактура, по която след извършено частично погасяване дължимата сума е 55,11лв., а изтеклата лихва е в размер 16,70лв. Така общото задължение по главницата формира размер 5 604,76лв., а по мораторната лихва – 1 005,92лв.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна.

Първото оплакване, съдържащо се в нея, се отнася до факта, че начислената сума не е за реално ползвана енергия, а е изчислена след приета обективна невъзможност да се извърши измерване. Жалбоподателят счита, че съгласно чл.39 от общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия, неосигуряването на достъп до имота се установява с писмено искане и протокол, подписан от упълномощен представител на дружеството и двама свидетели от етажната собственост, каквито в настоящия случай не са представени. Съдът не споделя направените възражения. Основанието за търсеното вземане, посочено в исковата молба, е за ползвана топлинна енергия. Дали същата е реално отчетена или е ползвана методика за нейното изчисляване при неосигурен достъп до измервателните уреди, не рефлектира върху правното основание на иска, а върху начина на определяне на размера на търсената сума. Решението на районния съд е постановено на правното основание, съдържащо се в исковата молба. Що се отнася до размера на вземането, налице е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните. Съобразно същото, методиката за изчисляване на потребената топлинна енергия по Наредбата за топлоснабдяването, при неосигурен достъп до уредите за измерване, е спазена. Съгласно чл.25 от общите условия, когато уредите не са отчетени поради неосигуряване на достъп до тях от купувача, разпределението на топлинна енергия се извършва от търговеца, съгласно правилата за дялово разпределение на топлинна енергия в СЕС, които са приложение към Наредбата за топлоснабдяването. В случая този начин за изчисление е приложен за отоплителни сезони 2013/2014г. и 2014/2015г. Що се отнася до сезон 2015/2016г., доставената енергия е отчетена след осигурен достъп. Разпоредбата на чл.39 от общите условия, на която се позовава жалбоподателя, се отнася до хипотеза на отказ от ползване на топлинна енергия, която не е налице в настоящия случай.

Второто оплакване, съдържащо се в жалбата, се отнася до порок в заповедното производство – непосочване в заявлението и издадената заповед за изпълнение за кой абонат и кой самостоятелен обект се отнася задължението. Въззивният съд приема за редовно подаденото от „Топлофикация-Разград“ЕАД заявление. В него заявителят е посочил както името на задълженото лице, така и жилището, за което е начислена търсената сума за потребена топлинна енергия. Ето защо, цитираната от жалбоподателя съдебна практика е неприложима за конкретния случай. В издадената заповед съдът е посочил длъжника, но след като е приел за основателно заявлението, е пропуснал да посочи в диспозитивната част жилището, за което е начислена енергията. Пропускът представлява очевидна фактическа грешка, поправима от заповедния съд по реда на чл.247 ГПК и не се отразява на редовността на исковото производство.

Предвид изложените съображения, решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съдът констатира очевидна фактическа грешка при постановяването му – съдът е приел в мотивите, че размерът на главницата е 5 604,76лв. и е изложил фактически и правни съображения за това. В диспозитива обаче сумата е отразена като 5 60476лв. – пропусната е десетичната запетая след числото 5 604. Грешката подлежи на поправка по реда на чл.247 ГПК, а не по реда на инстанционния контрол.

Страните претендират присъждане на деловодни разноски във въззивното производство. Съобразно изхода от правния спор, такива се дължат на ищеца „Топлофикация-Разград“ЕАД, в размер 100лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.8 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 366 / 13.12.2017г. по гр.д. № 1590 / 2017г. по описа на РС Разград в частта, с която в производство по чл.422 ГПК е прието за установено, че С.В.Л. има задължения към „Топлофикация-Разград“ЕАД в размер 5 604,76лв., представляващо главница за незаплатена топлинна енергия за периода 27.01.2014г. – 7.07.2016г., ведно със законна лихва, считано от 27.01.2017г. до окончателното плащане на вземането, и в размер 1 005,92лв., представляващо обезщетение за забава върху главницата за периода 31.01.2014г. – 25.01.2017г.

Осъжда С.В.Л. да заплати на „Топлофикация-Разград“ЕАД сумата 100лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ