Р Е Ш Е Н И Е

11.ХІІ .2018

Разград

24

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

30.Х .

2018

съд

На Година

В публично заседание в състав:

Секретар:С.Л. Председател

РАЯ ЙОНЧЕВА

2018

ТЪРГОВСКО

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

14 14

дело номер по описа на РОС за година

съобрази следното:

Производство по реда чл.365 И сл.ГПК.

Ищецът Национална агенция за приходите, със седалище гр. София, ул. "Княз Дондуков" № 52 предявява против „ДЕЙЗИ-13 - в несъстоятелност“ООД, ЕИК117620925 , гр.Кубрат иск за установяване съществуването на публични държавни вземания в общ размер на 745,51лв., претендирани до размера на 500,00лв. като наложена с влязло в сила на 18.ХІ.2012г. НП №19/1.ХІ.2012 на РИОСВ-Русе имуществена санкция, а в останалия размер като обсновани от влязъл в сила на 5.ІХ.2013г. АУПДВ №004/5.ІІІ.2013г. на ДАМТН като вземания по чл.43 ЗТИП във вр. с Тарифа 11 на ЗДТ - за държавна такса от 160,00лв. и за лихва върху същата от 14,96лв.

В предпоставка за допустимост и основателност на иска ищецът твърди качеството си на кредитор, предявил в условията на чл.688, ал.3 ТЗ процесните вземания в производството по несъстоятелността на ответника; включване на претендираните до установяването им вземания в списъка на неприетите от синдика вземания, обявен в ТР на 25.Х.2017 под №20171025095554; депозирано в срока на чл.690ТЗ възражение на НАП срещу вписване на процесните вземания в списъка с неприети от синдика вземания; постановено по реда на чл. 692 ТЗ Определение №30/31.І.2018г. по тд №113/2012г., с което съдът по несъстоятелността е оставил без уважение подаденото от НАП възражение.

Преписи от исковата молба, ведно с приложения и указания за отговор, са връчени по реда на чл.51ГПК на обявеното в несъстоятелност ответно дружество, както и на дължимо участващия на осн.чл.694, ал.4 ТЗ синдик.

В законоустановения и предоставен му за това срок, обявеният в несъстоятелнос8т длъжник не се е възползвал от правото си на отговор. При редовност в призоваването , не се явява в с.з. и не ангажира становище по допустимостта и основателността на иска.

С депозирано в срок писмено становище, конституираният по реда на чл.694(4)ГПК синдик признава допустимост и оспорва основателността на иска . Не оспорва въведеното в основание на иска обстоятелство за възникване на процесните вземания преди дата на РОПН, но в тази връзка счита за недопустимо предявяването им по реда и в сроковете на чл.688, ал.1, изр.ІІ ТЗ поради преклузия. Позовано на предвидените в ТЗ срокове, аргументира липса на предпоставки за служебно приемане на процесните вземания.

В с.з., чрез процесуалният си представител- ст.инспектор Гунев, ищецът поддържа иска си по основание и размер. Излага съображения за незаконосъобразност на възприетото от синдика в основание за включване на процесните публични вземания в списъка с неприети вземания.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с ангажираните становища, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено следното:

Легитимацията на НАП за предявяване на публични общински вземания в производството по несъстоятелност произтича несопредствено от нормата на чл. 164, ал. 3 от ДОПК, в която агенцията изрично е посочена като орган, който предявява публичните вземания пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго.

В конкретния случай, положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска по чл. 694, ал.1 ТЗ - подадено в срок възражение по чл. 690, ал.1 ТЗ и предявяване на иска в срока по чл. 694, ал.1 ТЗ, са налице.

С депозирана на 6.Х.2017г. молба вх.№3941, в производството по несъстоятелността на „ДЕЙЗИ-13“ООД, по реда на чл.688 ТЗ НАП предявява срещу длъжника публични вземания в общ размер 18 102.96 лв., от които главници -15 194.80 лв. и лихви 2 908.16 лв. Предмет на установяване в настоящото производство са:

- Основано на АУДПВ № 004/5.ІІІ.2013 г. на ДАМТН вземане за държавни такси, определени по реда на Тарифа №11 за събираните в системата на ДАМТН такси, възникнали до датата на РОПН в общ размер на 172,46 лв., от които – 160.00 лв. главница и 12,46 лв. лихва за забава.

- Основано на влязло в сила Наказателно постановление № 89/1.ХІ.2012 г. на РИОСВ-Русе вземане за имуществена санкция от 500.00 лв., възникнало до датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност

С молба вх. № 4158 /23.Х.2017 г., синдикът докладва на съда по несъстоятелността списъците с допълнително приети и неприети от него вземания. Същите са обявени с вписването им по партидата на длъжника на 25.Х.2017 г.

Описаните по горе вземания са включени от синдика в списъка с неприетите от него вземания по съображения за предявяването му след изтичане на предвидения за това преклузивен срок.

С депозирано в срока на чл.690 ТЗ възражение вх.№ 4322 /2.ХІ.2017 г , НАП инициира по реда на чл.692ТЗ производство по оспорване списъка на неприетите от синдика вземания. Позовано на публичния характер на процесните вземания, НАП претендира наличие на визираните в чл. 164, ал. 4 от ДОПК предпоставки за дължимо от синдика служебно включване на същите в списъка с приетите от него вземания. С депозирано в срока на чл.690(2)ТЗ становище, синдикът е оспорил възражението на НАП.

Със свое Определение №30/31.І.2018г.съдът по несъстоятелността оставя възраженията на НАП без уважение и на осн.чл.692 ТЗ одобрява изготвените от синдика списъци без изменения.

Предвид изложеното и констатирайки относимост между предявените, оспорени и неприети в производството по несъстоятелността вземания с вземанията, предмет на предявения по реда и в сроковете на чл. 694 ТЗ положителен установителен иск, съдът приема иска за допустимо предявен.

Разгледан по същество искът е частично основателен и доказан.

Между страните не се спори, а и от доказателствата се следва за безспорно установено, че процесните вземане са от публично правен характер и че като такива са възникнали преди дата на РОПН, обявено с вписването му по партида на длъжника в ТР на 8.І.2013г. В случая по делото е спорен въпроса дали неспазването на срока по чл. 688 от ТЗ е релевантно, т. е. с оглед неспазването на същия дали процесните вземания съществуват.

Независимо от това дали същите са предявени в срок и от легитимирано лице, то предявяване и произнасяне на синдика има, а това е релевантното в случая, тъй като се касае за публични вземания, а не просто за стари вземания на кредитор, за да са приложими единствено и само доводите за спазване, респ. неспазване на срока по чл. 685 и 688 от ТЗ. В случая следва да се отчете факта, че процесните вземания са публични вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Като според ал.2 на чл.166ДОПК, установяването им по основание и размер с издаден по реда на АПК акт за публично вземане, е предвидено като изключение за случаите, за които в съответния закон не е предвиден изричен ред за установяването им.

Както бе посочено и по горе, основаното на АУДПВ № 004/5.ІІІ.2013 г. на ДАМТН вземане е за такси, определени и дължими на Агенцията по метрология по реда на Тарифа 11 към ЗДТ. Съгласно дефинитивната норма на чл. 162, ал.2 от ДОПК задълженията за държавни такси са публични. Същите възникват по силата на ЗДТ и приложимата в случая Тарифа 11. Т.е., касае се за вземане, чието основание и размер са установени със специалните по отношение на ДОПК норми на ЗДТ и ЗТИП. Съгласно предвиденото в чл.43 ЗТИП, за технически прегледи, проверки и изпитвания на съоръжения с повишена опасност по чл. 42, ал. 1, извършени от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор", се събират държавни такси по одобрената от Министерския съвет Тарифа 11(вж.чл.18)

В чл.4 и сл.ЗДТ във вр. с чл.18 Тарифа 11 за таксите събирани от ДАМТН е разпоредено, че Държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се плаща такса, така както е указано в тарифата.

В реквизит на изготвения от синдика списък с неприети вземания и на депозирания от ищеца АУПДВ изрично е посочено, че при спазване на нормативно предвидения за това в ЗТИП и Тарифа 1 ред, за извършените действия по технически надзор на ползвани от ответното дружество съоръжения с повишена опасност е определена държавна такса, за което от ДАМТН е била издадена ф.№4700000112/21.ІІІ.2012г. Така издадената фактура установява вземането по основание и размер, и датира неговата изискуемост на дата, предхождаща РОПН.

Сроковете за плащането на държавните такси са уредени в чл. 3 и сл. ЗДТ. Задължението за д.такса е възникнало с осъществяването на фактическия състав, предвиден в съответните материалноправни норми. Както за възникването му, така и за дължимостта му не е било необходимо издаването на нарочен акт за установяването му. В случая, съставеният АУПДВ №004/5.ІІІ.2013г има само декларативно действие, защото с него не се създава същинско задължение, а се признава едно вече съществуващо право на държавата да получи едно вземане(в този см. вж. Решение № 158/ 6.VІІ.2018 г. на ВнАС по в. т. д. № 217/2018 г)

С оглед на така изложеното, съдът приема че процесното вземане за незаплатена държавна такса е възникнало преди датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност – 8.І.2013 г. Законът еднозначно разграничава възникнало от установено вземане. Вземането възниква, когато се проявят обуславящите го обстоятелства.

На основание чл. 685, ал.1 от ТЗ кредиторите следва да предявят писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а съобразно чл. 688, ал.1 от ТЗ вземането може да бъде предявено след срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, но не по-късно от два месеца от изтичането му. Тези срокове са изтекли, последният на 8.ІV.2013г. На основание чл. 164, ал.3 от ДОПК публичните вземания се предявяват от НАП пред съда по несъстоятелността. Публичните вземания, възникнали до датата на решението за откриване на следва да бъдат предявени от НАП в сроковете по чл. 685, ал.1 от ТЗ и чл. 688, ал.1 от ТЗ. Това по отношение на процесното вземане за държавна такса в размер на 160,00лв. не е сторено.

Съобразно нормата на чл. 688, ал.1 изр.второ от ТЗ след изтичане на допълнителния срок по чл. 688, ал.1 от ТЗ вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, не могат да се предявяват и не подлежат на принудително удовлетворяване. Считано от дата на постановяване на РОПН, всички вземания срещу обявеният в несъстоятелност длъжник стават търсими. Ще рече, в право на кредитора е предоставена инициативата по реализирането им чрез способите на ТЗ към приложение на които препраща ДОПК в случаите на поставен в производство по несъстоятелност длъжник. Съдът намира, че в тази си част, като регламентиращ способите и сроковете за предявяване на вземанията, ТЗ е специален в отношение към ДОПК.

Горното се отнася и спрямо аргументите, изложени във възражението, че синдикът е следвало да включи тези вземания, служебно на основание чл. 687, ал. 2 от ТЗ. Действително синдикът има такова задължение, но същото не следва да се тълкува като възможност за несъобразяване със забраната по чл. 688, ал. 1, изр. последно от ТЗ, за предявяване на вземания, доколкото систематичното място на нормата, регламентираща служебното вписване на вземания от синдика е преди цитираната разпоредба и само създава негови допълнителни служебни задължения по отношение на някои вземания, но не и изключителни права, в т.ч. и за несъобразяване с императивните срокове.

С оглед на изложеното, съдът намира, че в тази си част искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен .

По отношение на предявеното до установяването му акцесорно вземане за изтекла до дата и след дата на РОПН лихва за забава на претендираната като главница държавна такса, съдът съобрази: Правният интерес на кредитора - ищец по делото, е изисквал той да упражни правото си да предяви вземането си за д.такса в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, респ. чл. 688, ал.1 от ТЗ, тъй като с изтичането на тези срокове се погасява неговото процесуално право да предяви това вземане в производството по несъстоятелност. При настъпването на тази преклузия, въпреки че материалното му право все още не е погасено, той не може да реализира вземането си нито чрез универсалното принудително изпълнение, нито в недопустимото, поради забраната на чл. 638 от ТЗ, индивидуално принудително изпълнение.В тази връзка, лихвата, натрупана до решението за откриване производството по несъстоятелност, щом не е заявена в срока по чл. 688, ал. 1 във вр. с чл. 685, ал. 1 ТЗ, се преклудира Т. е., до размера на 12,46лв., искът за претендираната до дата на РОПН лихва следва да се отхвърли поради настъпилата по см. на чл.688 ТЗ преклузия. Мораторната лихва, натрупана след решението за откриване производството по несъстоятелност в размера на 73,05лв. е нововъзникнало вземане и възможността за предявяването му след срока по чл.685 и чл.688ТЗ, респ. включването му в списъка с приети от синдика вземания се следва по аргумент на противното на чл.688, ал.1, изр. последно ТЗ. Поради което до този си размер искът на НАП следва да бъде уважен.

По отношение на вземането за имуществена санкция, основано на влязло в сила НП №89/1.ХІ.2012 г. на РИОСВ-Русе. По силата на чл. 162 л. 2, т. 7 ТЗ вземанията по влезли в сила наказателни постановления са публични държавни и общински вземания. Хипотезата на чл. 637, ал. 2 ТЗ визира родовото понятие акт, който, предвид правилото на чл. 166 ДОПК се явява всеки акт, издаден по предписан от специален закон ред от овластено за целта лице, установяващо публично вземане. След като нормата на чл. 637, ал. 2 ТЗ пряко ангажира синдика да включи служебно в нарочен списък всяко вземане, отговарящо на тези критерии, няма основание за извод, че за НАП е възникнало задължение да предявява вземането, установено с НП № 89/1.ХІ.2012 г. След като законът освобождава кредитора от принципно вмененото задължение за предявяването му, неприложима е и предвидената последица от пропуска да го предяви. Ето защо това вземане следва да бъде включено в списъка на приетите вземания.

По така изложените мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на „ДЕЙЗИ-13 - в несъстоятелност“ООД, ЕИК117620925 , гр.Кубрат, кредиторите и синдикът в производството по несъстоятелността му, че в полза на кредитор НАП със седалище гр. София, ул. "Княз Дондуков" № 52 съществува публично вземане за имуществена санкция в размер на 500,00 лв. (петстотин лева) дължими от „ДЕЙЗИ-13 - в несъстоятелност“ООД на основание вл.в сила на 14.ХІ.2012г. НП №89/1.ХІ.2012г. на РИОСВ-Русе, както и вземане за лихва в размер на 73,05лв.(седемдесет и три лева, и пет стотинки) за забава на дължима по ф.№4700000112/21.ІІІ.2012г. държавна такса за времето от 9.І.2013 до 7.VІІ.2017г.

Осъжда „ДЕЙЗИ-13 - в несъстоятелност“ООД, ЕИК117620925 , гр.Кубрат да заплати за сметка на масата на несъстоятелността си на НАП 100,00лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Осъжда „ДЕЙЗИ-13 - в несъстоятелност“ООД, ЕИК117620925 , гр.Кубрат да заплати за сметка на масата на несъстоятелността си на РОС държавна такса в размер на 50лв.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете, предявени в условията на обективното им съединяване и по реда на ч.694 ТЗ от НАП против „ДЕЙЗИ-13 - в несъстоятелност“ООД, ЕИК117620925 , гр.Кубрат за установяване съществуването на публично вземане за държавна такса в размер на 160,00лв.(сто и шестдесет лева) и на вземане за лихва за забава на дължимата държавна такса за времето от 8.І.2013 до 9.І.2017г. в размер на 12,46лв .

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и синдика.

ДГ ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: